№ 149
гр. Ловеч, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200108 по описа за 2021 година
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 729 от 22.12.2020 г. на Директор на Регионална
Дирекция по горите гр.Ловеч е наложено на П. ЦВ. П. от гр.Ловеч, административно
наказание на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на
чл.257, ал.1, предл.1-во, т.2, предл.3-то, във връзка с чл.211, ал.4 от Закона за горите, във
връзка с чл.15, ал.1, т.1 и чл.9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят П., който го е обжалвал, като
незаконосъобразно и необосновано, издадено в нарушение на материалния и процесуален
закон. Сочи, че подробни съображения ще изложи в съдебно заседание.
Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, жалбоподателят П.
не се явява. Представлява се от адвокат И.М. от АК Плевен, който поддържа жалбата с
наведените в нея доводи. Пледира за отмяна изцяло на обжалваното наказателно
постановление, като изтъква наличието на допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването му, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В тази
връзка сочи, че в наказателното постановление са формулирани съставите на две
нарушения, а е била наложена само една санкция. Като грубо процесуално нарушение счита
и и обстоятелството, че в НП наказващият орган не е изложил съображения дали са били
1
налице условията за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Подробно в пледоарията си процесуалният представител на жалбоподателя обсъжда
вменените като нарушение липсващи реквизити на издадения от П. превозен билет.
Акцентира на обстоятелството, че автомобилът, който е извозвал дървесината е нямал
поставени регистрационни номера, а и че такива не са били задължителни, тъй като
дървесината се е извозвала от горския масив, а не е била транспортирана по
републиканската пътна мрежа. Счита, че след като автомобилът е нямал регистрационни
номера, то жалбоподателят е нямал друг избор, освен да впише в билета само марката и
модела на превозното средство. Изтъква, че по подобен начин стоят нещата и при другия
реквизит от превозния билет – вписването на вида дървесина. Сочи, че още в
позволителното за сеч е било посочено “друга широколистна дървесина“ и П. е нямал право
да вписва друго в билета, тъй като тогава именно би извършил нарушение.
Поради тези съображения счита вменените на жалбоподателя П. нарушения за
несъставомерни и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, като се присъдят на жалбоподателя направените по делото разноски в
размер на изплатения адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна – Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, редовно призовани,
не изпращат представител и не изразяват становище по делото.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Ст.
Ив. Ст., Ив. Н. Н., Р.Т. С. – Т., Г. М. Б. и Ив. Д. Д., както и от изложеното в жалбата и в
съдебно заседание от страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка
:
Жалбоподателят П. ЦВ. П. заемал длъжността главен специалист в отдел
„Икономически дейности“ към Община Ловеч. Със заповед № 791/08.06.2017 г. на Кмета на
Община Ловеч /л.26/ бил определен да маркира и издава превозни билети за транспортиране
на дървесина, добита извън горските територии на Община Ловеч.
Във връзка с тези му задължения и правомощия, на 02.10.2020 г., в 15:43:39 часа, в
землището на с.Г.П. община Ловеч, жалбоподателят П. издал превозен билет №
8742/00551/02102020/154324-0XKQERV /л.14/ за транспортиране на 2,75 м3 дървесина до
получател частно лице в с.Г.П.. Превозният билет бил издаден въз основа на разрешително
№ 90/14.09.2020 г. по чл.32, ал.3 от ЗОСИ /л.48-51/.
Във връзка с подаден сигнал до ИАГ София, на 14.10.2020 г. свидетелите С.С., И.Н. и
Радка С. – Т. – главни специалисти при ИАГ София извършили проверка по документи на
издаденото разрешително № 90/14.09.2020 г. и пуснатите във връзка с него превозни билети.
Резултатите от проверката в имота свидетелите оформили в констативни протоколи
серия ИАГ №№ 152513, 152514, 152515 и 152516, всичките от 14.10.2020 г. /л.27-30/.
На същата дата - 14.10.2020 г. свидетелят С.С. съставил АУАН бланков № 051713
/л.6/ срещу П. ЦВ. П., в негово присъствие, за това, че за периода от 02.10.2020 г., като лице
2
изпълняващо длъжността главен специалист „Икономически дейности“ към Община Ловеч,
упълномощен със заповед № 791/08.06.2017 г., не е попълнил реквизитите в превозен билет
№ 8742/00551/02102020/154324-0XKQERV, а именно : „регистрационен номер“ на
моторното превозна средство превозващо дървесината и „дървесен вид“, съгласно
утвърдения със заповед № 142/14.02.2020 г. на Изпълнителния директор на ИАГ София
образец на превозен билет. Актосъставителят С. квалифицирал това като нарушение на
разпоредбата на 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии и заповед № 142/14.02.2020 г. на Изпълнителния директор на ИАГ.
Като свидетели при констатиране на нарушението се подписали И.Н. и Радка С. - Т..
В графата за възражения жалбоподателят П. вписал, че не е съгласен с констатацията
и ще представи писмено възражение. Подписал акта и получил препис от него.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят П. е подал писмено възражение,
което е приложено към административнонаказателната преписка /л.12 от делото/.
Въз основа на акта за нарушение, на 22.12.2020 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление № 729, в което наказващият орган изцяло възприел и пресъздал
описаната в АУАН фактическа обстановка по случая. Коригирал правната квалификация на
нарушението, като приел, че П. ЦВ. П. е извършил нарушение на разпоредбата на чл.257,
ал.1, предл.1-во, т.2, предл.3-то, във връзка с чл.211, ал.4 от Закона за горите, във връзка с
чл.15, ал.1, т.1 и чл.9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии. Санкционирал П. с глоба в размер на 300 лева, на основание чл.257, ал.1, т.1 от
ЗГ.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна се установи следното
:
Жалбата срещу НП е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което е
допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно
заповед № РД-49-199/16.06.2011 г. /л.32/ и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено
лице, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ.
Обжалваното наказателно постановление е издадено в съответствие с разпоредбите
на ЗАНН, като не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
нарушили правото на защита на наказаното лице и да водят до отмяната му на формално
основание. В обстоятелствената част са посочени всички съставомерни обстоятелства при
извършване на нарушението, като в съответствие с тях на същото е била дадена
изчерпателна и правилна правна квалификация. В тази връзка не могат да бъдат споделени
наведените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения за
незаконосъобразност на НП, предвид на допуснати в този смисъл съществени процесуални
нарушения.
Обстоятелството, че в обжалваното НП е посочено, че не са били попълнени два от
3
реквизитите от процесния превозен билет, не обуславя наличието на извършени две отделни
административни нарушения и съответно, приложението на чл.18 от ЗАНН. Вменената като
нарушена разпоредба на чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. забранява на лицата,
които издават превозни билети, да ги издават в нарушение на изискванията определени в
наредбата и/или със заповедта за определяне на съответния образец. Едно от изискванията за
законосъобразното му издаване е да са коректно попълнени изискуемите реквизити на
билета, т.е. за един превозен билет, независимо колко и какви реквизити не са попълнени
или неправилно посочени като дължима информация, ще е налице само едно нарушение на
разпоредбата на чл.15, ал.1, т.1 от Наредбата, тъй като се касае и за едно деяние –
издаването на съответния превозен билет. Друг е въпросът, ако същото неотразяване е
допуснато при издаването на два или повече превозни билета, то тогава разбираемо, ще са
налице отделни деяния при издаването на всеки от билетите и съответно извършването на
отделни, едни и същи по вид административни нарушения.
Категорично не могат да бъдат споделени и доводите за това да е било допуснато
грубо процесуално нарушение за това, че наказващият орган не е обсъдил и не е изразил
становище в издаденото НП, относно налице ли са били предпоставки случаят да бъде
определен като маловажен и съответно приложението на чл.28 от ЗАНН. Законът не поставя
такова изискване като задължителен реквизит на наказателното постановление, нито пък
като елемент от обстоятелствената му част.
Съгласно разпоредбата на чл.257, ал.1, предл.1-во, т.2, предл.3-то от ЗГ, за
нарушаването на която е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя се предвижда наказание глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-
тежко наказание, за длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което
съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове
по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. В случая, с
оглед описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извода, до който е
достигнал наказващият орган, че във въпросният превозен билет липсват реквизити,
съгласно одобрения със заповед на директора на ИАГ образец, то правилно, както се посочи
и по-горе в изложението, към тази норма са привързани и разпоредбите на чл.15, ал.1, т.1 и
чл.9а от Наредба № 1/30.12.2012 година.
Действително, в превозен билет № 8742/00551/02102020/154324-0XKQERV /л.14/, в
графата „МПС, №…“ е изписан модела на превозното средство ZIL 157, а в графата
„дървесен вид“ е отразено от жалбоподателя „други широколистни“.
Настоящата инстанция приема, че обжалваното НП е издадено при непълно изяснена
фактическа обстановка. Липсва конкретика за обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, като не са проверени фактите, от които актосъставителят е изходил, за да
приеме, че е осъществено нарушение, както и доказателствата, които го потвърждават. В
този смисъл, липсват категорични доказателства, че товарният автомобил, с който е била
превозена дървесината е бил регистриран. Защото, при положение, че автомобилът е нямал
регистрационен номер (както твърди жалбоподателят), то разбираемо е, че няма как такъв да
4
бъде отразен в превозния билет от издателя му. Единственото доказателство, от което
актосъставителят С. и свидетелите по акта Н. и С.-Т. са стигнали до извода, че товарният
автомобил е имал регистрационни номера, съответно жалбоподателят не ги е посочил в
превозния билет е това, че са видели, че неговият колега – свидетелят Г.Б. е издавал
превозни билети (според свидетелите за същото превозно средство), в които вписвал
регистрационния номер на автомобила. Тези им твърдения обаче не са подкрепени с
каквито и да било други доказателства и в този смисъл имат по-скоро характера на
предположения, а не на обективно възприети от тях факти. Не е ясно билетите издавани от
Б. дали са от същия период и за същото сечище и най-вече, дали се отнасят за същото
превозно средство. Много често практика на лицата занимаващи се със сеч и извоз на
дървесина, известна на съда и от многобройните дела с предмет обжалвани НП на
Директора на РДГ, че масово се използват товарни автомобили от марката „ЗИЛ“, модел
„157“, заради тяхната здравина и евтина техническа поддръжка. Така че по никакъв начин
не е изключена хипотезата билетите издавани от Б., които проверяващите са установили, да
са касаели извоз за друг период или с друг товарен автомобил марка „ЗИЛ 157“. Нещо
повече – това твърдение на контролните органи се опровергава от показанията, както на
самият свидетел Б., така и от показанията на свидетеля И.Д. – кметски наместник на с.Г.П..
И двамата са категорични, че товарният автомобил по превозния билет издаден от
жалбоподателя е нямал регистрационни номера.
Относно другият реквизит „дървесен вид“, за който в НП се твърди, че не е бил
попълнен в процесния превозен билет, то видно от същия /л.14/, то тази графа е била
попълнена от жалбоподателя, съгласно утвърдения образец, като е отразил „други
широколистни с обем : 2,75 м3 и общ обем 2,75 м3“. Такава опция явно е била предвидена и
съществува, след като е било възможно и е избрана и приета от системата за електронно
издаване на превозния билет. Фактът, че такава опция съществува потвърждават и
свидетелите на въззиваемата страна. Нещо повече, в превозния билет няма как да се отрази
вид дървесина, различна от посочената в разрешителното № 90/14.09.2020 г. по чл.32, ал.3
от ЗОСИ /л.48-51/, където също в таблицата „Дървесни видове и кубатура в пл.м3“ под
дървесен вид е записано „други широколистни“. В противен случай, както основателно
отбелязва и процесуалния представител на жалбоподателя, П. действително би допуснал
административно нарушение.
С оглед на така изложените съображения съдът намира, че издаденото срещу
жалбоподателя П. наказателно постановление се явява необосновано и недоказано.
Вмененото му във вина нарушение не е безспорно и категорично доказано. Нещо повече –
съдът счита, че издавайки с тези реквизити въпросния превозен билет жалбоподателят по
никакъв начин не е нарушил разпоредбата на чл.257, ал.1, предл.1-во, т.2, предл.3-то, във
връзка с чл.211, ал.4 от Закона за горите, във връзка с чл.15, ал.1, т.1 и чл.9а от Наредба № 1
от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. В тежест на
административнонаказващия орган е да установи по несъмнен начин участието на лицето,
което санкционира в осъществяването на деянието и връзката му с него. Отговорността не е
5
принципна и почиваща на предположения, а конкретна и в тежест на АНО е да докаже по
безспорен начин деянието и неговият извършител, както и вината му, които обстоятелства в
случая нито са изложени в АУАН и НП, нито са доказани, включително и пред настоящия
съдебен състав.
Предвид на изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е необосновано и недоказано, поради което следва да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно.
При този изход на делото и с оглед претенцията на жалбоподателя да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, то на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да
бъде осъдена Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, представлявана от директора, да
заплати на П. ЦВ. П. направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение. Същото е в размер от 300 лева, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие от 16.02.2021 г. /л.39 на гърба/ и следва да бъде присъдено в пълния му
размер, тъй като е в рамките на определеното по чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 729 от 22.12.2020 г. на
Директор на Регионална Дирекция по горите гр.Ловеч, с което на П. ЦВ. П. от гр.Ловеч,
ул.”*************, ЕГН : **********, е наложено административно наказание на основание
чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.257, ал.1, предл.1-во,
т.2, предл.3-то, във връзка с чл.211, ал.4 от Закона за горите, във връзка с чл.15, ал.1, т.1 и
чл.9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, ул.„Търговска“ № 56,
представлявана от директора, да заплати на П. ЦВ. П. от гр.Ловеч, с горните данни, сумата
300 /триста/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен
срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6