№ 18
гр. Ямбол, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
С. Р. Димитрова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20242300500371 по описа за 2024 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на
„Поултри Юнайтед Къмпани" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.
„Драма" №28 с ЕИК *********, представлявано от управителя П.И.Б., чрез пълномощника
си адв.С. Т. от АК-Ямбол против Решение №415/25.07.2024 г., постановено по гр.дело
№1989/2023 г. по описа на ЯРС, с което съдът ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Поултри
Юнайтед Къмпани“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол,
ул.“Драма“ №28, представлявано от управителя и законен представител П.И.Б., с който на
основание чл.422 ГПК се иска да бъде признато за установено по отношение на ЕТ
„Веско-Веселин Иванов“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Дражево,
общ.Тунджа, обл.Ямбол, ул.“Георги Стойков Раковски“ №14, представлявано от собственика
и законен представител В.К.И., че същият дължи на „Поултри Юнайтед Къмпани“ ЕООД
гр.Ямбол, парична сума – главница, в общ размер на 6480 лева, съставляваща незаплатено
консултантско възнаграждение, дължимо по силата и при условията на сключен между
страните Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 01.04.2017 год., за което са
издадени Фактура №13/06.07.2020 год., за сумата от 2520 лева, Фактура №15/23.07.2020
год., за сумата от 1440 лева и Фактура №14/20.07.2020 год., за сумата от 2520 лева, за която
сума в общ размер на 6480 е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК с №401/27.03.2023 год. по ч.гр.дело №773/2023 год. по описа на ЯРС, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
С въззивната жалба на „Поултри Юнайтед Къмпани" ЕООД първоинстанционното
решение се оспорва в отхвърлителната част с твърдения за незаконосъобразност и
неправилност, като постановено при неправилно тълкуване и приложение от страна на ЯРС
на разпоредбите на материалния закон и неправилна преценка на събраните по делото
доказателства. Направено е възражение, че съдът е разтълкувал и приложил едностранно и
тенденциозно съответните материалноправни разпоредби на ЗЗД, съдържащи правната
уредба на договора за изработка, които намирали приложение и по отношение на
договорите за предоставяне на консултантски услуги, поради което е достигнал до
необосновани изводи, че по делото не са ангажирани доказателства за дължимостта на
1
претендираните парични суми по процесните фактури. Жалбоподателят твърди, че са
неправилни и несъответстващи на правилата на формалната и житейска логика доводите на
съда, изложените в мотивите на решението, че в случая липсвало изрично или мълчаливо
приемане на работата на изпълнителя от страна на възложителя. За неправилен се сочи и
извода на ЯРС, че неосчетоводяването на процесните фактури следва да се тълкува като
несъгласие от страна на ответника с услугите, за които са издадени. По направените
оплаквания са изложени подробни съображения, въз основа на които се иска ЯОС да отмени
атакуваното решение в обжалваната му част, като незаконосъобразно и неправилно и да
постанови ново решение, с което да уважи като основателен и доказан предявеният иск,
ведно със законните последици. Заявена е и претенция за присъждане на направените и на
двете съдебни инстанции съдебно - деловодни разноски.
По повод жалбата на „Поултри Юнайтед Къмпани" ЕООД и в предвидения от закона
срок е постъпил писмен отговор от ЕТ „Веско - Веселин Иванов" с ЕИК *********,
представляван от собственика В.К.И., чрез пълномощника адв.С. Д. от ЯАК, в който е
заявено становище за неоснователност на жалбата и са изложени съображения за
правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение. Иска се ЯОС да
остави без уважение въззивната жалба и да потвърди атакуваното решение със съответните
законни последици.
В о.с.з. въззивника не се явява и не се представлява. В предварително депозирана
писмена молба, чрез адв. С. Т. от ЯАК заявява, че поддържа жалбата и претенцията за
присъждане на разноски за двете инстанции.
В о.с.з. въззиваемата страна, се представлява от адв.С.Д. от ЯАК, която заявява, че
оспорва жалбата, като поддържа доводите, изложени в писмения отговор. Иска атакуваното
решение да бъде потвърдено, ведно със законните последици.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
По заявление на ищеца (понастоящем въззивник) ЯРС е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №401/27.03.2023 год. по ч.гр.дело
№773/2023 г., с която е разпоредено длъжникът (ответник) да заплати на ищеца сумата от
6480 лева - главница, заедно със законната лихва върху нея, считано от 24.03.2023 г. до
изплащане на вземането, както и 129,60 лв.- платена държавна такса и 530 лв.- адвокатско
възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането представлява възнаграждение за
консултантски услуги във връзка с отглеждането и ветеринарното обслужване и лечение на
птиците в животновъдния обект на длъжника, за което дружеството кредитор е съставило
фактури №13/06.07.2020 год. за сумата от 2520 лева; фактура №14/20.07.2020 год. на
стойност 2520 лева, за предоставени консултантски услуги, изразяващи се в изготвянето на
бизнес план за въвеждане в експлоатация на птицевъдната ферма на длъжника и фактура
№15/23.07.2020 год. на стойност 1 440 лева, за консултантски услуги при зареждане на
производствената сграда на длъжника с птици. По повод постъпило от ответника, в срока по
чл.414, ал.2 от ГПК възражение против заповедта за изпълнение, с разпореждане от
26.06.2023 г. по същото ч.гр.дело, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания срок искът
е предявен.
За да докаже твърдението си, че страните са сключили договор за консултантски
услуги, ищеца е представил Договор за сътрудничество и съвместна дейност /консултантска
дейност и мениджмънт/ от 01.04.2017 г., от съдържанието на който се установява, че между
ищеца „Поултри Юнайтед Къмпани“ ЕООД и ответника фирма ЕТ „Веско-Веселин Иванов“
е възникнало облигационно правоотношение, по което ответникът е посочен като
възложител, а ищецът като изпълнител. Съгласно чл.1 от договора предмета му е
сътрудничество и съвместна дейност в областта на управление и въвеждане на добри
производствени практики в птицевъдството, а в чл.2 страните са постигнали съгласие, че за
извършваните дейности във всеки конкретен случай се сключва договор между страните,
като се определят възложителят и изпълнителя и се уточняват конкретните задължения на
страните, срокове плащания и други. В чл.2.1 от договора са уговорили месечно
възнаграждение за изпълнителя в размер на 2 500 лева. Уговорения срок на договора е 1
2
година, като съгл. чл.4 договора автоматичното се продължава с нов едногодишен срок,
освен ако някоя от страните не поиска прекратяването му най-малко един месец преди
изтичането на този срок.
Във връзка с направено от ответника оспорване автентичността на представения
договор за сътрудничество и съвместна дейност от 01.04.2017 год. с твърдение, че не е
подписан от него, съдът е открил производство по чл.193 ГПК по оспорване истинността на
договора. В тази връзка е изслушана и приета съдебно-почеркова експертиза, видно от
заключението на вещото лице по която подписът, положен за фирма ЕТ „Веско-Веселин
Иванов“ в Договор за сътрудничество и съвместна дейност /консултантска дейност и
мениджмънт/ от 01.04.2017 год., сключен между фирма ЕТ „Веско-Веселин Иванов“ като
възложител и фирма „Поултри Юнайтед Къмпани“ ЕООД като изпълнител е положен от
В.К.И.. С оглед заключението на вещото лице съдът е признал, че оспорването истинността
на процесния договор от страна на ответника, е останало недоказано.
По делото ищеца е представил и фактура №13/06.07.2020 год. на обща стойност с
ДДС – 2 520,00 лева; фактура № 14/20.07.2020 год. на обща стойност с ДДС – 2 520,00 лева и
фактура № 15/23.07.2020 год. на обща стойност с ДДС – 1 440,00 лева, като и в трите
фактури е посочено едно и също основание - "консултантска услуга"; бизнес план за
изграждане на птицеферма, склад за яйца и фуражно стопанство, изготвен от д-р П.Б. с
начало март 2018 г.; разпечатки от съобщения, разменени между страните по електронна
поща.
По делото са събрани гласни доказателства. В показанията си св.Д.Г. установява, че
познава П.Б. от над 20 години, учили заедно в гр.Стара Загора ветеринарна медицина.
Свидетелят се занимавал с търговия с препарати за животновъдство. Свидетелят познавал и
В.. Знаел го по име, виждали се по изложения. П.Б. бил ветеринарен лекар, работел в
птицевъдството, правел консултации. Двете страни имали взаимоотношения, П. работел във
фермата на ответника, но не може да каже колко време. Свидетелят лично посещавал
фермата 2 или 3 пъти и Б. бил там, като се занимавал с управлението на фермата - с хранене
и отглеждане на животните, давал съвети и консултации за отглеждане на животни, а
собственика си решавал. Говорел, че ще правят по-голям проект, нова сграда. Това било
преди пандемията. Свидетелят не може да каже кога двамата преустановили
взаимоотношенията си. За фермата в Дражево споменал, че не са му уредени делата. П.
работел при В., но дали са имали и какви договорни отношения, свидетелят не знае. Във
фермата свидетелят ходил, когато П. го викал, основно по служебни въпроси.
В показанията си св.В.И. /съпруга на В.И./ заявява, че работели със съпруга си в
една фирма, но не се занимавала с документация. П.Б. работил при тях по договор, до месец
февруари, до може би преди две-три години. Всичко му било плащано, на ръка според
свидетелката. Работел в офиса и бил ветеринарен доктор. От съпруга си свидетелката
знаела, че е назначен на трудов договор, като му се плащало всеки месец. Имало моменти в
които бил отговорен, но имало моменти в които отсъствал, тръгнал си "просто така".
Свидетелката нямала представа как е бил прекратен договора му. Тя работела във фирмата,
но се водела общ работник, други водели счетоводството. Свидетелката не била запозната за
изработването на бизнес план. Момента, в който П.Б. напуснал, птиците се разболели от
салмонела и свидетелката мислела, че е умишлено, тъй като Б. работел в Сливен в тази
лаборатория. П. не бил уволняван, просто си тръгнал. Когато спрял да идва, съпругът й се
обадил в счетоводството и казал „Спрете договора на П.“. След прекратяване на
отношенията им свидетелката имала спомен, че идвали някакви фактури, че му дължат
някакви суми, които не били платени, една или две фактури. Свидетелката мисли, че
фактурите дошли по Еконт или Спиди.
В показанията си св.А.А. сочи, че познава ответника от над 40 години, били
приятели. Няма информация, че ищцовото дружество е работело във фермата. Сочи, че
познава П.Б. покрай работата му с В. и във връзка с проектите, които се опитали да направят
през 2017 год. Проектът бил за откриване на нова ферма с нови животни, съвместно от
двамата. Свидетелят няма информация, какви точно задачи е изпълнявал П.Б., но знаел че е
ветеринар и че оказал помощ във фермата на В.И.. Това било в периода м.06.2017 до
м.02.2018 год., приблизително една година. Свидетелят също се запознал с проекта и оказал
помощ на В.И. във връзка с изготвяне на документацията по финансиране и проектиране на
3
обекта. Последните контакти на свидетеля с П.Б. били от м.02.2018 год. Помощта на П.Б.
във фермата се изразявала в съвети във връзка със специалността му във ветеринарията,
свързано било с медикаменти, ваксини, хранене на животни. Това било което чувал в
разговори между тях. Ответникът работел по изготвяне на бизнес план, като това било през
2017 год. Според свидетелят П. и В. били равнопоставени партньори. Свидетелят не знаел за
договор между тях. След м.03.2018 год. свидетелят мисли, че те са нямали отношения, а за
неуредени финансови отношения - не знае.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, видно от
заключението на вещото лице по която процесните фактури, издадени от ищцовото
дружество, не са осчетоводени и не са включени в Дневниците за покупки по ЗДДС на
ответника в периодите от м.07.2020 год. до м.03.2024 год., съответно не са участвали в
резултата формиран в справка-декларация и правото за ползване на данъчен кредит не било
упражнено. Ищцовото дружество не фигурира, като контрагент в счетоводството на
ответника. В счетоводството на ищеца процесните 3 бр. фактури са осчетоводени, съобразно
нормативните разпоредби и в законоустановения срок. Не са налице данни от
счетоводството и на двете страни за извършени плащания във връзка с процесните фактури.
На допълнително поставени въпроси вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
сочи, че за периода 01.04.2017 год. – 31.03.2023 год. в счетоводството на ищеца по
партидата на ответника са осчетоводени фактури на обща стойност 14 640,00 лева.
Извършените плащания са в размер общо на 8 160,00 лева. Непогасения остатък е в размер
на 6 480,00 лева, формиран от процесните фактури, съответно фактура № 13/06.07.2020 год.
на обща стойност с ДДС – 2 520,00 лева; фактура № 14/20.07.2020 год. на обща стойност с
ДДС – 2 520,00 лева и фактура № 15/23.07.2020 год. на обща стойност с ДДС – 1 440,00 лева.
За периода 01.04.2017 год. – 31.03.2023 год. в счетоводството на ответника по партидата на
ищеца са осчетоводени фактури на обща стойност 8 160,00 лева, като извършените
плащания са в същия размер на 8 160,00 лева. Процесните фактури, издадени от ищеца, на
обща стойност 6 480,00 лева не са осчетоводени и не са включени в дневниците за покупки
по ЗДДС на ответника, респективно-не се водели като задължение в счетоводството на
ответника.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259,ал.1
ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивника е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната
жалба е неоснователна.
При служебната си проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното решение в рамките, определени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред ЯРС доказателства намира, че обжалваното
решение е правилно. Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка така,
както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал. Правилни са и формираните въз основа на нея правни изводи,
довели до отхвърляне на предявения установителен иск. Изложените от ЯРС мотиви се
споделят от въззивния съд, който на осн. чл.272 ГПК препраща към тях.
С депозираната пред ЯРС искова молба ищецът „Поултри Юнайтед Къмпани“ ЕООД
с ЕИК ********* (сега въззивник) е претендирал да се приеме за установено по отношение
на ответника ЕТ „Веско-Веселин Иванов“ с ЕИК ********* (сега въззиваема страна), че
последният дължи сумите, описани в исковата молба, за които е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№773/2023 г. по описа на ЯРС, а именно: главница, в
общ размер на 6480 лева, съставляваща незаплатено консултантско възнаграждение,
дължимо по силата и при условията на сключен между страните Договор за сътрудничество
и съвместна дейност от 01.04.2017 год., за което са издадени Фактура №13/06.07.2020 год.,
за сумата от 2520 лева, Фактура №14/20.07.2020 год., за сумата от 2520 лева и Фактура
№15/23.07.2020 год. за сумата от 1440 лева.
4
Така предявеният иск, съобразно обстоятелствата наведени в исковата молба,
заявеният и поддържан петитум и развилото се предходно заповедно производство,
правилно е квалифициран от районния съд, в доклада по чл.146 ГПК, като такъв с пр. осн.
чл.422 ГПК, вр. чл.79, чл.266 от ЗЗД.
За да се прецени допустимостта на процесния положителен установителен иск,
следва да бъдат съобразени нормите на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК. В конкретния
случай, видно от приложеното ч.гр.д. №773/2023 г. по описа на ЯРС, същото е образувано
по повод подадено от „Поултри Юнайтед Къмпани“ ЕООД заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против ЕТ „Веско-Веселин Иванов“ за
сумата 6480 лв., като искането е било уважено от съда. По повод постъпило от длъжника, в
срока по чл.414, ал.2 от ГПК възражение против заповедта за изпълнение, с разпореждане от
26.06.2023 г., съдът указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания срок искът е предявен. При
така изложените факти, следва извод, че е спазена процедурата и сроковете по цитираните
разпоредби на ГПК, предвид на което въззивния съд намери предявеният иск за допустим.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
Както правилно е посочил ЯРС договорът за консултантски услуги не е изрично
уреден в закона като вид правна сделка, но с оглед поетите задължения за извършване на
конкретни действия, като проучвателна дейност за възложителя, предоставяне на съвети,
изготвяне на проекти, планове, договори и др., срещу дължимо от поръчващия
възнаграждение, обосновано и в съответствие с практиката на ВКС може да се приеме, че
договорът за консултантски услуги е вид договор за изработка, който може да има за предмет
резултати, както на физически, така и на умствен труд
По правната си същност договорът за изработка е двустранен, неформален,
консенсуален, възмезден договор, по силата на който изпълнителят се задължава на свой
риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, която пък се задължава да
приеме изработеното и да заплати възнаграждение. За възникването на договора за
изработка е необходимо постигане на съгласие между страните относно предмета на
договора и възнаграждението. Съгласно чл.266, ал.1, предл.1-во ЗЗД, поръчващият трябва да
заплати възнаграждение за приетата от него работа. Приемането на извършената работа
обхваща по своята същност два момента: 1. фактическото получаване на изработеното от
поръчващия и 2. признанието, че изработеното съответства на поръчаното. Следователно,
приемане има само когато реалното получаване на изработеното се придружава от изявления
на поръчващия, че счита работата съобразена с договора.
Както правилно е приел ЯРС, от представените по делото доказателства може да се
направи извод, че между страните е сключен рамков договор за изработка, с предмет -
сътрудничество и съвместна дейност в областта на управление и въвеждане на добри
производствени практики в птицевъдството. В чл.2 от него страните са договорили, че за
извършваните дейности във всеки конкретен случай се сключва договор между тях, като се
определят възложителят и изпълнителя и се уточняват конкретните им задължения, срокове,
плащания и други. Вярно и е че в чл.2.1 от договора страните са уговорили месечно
възнаграждение за изпълнителя в размер на 2 500 лева, но дължимостта на такова не е
предмет на настоящия спор.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е претенцията на ищеца за
сумата от 6480,00 лв., представляваща дължимо възнаграждение за предоставени на
ответника консултантски услуги.
Настоящия съд обаче счита, че по делото не е установено по категоричен и
несъмнен начин не само какви са конкретните консултантските услуги, които са поръчани от
възложителя, съответно извършени от изпълнителя, а и какво е възнаграждението за тях,
което следва да се заплати. В тази връзка липсват доказателства за конкретна договорка по
смисъла на чл.2 от договора. За установяване на тези факти не могат да послужат и
представените от ищеца фактури, т.к. същите не само, че не са двустранно подписани, но и
не са осчетоводени при ответника. Действително в исковата молба ищеца сочи всяка от
фактурите, извършването на какви услуги касае, но при наличие на оспорване от страна на
ответника, ищеца следваше да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си.
5
Такива не могат да се извлекат и от свидетелските показания, напротив и тримата разпитани
по делото свидетели сочат за прекратяване на взаимоотношенията между страните доста
преди 2020 г., а процесните фактури са издадени през м.07.2020 г.
Освен горното, ЯОС напълно споделя и изложеното от ЯРС, че ищецът следваше
още да докаже и че са приети от ответника извършените консултантски услуги, изразяващи
се в твърдените от него действия по отглеждането и ветеринарното обслужване и лечение на
птиците в процесния животновъден обект, изготвянето на бизнес план за въвеждане в
експлоатация на птицевъдната ферма и услуги свързани със зареждане на производствената
сграда на длъжника с птици, които именно консултански услуги, а не други, са били предмет
на фактуриране с процесните три броя фактури. Такова доказване по делото също не е
извършено. Действително по делото са налице доказателства, че ищеца е предоставял
консултантски услуги на ответника в изпълнение на процесния договор. В този смисъл са
свидетелските показания. От заключението на ССчЕ е видно, че процесните фактури са
осчетоводени единствено в счетоводството на ищеца, но при ответника не са налице данни
за осчетоводяване на фактурите, респективно не се водят като задължение в счетоводството
на ответника. Действително, вещото лице е установило наличие на предходни търговски
взаимоотношения между страните - в счетоводството на ответника по партидата на ищеца
са осчетоводени фактури на обща стойност 8160,00 лева, като извършените плащания са в
същия размер на 8160,00 лева, но това не е достатъчно, за да бъде изведен несъмнен извод за
извършване и на процесните консултантски услуги, чието заплащане ищеца претендира.
При всичко изложено до тук, въззивния съдът приема, че предявеният в
производството иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Като е стигнал до същите правни изводи, ЯРС е постановил правилно съдебно решение,
което не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и като такова следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата страна има право да й се присъдят разноски
за настоящата инстанция, но въззивния съд не присъжда такива предвид липсата на искане в
тази насока и на доказателства за сторени разноски.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №415/25.07.2024 г., постановено по гр.д.№1989/2023 г.
по описа на ЯРС.
Решението, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6