Р Е Ш Е Н И Е
№520
гр. Перник, 08.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като разгледа докладваното от
съдията Янев гр. д. № 00340 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на А.М.С. срещу
«Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ» ЕАД, с искане за признаване за установено по отношение
на ответното дружество, че ищцата не дължи следните вземания: 3005,85 лева –
надбавка, представляваща печалба и покриваща разходите по подготовка и
обслужване на договор за кредит с № PLUS
– 01327209 от 19.01.2009 г., сключен между ответницата и «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД; сума от 1419,74 лева – мораторна лихва за периода
от 20.11.2009 г. до 14.10.2011 г., сумата от 60,70 лева – законна лихва върху
главницата от 6897,91 лева за периода от 15.11.2011 г. до 15.12.2011 г., сумата
от 1414,36 лева - законна лихва върху главницата от 6897,91 лева за периода от
16.12.2011 г. до 16.12.2013 г. и сумата от 524,29 лева - законна лихва върху
главницата от 6897,91 лева за периода от 17.12.2013 г. до 15.09.2014 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от
28.09.2012 г. по ч. гр. д. № 6865 по описа за 2011 г. на Пернишки районен съд,
като тези вземания са прехвърлени на цесионера «Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ»
ЕАД. Претендират се разноски.
В
исковата молба се посочва, че в полза на «БНП
Париба»АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
6865 по описа за 2011 г. на Пернишки районен съд, която е влезнала в законна
сила, поради което е издаден изпълнителен лист от 28.09.2012 г. Излагат се
твърдения за образувано изпълнително дело № 25 по описа за 2013 г. на ЧСИ А.В.,
което е прекратено. Впоследствие е образувано ново изпълнително дело № 1215 по
описа за 2017 г. на ЧСИ А.В.. Излагат се съображения за погасяване на
процесните вземания с кратка тригодишна давност.
Ответното
дружество е подало отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на претенцията. Излагат се подробни доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД процесните вземания се погасяват с петгодишна давност, която не е
изтекла към момента на подаване на исковата молба. Релевират се доводи за
извършени изпълнителни действия, които са прекъсвали давността.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По делото са приложени
материалите по ч. гр. д. № 06865 по описа за 2011 г. на Пернишки
районен съд, от които се установява, че и
«БНП Париба Пърсънъл Файненс»
ЕАД е подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу А.М.С.. Установява
се, че е издадена заповед № 6547 от 16.11.2009 г. за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 06865 по описа за 2011 г. на
Пернишки районен съд, с която е разпоредено ищцата А.М.С.
на «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД сумата от 6897,91 лева – главница по
договор за потребителски кредит № PLUS – 01327209 от 19.01.2009 г.,
сумата от 3005,85 лева - надбавка, представляваща печалба и покриваща разходите
по подготовка и обслужване на договор за кредит, сумата от 1419,74 лева –
мораторна лихва за периода от 20.11.2009 г. до 14.10.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 6897,91 лева, считано от датата на
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.11.2011 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по
делото: 226,47 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
От материалите по ч. гр. д. № 06865
по описа за 2011 г. на Пернишки районен съд, се установява още, че до
постоянния адрес на А.М.С. е изпратено съобщение за
издадената заповед за изпълнение, но търсеното лице е не е открито. Изпратено е
съобщение до настоящия адрес, но е удостоверено, че длъжникът не живее на този
адрес. Това е наложило на 09.04.2012 г. да се залепи уведомление по реда на чл.
47, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК съобщението се смята за връчено след
изтичане на двуседмичен срок от залепването му, т. е. в случая съобщението е
връчено на 23.04.2012 г. От тази дата е започнал да тече двусемичният срок по
чл. 414 ГПК, който е изтекъл на 07.05.2012 г., като в този период не е
постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение. Предвид
това и съобразно чл. 416 ГПК съдът намира, че заповедта за изпълнение е влезна
в сила на 07.05.2012 г. Необходимо е да се поясни, че действащите към този
момент разпоредби на ГПК не са съдържали правила за даване на указания за
установяване на вземането при връчване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение
е издаден процесния изпълнителен лист от 28.09.2012 г. по ч. гр. д. № 06865 по
описа за 2011 г. на Пернишки районен съд.
Въз основа на изпълнителният лист и по молба на «БНП
Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД е образувано изпълнително дело № 00025 по описа за
2013 г. на ЧСИ А.В., по което са изпрати две запорни съобщения от 16.12.2013 г.
По цитираното изпълнително дело е приложена молба вх. № 9248 от 07.06.2016 г.,
с която ответното дружество (нов взискател – цесионер) е поискало от съдебния
изпълнител да се извърши справка в ТП на НОИ относно сключените трудови
договори на А.М.С., както и да бъдат предприети съответните
изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането. Впоследствие с
постановление от 13.04.2017 г. на съдебния изпълнител е прекратено изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Установава се още, че ответното дружество подало
молба от 03.05.2017 г., с която е образувано ново изпълнително дело № 01215 по
описа за 2017 г. на ЧСИ А.В.. В молбата е
поискало от съдебния изпълнител да се извърши справка в ТП на НОИ
относно сключените трудови договори на А.М.С., както и да бъдат предприети съответните
изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането. С молба от 04.09.2017 г.
е поискано налагането на възбрани върху имоти, които са собственост на
длъжника. Установява се още, че по това изпълнително дело са наложни възбрани,
както и са изпращани запорни съобщения.
В
материалите на по изпълнително дело № 01215 по описа за 2017
г. на ЧСИ А.В. са приложни раписки за платени усми, от които е видно, че ищцата
доброволно е извършвала плащания по сметката на ответното дружество както
следва: 202,97 лева на 02.08.2015 г., 202,97 лева на 29.08.2015 г., 202,97 лева
на 30.10.2016 г. и 604.76 лева на 14.12.2017 г.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата
не дължи на ответника посочените в исковата молба вземания, които са предмет на
принудително изпълнение. В тази връзка ищецът се позовава на изтичането на
тригодишна давност, с което се погасяват процесните вземания.
Съгласно
чл. 439 ГПК длъжникът може винаги да оспори чрез иск изпълнението. Законът има
предвид материално-правната законосъобразност – липса на изпълняемо право. В
ал. 2 на чл. 439 ГПК само са установени ограничения в обстоятелствата, на които
може да се основава иска - те трябва да са настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Този
иск е допустим и когато изпълнителното основание е заповед за изпълнение,
независимо, че в заповедното производство не се провежда съдебно дирене. Това е
така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава
възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок
възражение заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които
длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират.
Ето защо след влизане в сила на заповедта длъжника може да оспори чрез иск
изпълнението само на основания възникнали след влизане в сила на заповедта (чл.
439) или по чл. 424 ГПК. По реда на ГПК в сила от
01.03.2008 г. заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като
влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да
се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че
съдебно дирене не се провежда.
В случая заповедта за изпълнение е влезнала в сила
на 07.05.2012 г., от която датат започва да тече предвидения в закона давностен
срок. Впоследствие давността е прекъсната на 16.12.2013 г., което е извършено с
изпращането на запорно съобщение. Това е така, тъй като
съгласно дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността
се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и/или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане от взискателя) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Съдът
намира, че давността е отново прекъсната на 07.06.2016 г. с подаването на
молбата с вх. № 9248 от 07.06.2016 г., с която ответното дружество (нов
взискател – цесионер) е поискало от съдебния изпълнител да
бъдат предприети съответните изпълнителни действия с цел обезпечаване на
вземането, както и да се извърши справка в ТП на НОИ относно
сключените трудови договори на А.М.С.. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение (в този смисъл
мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на
ОСГТК на ВКС). Взискателят е посочил и поискал
да се извършат „съответните изпълнителни действия с цел обезпечаване на
вземането“, като така употребеният израз следва да се разбира като искане за
налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника. Това е така, тъй
като в молбата е поискано извършването на справка за трудовите договори (извършването
на тази справка не прекъсва давността) и непосредствено след това е направено
искане да се извършат „съответните
изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането. Ивършването
на подобна справка съчетана с искането за извършване на изпълнителни действия,
води до извод, че последното касае искане за налагане на запор на трудовите
възнаграждения с цел обезпечаване събирането на вземането. В този смисъл съдът намира, че тези действия на
ответното дружество са насочени с за поддържане висящността на изпълнителния
процес.
Горното дава основание на съда да приеме, че
първоначално давността е прекъсната на 07.05.2012
г. (влизане в сила на заповедта за изпълнение), а впоследствие е отново
прекъсната на 07.06.2016 г. (депозирането на молбата с вх. № 9248 от 07.06.2016 г.). С прекъсването на давността
винаги започва да тече нова давност. Между горепосочените две дати не е изминал
периодът на специалната тригодишна или общата петгодишна давност. Следва да се
отбележи, че исковата молба е депозирана на 12.01.2018 г., което означава, че
не е изтекла както тригодишната, така и петгодишната давност, считано от 07.06.2016 г. Необходимо е да се отбележи, че след
07.06.2016 г. давността е прекъсвана многократно (например – на 04.09.2017 г. с
молба вх. № 22122/04.09.2017 г.; на 15.09.2017 с налагането на възбрана върху
недвижим имот на ищцата; 27.09.2017 г. с изпращането на запорни съобщения,
13.20.2017 г. и 28.11.2017 г. с налагането на възбрани върху имоти).
Предвид изложеното съдът
намира, че процесните вземания не са погасени по давност, което налага извод за
неоснователност на исковите претенции и като такава следва да се отхвърлят.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответното дружество
има право да му се заплатят направените
разноски, които в случая са 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.М.С., ЕГН **********, с адрес *** против «Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ» ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. «Панчо ЛВадигеров» № 21, Бизнес Център Люлин – 6, ет. 2, отрицателни установителни искове за призаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество следните суми: 3005,85 лева – надбавка, представляваща печалба и покриваща разходите по подготовка и обслужване на договор за кредит с № PLUS – 01327209 от 19.01.2009 г., сключен между ответницата и «БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД; сума от 1419,74 лева – мораторна лихва за периода от 20.11.2009 г. до 14.10.2011 г., сумата от 60,70 лева – законна лихва върху главницата от 6897,91 лева за периода от 15.11.2011 г. до 15.12.2011 г., сумата от 1414,36 лева - законна лихва върху главницата от 6897,91 лева за периода от 16.12.2011 г. до 16.12.2013 г. и сумата от 524,29 лева - законна лихва върху главницата от 6897,91 лева за периода от 17.12.2013 г. до 15.09.2014 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 28.09.2012 г. по ч. гр. д. № 6865 по описа за 2011 г. на Пернишки районен съд, като тези вземания са прехвърлени на цесионера «Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ» ЕАД.
ОСЪЖДА А.М.С., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на «Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ» ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. «Панчо ЛВадигеров» № 21, Бизнес Център Люлин – 6, ет. 2 сумата в размер на 100 лева, представляваща направени разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.