Р Е
Ш Е Н И Е
№162
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.Добрич 08.07.2020 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на двадесет и шести юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:Е.ИВАНОВА
Мл.съдия:Г.ПАШАЛИЕВ
при секретаря …БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ……............. и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева.......В.гр.д.№154
от 2020г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и
сл.от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от „ОТПФБ“ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.София
1000,район „О.“,бул.“К. Д.“№ *,ет.* ,представлявано от И. Г. Д. М.
–изпълнителен директор и Е. К.–прокурист,чрез пълномощника си Т.З.Х. –Т. –юрисконсулт ,със съдебен адрес ***-партер
срещу Решение №1030/10.10.2019г.по гр.д.№4462/2018г.на
РС гр.Добрич,в частта му,с която са отхвърлени предявените осъдителни искове
срещу И.С.М. и Л.Р.М.,явяващи се ответници в първоинстанционното производство,в качеството им на
поръчители на длъжника Р.И.С.,включително и в частта за присъдените съдебно
деловодни разноски.
В тази част жалбоподателят счита
решението за незаконосъобразно .
Не са обсъдени в пълнота събраните
от съда писмени доказателства
По представения договор за
кредит,сключен с Р.И.С. са подписани допълнителни споразумения,в първото от
които се предоговаря изплащане на дълга до
29.07.2012г. ,а с второто до 28.02.2021 г.
По задължението са поръчители И.С.
и Л.М..
Въпреки разсрочването на срока за
издължаване на кредита е налице
допусната забава в изплащане на задължението ,поради което е подадено заявление
по чл.417 от ГПК.
При така установената и неоспорена
фактическа обстановка съдът неоснователно приема,че срокът по чл.147 ал.1 от ЗЗД е 30.03.2017г.-датата на която упълномощен представител на
кредитополучателя е получил копие от ч.гр.д.№4204/2012г. на РС гр.Добрич.Към
така приетата от съда дата са били налични неоспорени от ответниците
изпълнителни титули,поради което дори и да бъде предявен осъдителния иск на дружеството бил недопустим,поради липса на
правен интерес.
Частен удостоверителен документ не
може да замести нарочно изявление на кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита..Пълномощникът на страна няма право да приема материално
правни изявления за сметка на своя доверител,нито да предоставя до знанието му
намеренията на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.Волеизявлението
на банката към кредитополучателя следва да бъде отправено да него и в
достатъчна степен да съдържа индивидуализиращите белези на вземането.На такова
не може да се приравнява представеното в заповедното производство извлечение от
сметка на банката.
Исковата молба за осъждане на ответниците да заплатят предсрочно изискуемите и неплатени
на падежа вноски може да има характер на изявление на кредитора,че
счита кредита за предсрочно
изискуем-съобразно цитираната в жалбата съдебна практика.Подаването на
заявление за незабавно изпълнение не съставлява уведомяване на длъжника за
предсрочната изискуемост на задължението.
Със закупуване на вземането върху цесионера преминават всички права на първоначалния
кредитор,включително и правото да обяви кредита за предсрочно изискуем.
С тези мотиви се настоява в
обжалваната му част съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно да
бъде отменено,с присъждане на съдебно деловодни разноски в двете съдебни
инстанции.
Постъпила е и въззивна
жалба от Р.И.С. *** срещу съдебното решение,с което е осъден кредитополучателя
в осъдителните му части спрямо жалбоподателя,включително и относно присъдените
разноски.
Жалбоподателят намира решението за
необосновано и незаконосъобразно в тази своя част,по следните съображения:
Неправилно съдът е определил
датата 30.03.2017г. като дата на настъпване на предсрочната изискуемост.
Ако беше спазил процесуалния и материален закон съдът би
достигнал до други изводи относно датата.Най-късната от тези дати е
26.04.2013г. ,като оттогава до предявяване на иска е изтекъл срокът на
предвидената в закона погасителна давност.
Решението е неправилно и в частта
за присъдената възнаградителна лихва ,която не се
дължи при предсрочна изискуемост.В нарушение на процесуалните правила съдът не
е указал на жалбоподателя ,че не сочи доказателства,че е узнал за заповедното производство,респективно за волеизявлението на кредитора още на
26.02.2013г.
Правят се искания за допускане във
въззивната инстанция на съдебно-икономическа
експертиза със задачите поставени в молба от ответника от 10.09.2019г. и за
разпит на свидетел,който с показанията си да установи,че ответникът е разбрал за заповедното
производство и за обективираното
в него волеизявление на банката за предсрочна изискуемост още през м.февруари
2013г.
От първоначалния жалбоподател е
постъпил писмен отговор на подадената въззивна жалба
от Р.С.,с който се оспорва основателността й.
От третото лице помагач“Б.Д.С.К.“ЕАД
също е постъпил отговор на подадената въззивна жалба
от Р.С.,в който се оспорва основателността й.Счита се,че към посочената дата
26.04.2013г. в жалбата липсва изявление на банката за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
Съдът,като се запозна с
представените по делото писмени доказателства и тези по ч.гр.д.№4204/2012г.по
описа на РС гр.Добрич,приема за установено следното:
Жалбите са насочени срещу валидно
и допустимо съдебно решение,което е постановено от съда в рамките на
правораздавателната му компетентност и не страда от пороци,водещи до неговата
недопустимост.
По правилността на решение съдът е
ограничен от посоченото във въззивните жалби:
Съдът намира,че фактическата
обстановка,във връзка с отпускането и усвояването на процесния
договор за Кредит за текущо потребление ,сключен на 28.07.2005г.обезпечен с договор за
поръчителство от 28.07.2005г. и допълнен
със споразумения от 25.11.2009г. и 28.02.2011г. е правилно установена от
съда,въз основа на представените писмени доказателства и експертното заключение
на изслушаната и приета икономическа експертиза по делото.
На 28.11.2012г. е подадено
Заявление от третото лице –помагач по
делото,а именно-Б.Д.С.К. ЕАД за издаване на Заповед за незабавно изпълнение въз
основа на извлечение от сметките на заявителя ,на основание чл.417 от ГПК,което
е уважено спрямо главния длъжник и поръчителите по договора с издаване на
Заповед №458/29.11.2012г.по ч.гр.д.№4204/2012г.по описа на ДРС.В кориците на
цитираното частно гражданско дело е приложено извлечение от счетоводни книги на
банката с посочена дата на настъпила автоматична предсрочна изискуемост на
01.08.2012г.
Образувано е изпълнително дело №****по
описа на МСИ Л.Т. с предмет събиране на присъденото вземане,предмет на
заповедта за изпълнение.Покани за доброволно изпълнение по заведеното
изпълнително дело са връчени на длъжника и поръчителите на 24.11. 2017г. и на
05.12.2017г.
Същевременно с Разпореждане от
16.04.2018г.по ч.гр.д.№4204/2012г.,районният съд,приемайки,че подадената от
длъжника и поръчителите искова молба
против ОТП Ф. ЕАД и Б.Д.С.К. ЕАД
,с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК има характер на възражение по чл.414
от ГПК,съдът е указал на заявителя в заповедното производство да заведе иск по
чл.415 във вр.с чл.422 от ГПК в едномесечен срок от
връчване на разпореждането.
Тъй като заявителят в рамките на едномесечния
срок не е предявил установителен иск за съществуване
на вземането си,районният съд с Определение №1180/30.05.2018г. по
ч.гр.д.№4204/2012г. е обезсилил издадената заповед за изпълнение№458/29.11.2012г.по
ч.гр.д.№4204/2012г.по описа на ДРС.
С искова молба ,подадена на
02.07.2018г. правоприемникът на
заявителя,по силата на сключен на 13.02.2013г. договор за цесия с ищеца
,последният е предявил иск за осъждане на главния длъжник и поръчителите за
заплащане на исковите суми.Исковата молба е адресирана към Варненски районен
съд,като впоследствие делото е прекратено,поради липса на местна подсъдност и
изпратено за разглеждане на ДРС.Претендира се плащане на суми,които праводателят на ищеца счита за предсрочно изискуеми.
Не са налице доказателства за
уведомяването на ответниците за настъпилата
предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит.
Няма данни длъжникът и поръчителите да са редовно
уведомени за цесията.Липсват доказателства за получаване на изпратените
уведомления 19.03.2013г. до Р.С. и до Л.М..
От заключението на изслушаната
съдебно икономическа експертиза е установен размерът на задълженията на ответниците по делото.
Спорна между страните по делото е
установената от първоинстанционният съд дата,на която
е прието,че задължението по процесния договор е
било изцяло предсрочно изискуемо.
В мотивите си решаващият състав на
съда е приел,че това е датата 30.03.2017г.,когато чрез процесуалния си представител-адв.В. Й.длъжникът е получил копия от документите по ч.гр.д.№4204/2012г.на
ДРС,в което се съдържа извлечението от сметките на банката по повод процесния кредит и е посочена датата на предсрочната
изискуемост 01.08.2012г.Така посредством пълномощника си длъжникът е узнал,че
банката счита кредита за изцяло предсрочно изискуем.Доколкото за уведомлението
за настъпила предсрочна изискуемост законът не изисква специална форма ,съдът е
счел,че узнаването на така посочената дата от длъжника представлява свеждане до
знанието му на волеизявлението на банката за обявяване на предсрочна
изискуемост на задължението му.Това е обосновало и извода на съда,че претенцията
е основателна и не е изсрочена с общата петгодишна
давност за главницата и три годишна давност за лихвата,каквото възражение е
въведено с отговора на исковата молба.
Следва да се отбележи,че данни за
по-ранно уведомяване на длъжниците за това,че банката
счита кредита за изцяло предсрочно изискуем по делото няма. На 26.02.2013г. от
страна на Р.С. е подадена молба за издаване на удостоверение,от което да е
видно има ли заведени срещу него граждански/наказателни дела,но липсва
произнасяне на съда за удовлетворяване на молбата му.Признанието на ответниците,че са получили изпратените им на 19.03.2013г.
уведомления за цесията на вземането и респективно на предсрочната му
изискуемост е израз на тяхната защитна позиция да считат ,че е изтекъл
петгодишния давностен срок по отношение на
вземането.Признанието следва да се тълкува предвид всички събрани по делото
доказателства,поради което правилно районният съд е приел,че към уведомленията
до длъжника и поръчителите не са приложени доказателства за получаването им от
тях и не е кредитирал така направеното признание.
Настоящата съдебна инстанция не
възприема извода на районния съд,който е в смисъл, че получаването на преписи от адв.Й.,упълномощена
от длъжника от м.гр.д.№4202/2012г.на ДРС,където се съдържа информация за датата
на предсрочната изискуемост на дълга е равносилно на получаване от длъжника на
уведомление от страна на банката,че счита кредита за изцяло предсрочно
изискуем.Това е така,тъй като уведомлението следва да бъде адресирано лично до
длъжника,волята на кредитора да може да се изведе по категоричен начин и да
достигне без съмнение до неговото знание.
По тези съображения съдът намира,че
длъжникът и поръчителите са уведомени за предсрочната изискуемост с връчването
на настоящата искова молба,в каквато насока е налице константна съдебна
практика.По същия начин с връчване на исковата молба е връчено и уведомление за
цесията по чл.99 ал.4 от ЗЗД.
Исковата молба е предявена на 03.07.2018г. пред РС гр.Варна.Преписи от
исковата молба са връчени на Л.Р.М. и на
И.С.М. на 07.08.2018г.а на Р.С. на
27.08.2018г.В случай,че се приеме,че това е достигналото до знанието на
длъжника и поръчителите изявление на ищеца за настъпването на предсрочната
изискуемост,то и поръчителите следва да носят отговорност за задълженията на
главния длъжник,тъй като не е изтекъл срока по чл.147 ал.1 от ЗЗД .
Предвид изложеното като правилно
и законосъобразно решението следва да бъде потвърдено в частта,с която е осъден
длъжникът да заплати исковите суми,представляващи главница и възнаградителна лихва.Такава се дължи за периода на
договора и позоваването на предсрочна изискуемост не прави задължението за възнаградителна лихва недължимо.
Що се отнася до частта от
решението,с която искът е отхвърлен по отношение на поръчителите,то е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено,като вместо това бъде постановено
друго,по силата на което поръчителите солидарно да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца исковите суми-3 342,23 лв.,представляващи сбор от вноски по главница
с настъпил падеж №83-88 по погасителния план и сумата от 873,88 лв.-договорна
лихва с настъпил падеж №83-88 по
погасителен план.
Предвид изхода на спора ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
всички сторени по делото съдебно деловодни разноски в двете съдебни инстанции.Прави
се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
.Възражението е основателно –и за двете инстанции на юрисконсулт Х. се дължи по
300лв.-възнаграждение за всяка инстанция,на основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр.с
чл.37 от ЗПП,във вр.с чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.Така дължимите съдебно деловодни разноски на ищеца
по делото и въззивник в настоящото производство за
двете инстанции за общо 1508,39лв.,включително държавна такса за двете съдебни
инстанции,хонорар за вещо лице в първата инстанция и юрисконсултско
възнаграждение по 300лв.-за всяка от двете съдебни инстанции.
Водим от изложеното Окръжният
съд,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1030/10.10.2019г.по
гр.д.№4462/2018г.на РС гр.Добрич,в частта му,с която са отхвърлени предявените
осъдителни искове срещу И.С.М. ЕГН **********
и Л.Р.М. ЕГН **********,за
заплащане на сумата от 3 342,23
лв., представляващи сбор от вноски по главница с настъпил падеж №83-88 по
погасителния план с настъпил падеж и
предсрочно изискуеми вноски под№89-120 и
сумата от 873,88 лв.-договорна лихва с настъпил падеж №83-88 по погасителен план с настъпил падеж и
предсрочно изискуеми вноски №№89-120,прехвърлени от ищеца от Б.Д.С.К. ЕАД с
договор за цесия от 13.02.2013г.
ОСЪЖДА И.С.М. ЕГН ********** и Л.Р.М.
ЕГН ********** *** да заплатят СОЛИДАРНО на „ОТПФБ“ЕАД,ЕИК***гр.София,р-н“О.“,ул“К. Д.“№*,ет.*-цесионер по
договор за цесия от 13.02.2013г.,сключен
с Б.Д.С.К. ЕАД ,в качеството им на поръчители по Договор за кредит за текущо
потребление от 28.07.2005г. и Анекси към него от 25.11.2009г. и 28.02.2011г.,сключен
с Б.Д.С.К. ЕАД,сумите от 3 342,23 лв., представляващи сбор от вноски по
главница с настъпил падеж №83-88 по погасителния план и предсрочно изискуеми вноски под№89-120,ведно
със законна лихва върху главницата ,считано от 02.07.2018г.до окончателното й
изплащане и 831,39 лв.-договорна лихва с настъпил падеж №83-88 по погасителен план и предсрочно изискуеми вноски №№89-120.
ОТМЕНЯ Решение №1030/10.10.2019г.по
гр.д.№4462/2018г.на РС гр.Добрич,в частта му за присъдените на страните по
делото съдебно деловодни разноски и вместо това,
ОСЪЖДА Р.И.С. ЕГН ********** ***, И.С.М.
ЕГН ********** и Л.Р.М. ЕГН ********** *** да заплатят СОЛИДАРНО на „ОТПФБ
„ЕАД,гр.София,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр.София,1000,
р-н“О.“,бул.“К. Д.“№*,ет.*,представлявано от И. Г. Д. М. –изпълнителен
директор и Е. К.–прокурист сумата от 1 508,39 лв.-съдебно деловодни
разноски в двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1030/10.10.2019г.по гр.д.№4462/2018г.на РС гр.Добрич в останалата
му част.
Решението е постановено при
участието на третото лице помагач Б.Д.С.К. ЕАД,ЕИК *********.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.