№ 959
гр. Варна , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500719 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 261195/03.12.2020г., подадена
от адв. К.Г. – особен представител на С. Д. И., ЕГН **********, срещу
решение №260067/24.11.2020г., постановено по гр.д. № 1494/2019г. на РС -
Провадия, 2-ри съдебен състав, в частта, с която е признато за установено на
основание чл.422 вр. 415 ГПК съществуването на вземането на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р П. Д.“ 25, сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, към
С. Д. И., за което е издадена Заповед №574/05.06.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 802/2019г. на РС Провадия,
в размер на 755,91 лв. (седемстотин петдесет и пет лева и деветдесет и една
стотинки) – главница по договор за паричен заем № 3011461/08.08.2017 г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и С. Д. И., като впоследствие
вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“
АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, /правоприемник на
който е Агенция за събиране на вземания” АД понастоящем „Агенция за
1
събиране на вземания” ЕАД по силата на Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от дата 16.11.2010 г.
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на настоящото заявление в съда – 03.06.2019 г., до окончателното погасяване
на дълга.
В жалбата се поддържа, че е неправилен изводът на
първоинстанционния съд за наличие на облигационни отношения между
страните по договор, който не е приет като доказателство по делото и
неправилно съдът е достигнал до извод за истинност на документ, който не е
част от доказателствата по делото. Сочи се и че заключението на ССчЕ,
основано на този договор, е необосновано и не следва да се цени. Навежда се
оплакване и че неправилно съдът е приел като доказателства представените
документи за извършена цесия, тъй като ищецът не ги е представил в
оригинал, а в нотариално заверени копия, като заверката е извършена от
снимки и съдът не би следвало да цени заключението на съдебно-
графологичната експертиза и е следвало да изключи тези документи като
доказателства по делото. Въззивникът поддържа изразеното в първа
инстанция становище, че ищецът не е придобил права по договор за цесия.
Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на
предявения иск.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в който се изразява
становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че доказателствената
стойност на нотариално заверения препис е приравнена на тази на оригинала
и представените преписи не следва да бъдат изключвани от доказателствения
материал. Сочи се, че особеният представител се явява трето лице за
сделките, инкорпорирани в оспорените документи и не може да оспорва
обстоятелствата по тях и няма интерес от такова оспорване. Въззиваемото
дружество счита, че следва да бъде съобразено ТР 5/2014г. по т.д. 5/2014г.
ОСГТК, както и че първоинстанционният съд правилно е кредитирал ССчЕ,
като обективна и компетентна.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
2
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост в обжалваната част, поради което въззивният съд
дължи произнасяне по съществото на спора.
Производството пред РС –Провадия е образувано по искова молба от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П. Д.“ 25, сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, срещу С. Д. И. с ЕГН **********, с.Комунари № 1, общ.Дългопол за
установяване съществуването на вземания, за които е издадена Заповед за
изпълнение №547/05.06.2019г. по ч.гр.д. №802/2019г. по описа на РС –
Провадия и които произтичат от договор за паричен заем №
3011461/08.08.2017г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е въвел следните оспорвания: че
ответникът е страна по процесния договор, като се твърди, че не е налице
твърдяната облигационна връзка между ответника и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД; че ответникът не дължи претендираните суми по договора,
че тя не ги е получила, че тя не е подписала договора както и предложението
за сключване на договор; твърди се, че процесният договор за заем е
нищожен, поради противоречие с добрите нрави и закона; оспорва се
валидността и истинността на договора за цесия, като се твърди, че не е
подписван от посочените в него лица, както и двете уведомителни писма за
извършената цесия не са подписани от Николина Станчева.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е формирал извод,
че въпреки неприемането на писмения договор за паричен заем като
доказателство по делото, от изготвените ССче и СПЕ по косвен начин е
установена облигационна връзка по договор за заем за сума в размер от
1000лв.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Оспорен във въззивното производство, с оглед наведените във
въззивната жалба оплаквания от особения представител на въззивницата, на
първо място, е изводът на първоинстанционния съд, че въпреки неприемането
3
като доказателство на писмения договор за кредит, по косвен начин е
установена облигационна връзка по договор за заем.
По така очертания предмет на спора, съставът на въззивния съд намира
следното: С оглед направените оспорвания и искането на особения
представител на ответницата, и отправеното искане от ищеца в молба вх.
№3544/24.07.2020г., в рамките на първоинстанционното производство, с
определение на съда от открито съдебно заседание от 16.09.2020г. ищецът е
задължен да представи оригинал на договор за паричен заем №
3011461/08.08.2017 г. и предложение за сключване на договор за паричен
заем. С предходно свое определение първоинстанционният съд не е приел
преписите от тези документи като доказателства по делото. С молба от
21.09.2020г. ищецът е представил заверени нотариално преписи от
документите, касаещи извършената цесия, но не и договорът за паричен заем
и предложението за сключването му, като не е изложил причини за
непредставяне на оригинала на договора за паричен заем. В резултат, както е
посочено и в първоинстанционното решение, по делото не е приет като
доказателство договор за паричен заем № 3011461/08.08.2017г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата.
При неизпълнение на задължението на страната по чл.183 ГПК да
представи изискания оригинал на документа, представляващ договор за
паричен заем, респективно неприемането на документа като писмено
доказателство, съставът на въззивния съд намира, че по делото остава
недоказано твърдението на ищеца за възникване между страните на валидна
облигационна връзка по договор за паричен заем № 3011461/08.08.2017 г. От
една страна договорът за потребителски кредит е формален по силата на
чл.10, ал.1 ЗПК, като за сключването му е изискуема писмена форма. От
друга страна, видно от твърденията на ищеца, както и от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, в процесния случай договорът е следвало
да служи за разписка за получаване на заетата сума от кредитополучателя и
при неприемане на договора като писмено доказателство, фактът на
предаване, респективно получаване на сумата от кредитополучателя, е
недоказан. При липса на доказателство изобщо за сключване на договор за
заем, неприложима е и разпоредбата на чл.23 ЗПК.
Съдът не може да базира изводите си и на изготвените в рамките на
първоинстанционното производство експертизи. Вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза е основало извода си за получаване на сумата от
кредитополучателя изцяло на представения от ищеца и неприет по делото
препис от договор за паричен заем, поради което заключението не е годно да
установи получаването на кредит от С. Д. И.. По отношение на съдебно-
почерковата експертиза, същата не е следвало да бъде провеждана за
изследване автентичността на документ, който не е приет като писмено
доказателство в производството и заключението на експерта досежно
4
автентичността му не може да бъде кредитирано при липса на самия
документ като доказателство. Видно е от самото заключение, че и на експерта
не е бил представен за изследване оригиналът на договора за заем.
При липса на установяване по делото на факта на сключване на договор
за паричен заем с цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД, не следва да бъдат
обсъждани оплакванията на особения представител във въззивната жалба
относно изводите на първоинстанционния съд по писмените доказателства,
касаещи твърдяния договор за цесия с „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД в качеството на цесионер, доколкото след като не може да бъде направен
извод, че цедента има качеството на кредитор спрямо кредитополучателя, то
няма как да се достигне до извод и за надлежно прехвърляне на вземане по
договор за паричен заем.
Така мотивиран, съдът намира, че предявеният иск за дължимост на
главница по договор за паричен заем № 3011461/08.08.2017г. подлежи на
отхвърляне като недоказан.
Поради несъвпадане правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, с
която предявеният иск за сумата от 755,91 лв. главница по договор за паричен
заем № 3011461/08.08.2017 г. е уважен, като вместо него бъде постановено
друго, по силата на което този иск да бъде отхвърлен.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, не се следват
претендираните от въззиваемия разноски, респективно заплатеният депозит за
особен представител следва да остане за сметка на въззиваемата страна.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК, въззиваемото дружество „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Окръжен
съд – Варна, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 25лв.,
представляваща дължимата за образуване на въззивното производство
държавна такса в размер от 25лв.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260067/24.11.2020г., постановено по гр.д. №
1494/2019г. на РС - Провадия, 2-ри съдебен състав, в частта, с която е
признато за установено на основание чл.422, вр. 415 ГПК съществуването на
вземането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П. Д.“ 25, сграда
5
Лабиринт, ет.2, офис 4, към С. Д. И., ЕГН **********, с адрес ****, за което е
издадена Заповед №574/05.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 802/2019г. на РС Провадия, в размер на 755,91лв.
(седемстотин петдесет и пет лева и деветдесет и една стотинки) – главница
по договор за паричен заем № 3011461/08.08.2017 г. , сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и С. Д. И., като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на „Агенция
за събиране на вземания“ ООД, /правоприемник на който е Агенция за
събиране на вземания” АД понастоящем „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД/ по силата на Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от дата 16.11.2010г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 03.06.2019г., до окончателното погасяване на дълга, И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П.
Д.“ 25, сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу С. Д. И., ЕГН **********, с
адрес ****, иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК, да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 755,91 лв. (седемстотин петдесет и пет лева и деветдесет и
една стотинки) – главница по договор за паричен заем №
3011461/08.08.2017 г. , сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и С. Д.
И., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД,
/правоприемник на който е Агенция за събиране на вземания” АД
понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ по силата на
Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от дата 16.11.2010г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
03.06.2019 г., до окончателното погасяване на дълга, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение №547/05.06.2019г. по ч.гр.д. №802/2019г. по описа на
РС - Провадия.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П. Д.“ 25, сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд - Варна, сумата от 25лв. /двадесет и пет лева/,
представляваща дължима за въззивното производство държавна такса, на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
6
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7