Решение по дело №467/2020 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 260113
Дата: 16 декември 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия: Румен Атанасов Стойнов
Дело: 20201880100467
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 16.12.2021 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

            Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 467/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Теленор България” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. Н.Ш., като пълномощник на законните представители Д. К. и М. С., против К.М.К. ***, ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение по заповед за изпълнение, като ищецът го е иницирал за да може установи вземането си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 13.04.2020 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. 280/2020 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.07.2020 г. за следните суми : сумата 165,14 лева – главница и законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2020 г.  до  изплащане на вземането, както и сумата 385 лева разноски по делото, от които 360 лева адвокатско възнаграждение с включен ДДС, както и 25 лева заплатена държавна такса. Вземането произтича от договор за мобилни услуги от 28.02.2018 г. с предпочитан номер +……….., сключен между К.М.К. и „Теленор България ЕАД, като сумата по главница е формирана от неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.03.2018 г. – 14.05.2018 г. в общ размер на 117,68 лева и неустойка вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора в размер на 47,46 лева. За сумите са издадени три броя фактури през месеците април, май и юли на 2018г.

Цената на исковете е 117,68 лева – главница и 47,46 лева - неустойка, за които суми се иска от съда да признае за установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се претендира още и законната лихва за забава върху двете суми, считано от 13.04.2020 г. до окончателното издължаване, както и направените разноски.

На ответника са изпратени преписи от исковата молба и от доказателствата. В указания срок не е подаден писмен отговор. К.М.К. не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, като не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът, чрез пълномощник, е поискал от съда да се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПКсъс становище с вх. № 261552 от 15.10.2021 г.

По делото са приети писмени доказателства представени от дружествто - ищец.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

            Налице са основанията за постановяване на неприсъствено решение, предвид обстоятелството, че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание – с разпореждането от 19.10.2020 г., с определението на съда по чл. 140 ГПК от 30.08.2021 г. и с призовката от същата дата.

           Искът е допустим, а с оглед на представените и приети по делото писмени доказателства - вероятно основателен. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК решението не се мотивира и се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по делото в размер на 435 лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева и 75 лева – заплатена държавна такса. Тълкувателно дело 4/2013 г. на ВКС задължава съда да се произнесе и по разноските в заповедното производство, които са в размер на 385 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Приема за установено по отношение на К.М.К. ***, ЕГН **********, че дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез законните представители Д. К. и М. С., сумата от 165,14 лева, представляваща непогасено задължение произтичащо от  договор за мобилни услуги от 28.02.2018 г. с предпочитан номер +……….., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.04.2020 г.  до  окончателното изплащане на вземането.

Осъжда К.М.К. ***, ЕГН **********, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез законните представители Д. К. и М. С., сумата от 435 лева – представляваща направени разноски по гр.д. 467/2020 г. по описа на Районен съд Своге.

Осъжда К.М.К. ***, ЕГН **********, да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез законните представители Д. К. и М. С., сумата от 385 лева – представляваща направени разноски по ч.гр.д. 280/2020 г. по описа на Районен съд Своге.

 

Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

В едномесечен срок от връчването на решението, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна, по реда на чл. 240 ГПК, пред Софийския окръжен съд.

                                                                                     

 

         

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :