Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
гр. Силистра, 01 юли 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Силистра,
в открито съдебно заседание
на двадесет и
втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
с участието на секретаря Анета Тодорова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело
номер 76 по описа за 2020 година
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на И.Д.И. *** против заповед № 20-1099-00237 от 08. 04.
2020 година на началника на сектор
„Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Силистра за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т.2а, б.“а“ от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/- прекратяване на регистрацията на лек автомобил „***“за срок от шест месеца, считано
от 07. 04. 2020 г. до 07. 10. 2020 г. Атакуваната заповед е издадена след
извършена проверка от служителите на РУ гр. Силистра на 07. 04. 2020 г., в
резултат на която е установено, че автомобилът, собственост на И.Д.И., се
управлява от неправоспособния водач П.М.Я. с ЕГН – **********, за което е съставен АУАН № 408460 / 07. 04. 2020 г.
В жалбата се изтъкват единствено
доводи, свързани със срока на наложената ПАМ, като се моли същият да бъде
намален до установения в закона минимум, тъй като автомобилът е необходим на
жалбоподателката, за да полага грижи за болния си баща. Допълнително в съдебно
заседание упълномощеният от жалбоподателката процесуален представител – адв. Х.
*** твърди, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон. В тази насока акцентира, че при издаването на
оспорения административен акт е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като предварително не са били
изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая в съответствие с
изискването на чл. 35 от АПК. Посочва се, че в преписката няма данни, че
жалбоподателката, в качеството ѝ на собственик на автомобила, е знаела,
че автомобилът ще бъде иззет и управляван от лице, което не притежава
свидетелство за правоуправление. Посочва също, че липсва и справка дали водачът
П. Я. някога е притежавал свидетелство за управление на МПС, тъй като ако е
притежавал такова, то същият не би следвало да се счита за неправоспособен. По
тези съображения моли съда да отмени заповедта.
Ответникът по жалбата – Началника на
сектор „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Силистра, счита, че жалбата
е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение
Производството е по реда на чл.
172, ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е
адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла
на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима, но
разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Със Заповед № 20-1099-00237 от 08. 04. 2020
година на Началник сектор „Охранителна
полиция“ в РУ при ОДМВР Силистра е прекратена регистрацията на лек автомобил лек автомобил „***“, собственост на И.Д.И..
Като фактическо основание за
издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че автомобилът е управляван от
неправоспособния водач П.М.Я. с ЕГН – **********, за което е съставен АУАН № 408460 / 07. 04. 2020 г.
Видно от приложения АУАН 408460 /
07. 04. 2020 г. (л. 4 от делото) е
обстоятелството, че при проверка, извършена от полицейски служители на 07. 04.
2020 г. в 10. 40 ч. в с. Айдемир на
кръстовището на ул. „***“ и „***“ е установено, че П.М.Я. управлява автомобил „***“, собственост на И.Д.И., без да притежава свидетелство за
управление на МПС. Видно от
отбелязването върху АУАН, същият е връчен на нарушителя на 14. 04. 2020 г., а
на 12. 05. 2020 г. въз основа на акта е издадено НП № 20 – 1099-000534 (л. 14),
с което на П. Я. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и
на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 300. 00 лева. Посоченото наказателно постановление е връчено
на лицето на 21. 05. 2020 г., срещу него не е подадена жалба в указания
7-дневен срок и следователно същото е
влязло в сила.
Както се коментира по-горе, във
връзка с констатираното нарушение по АУАН 408460 / 07. 04. 2020 г. е издадена заповедта за прилагане на ПАМ, а оспорването
ѝ е
станало повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а” и
т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Видно от Заповед № 8121з-1524 / 09. 12. 2016 г. (л. 7) на Министъра на вътрешните работи, е
обстоятелството, че Областните дирекции
на МВР са определени като една от трите основни структури, осъществяващи
контрол по ЗДвП. Съобразно предоставената в закона възможност Директорът на ОД
на МВР Силистра със своя Заповед № 342з-330 / 21. 04. 2017 г. (л. 6) е делегирал
правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началниците на
сектор „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР – Силистра (т. 6 от заповедта),
какъвто от ответника по делото, да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки. С оглед изложеното процесната заповед се
явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните установени в закона реквизити. Ясно са изложени
фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната
административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи
основание за издаването на заповедта. Вписването на съставения на П.М.Я. АУАН в
обстоятелствената част на заповедта за ПАМ по съществото си е препращане към
изложените в акта факти и обстоятелства по случая, което е допустимо съгласно
Тълкувателно решение № 16 от 31. III. 1975 г., ОСГК.
Заповедта е издадена в съответствие и с материалния
закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно
относимите материалноправни разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.
2а, б. "а" от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на
процесната заповед, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
При анализ на цитираната норма е видно, че приложението
ѝ е обусловено от няколко алтернативно предвидени хипотези.
Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа
да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на
констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да
приложи ПАМ по отношение на И.И. административният орган се е позовал на
наличието на първата от посочените в чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП
хипотези, а именно – автомобилът е управляван от неправоспособен водач. Неоснователен
е изложеният от жалбоподателката довод, че по делото липсва справка и е
неизяснен фактът дали
водачът П. Я. някога е притежавал свидетелство за управление на МПС, тъй като
ако е притежавал такова, то същият не би следвало да се счита за
неправоспособен. Справката по съществото си е вторичен документ, който би бил
относим към установяването на останалите хипотези по чл. 171, т. 2а, б. "а" от
ЗДвП, освен процесната. Липсата
на правоспособност е отрицателен факт, който е установен със съставения на
нарушителя АУАН и предвид презумптивната доказателствена сила на акта, съгласно
чл. 189, ал. 2 ЗДвП, опровергаването на отрицателния факт е в тежест на
жалбоподателката. От нейна страна обаче не бяха представени доказателства, въз
основа на които може да се приеме, че П. Я. е или е бил правоспособен водач.
Неоснователен е и другият изложен довод, че по делото
няма данни, че жалбоподателката, в
качеството ѝ на собственик на автомобила, е знаела, че автомобилът ще
бъде иззет и управляван от лице, което не притежава свидетелство за
правоуправление. На първо място следва да се подчертае, че по делото нито се
твърди, нито се доказа, че автомобилът е бил противозаконно отнет. Неясни бяха
дадените обяснения от процесуалния представител на жалбоподателката как
неправоспособният водач е получил достъп до автомобила. Не може да не се
отбележи и това, че съдебната практика е категорична, че законът не предвижда
като предпоставка за прилагане на ПАМ наличието на виновно поведение на
собственика на автомобила, който е и адресат на мярката (в този смисъл Решение № 14573 от 27.11.2018 г.
на ВАС по адм. д. № 3275/2018 г., I о.). Следва да се има предвид, че при
наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки,
административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да
наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от
закона съдържание. В случая първата хипотеза на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е била налице, тъй като е било
констатирано управление на автомобила на жалбоподателката от неправоспособно
лице, поради което органът, действащ в условията на обвързана компетентност, е
следвало да издаде заповед за прилагането на ПАМ – прекратяване на регистрацията
на ППС за определен срок, а жалбоподателката, в качеството ѝ на собственик
на превозното средство, следва да понесе неблагоприятните последици от действията
на лицето, в чиято фактическа власт е допуснала да попадне нейният автомобил,
независимо от знанието и съгласието ѝ, като изтърпи наложената
принудителна административна мярка.
Срокът на мярката, определен от административният
орган, е в минимума, определен в нормата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, поради което съдът намира, че наложената принудителна административна
мярка е съобразена не само с материалния закон, но и принципа за съразмерност
по чл. 6 от АПК.
В случая не са налице и отменителни
основания по смисъла на чл.146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е
издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен и преустановителен
характер. С нея не се цели санкциониране на нарушителя и/или трети лица, а
постигане на определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната
посредством ограничаване и намаляване на пътнотранспортните произшествия,
причинени от неправоспособни водачи.
Въз основа на изложените съображения съдът приема, че Заповед
№ 20-1099-00237 от 08. 04. 2020 година на Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР
Силистра за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а,
б.“а“ от ЗДвП е валидна и законосъобразна, включително и в частта ѝ
относно определения срок на ПАМ, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.172, ал. 5 от ЗДвП, Административен съд гр. Силистра
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Заповед № 20-1099-00237 от 08.
04. 2020 година на началника на сектор
„Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Силистра за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“а“ от Закона за движението по
пътищата - прекратяване на регистрацията на лек автомобил „***“ за срок от шест месеца, считано
от 07. 04. 2020 г. до 07. 10. 2020 г.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: