РЕШЕНИЕ
гр. София, 11 .01.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, XVII-и въззивен
състав в
публично заседание на дванадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР В. САНТИРОВ
СНЕЖИНА КОЛЕВА
при участието на секретаря Мариела ;=и в присъствието на
прокурор Митко Димитров разгледа докладваното от съдия КОЛЕВА ВНОХД № 5679/2017 г., и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на гл.XXI от НПК.
С
присъда № 196441 от 18.08.2017г. по Н.О.Х.Д. № 21137/2013 г., СРС, НО, 109
състав признал подс.
П.Р.Р., ЕГН ********** за виновен в това, че:
За
времето от средата на месец януари на 2010 г. до края на месец март 2010 г. в
гр. София, при условията на продължавано престъпление със седем деяния, които
осъществяват поотделно едно и също престъпление, извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, сам и при условията на
посредствено извършителство чрез В.Д.Б./от която не
може да се търси наказателна отговорност/ с цел да набави за себе си имотна
облага възбудил у различни граждани - В.М.М., Й.М.А.,
Д.Г.Г., М.П.Д., Н.И.Д., И.Д.П., и В.Д.Б.заблуждение -
че ще им съдейства за изпращане на работа в Германия, и с това им причинил
имотна вреда в размер на 2818.95 (две хиляди осемстотин и осемнадесет лева и
деветдесет и пет стотинки), като следва:
1. На неустановена дата в периода от средата на
месец януари 2010 г. до края на месец януари 2010 г. в гр. София, с цел да
набави за себе си имотна облага /парична сума в размер на 382,49 лева/ възбудил
у В.Д.Б.заблуждение - че ще й съдейства за изпращане на работа в Германия, за
което поискал сумата от 382,49 лева, представляваща стойността на работната
виза за Германия и такса за легализация на документите и с това й причинил
имотна вреда в размер на 382,49 лева (триста осемдесет и два лева и 49
стотинки).
2. За времето от 17.02.2010 г. до неустановена
дата през месец март 2010г. в гр. София, при условията на посредствено извършителство чрез В.Д.Б./от която не може да се търси
наказателна отговорност/ с цел да набави за себе си имотна облага /парична сума
в размер на 550,00 лева възбудил у Й.М.А. заблуждение - че ще й съдейства за
изпращане на работа в Германия, за което поискал сумата от 550,00 лева,
представляваща стойността на работната виза за Германия и такса за легализация
на документите и с това й причинил имотна вреда в размер на 550,00 (петстотин и
петдесет) лева.
3. За времето от неустановена дата през месец
февруари 2010 г. до 10.03.2010 г. - 12.03.2010 г. в гр. София, при условията на
посредствено извършителство чрез В.В.Б. /от която не може да се търси наказателна отговорност/
с цел да набави за себе си имотна облага /парична сума в размер на 382,49 лева/
възбудил у В.М.М. заблуждение - че ще й съдейства за
изпращане на работа в Германия, за което поискал сумата от 382,49 лева,
представляваща стойността работната виза за Германия и такса за легализация на
документите и с това й причинил имотна вреда в размер на 382,49 лева (триста
осемдесет и два лева и 49 стотинки).
4. На 12.03.2010 г. в гр. София, в кафене в
близост до централна гара при условията на посредствено извършителство
чрез В.Д.Б./от която не може да се търси наказателна отговорност/, с цел да
набави за себе си имотна облага парична сума в размер на 420,00 лева/ възбудил
у М.П.Д. заблуждение - че ще й съдейства за изпращане на работа в Германия, за
което поискал сумата от 420,00 лева, представляваща стойността на работната
виза за Германия и такса за легализация на документите и с това й причинил
имотна вреда в размер на 420,00 (четиристотин и двадесет) лева.
5. На неустановена дата в началото на месец
март на 2010 г. в гр. София, при условията на посредствено извършителство
чрез В.Д.Б./от която не може да се търси наказателна отговорност/ с цел да набави за себе си
имотна облага парична сума в размер на 422,72 лева/ възбудил у Д.Г.Г. заблуждение - че ще му съдейства за изпращане на работа
в Германия, за което поискал сумата от 422,72 лева, представляваща стойността
на работната виза за Германия и такса за легализация на документите и с това му
причинил имотна вреда в размер на 422.72 (четиристотин двадесет и два лева и
седемдесет и две стотинки) лева.
6. За времето от 25.03.2010г. до 27.03.2010 г.
в гр. ***********, при условията на посредствено извършителство
чрез В.В.Б. /от която не може да се търси наказателна
отговорност/ с цел да бави за себе си имотна облага /парична сума в размер на
206,25 лева/ възбудил у Н.И.Д. заблуждение - че ще й съдейства за изпращане на
работа в Германия, за което поискал сумата от 206,25 лева, представляваща
стойността на работната виза за Германия и такса за легализация на документите
и с това й причинил имотна вреда в размер на 206.25 (двеста и шест лева и
двадесет и пет стотинки) лева.
7. На неустановена дата в края на месец март на
2010 г. в гр. София, при условията на посредствено извършителство
чрез В.Д.Б./от която не може да се търси наказателна отговорност/ с цел да
набави за себе си имотна облага парична сума в размер на 405,00 лева/ възбудил
у И.Д.П. заблуждение - че ще му съдейства за изпращане на работа в Германия, за
което поискал сумата от 405,00 лева, представляваща стойността на работна виза
за Германия и такса за легализация на документи и медицинско за работа в
чужбина и с това му причинил имотна вреда в размер на 405,00 (четиристотин и
пет) лева, престъпление по чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, поради което и на осн. чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, във вр. с чл.
54, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок
от една година и шест месеца.
На
осн. чл. 66, ал. 1 НК отложил изпълнението на
наказанието с изпитателен срок от три години.
На
осн. чл. 304 от НПК признал за подс. Р. за
невинен по обвинението за
деянието спрямо М.М.П.за това, че на 23.02.2010 г. в
гр. София, на кръстовището на бул. „Дондуков” и бул. „Васил Левски” при
условията на посредствено извършителство чрез В.Д.Б./от
която не може да се търси наказателна отговорност/ с цел да набави за себе си
имотна облага възбудил у М.М.П.заблуждение - че ще му
съдейства за изпращане на работа в Германия, за което поискал сумата от 50,00
лева, представляваща такса за легализация на документите и с това му причинил
имотна вреда в размер на 50,00 (петдесет) лева, поради което и на осн. чл. 304 от НПК и го оправдал по обвинението за
извършено престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК.
Подсъдимият
Р. е осъден да заплати в полза на
държавата по сметка на СДВР сумата от 40,00 (четиридесет) лева, в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на СРС сумата от 35,00 (тридесет и пет)
лева и 5,00 (пет) лева за служебно издаване
на изп. лист.
Срещу
съдебния акт е подадена въззивна жалба от служебния
защитник на лицето – адв. Р. А., като се сочи
незаконосъобразност на акта. Твърди се, че обвинението не е доказано по
безспорен начин и че липсват доказателства за авторството на престъплението. Сочи
се, че не е приложен правилно материалният закон и се прави искане подсъдимият
да бъде признат за невиновен и оправдан.
В
разпоредително заседание на 06.02.2018 г. въззивният
съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за правилното решаване на делото
не се налага събиране на доказателства, разпит на подсъдим, свидетели и
експерти по делото.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция служебният
защитник на подсъдимия – адв. А. поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена по
изложените в нея съображения. Защитникът счита, че авторството на деянието не е
доказано по безспорен начин, тъй като всички свидетели са твърдели, че лице,
представило се с имена П.Р., ги е въвело в заблуждение, но пред нито един от
тези свидетели това лице не е представило документ за самоличност. Счита, че с
оглед обстоятелството, че първоинстанционното
производство е протекло в отсъствие на подсъдимия, присъдата следва да бъде
отменена и делото да бъде разгледано отново от Софийски районен съд, с негово
участие, за да се даде възможност на подсъдимия Р. и да организира адекватно
защитата си.
Подсъдимият
Р. не желае да бъдат събирани доказателства пред въззивната
инстанция. Изтъква, че през целия период е работил в чужбина, многократно е
пресичал границата, като не е бил уведомен за издирването си. Сочи, че живее на
постоянен адрес и работи на постоянен трудов договор. В предоставеното му право
на последна дума заявява, че няма какво да каже.
Представителят
на Софийска градска прокуратура счита жалбата за неоснователна. Изразява
становище, че в развилото се производство пред първоинстанционния
съд съдът е използвал всички процесуални възможности за призоваване на
подсъдимия, които са дали отрицателен резултат. Намира, че при постановяването
на атакувания съдебен акт, са обсъдени всички доказателства и наложеното
наказание е съобразено както с извършеното деяние, така и с личността дееца,
поради което моли да бъде потвърдена.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както
и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като провери и
служебно изцяло правилността на атакуваната присъда, намира, че не са налице
основания за нейното изменение или отмяна по следните съображения.
Наказателното
производство е образувано на 13.09.2010 г. като след извършени множество
процесуално-следствени действия, с постановление от 02.04.2013 г. на П.Р. е привлечен
като обвиняем за престъпление по чл. 209, ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, което му е предявено на 09.10.2013 г. На същата, с цел да се попречи на Р. да се укрие, да
извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила
присъда, му е определена мярка за неотклонение "подписка". При
разпита му и снемането на самоличността посочения
от Р. адрес ***.
При
съдебното разглеждане на делото СРС, НО, 109 призовките от посочения адрес от дл.лице по призоваването и чрез ОЗ „Охрана“ са върнати
невръчени, с вписвания, че лицето не е установено на адреса, не са установени
живущи да дадат информация, а на оставени покани и телефон за контакт никой не
се е отзовал / ДЗ от 31.03.14г./. След като е установил, че лицето не пребивава
и на др. адреси – в гр. София и Ловеч, за които е имал данни, както и че не се намира
в следствените арести на територията на страната, първоинстанционният
съд на 07.07.2014г.
е изменил мярката за неотклонение на подсъдимия от „подписка“ в по-тежка, а
именно „задържане под стража“ и е бил обявен за общодържавно издирване с бюлетин
№ 202/22.07.2014 г. на СДВР. След това, след като и издираването от МВР не е дало резултат, на 09.02.2015г. преценил наличието на
предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК и дал ход на делото, като надлежно назначил
служебен защитник на подсъдимия.
Районният
съд е провел съдебно следствие по общия ред, в хода на което е събрал и
проверил всички възможни доказателства и доказателствени
средства. В отсъствие на подсъдимия е била постановена и обжалваната присъда.
Настоящият
състав намира, че първоинстанционният съд законосъобразно
е приложил процедурата на задочното производство, като след проведено щателно
издирване, местоживеенето на подсъдимия
в страната не е установено. Неоснователни са възраженията на защитата, че
провеждането на задочно производство е нарушило правото на защита на
подсъдимото лице, тъй като от материалите по делото може да се направи
единствен извод, че подсъдимият сам се е отказал от правото си да участва лично
в наказателното производство, като в нарушение на мярката му за неотклонение,
задължаваща го да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния
орган, подсъдимият се е установил на неизвестен за компетентните органи адрес.
След
откриването на подсъдимия и връчването му на призовка за участие като „жалбоподател – подсъдим“ на 12.07.18г.
и след явяването му в съдебно заседание на 12.10.2018г. пред втората
инстанция, същият изрично заяви, че не иска
събирането на доказателства, вкл. и чрез
даването на обяснения, респ. и при констатация, че осъществената процесуална
дейност от първия съд по събирането и проверката на източниците не страда от
нарушения, то основания за отмяна на присъдата и връщане на делото ново
разглеждане, за да се осигури участието
на подсъдимия в наказателното производство се намира за неоснователно .
Фактическите
изводи на първоинстанционния съд, които се възприемат
и от настоящата инстанция са следните :
Подсъдимият
П.Р.Р. е роден на *** ***, българин е, български
гражданин е, с висше образование е, разведен е, реабилитиран е, трудово зает е,
ЕГН **********.
Свидетелката
В.Д.Б.работела като администратор в хотел „Ц.”, намиращ се в гр. София, в близост
до Централна гара. Във връзка с работата си същата се запознала с подсъдимия П.Р.Р., който бил отседнал в хотела в началото на 2010 г.
Същият се представил на свидетелката Б.за строителен инженер. Обявил, че имал
строителна група в Германия и се поинтересувал за условията за настаняването им
в хотела, тъй като щели да се завръщат в страната. Казал, че синът му е
юрисконсулт в Германия и планува инвестиция в хотел и ресторант в Хамбург.
На
неустановена дата в началото на 2010 г. в гр. София подсъдимият П.Р. се срещнал
със свидетелката В.Б., при което й обяснил, че има необходимост от персонал за
работа в ресторант с хотелска част в Германия. Същият бил инвестиция на сина му
и търсили да наемат хора, тъй като следвало да отвори в началото на май същата
година. Предложил на Б.заплата от 2000 евро за длъжността управител в
ресторанта и да набира кандидати за работа в Германия в хотел-ресторанта.
Подсъдимият знаел, че нито имал право да набира лица за изпращане на работа в
чужбина, нито имал възможност да подсигури такива условия, каквито привидно
предлагал за работа в Германия, но въвел Б.в заблуждение, че ще й съдейства за
изпращане на работа в Германия с цел да набави за себе си имотна облага.
Б.повярвала
на думите на подсъдимия Р. и се съгласила да бъде изпратена на работа при
посочените от него условия, като от средата до края на месец януари 2010 г. заплатила
на подсъдимия поисканата от същия сума от 382,49 лева, които според подсъдимия
били необходими за заплащане на работна виза за Германия и такса за легализация
на документите й. По настояване на подсъдимия свидетелката Б.дори напуснала
работа и започнала да търси хора, които да бъдат изпратени на работа от името
на подсъдимия Р. във въпросния хотел в Германия.
Подсъдимият
мотивирал свидетелката Б.да набира хора, с цел за изпращане на работа в Германия,
знаейки, че нито има право да извършва такава дейност, нито фактическа
възможност да изпълни обещанията си. Свидетелката Б.не подозирала, че
подсъдимият чрез нея въвежда и други кандидати за работа в заблуждение за
изложеното.
В
началото на месец февруари 2010 г. свидетелката Б.запознала подсъдимия и
свидетелката Й.А., нейна бивша колежка, като предварително й обяснила за
предложението на подсъдимия Р. и условията на работа. Свидетелката А.повярвала
на свидетелката Б., че подсъдимият Р. ще й съдейства за изпращане на работа в
Германия, поради което осъществили срещи с подсъдимия, на които свидетелката А.му
предавала на два пъти по 200 лева, веднъж 100 лева и веднъж 50 лева,
представляващи стойността на работната виза и такси за легализация на
документи, както и поискани от подсъдимия документи за изпращането й на работа
в чужбина.
Впоследствие
подсъдимият Р. и свидетелката Б.се запознали и със сина на свидетелката А.свидетеля
М.П., с когото се срещали в заведението на последния в гр. София и обсъждали
условията на предложението и процеса на набиране на хора за предлаганата
работа. Подсъдимият Р. предложил лично и чрез свидетелката Б.и на свидетеля П.да
му съдейства за изпращане на работа в Германия, но същият се отнесъл с
недоверие към предложението му. Свидетелят П.първоначално не бил наясно с това,
че майка му свидетелката А.е предала въпросните парични суми на подсъдимия.
За
времето от неустановена дата през месец февруари 2010 г. до 10.03.2010 г. - 12.03.2010 г. в гр. София свидетелката Б.се
срещнала със свидетелката В.М.М. и й казала, че
подсъдимият П.Р. можел да й съдейства да започне работа в хотел в Германия,
обяснила й условията на работа съгласно предварителната уговорка с подсъдимия и
й обещала, че нямало да се наложи да заплаща за квартира. Свидетелката ;=не се
усъмнила в думите й и проявила интерес към предложението, поради което на
посочената дата и място предала на
свидетелката Б.сумата от 170 евро с левова равностойност от 332,49 лева,
а по- късно на среща сама с подсъдимия Р. му предала и сумата от 50 лева,
представляващи стойността на работната виза за Германия и такса за легализация
на документите.
На
12.03.2010 г. в гр. София, в кафене в близост до централна гара, свидетелката Б.се
срещнала със свидетелката М.П.Д. и й казала, че подсъдимият П.Р. можел да й
съдейства да започне работа в хотел в Германия, като й обяснила условията на
работа. Свидетелката Д.не се усъмнила в думите й и проявила интерес към
предложението, поради което на посочената дата и място предала на подсъдимия Р.
сумата от 420,00 лева, представляваща стойността на работната виза за Германия
и такса за легализация на документите. Подсъдимият Р. съзнавал, че посоченото
обстоятелство не отговаряло на истината, тъй като нямал намерение и възможност
да съдейства на свидетелката Димитрова, както и на останалите лица, от които
вземал пари, за изпращането й на работа в Германия, но го направил, за да
получи имотна облага.
На
неустановена дата в началото на месец март на 2010 г. в гр. София свидетелката Б.се
срещнала със свидетеля Д.Г.Г. и му казала, че
подсъдимият П.Р. можел да му съдейства да започне работа в хотел в Германия,
съответно му обяснила за условията на работа и необходимите документи, които
трябва да предаде. Свидетелят Г.не се усъмнил в думите й и проявил интерес към
предложението, поради което изпратил съпругата си Г.Г.,
която предала на подсъдимия Р. сумата от 165, евро е левова равностойност от
322,72 лева и 100 лева, представляваща стойността на работната виза за Германия
и такса за легализация на документите. Подсъдимият Р. съзнавал, че посоченото
обстоятелство не отговаряло на истината, тъй като нямал намерение и възможност
да съдейства на свидетеля Г.за изпращането му на работа в Германия, но го
направил, за да получи имотна облага.
За
времето от 25.03.2010 г. до 27.03.2010 г. в гр. София, ж.к. ***********свидетелката
Б.се срещнала със свидетелката Н.И.Д. и й казала, че подсъдимият П.Р. можел да
й съдейства да започне работа в хотел в Германия, като й обяснила и условията,
при които щяла да работи, според предварителната си уговорка с подсъдимия,
какви пари и документи следвало да се предадат. Свидетелката Д.не се усъмнила в
думите й и проявила интерес към предложението, поради което на 25.03.2010 г.
предала на Б.сумата от 40 лева, а на 27.03. 2010 г. й предала сумата от 85 евро
и поисканите й документи.
На
неустановена дата в края на месец март на 2010 г. в гр. София свидетелката Б.се
срещнала със свидетеля И.Д.П. и му казала, че подсъдимият П.Р. можел да му
съдейства да започне работа в хотел в Германия. Св. П.не се усъмнил в думите й
и се съгласил да се срещне с подсъдимия Р.. На проведени срещи между свидетеля
Паунов, свидетелката Б.и подсъдимия в края на март 2010 г. подсъдимият
потвърдил изложеното от свидетелката Б.за условията за изпращане на работа в
Германия и свидетелят П.повярвал на същия и свидетелката Б.и предал на подсъдимия
Р. сумата от 405,00 лева, представляваща стойността на работна виза за
Германия, такса за легализация на документи и медицинско за работа в чужбина.
Последният съзнавал, че посоченото обстоятелство не отговаря на истината, тъй
като нямал намерение и възможност да съдейства на свидетеля П.за изпращането му
на работа в Германия, но го направил, за да получи имотна облага.
В
началото на месец април, след като получил от свидетелката Б.събраните парични
суми, подсъдимият Р. се укрил, а свидетелката Б.подала жалба срещу него в СДВР
на 06.04. 2010 г.
Свидетелите
не са били изпратени на работа от подсъдимия Р., а част от тях получили обратно
дадените на Р. документи. С Протокол за доброволно предаване от 24.01.2011г. -
л. 117 подсъдимият Р. е предал на органите на разследването три
здравноосигурителни книжки издадени съответно на Н.Д., И.П.и М.Д., две трудови
книжки издадени съответно на Н.Д. и М.Д., свидетелство за зрелост и
квалификация издадено на М.Д.и Свидетелство издадено на Н.Д..
Фактическата
обстановка се установява въз основа на събраните от първоинстанционния
съд доказателства и доказателствени средства: показанията
на свидетелите М.П.Д., М.М.П., В.Б., В.М.М., Д.Г.Г., Й.М.А., И.Д.П., Н.И.Д.,
Е.Х.Г., заключенията на съдебно-оценителната и допълнителната
съдебно-оценителна експертиза /л. 130, л. 195 ДП/, справка за съдимост /л. 174
ДП/, Жалба от В.Б.от 06.04.2010 г. до Директора на СДВР, Протоколи за
разпознаване на лица по фотоснимка от 25.11.2010 г. и албуми към същите /л. 84,
85, 90, 91 ДП/, Протокол за доброволно предаване от 24.01.2011 г. /л. 117 ДП/.
Настоящият
съдебен състав, също като контролирания съд, намира доказателствената
съвкупност по делото за достатъчна по обем и без съществени противоречия, като
въз основа на нея основателно и еднопосочно може да се заключи, че подсъдимият
е извършил процесните престъпни посегателства.
Установени са по безспорен начин обстоятелствата, значими за правилното
решаване на делото – времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното
деяние и неговия автор, като основните фактически констатации на СРС са правилно
установени, изведени без допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, в съответствие с изискванията на
чл. 305, ал. 3 от НПК.
Доказателствата
по делото са непротиворечиви. Както правилно е заключил СРС, показанията на всички
разпитани свидетели си кореспондират едни с други относно основните съставомерни обстоятелства - утвърдения от подсъдимия механизъм
на въвеждане в заблуждение, обстоятелствата, за които е въвел пострадалите в
заблуждение и размерите на паричните суми. Същите са логични, последователни, непротиворечиви,
взаимно допълващи се и подкрепени от всички събрани и приложени по делото
доказателства. СГС намира показанията им за безпристрастни, поради което ги
кредитира. Подобно на първата инстанция, настоящият състав констатира наличието
на противоречия между показанията на различните свидетели, които касаят
несъществени обстоятелства и не пречат за изясняването на основните съставомерни елементи на деянието. Налице са и противоречия
между заявеното от свидетелите в различните фази на процеса, което въззивният съд си обяснява с изминалия дълъг период от
време и нормалния процес на забравяне.
Основен
източник на информация за извършеното от подсъдимия престъпление са показанията
на свидетелката Б., които се отличават с яснота, детайлност и богато фактологично съдържание за всяко едно от деянията, включени
в продължаваната престъпна дейност. Заявеното от свидетелката Б.относно познанството
ѝ с подсъдимия и обстоятелствата, при които същата е била въведена в
заблуждение и е започнала да набира персонал за хотел-ресторант в Германия са
логични и последователни. Показанията ѝ относно обстоятелствата, свързани
с набирането на персонал, срещите на кандидатите за работа с подсъдимия,
предложените от него условия на труд и поисканите от тях суми се потвърждават
от казаното от другите пострадали. Обстоятелството, че след като свидетелката Б.му
предала събраните от нея пари, подсъдимият се укрил и спрял да вдига телефона
си кореспондира с казаното от свидетелите М.Д., М.П.и Й.А., които също правили
опити да го намерят в периода преди потенциалното заминаване. Подобно поведение
на подсъдимия, настоящият състав намира за нелогично, ако същият е имал
намерение да изпълни поетите към пострадалите задължения.
Въпреки
че част от сумите били предавани от пострадалите лично на подсъдимия, а друга
част – на свидетелката Б., от показанията на последната се установява, че тя е
предавала получените пари на подсъдимия. Косвено това обстоятелство се
потвърждава и от казаното от свидетелката Ангелова, която твърди, че след като
синът ѝ – свидетелят П., проучил потенциалния работодател, с него
посъветвали Б.да не му дава събраните пари докато не им представи лиценз, но Б.се
появила при тях и им казала, че ги е предала. Твърденията на Б., че е
предоставяла парите на подсъдимия се потвърждават от изразеното у всички
пострадали убеждение, че сумите са били предназначени за него, както и от
показанията на свидетелката Миланова, която лично е възприела как Б.му предава
своите и нейните документи и дадената ѝ от ;=парична сума.
Правилно
първоинстанционният съд се е доверил на показанията
на свидетеля М.П.относно начина, използван от подсъдимия за въвеждане в заблуждение
на пострадалите – чрез свидетелката Б., която мотивирал да набира персонал за
работа в новооткрит хотел-ресторант в Германия. Показанията на свидетеля кореспондират
с описания от пострадалите лица начин, по който подсъдимият се е свързал с тях,
както и с обстоятелството, че същият е искал да му бъдат предадени парични суми
и документи, поради което настоящата инстанция също основава изводите си на
тях.
Подобно
на първоинстанционния, въззивният
съд кредитира показанията на пострадалите лица – свидетелите В.Б., Й.А., В.М., М.Д., Д.Г., Н.Д. и И.П., като същите носят информация за
всяко едно от инкриминираните деяния, съставляващи продължавано престъпление.
Свидетелите описват идентичен начин на действие на подсъдимия - свидетелката Б.се
е обърнала към тях от името на подсъдимия с предложение да заминат да работят
заедно с нея в хотел-ресторант в Германия, след което в кратки срокове пострадалите
следвало да представят необходими за постъпване на работа документи, както и да
заплатят определена парична сума за легализацията им и за издаване на работна
виза. При срещите си с подсъдимия, последният се представял за човек, който ще
им осигури работата, за която са препоръчани от свидетелката Б., като посочван
на всеки от тях на каква длъжност ще бъде назначен, размера на заплатата и кога
ще постъпи на работа. Обяснявал подробно процедурата по започване на работа и изисквал
от тях да му представят документи, удостоверяващи придобита квалификация,
медицинско състояние, автобиография, както и парична сума за легализацията им и
за издаване на работна виза. Показанията на тези свидетели са еднопосочни и
относно обстоятелството, че подсъдимият настоявал за спешност при предаване на
документите и парите, като ги уверявал, че всичко е уредено и същите трябва да
заминат скоро. Настоящата инстанция, подобно на първата, намира за несъществени
противоречията в показанията на пострадалите относно професионалните занимания
на подсъдимия и връзката му с хотел-ресторанта, за който свидетелите са
кандидатствали за работа, тъй като всички са категорични, че същият се е
представил за лице, притежаващо възможността да им осигури предлаганата трудова
заетост. Правилно при констатираните от първоинстанционния
съд разминавания в твърденията на свидетелите за размера на платените от тях
парични суми в съдебната и в досъдебната фаза, СРС е кредитирал заявеното от
свидетелите пред разследващия орган, като дадени в момент по-близък до
извършване на деянията, когато спомените на свидетелите са били по-съхранени.
Свидетелките
Н.Д. и Е.Г.са единствените, които твърдят, че никога не са срещали подсъдимия,
а Н.Д. единствено е знаела, че ще работи за лице с имена П.Р., като за
организацията на заминаването се грижела свидетелката Б.. Въпреки че лична
среща между подсъдимия и пострадалата Д.не е била осъществена, от протокол за
доброволно предаване от 24.01.2011 г. категорично се установява, че вещите
здравноосигурителна и трудова книжки и свидетелство на името на Н.Д., които
свидетелката твърди, че е предала на Б., са се намирали у подсъдимия. От
показанията на посочените свидетелки, преценени в съвкупност с другите
доказателства по делото, категорично се установява принадлежността и на това
деяние към продължаваното престъпление, извършено от подсъдимия.
Авторството
на деянието от подсъдимия категорично се установява от показанията на
свидетелката Б., както и от извършените от свидетелите П.и Г.разпознавания по
снимки в хода на досъдебното производство, които въззивният
съд кредитира като извършени в съответствие с изискванията на НПК. В съдебно
заседание свидетелката Б.също е разпознала подсъдимия по снимката от предявена
разпечатка от АИС БДС, поради което са и неоснователни възраженията на
защитата, че авторството на деянието не е доказано по безспорен начин, тъй като
всички свидетели са твърдели, че лице, представило се с имена П.Р., ги е въвело
в заблуждение без да представи документ за самоличност.
Въззивният съд, подобно на първоинстанционния,
кредитира обяснението на подсъдимия за произхода на предадените с протокол за
доброволно предаване от 24.01.2011 г. вещи, но не и за предназначението им като
намира същото за опит за изграждане на защитна версия, тъй като по делото
липсват доказателства подсъдимият да е предприел действия за сключване на
трудови договори с лицата, чиято собственост са предадените документи. На първо
място липсват доказателства, които да сочат, че подсъдимият е могъл да действа
като посредник при сключване на трудов договор с пострадалите лица, както и да
оказва съдействие при издаване на работни визи и за легализация на документите
им. Видно от показанията на свидетелката А.подсъдимият е цитирал името на
реално съществуваща фирма, но след направеното искане да бъде представен лиценз,
подсъдимият се е укрил. Наред с това подсъдимият е забавил необосновано дълго
време издаването на работни визи и легализацията на документите, като след
извършената проверка от свидетелката Б., същата установила, че тази услуга
отнема само няколко дни. С оглед на това и предвид обстоятелството, че
подсъдимият е настоявал за спешност при подготовката на заминаването от страна
на работниците, нелогично е да има забавяне от негова страна, ако действително
е имал намерението и възможността да осъществи сключването на трудовите
договори.
Настоящият
състав кредитира заключенията на изготвените съдебно-оценителна и допълнителна
оценителна експертиза, като обективни, като въззивният
съд, също като първата инстанция, не намира основание да се съмнява в
професионалната подготовка или добросъвестността на експерта. Подобно на първоинстанционния, въззивният
съд основава изводите си за стойността на предмета на престъплението на
заключението на допълнителната оценителна експертиза, като намира същото за
пълно и съобразено с доказателствата по делото.
От
правна страна настоящия съдебен състав, също както и контролирания намира, че
подсъдимото лице с действията си описани в приетата за установена фактическа
обстановка е осъществило от обективна и субективна страна признаците на състава
на престъплението по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Въззивният съд възприема изцяло и правните изводи на районния, тъй
като несъмнено от доказателствата по делото, анализирани прецизно от решаващия
съд е установено, че от обективна и субективна страна подсъдимият Р. е
осъществил фактическия състав на престъплението, за което е признат за виновен.
От
обективна страна подсъдимият Р. възбудил заблуждение у пострадалата В.Б.- лично
и у пострадалите Й.А., В.М., М.Д., Д.Г., Н.Д. и И.П.- при условията на посредствено извършителство чрез свидетелката Б., че ще им съдейства за
изпращането им на работа в Германия. В следствие на създадената у тях невярна
представа свидетелите се разпоредили с посочените парични суми в полза на
подсъдимия, като били убедени, че същите служат за легализация на документите и
стойността на работната виза.
Законосъобразно
първоинстанционният съд е преценил, че деянията са
извършени при условията на продължавано престъпление, тъй като са извършени
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка, като последващите от обективна и субективна страна представяват продължение на предходните такива.
От
субективна страна подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл като е
съзнавал общественоопасния характер на всяко от деянията,
предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици, изразяващи се във формирането на неверни представи в пострадалия
като основание за имуществените разпореждания и самите разпореждания и е целял
същите. По отношение на деянията срещу свидетелите Й.А., В.М., М.Д.,
Д.Г., Н.Д. и И.П.подсъдимият Р. е съзнавал, че формира
невярната представа у пострадалите чрез свидетелката Б., която не е съзнавала,
че подсъдимият няма намерение и възможност да изпълни обещаното и уговореното с
тях.
Въззивният съд споделя изводите на районния, че от събраните по делото
доказателства не се доказва подсъдимият да е въвел свидетеля П.в заблуждение,
че ще му съдейства за изпращане на работа в Германия, тъй като се установи, че
последният е имал съмнения в коректността му и не е приемал сериозно
предложенията му. Не се установи по категоричен начин и парите, предадени на
подсъдимия от свидетеля П., да са били предназначени за легализация на
документи и издаване на работна виза. Поради това СРС правилно на осн. чл. 304 НПК е признал подсъдимият Р. за невиновен и го
е оправдал по повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл. 209,
ал. 1 НК по отношение на М.П..
Първоинстанционният съд е спазил принципите при индивидуализиране на
наказанията, съдържанието на които са в съблюдаване на мярата за използваната
наказателна принуда, предвид изискването наказанието да бъде справедливо,
необходимо и достатъчно за постигане целите си, обявени в чл. 36 от НК, както е
взел предвид, както конкретната фактическа обстановка, така и данните за
личността на подсъдимия.
Законосъобразно
СРС е определил наказанието в рамките на приложимата по силата на чл. 2, ал. 2 НК по-благоприятна редакция на разпоредбата на чл. 209 НК, действала към м.
март 2010 г. и предвиждаща наказание “лишаване от свобода” до шест години. При
индивидуализацията на наказанието правилно са отчетени като отегчаващи
отговорността обстоятелства механизмът на извършване на престъплението със
седем отделни деяния, насочени срещу различни лица, както и стойността на
предмета на посегателство. Въззивният съд приема,
също като първата инстанция, като смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство чистото му съдебно минало към момента на извършване на деянието,
както и добрите му характеристични данни. С оглед на това съотношение между
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, районният съд правилно е
наложил на Р. наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест
месеца,като настоящият състав намира, че същото би постигнало целите, заложени
в чл. 36 от НК в най-пълна степен.
Законосъобразно
с оглед наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК първоинстанционният
съд е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години, като въззивният състав споделя изводите на първоинстанционния,
че за постигане целите на наказанието и за поправянето на осъдения не е
необходимо ефективното му изтърпяване.
Правилно с оглед изхода на делото, подсъдимият е осъден да заплати в
полза на държавата разноските по делото, както и държавна такса за служебното
издаване на изпълнителен лист за принудителното им събиране.
С оглед изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, като атакуваната
присъдата следва да се потвърди като правилна и законосъобразна.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 18.08.2017г., постановена по Н.О.Х.Д. №
21137/2013 г. по описа на СРС, НО, 109 състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.