РЕШЕНИЕ
№ 700
гр. Пловдив, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300500683 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
против Решение № 2402 от 06.12.2021 г., постановено по гр.д. № 11521/2021
г. по описа на Пловдивски районен съд, ХVІ гр.с-в, с коeто са отхвърлени
предявените от него против М. Б. С., ЕГН: **********, с настоящ адрес в
град ***** установителни искове по чл.422 ГПК, с искане за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца присъдените по
частно гр. дело № 402/2019 г. на Районен съд - Омуртаг, със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 986/04.11.2019 г.
суми, както следва: сумата от 1 346,46 лв., представляваща дължима главница
по договор за потребителски кредит PLUS - 13465717 от 06.06.2016 г.,
сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с приложение № 1/14.03.2019 г. по договор за цесия от
27.07.2017 г. , както и сумата от 147,30 лв. - обезщетение за забава за периода
от 21.08.2018 г. до 30.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда - 30.10.2019 г. до окончателното й
погасяване, както и разноските в заповедното производство в размер на 179,
88 лв. Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че обжалваното
решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се
1
постанови въззивно решение по съществото на спора, с което предявените
искове да се уважат. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна М. Б. С. чрез пълномощника си адв. Д.Б. е
подала писмен отговор, с който е взела становище за неоснователност на
въззивната жалба. Моли първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира разноски за инстанцията.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна по следните съображения:
Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 402/2019 г. на Районен съд -
Омуртаг, в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е издадена със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
986/04.11.2019 г. срещу длъжника М. Б. С. за исковите суми, а последната е
подала възражение в срок, поради което съдът е указал на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си. Кредиторът е предявил
разглежданите тук установителни искове за вземанията си в едномесечния
срок от връчване на съобщението за това. Ето защо съдът приема исковете за
процесуално допустими.
С въззивната жалбата са изложени следните оплаквания: Неправилно
РС е приел, че сключеният между страните договор е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК, поради противоречие с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй
като в договора за кредит изрично е посочен ГПР – в договора е посочено,
че е 46,03 %, като поради фиксирания размер на лихвата по договора ГПР
остава непроменен.
По делото пред ПРС е приет като писмено доказателство договор за
потребителски кредит PLUS - 13465717 от 06.06.2016 г., сключен между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като кредитор и М. Б. С. като
кредитополучател, с който на последната е предоставен кредит за
потребителски цели в размер на 3 000 лв., при уговорена договорна лихва с
фиксиран годишен лихвен процент по кредита 35, 67 %. Уговорено е
задължение за кредитополучателя за заплащане на застрахователна премия от
604,80 лв., такса ангажимент от 105 лв., 36 броя месечни погасителни вноски,
всяка от по 155,82 лв., обща стойност на плащанията - 5 609,52 лв. и годишен
процент на разходите (ГПР) – 46, 03 %. В договора е инкорпориран и
погасителен план, съдържащ падежните дати на месечните погасителни
вноски, размер на вноските и размер на оставащата главница след всяка
2
вноска. Съгласно чл.2 от договора, кредитополучателя заплаща "такса
ангажимент ", срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на
договора, като таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на
кредита и кредиторът я удържа от общия размер на кредита. Уговорено е и
заплащане на застрахователна премия по договор за застраховка „защита на
плащанията“, разделена на равен брой вноски, като същата е част от всяка
месечна погасителна вноска.
Представени са и общи условия за застраховка „Защита на
плащанията“, Сертификат № PLUS – 13465717.
С рамков договор за цесия от 27.07.2017 г. и Приложение №
1/14.03.2019 г. към него дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
е прехвърлило вземането си по договора за кредит на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД. Като писмени доказателства са приети и писмено
потвърждение за извършената цесия, пълномощно и уведомление за
извършената цесия, изпратено до длъжника.
С отговора на исковата молба ответницата не оспорва настъпването
на последиците на извършената цесия, а възраженията и се свеждат
единствено до недействителността на процесния договор за кредит, от който
ищецът черпи права. Поддържа, че договорът за потребителски кредит е
нищожен, на първо място поради това, че размерът на текстовата част е
изготвен в шрифт, по - малък от 12, което е нарушение на чл. 10 ал. 1 от ЗПК.
На второ място, поддържа да е нарушен чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, защото в
ГПР не била включена нито таксата ангажимент, нито застрахователната
премия, които също представлявали разходи по кредита и го оскъпявали, като
по този начин размерът на общата дължима сума не бил верен и това не
давало възможност на потребителя да разбере какво точно дължи. Така в
договора се посочвала невярна информация, която въвеждала в заблуждение
потребителя, което водело до нарушаване на добрите нрави. Поради
недействителността на договора, на основание чл. 23 от ЗПК потребителят
дължал единствено заемната сума, която обаче била заплатена от нея.
Установява се от приетото пред ПРС заключение на вещото лице И.
Г. по назначената съдебно - счетоводна експертиза, заемната сума е предадена
на ответницата на 06.06.2016 г. с платежно нареждане по банковата й сметка,
като е изплатена сумата от 2 895 лева. След датата на сключване на договора
за цесия размерът на непогасения остатък от главницата възлизал на 1 437,35
лв., а размерът на начислената лихва за забава бил 147,30 лева, от които
ответницата заплатила 90,89 лв. и оставали дължими 56,41 лв. Според вещото
лице, в месечните вноски не била включена таксата ангажимент от 105 лв., но
била включена частта от застраховката. Вещото лице не е дало отговор на
въпроса при изчисление на ГПР включена ли е застраховка и таксата
ангажимент, а само е посочило какво се включва в погасителните вноски.
Пред ПРС е прието и заключението на вещото лице С. М. по
назначената съдебно - техническа експертиза, според което процесният
3
договор за паричен заем е написан със сериен шрифт serif font, подобен на
семейство шрифтове Garamond, с големина 12 пункта.
Въз основа на тези доказателства съдът прави следните изводи от
правна страна:
Заемодателят по този договор за кредит е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Длъжникът е физическо лице и
има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК, а ищецът -
качеството на кредитор по смисъла на чл. 9 ал. 4 ЗПК, който е и приложимият
закон .
При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1
ЗПК писмена форма на хартиен носител. Съдържанието на договора отговаря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-9 и т. 11 ЗПК - съдържа дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните,
срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер
на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Договорът обаче не отговаря на част от
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 10а, ал.1 ЗПК, както и на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
На първо място не е спазено изискването относно минимално
допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-
малък от 12. В конкретния случай по преценка на съда и след извършено
сравнение с текста на договора за кредит, за който се установи, че е изписан с
шрифт с размер 12, се приема, че приложеният към договора сертификат,
неразделна част от него, както и общите условия за застраховка „Защита на
плащанията“ са с размер на шрифта, който е значително по-малък от 12, до
степен на пълна нечетливост поради малкия размер. Изискването на чл. 10,
ал. 1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт се отнася до всички елемента на договора.
Доколкото сертификатът е подписан от кредитора и длъжника и в него се
съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от
ответника застрахователна премия, настоящият съдебен състав намира, че
същият, както и приложимите общи условия, съставлява част от договора и
също трябва да отговаря на посочените законови изисквания.
По отношение на уговорката за заплащане на сума в размер на 105
лв., представляваща "такса ангажимент", съдът приема, че същата е
неравноправна клауза, доколкото според чл. 2 от условията по договора тя се
заплаща срещу задължение на кредитора да фиксира лихвения процент за
срока на договора. Съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а по същността
си така уговорената "такса ангажимент" е действие по управлението на
4
кредита и е недължима.
Клаузата на чл.2 от договора, предвиждаща формирането на
главницата с включване на дължими застрахователни премии е и
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, предвид и размера на вноската по кредита и тази по
застраховката. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна.
Определеният в посочения договор ГПР е в размер на 46,03 %, но без
да са включени разходите за "такса ангажимент" от 105 лв. и сума за
застрахователна премия от 604,80 лв. В договора е уговорено дължимото
възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща
едновременно с погасителната вноска по заема, като така се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисиони
и други, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. От определението е видно, че годишният процент на разходите
включва лихвеният процент по кредита, както и всички останали разходи,
които следва да бъдат заплатени към момента на сключване на договора или
в бъдеще.
В случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно посочената разпоредба, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В настоящия случай няма данни
дали застрахователната премия или „Такса ангажимент“ са били взети
предвид при определянето на ГПР и дали посоченият отговаря на
действителния такъв, като вещото лице по ССЕ не дава отговор на този
въпрос. Ето защо следва да се приеме, че е налице предоставяне на невярна
информация на потребителя с характер нелоялна и заблуждаваща търговска
практика, подвеждаща го и препятстваща реалната преценка на
икономическите последици от сключването на договора.
Предвид констатациите да не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1
ЗПК , чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, на основание чл.22 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи.
5
В исковата си молба ищецът признава, че общата стойност на
платеното от ответницата по кредита, както преди цесията, така и след това, е
в размер на 4 195,86 лв., поради което следва да се приеме, че ответницата е
заплатила над дължимия се от нея по договора размер. Предявените искове се
явяват неоснователна и като такива следва да се отхвърлят.
До същият краен извод е достигнал и районния съд, поради което
решението му е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Поради неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателят
следва да заплати направените във въззивното производство разноски от
въззиваемата страна. Доколкото последната е представляван безплатно от
Адвокатско дружество „Г.“ на основание чл. 38 ал. 1, т. 2 от ЗА, видно от
представения договор за правна защита и съдействие, като размерът на
адвокатското възнаграждение с оглед цената на всеки иск следва да се
определи на сумата от 360 лв. с ДДС за всеки иск, то жалбоподателят ще бъде
осъден да заплати на Адвокатско дружество „Г.“ общо сумата от 720 лв. с
ДДС на основание чл. 38 ал. 1, т. 2 от ЗА.
По тези съображения и на основание чл.272 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2402 от 06.12.2021 г., постановено по
гр.д. № 11521/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХVІ гр.с-в.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, да заплати на Адвокатско
дружество „Г.“, БУЛСТАТ *****, с адрес гр.*****, адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, в размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6