Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

26.10.2018 г.

номер ..................                                                                 град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 28 септември

Тринадесети наказателен състав година 2018

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 2060 по описа за 2018 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

Постъпила е жалба от страна на Х.П.П., с ЕГН: ********** *** против Наказателно постановление № 14-0938-004241 от 08.12.2014 г. на Началник Отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВР -  Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 6; чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 2 от ЗДвП е наложил на Х.П.П. глоба в размер на 150 лв. и глоба в размер на 10 лв., за извършено нарушение по чл. 42 ал. 2 т. 1 от ЗДвП и за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.

За ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и своевременно призована, не се явява представител и не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление № 14-0938-004241 от 09.12.2014 г. е издадено въз основа на Акт № 4241 от 25.11.2014 г. за установяване на административно нарушение, в който е отразено, че:

 

На 25.11.2014 г. в 08:00 часа на ПП-3 107+592 км в посока гр. София, управлява лек автомобил „***“, с рег. № ***, като при извършване маневра изпреварване на лек автомобил „***“, с рег. № ***, с водач ***, с ЕГН: ********** , като неосигурява достатъчно странично разстояние между себе си и изпреварваното МПС, удря лекия автомобил в задната лява част и причинява ПТП с материални щети.

При извършване на проверката водачът не представя контролен талон към СУМПС.

-нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП

-нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от актосъставителя М.Р.Н. на длъжност мл. автоконтрольор към ОД на МВР  – Плевен.

Въз основа на посочената по–горе констатация на жалбоподателя  е издадено наказателно постановление, с което на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 6; чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 2 от ЗДвП е наложил на Х.П.П. глоба в размер на 150 лв. и глоба в размер на 10 лв.

Съдът счита, че в в случая е изтекла абсолютна давност, което е основание за изключване на административно-наказателната отговорност на нарушителя и аргументи в тази посока съдът намира в постановеното  съвместно  от ОСС на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 год.

Според цитираното постановление в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл.82 от ЗАНН).

От своя страна изпълнителската давност може да бъде квалифицирана като обикновена (по чл.82, ал.1 от ЗАНН) и абсолютна такава (чл.82, ал.3 от ЗАНН).

Според тълкувателното постановление един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна регламентация  на института на абсолютната погасителна давност.

В чл.34 от ЗАНН липсва  разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.

Предвид липсата на уредба в ЗАНН относно абсолютната давност и  наличието на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение.

Изтичането на абсолютната давност (чл. 81, ал. 3 от НК) за наказателно преследване води до погасяване на наказателната отговорност, в смисъл възможността да се наложи наказание на дееца с влязла в сила осъдителна присъда.

При съобразяване с разпоредбите чл. 80 и чл. 81 от НК (приложими съгласно препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН), следва да се приеме, че съобразно момента на извършване на административното нарушение – от 25.11.2014 г., към датата на постановяване на настоящото съдебното решение, предвиденият в разпоредбите на  чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и чл. 81, ал. 3 от НК давностен срок е изтекъл. За изтичане на давността съдът е длъжен да следи служебно, правната последица от което е отмяната на наказателното постановление на това правно основание.

          Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 14-0938-004241 от 08.12.2014 г. на Началник Отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВР -  Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 6; чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 2 от ЗДвП е наложил на Х.П.П., с ЕГН: ********** *** глоба в размер на 150 лв. и глоба в размер на 10 лв., за извършено нарушение по чл. 42 ал. 2 т. 1 от ЗДвП и за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: