РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 04.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен
съд, в публичното заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ
при секретаря Елеонора Йотова,
като разгледа докладваното от съдията
Дженов Гр.д.№ 40
по описа за 2020 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.415 от ГПК
В РС – Червен бряг в срока по
чл.415, ал.1 от ГПК *** по ч.гр.д.№ 1055/2019
г. по описа на с.с. – ******, чрез ***С.А., клон ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***,
със законeн представител Д.Д.е депозирал искова молба за установяване на
претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение по горепосоченото
частно гражданско дело срещу Р.А.М., с ЕГН **********, адрес: ***, с цена на иска 5 762,27
лв., по която е образувано гр.д.№ 40 по
описа за 2020
г. на съда.
С молбата са представени: копие на Договор за потребителски заем;
извлечение от погасителен план; екземпляр от покана за доброволно изпълнение;квитанция за платена д-.т.;
пълномощно; акт за съвместимост; списък с разноски. Иска се и прилагане на ЧГр.д.№ № 40 по описа на съда за 2020
г.
ИЩЕЦА – редовно призован не се явява.
В писмено становище процесуалният представител поддържа иска. Позовава се на
писмени доказателства и прави искане при наличие на процесуалните предпоставки
да бъде постановено неприсъствено решение.
ОТВЕТНИЦАТА – редовно призована, не се явява лично съдебно заседание. Представлява
се от ***Ц.Ц. от ПлАК, назначен на основание чл. 47,
ал.6 от ГПК, вписан ******като процесуален представител на ответника. Заявява,
че от събраните доказателства иска се явява
основателен и допустим.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение
съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Предявеният иск е допустим и
следва да бъде разгледан.
От
приложеният като доказателство по делото Договор за Договор за потребителски
заем с номер PLUS – 15377054 от
25.10.2017 г. от 25.10.2017г., извлечение от погасителен план; екземпляр от покана
за доброволно изпълнение;квитанция за
платена д.т.; пълномощно; акт за съвместимост; списък с разноски, както и от приложеното ЧГр.д.№ № 1055 по описа на съда за
2019 г., по което има
подадено възражение срещу издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение, се установява активната и пасивната легитимация на страните.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА :
Обективно са съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД и чл.422 вр. С чл.415 от ГПК.
Ищецът,
чрез процесуалния си представител твърди, че е с Договор за потребителски заем
с номер PLUS – 15377054 от 25.10.2017 г.
от 25.10.2017г., е отпуснало паричен кредит в размер на 3 500/три хиляди и
петстотин/ лева и закупуването на застраховка от 940,80 лв. /деветстотин и
четиридесет лева и 80 стотинки/. Твърди се, че сумата е изплатена от кредитора по начина уговорен в чл. 1 от
договор, с което ищцовото дружество е изпълнило задължението си по него. Твърди
се, че установяването на посочената сума ответницата е установила с полагането
на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението“. Твърди се, че въз основа
на чл. 3 от същия , за ответника
възниква задължението да погаси заема на 48 месечни вноски, всяка по 160,26 лв. /сто и шестдесет
лева и 26 стотинки/, които вноски съставляват изплащане на главницата по заема,
ведно с оскъпяването и съгласно годишния процент на разходите – 44,88% и
годишния лихвен процент – 35,42 %, посочени в параметрите по договора. Твърди
се, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит номер PLUS – 15377054 от 25.10.2017 г. от
25.10.2017г., като към тази дата са погасени 10 месечни вноски. Твърди се, че
на основание чл. 5 от договора вземането на ***С.А., Д.Д.става изискуемо в
пълен размер, ако кредитополучателя просрочи две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Твърди се, че
по този начин ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 5 462,68 лв., представляващ
оставащите 38,00 броя погасителни вноски към 20.11.2018 г., към която дата
е постановил изискуем в целия му размер.
Твърди се, че въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска,
кредитополучателят не е изпълнил
задължението си. Твърди се, че кредиторът е изпратил покана за доброволно
изпълнение, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и го е поканил
да го погаси. Твърди се, че поканата е изпратена на адрес, който е деклариран
по договора.
Твърди
се, че ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в
размер на 299,59 лв. за периода от
настъпване на изискуемостта на кредита – 20.11.2018 г. до 11.10.2019 г.
Твърди се, че към настоящия момент ответникът дължи на дружеството следните
суми: Главница – 3305,27 лв.;
възнаградителна лихва – 2157,41 лв. и законна лихва за забава – 299,59 лв. или
общо в размер на 5762,27 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на Р.А.М., с ЕГН **********, адрес: ***, че
дължи на ******,
чрез ***С.А., клон ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, със законeн
представител Д.Д.сумата от: 3305.27 лв. /три хиляди триста и пет лева и 27
стотинки/- главница, възнаградителна
лихва от 2157.41 лева /две хиляди сто
петдесет и седем лева и 41 стотинки/ за
периода от 20.10.2018 г. до 20.11.2021 г.; мораторна лихва в размер на 299.59
лв. /двеста деветдесет и девет лева и 59 стотинки/ за периода 20.11.2018г. до
11.10.2019г., законна лихва от датата на постъпване на заявлението
/25.10.2019г./ до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски общо в размер
на 165.25 лева /сто шестдесет и пет лв. 25 ст./.
Съдът, след преценка доводите на ищеца и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
От фактическа страна:
По делото са приети и приложени като доказателства – Договор
за Договор за потребителски заем с номер
PLUS – 15377054 от 25.10.2017 г. от 25.10.2017г., извлечение от погасителен
план; екземпляр от покана за доброволно
изпълнение;квитанция за платена д.т.; пълномощно; акт за съвместимост;
списък с разноски. Приложено е и ЧГр.д.№ 1165
по описа на съда за 2019 г.
От събраните в хода на горепосоченото дело
доказателства се установява, че ответника дължи на ***С.А., Д.Д.сумата от: 3305.27
лв. /три хиляди триста и пет лева и 27 стотинки/- главница, възнаградителна лихва от 2157.41 лева /две хиляди сто петдесет и седем лева и 41 стотинки/ за периода от 20.10.2018
г. до 20.11.2021 г.; мораторна лихва в размер на 299.59 лв. /двеста деветдесет
и девет лева и 59 стотинки/ за периода 20.11.2018г. до 11.10.2019г., законна
лихва от датата на постъпване на заявлението /25.10.2019г./ до окончателното
изплащане на вземането, както и
направените деловодни разноски общо в размер на 165.25 лева /сто шестдесет
и пет лв. 25 ст./.
При така установените
обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:
***С.А., Д.Д.чрез процесуалният
си представител е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК в ЧРС. Образувано било ЧГр.д.№
1055 по описа на съда за 2019
г. по описа на ЧРС (прието като доказателство по делото), по което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК Заповед №
574/28.11.2019 г. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК, ответника е подал възражение
обосновало ищеца да предяви настоящия иск.
Ищеца е
приложил Договор за Договор за потребителски заем с номер PLUS – 15377054 от 25.10.2017 г. от
25.10.2017г., извлечение от погасителен план; екземпляр от покана за доброволно изпълнение;квитанция за платена д.т.;
пълномощно; акт за съвместимост; списък с разноски. Посочените документи са приети
като писмени доказателства по делото.
Съдът намира, че от представените
писмени доказателства може да бъде направен извод, че между страните е сключен
твърденият от ищеца договор и че правоотношенията между страните се уреждат от
него. Ищцовото дружество е изпълнило задължението си и е изправна страна, тъй
като е отпуснал кредит за нуждите на ответницата. В тежест на последния е било
да установи, че е заплатил ползваните услуги, за което са издадени данъчни
фактури. Ответника не е сторил това, поради което следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество претендираните суми в пълен размер. Твърдените от
ответника обстоятелства са неподкрепени с доказателства и остават ирелевантни
за спора.
На основание чл.86 от ЗЗД,
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба, която
съгласно чл.422, ал.1 от ГПК е датата на подаване на заявлението за издаване на
Заповедта за изпълнение – 25.10.2019 г. до окончателното изплащане на
главницата.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените в настоящето производство разноски, в разноски в настоящето
производство- 165.25 лева /сто шестдесет и пет лв. 25 ст./ държавна такса и
юрисконсултско възнаграждание, 300/триста/ лева разноски за вещо лице, както и
618,00 /шестстотин и осемнадесет/ лева.
Воден от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на Р.А.М.,
с ЕГН **********, адрес: ***, че вземането
на ******, чрез ***С.А., клон ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***,
със ***за дължима по Договор за Договор за потребителски заем с номер PLUS – 15377054 от 25.10.2017 г. от
25.10.2017г. сумата от: 3305.27 лв. /три хиляди триста и пет лева и 27 стотинки/-
главница, възнаградителна лихва от
2157.41 лева /две хиляди сто петдесет и
седем лева и 41 стотинки/ за периода от
20.10.2018 г. до 20.11.2021 г.; мораторна лихва в размер на 299.59 лв. /двеста
деветдесет и девет лева и 59 стотинки/ за периода 20.11.2018г. до 11.10.2019г.,
законна лихва от датата на постъпване на заявлението /25.10.2019г./ до
окончателното изплащане на вземането, както и
направените деловодни разноски общо в размер на 165.25 лева /сто
шестдесет и пет лв. 25 ст./., за образуване на заповедно производство, за което е издадена Заповед за
изпълнение № 574 от 28.10.2019 г. по ЧГр.д.№
№ 1055 по описа на съда за 2019 г. СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.А.М.,
с ЕГН **********, адрес: *** ЗАПЛАТИ на “ ******, чрез ***С.А., клон ***, със
седалище и адрес на управление: ***, ***, със ***направените разноски в
настоящето производство- 165.25 лева /сто шестдесет и пет лв. 25 ст./ държавна
такса и юрисконсултско възнаграждание, 300/триста/ лева разноски за вещо лице,
както и 618,00 /шестстотин и осемнадесет/ лева.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен дневен срок от съобщението до страните, че същото е
изготвено пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: