Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 21.05.2019г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОКОВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.дело № 404 по описа за 2018г. и като обсъди:
Предявени искове по реда на чл. 422 ГПК.
„Агенция
за събиране на вземания “ ЕАД , със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „д-р Петър Дертлиев” № 25 офис сграда Лабиринт ет 2 моли да бъде постановено решение, с което да
бъде признато за установено вземането на
ищеца по отношение на А.М.М., с посочен постоянен адрес *** в размер на 1260,60лв
главница, договорна лихва в размер на 113,18лв от 01.12.2015г до
03.05.2016г, неустойка за неизпълнение в размер на 817,96лв, обезщетение за забава в размер на
213,54лв от 02.12.2015г до подаване на заявлението в съда, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението в съда. Твърди, че на 26.10.2015г между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и ответника е сключен договор за паричен заем № 2412885, по
силата на който на ответника е предоставена парична сума в размер на 1500лв.
Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 03.05.2016г на 27 равни
седмични вноски в размер на 61,74лв с падеж на първата погасителна вноска
03.11.2015г. Заемателят не е представил
на заемодателя договореното обезпечение съгласно договора за заем, а именно – двама
поръчители или банкова гаранция, поради което му е начислена и неустойка по
договора в размер на 1003,86лв, а поради неизпълнеине в срок на задължението е
начислена лихва за забава в размер на 213,54лв. Ищецът е придобил вземането на
заемателя по отношение на ответника по силата на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010г, Приложение № 1 от 01.03.2017г. За
вземането си ищецът се е снабдил със ЗИ в образуваното ч.
гр. д. 2429/2019г на АРС. Ангажира доказателства, претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения му
особен представител оспорва иска като неоснователен. Оспорва
ответникът да е бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, оспорва
приложената с исковата молба уведомителна разписка, като твърди че никакви
документи не са изпращани и не са получавани от ответника. Оспорва иска по
размер, като го счита завишен. Оспорва да дължи каквито и да било суми на
ищеца, оспорва приложения по делото рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 16.11.2010г като недействителен,
нищожен по смисъла на чл. 26 ЗЗД, като
твърди че този договор има невъзможен предмет липсва съгласие,
предписана от закона форма и основание. Оспорва и твърдението да е бил уведомен
за извършената цесия, като твърди че договора за цесия приложен по делото не
касае ответника и задължението му към „Изи Асет Мениджмънт“ . Оспорва
приложената с ИМ извадка, в която на ред
42 фигурира името на оветника, като твърди че същата не е приложена в цялост и не е ясно в каква
връзка я прилага ищеца. Оспорва датата на потвърждението за извършената цесия, както
и да е получил каквато и да било сума по договора за заем сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна: На
26.10.2015г между „Изи Асет Мениджмънт“ АД
гр София от една страна, в качеството на заемодател и А.М.М. *** -
заемател, по силата на който на заемателя е отпусната сумата от 1500лв, която ведно с начислената договорна лихва и такси – общо в размер на 1666,98лв заемателят се е задължил да върне на 27
седмични погаситени вноски, всяка една в размер на 61,74лв.(чл. 2 т.7 от
Договора) , първата от които с падеж 03.11.2015г. Заемателят се е задължил в
срок от три дни, считано от датата на сключване
на договора да предсотави на Заемателя едно от следните обезпечения – две
физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания –
да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възраграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000лв, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител
по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма
неплатени осигуровки за последните две
години, да няма задължения към други банкови и финансови институции, или ако
има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от „редовен“, или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя за
сумата по чл.
2 т.7 от Договора със срок на валидност
- 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора(чл.4 от Договора). На 16.11.2010г между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД гр. София – продавач
и „Агенция за събиране на вземания“ ООД – купувач, по силата на който страните са се споразумяли продавачът да прехвърли
на купувача станали ликдивидни и изискуеми в пълен размер вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредит сключени от продавача с
физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще
бъдат индивидуализирани в Приложение № 1 неразделна част от договора, считано
от датата на неговото съставяне. Страните са се съгласили и да прехвърлят нови
вземания при спазване условията на
договора на месечна база, като следващите вземания се индивидулазирит в ново
Приложение № 1, сключвано по реда на ЗЕДЕП. Страните са се споразумяли всяко поредно Приложение №
1 да има силата и значението на допълнително споразумение към договора.
Продавачът е потвърдил извършената цесия по реда на чл. 99 ал.3 ЗЗД.(л.14).
Представя се от ищеца извлечение,
наименовано – към Д-10-00010-1, в което под № 42 фигурира името на А.М.М., с
посочен договор от 26.10.2015г, сума по договора 1500лв, общо дължима сума по
кредита 2670,84лв, остатък от дължима сума
към 01.03.2017г – 2324,74лв. Купувачът е уведомил ответника за
извършената цесия, въз основа на предоставеното му пълномощно от продавача,
като пратката е върната на 28.03.2017г с отбелязване – „непотърсена“(л.19,20).
Съгласно
заключението на допуснатата ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като пълно компетентно и безпристрастно изготвено, заемателят е извършил плащания по договора за
кредит от 26.10.2015г, като последното плащане отразено в системата на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е с дата 15.08.2016г, остатъкът по главницата по договора е
в размер на 1260,60лв, договорна лихва в размер на 113,18лв, неустойки в размер
на 817,96лв, лихва за забава към датата на
депозиране на исковата молба – 213,55лв.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като взе предвид наведените
в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира предявените искове по чл. 422 от ГПК -
установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът дължи сумата по заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 2429/2017г по описа на АРС. От приложеното в настоящото производство ч.гр.д.
2429/2017г се установява, че установителният иск е допустим, като предявен
от взискателя в законоустановения срок.
Разгледан
по същество. В
настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че има
вземане към ответника на основание валиден договор за прехвърляне на вземания, размера на претенциите си, както и че
ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия. Не е спорно по делото, а и
се установява от ангажираните писмени доказателства, че между ответника и „Изи
Асет Менижмънт“ е сключен договор за заем от 26.10.2015г, по силата на който на
ответника е отпусната сумата от 1500лв, която последният се е задължил да върне
съгласно условията по договора за заем. От ответника се прави възражение за нищожност на договора за
прехвърляне на вземания от 16.11.2010г, с твърдения за невъзможен предмет, че не е получил сумата по договора за заем,
както и за ненадлежно уведомяване за извършената цесия. Действително по арг. на
чл.99 ал.2 ЗЗД следва извод, че могат да бъдат прехвърляни само съществуващи
вземания. В настоящия случай обаче страните са постигнали съгласие подписването
на всяко бъдещо Приложение № 1 с предмет изискуеми вземания на продавача, да
има характера на допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне
на вдемания от 16.11.2010г. Ето защо
възражението за нищожност на договора за прехвърляне на вземания е
неоснователно. Неоснователно е и възражението, че ответникът не е получавал
сумите по договора за заем. От заключението на неоспорената ССчЕ се установява,
че ответникът е извършвал плащания по договора за заем, като последното плащане
е с дата 15.08.2016г. Последното следва да бъде прието като извънсъдебно
признание за получаване на заемната сума. Направеното възражение за ненадлежно
уведомяване за извършената цесия е основателно.
За да
породи извършеното прехвърляне действие по отношение на длъжника, следва до
него да е достигнало волеизявлението на досегашния кредитор(чл. 99ал.4 ЗЗД).
Ищецът е бил упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за извършената цесия. До ответника е било
изпратено уведомително писмо на адреса,
посочен в догвоора за заем, върнато с отбелязване „непотърсено“(л.19,20). Принципно
няма пречка уведомлението за извършената цесия да бъде връчено на длъжника,
ведно с книжата приложени с исковата молба. В настоящия случай обаче, ответникът е представляван от назначен от съда особен
представител, комуто са били връчени
съдебните книжа. Предаването на
уведомлението за цесията на особения представител на ответника не може да се
приравни на уведомяване на длъжника поради особения характер на
представителството, осъществявано от назначен от съда представител, което
се изчерпва с осъществяване на
процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият
е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани
до представлявания от него отсъстващ ответник. Ето защо настоящият състав
приема, че прехвърлянето на вземането не е породило действие спрямо длъжника,
поради което исковите претенции са изцяло
неоснователни и като такива, следва да се отхвърлят, без да
бъдат обсъждани останалите наведени възражения.
При този изход на делото сторените от ищеца разноски следва да останат
за негова сметка. Ответникът има право на разноски съобразно разпоредбата на
чл. 78 ал.3 ГПК, но липсват доказателства за направени такива.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управлание гр.
София, бул „Васил Левски“ 114 етаж Мецанин, да бъде
признато за установено вземането му по отношение на А.М.М. ЕГН **********, с посочен постоянен адрес *** по Заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч гр д 2429/2017г по описа на АРС в размер на 1260,60(хиляда двеста и шестдесет лв и
шестдесет ст)лв главница, договорна
лихва в размер на 113,18(сто и тринадесет лв и осемнадесет ст)лв от 01.12.2015г
до 03.05.2016г, нустойка за неизпъленине в размер на 817,96(осемстотин и седемнадесет лв и
деветдесет и шест ст)лв, обезщетение за забава в размер на 213,54(двеста и
тринадесет лв и петдесет и четири ст)лв от 02.12.2015г до подаване на заявлението
в съда, ведно със законната лихва от подаване н азаявлението в съда.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: