Р Е Ш Е Н
И Е
№ 251 23.11.2023г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурор Михаил
Крушовски от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 232 по описа за 2023г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
ДИРЕКТОРЪТ
НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ – ГР.СОФИЯ с адрес: гр.София
1517, ул.“Витиня“ № 1 обжалва решение №271/18.07.2023г. по а.н.д.№503/2023г. на
РС - Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва със спазване на
процедурата по ЗАНН и доказано деяние. Моли за отмяна на решението и
потвърждаване на НП.
В
с.з. касаторът не се явява и не се представлява.
В
писмен отговор и молба адв.К.И.А. от АД „Лалова и партньори“ като пълномощник
на ответника В.Г.С. със съдебен адрес:***-град оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира деловодни разноски за адвокатско възнаграждение по
представен списък.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита оспореното решение за
правилно и обосновано и моли да се остави в сила.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №42-0005142/24.01.2023г. на директора на РД
„Автомобилна администрация“ – София, с което на В.Г.С. за нарушение на чл.36,
§1, т.i от Регламент /ЕС/ №165/2014 на основание чл.93в, ал.17, т.1
от ЗАвПр е наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв.
От
фактическата страна на спора съдът е приел, че на 21.12.2022г. деецът като
водач на товарно МПС, оборудвано с аналогов тахограф, извършвал международен
превоз на товари от РБългария до РГърция. На АМ „Струма“, км.7, I-ви тунел посока гр.Перник е спрян за проверка от длъжностни
лица при АНО. При проверката не е представил тахографски листа за предходния
28-дневен период – за дните 23.11.2022г.-07.12.2022г. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН деецът е депозирал възражение срещу констатациите в АУАН за това, че през
посочения в акта период не е управлявал превозното средство, попадащо в обхвата
на Регламент /ЕО/ №561/2006г. или на АЕТR,
за което представил 2бр. удостоверения за дейности. Съгласно удостоверенията,
от 18.11.2022г. до 28.11.2022г. и от 28.11.2022г. до 07.12.2022г. не е
извършвал превоз на товари.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за спазване на
процедурата по ЗАНН, но за липса на противоправно деяние по чл.93в, ал.17, т.1
от ЗАвПр. Съдът е посочил, че жалбоподателят посредством удостоверението по
чл.10, ал.1 от Наредба №Н-3/07.04.2009г., издадена по делегацията от чл.89,
ал.4 от ЗАвПр, е установил обективна невъзможност да представи тахографските
листа за дните по НП. По посочените правни доводи съдът е отменил НП и на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН е осъдил АНО да заплати на В.Г.С. деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 660лв.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния
съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон
обаче решението е неправилно. Съображенията за това са следните:
Касационният съд не споделя извода
на районния съд за недоказано деяние.
Обвинението срещу дееца е за нарушение на чл.36, §1,
т.i от
Регламент /ЕС/ №165/2014 на ЕП и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно
тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент /ЕИО/ №3821/85 на
Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент /ЕО/ №561/2006 на ЕП и на
Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство,
свързани с автомобилния транспорт. Съгласно посочения член от Регламент
№165/2014, когато водачът управлява превозно средство, на което е монтиран
аналогов тахограф, водачът трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен
служител на контролен орган тахографските листове за текущия ден и листовете,
използвани от водача през предходните 28 дни. Санкционната разпоредба на
чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвПр се прилага за водач, който при проверка от
контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на
управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от
предходните 28 календарни дни, като един от тези документи са тахографските
листа. В чл.93в, ал.17, т.4 от ЗАвПр се допуска възможността при проверката от
контролните органи водачът да представи удостоверение по чл.10, ал.1 от
наредбата по чл.89, ал.1 от ЗАвПр. Това е Наредба №Н-3/07.04.2009г. за
необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент /ЕС/ №165/2014 на
ЕП и Съвета /обн. ДВ, бр.31/24.04.2009г., изм. и доп./. Съгласно чл.10, ал.1 от
Наредбата водач, който при проверка от контролните органи не може да предостави
необходимите тахографски листа, данни от картата на водача, ръчни записи или
разпечатки, както се изисква съгласно чл.34 от Регламента, поради това, че е
бил в отпуск по болест, годишен отпуск, отпуск или почивка, управлявал превозно
средство, попадащо извън обхвата на Регламент /ЕО/ №561/2006 или АЕТR, извършвал
друга работа, а не управление на превозното средство или е бил на разположение,
предоставя на контролните органи удостоверение по образец съгласно Решение на
комисията от 12 април 2007г. относно формуляр във връзка със социалното
законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт.
В случая по делото, обвинението по НП е за това, че
при проверката на 21.12.2022г. деецът управлява МПС, оборудвано с аналогов
тахограф и извършва превоз в обхвата на Регламент 561/2006 като не представя на
контролните органи тахографски листа за предходния 28-дневен период от
23.11.2022г. до 07.12.2022г. Събраните гласни доказателства посредством разпита
на актосъставителя св.Д.и свидетеля по АУАН св.Николов безспорно установяват
посочената в НП фактическа обстановка относно деятелността на дееца. При
проверката същият е бил водач на посоченото превозно средство с монтиран
аналогов тахограф, като не е представил на проверяващите служители
тахографските листа за предходния 28 дневен период. Стесненото обвинение спрямо
нормативно установения 28-дневен период преди проверката не нарушава
изискванията на закона, т.к. е в рамките на периода. Св.Д.ясно сочи, че водачът
не е представил и документ, който да го оправдае, ако е бил почивка и не е бил
на работа. Този документ във вид на 2бр. удостоверения по чл.10, ал.1 от
Наредба №Н-3/07.04.2009г. е представен след проверката, едва с възражението
срещу акта. АУАН е връчен на дееца на 21.12.2022г., а възражението е депозирано
на 30.12.2022г. Представянето на документа след проверката, противно на извода
на районния съд, не води до несъставомерност на поведението на дееца, т.к.
възможността за представяне на удостоверението е преклудирана с приключване на
проверката. Водачът има задължение да представи документа в рамките на
осъществената от контролните органи проверка на 21.12.2022г., а не след това.
Налице е съставомерно бездействие на дееца. Не се установи същият да е съобщил
на проверяващите, че за периода на проверката е бил в отпуск по болест, а е
подписал АУАН без възражения и забележки. Целта на въведената законодателна
регламентация за представяне на документите към момента на проверката е да се
избегнат злоупотреби с последващо съставяне на документи с невярно съдържание,
които извиняват недобросъвестни водачи. Последващото представяне на документите
е ирелевантно за отговорността на дееца и не може да бъде основание за отмяна
на НП. Отделно от това, удостоверението по чл.10, ал.1 от Наредбата е частен
документ, който не се ползва с достоверна дата. Хипотезата на чл.93в, ал.17,
т.1 от ЗАвПр и тази по чл.36, §1, б.i от Регламента изисква физическото
наличие на изброените документи при осъществяване на превозната дейност,
съответно представянето им при проверката от контролните органи, а не в някакъв
последващ момент.
На основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК касационният
съд ще отмени решението на районния съд. Решавайки спора по същество, на основание
чл.222, ал.1 от АПК, съдът ще потвърди НП. Наложеното административно наказание
е в законовия абсолютен размер. Липсва маловажен случай по дефиницията на §1,
т.4 от ДР на ЗАНН.
С оглед изхода от спора, ответникът няма право
на деловодни разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №271/18.07.2023г. по
а.н.д.№503/2023г. на РС – Дупница и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
НП
№42-0005142/24.01.2023г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ – София, с което на В.Г.С. за нарушение на чл.36, §1, т.i от Регламент /ЕС/ №165/2014 на основание чл.93в, ал.17, т.1
от ЗАвПр е наложено административно наказание глоба в размер на 1500лв. /хиляда
и петстотин лева/.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.