Р Е Ш Е Н И Е
№ 260020
гр. Габрово, 22.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Весела Килифарева, като разгледа
докладваното от председателя гр. д. № 34 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от непълнолетната Р. Т. Б., ЕГН **********, адрес ***, действаща със
съгласието на майка си Т. Г. Б., чрез адв. Г. Н., против ЗК "Лев Инс" АД, гр. София, р-н Лозенец, бул.
"Черни връх" № 51Д.
В исковата молба се
твърди, че на 27.05.2017
г., около 11.30 ч. в гр. Габрово по ул. „Юрий Венелин“, лек автомобил Швролет Авео, рег. № ЕВ 1579 АР,
управляван от Х.Г., напуснал пътното платно и е паднал в р. Янтра, като в
следствие на настъпилото ПТП са причинени телесни увреждания на пътуващата в
автомобила, на задната седалка, Р.Б.. В хода на досъдебното производство № 1752
ЗМ-316/2017 Г., след извършване на всички процесуално – следствени действия,
майката на пострадалото лице Т.Б., е дала становище, че желае наказателното
производство срещу виновния водач, да бъде прекратено на осн. чл. 343, ал. 2,
т. 2 от НК. С постановление от 19.09.2017 г. на РП – Габрово е прекратено
наказателното производство.
От протокол за
ПТП № 1648836 от 27.05.2017 г., ведно със схема на ПТП № 47, констативен
протокол за ПТП с пострадало лице от 27.05.2017 г. и постановление за
прекратяване на РП – Габрово е видно, че
на 27.05.2017 г., около 11.30 ч., управлявания от Г.автомобил
се движел по ул. „Юрий Венелин“ в посока площад „Игото“, когато непосредствено
преди пешеходната пътека на ул. „Априловска“ изгубил контрол над управление на
лекия автомобил,, в следствие на което напуска пътното платно, преминава през
десния тротоар и пада от голяма височина в коритото на река „Янтра“. Вината за настъпилото ПТП е на водача на
лекия автомобил, който нарушил правилата за движение и е застрахован при
ответника.
Пострадалата,
към момента на ПТП –то била в добро здравословно състояние, но вследствие на същото
получила увреждания: контузия на главата с мозъчно сътресение, контузио капитис, комоцио церебри, фрактура хумери синистра; охлузвания на челото, кръвонасядане
на гърба на носа, охлузване на лявата ушна мида, две малки ранички на гърба на
дясната длан и втори пръст на дясната ръка; разместено счупване на лявата
раменна кост, като ръката е обездвижена с гипс. В следствие на увреждането на
горен десен крайник, пострадалата била хоспитализирана в МБЛА Тота Венкова, в
периода от 27.05 до 30.05.2017г.
Посочените
травми причинили неблагоприятно въздействие, освен на физическото, така и на
психическото здраве на ищцата. Повишило се значително нивото на емоционално
напрежение и тревожност, изпаднала в песимистичен фон на настроението. Стресът
е силен и степента на въздействие, надвишава ресурсите на детската личност на Р..
След злополуката има нови страхове – страхува се де спи сама в стая. Счупената
лява ръка е активната за детето, което се отразява на извършването на всички
дейности – самообслужване, писане и т.н. Мозъчното сътресение стопира
активността на Р. и води до бърза умора.
ПТП-то е попречило на детето да посещава учебните занимания, намалявайки
социалната активност. Има постоянна физическа болка в ръката, нарушавайки сънят
й, има усещане за постоянно напрежение. Симптомите й са характерни за посттравматичо стресово
разстройство. В следствие на ПТП-то ищцата получила и множество леки
телесни увреждания – болки и страдания в различни части от тялото и крайниците
извън посочените.
Към настоящия
момент не било настъпило пълно възстановяване на здравословното състояние на
ищцата. Същата изпитвала изключителни неудобства и трудности при служене с
лявата ръка, вижда се и сериозен козметичен дефект в следствие на проведените
хирургични интервенции. Чувства болезненост и дискомфорт. През целия период на
възстановяване ищцата изпитва интензивни болки и продължение на месеци е била
принудена да пие обезболяващи, като в един период е разчитала на чужда помощ за
личното си обслужване и за задоволяване на най – елементарните си нужди.
Излага, че
съгласно чл. 223, ал. 1 от КЗ /отм./ застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ е задължен да покрие отговорността на застрахования, в границите
на договорената застрахователна сума. Към настъпване на ПТП-то автомобила е бил
застрахован при ответното дружество със застрахователна полица №
BG/22/117000887156, със срок на валидност 25.03.2017 г. до 24.05.2018 г.
В изпълнение
на изискванията на КЗ са поканили ответника да заплати на ищцата застрахователно
обезщетение, за което е образувана застрахователна преписка по щета №
0000-1000-03-17-7448/21.07.2017 г. По същата ответникът определил обезщетение в
общ размер на 12 000 лв. за неимуществени вреди и 60, 09 лв. за
имуществени. Тъй като за ищцата има пряк иск срещу застрахователя по
задължителна застраховка „гражданска отговорност“, то за нея е налице правен
интерес да иска от съда определяне справедлив размер на обезщетението за
причинените й неимуществени вреди.
Моли, да се
осъди ответното дружество да заплати на Р.
Т. Б., действаща със съгласието на майка си Т. Г. Б., обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания от процесното ПТП, в
размер на 65 000 лв., както и сумата от 162, 09 лв. имуществени вреди за болничен
престой и закупуването на медикаменти, ведно със законната лихва от предявяване
на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. Претендират се
разноските по делото, вкл. хонорар за един адвокат при условията и реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
В постъпилия отговор ответното
дружество изцяло оспорва исковите претенции. Оспорва
механизма на ПТП-то и че процесното произшествие е настъпило единствено
по причина от действията на водача Х.Г., както и че е
налице причинно - следствена връзка между получените травматични увреждания и
ПТП- то.
Оспорва твърденията, че поради осъществяване
на пътно - транспортно произшествие от 27.05.2017 г., за ищцата Р.Б. да са
настъпили описаните в исковата молба телесни травми и здравословни състояния.
Изцяло се оспорват твърденията, че възстановителният период от травмите,
настъпили за ищцата от процесния инцидент не е завършил, тъй като не са налични
данни за продължаващо лечение, рехабилитация или друго, обозначаващо
незавършило лечение, вкл. към настоящия момент. Съобразно представените
медицински документи, установяващи здравния статус на ищцата след ПТП, след
проведеното лечение, изходът е с подобрение и не са налични данни оздравителния
срок да не е завършил, да са настъпили неблагоприятни последици с траен
характер или друго, от което да следва извод за незавършено лечение.
Поддържа се, че причина за
настъпване на телесните травми за пострадалата е извършено нарушение на
разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагането му и
са възникнали поради липсата на обезопасяване
чрез поставяне на обезопасителен колан по време на превоза. С това си поведение, в нарушение на
разпоредбата на чл. 137А от ЗДвП, пострадалата - като пътник на задната седалка
в лек автомобил марка „Шевролет Авео" е създала
предпоставките за настъпването на травми при осъществяване механизма на
произшествието и е улеснил тяхното възникване. Прави
възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата.
Оспорва
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като силно
завишен.
Оспорва
се иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди - като
неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск. На самостоятелно основание,
съобразно действащият към момента на настъпване на събитието и на предявяване
на исковата претенция Кодекс за застраховането, застрахователят дължи законната
лихва за забава върху застрахователното обезщетение след заявяване на извънсъдебна претенция и след изтичане срока по чл.
496, ал. 1 от Кодекса за застраховането, определен от практиката на ВКС като
рекламационен и който срок поддържам, че не е започнал да тече предвид
недоказаното основание на извънсъдебно предявената претенция.
Оспорва се изцяло предявената искова
претенция за имуществени вреди - по основание и по размер.
Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на ищцата. Претендират се разноските по
делото.
В проведените съдебни
заседания, процесуалният представител на ищцата, адв. Н., поддържа исковата
молба и моли предявените искове да се уважат изцяло, представя писмени бележки.
Ответникът по иска, чрез процесуалния си представител юр.
Ч., оспорва предявените искове и моли да
се постанови решение съобарзно събраните
доказателства по делото, като се счете исковата претенция като изключително
завишена. И двете страни претендират разноските по делото.
Габровският окръжен съд като изслуша
твърденията на страните и като прецени
събраните по делото доказателства, а именно: протокол за ПТП № 1648836 и
констативен протокол за ПТП с пострадало лице от 27.05.2017 г., епикриза от
отделение по хирургия, амболаторни листи от кабинет
по ортопедия и травматология от Болница Вита, гр. София, становище за психично
състояние от психолог-психотерапевт Григорова, амболаторни
листи- 6 бр., лечебно процедурен картон,
рентгеново изследване от 22.06.2017 г., приложени фактури и рецепти, както и
приложеното копие от досъдебното производство № 316/2017 г. на РУ - Габрово,
справка от ГФ за сключен застраховка, отговор от ЗК "Лев Инс" АД относно щета №
0000-1000-03-17-7448/21.07.2017 г., приетата съдебно - медицинска експертиза,
приетата съдебно - автотехническа експертиза и съдебно - психологична
експертиза, изслушаните свидетелски показания, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 27.05.2017
г., около 11.30 ч., управлявания от Х.Г. автомобил "Шевролет Авео", рег. №
ЕВ1579АР се движел по ул. „Юрий Венелин“ в посока площад „Игото“, когато водачът
преди пешеходната пътека на ул. „Априловска“ изгубва контрол над управление на
лекия автомобил, в следствие на което напуска пътното платно, преминава през
десния тротоар и пада от голяма височина в коритото на река „Янтра“. Видно от протокола за ПТП с
пострадало лице от 27.05.2017 г., ищцата е посочена като пострадала - фрактура
на шийката на лява раменна кост, травма по челото и лявото ухо.
От заключението на вещото лице инж. Х.Х.
се установява, че в пътното плътно е било мокро, потегляйки
след спиране пред пешеходна пътека, водачът започва отклонение на дясно -
разстояние окол 17 -1 8 метра, като на 19,9 м. напуска пътното платно за
движение изминавайки 17 м. през тротоара и затревената площ, движейки се със
скорост около 8 - 12 км/ч пада в коритото на р. Янтра от височина 3, 70 м, като
приема, че водачът е имал техническа възможност
да предотврати ПТП -то. Пътното платно е асфалтова настилка, след пешеходната
пътека участъкът е прав, няма разрушения на пътното платно. Приема, че причина
за ПТП-то е здравословен проблем получен от водача. Автомобилът е бил
оборудван с предпазни колани за всеки пътник на задната седалка. В съдебно
заседание уточнява, че ударът не е бил плавен, а при падането скоростта е била
около 30 км/ч и ударът е бил като при
челен. Ако детето е с размери по - малко от 150 см, поставеният колан е щял да
му навреди, тъй като може да му пречупи врата.
От представените медицински документи се установява,
че в следствие на ПТП-то ищцата е постъпила на 27.05.2017 г. в МБЛА "Д-р
Тота Венкова" - Габрово, като от епикризата от отделението по хирургия се
установява, че става въпрос за 12 годишно дете, което при ПТП е получила травма
на главата и лявата ръка. Извършена е рентгенография на ляво рамо.
От заключението
на вещото лице д-р. Р. по приетата съдебно - медицинска експертиза се установява,
че в при ПТП-то ищцата е получила счупване на горната част на лявата раменна
кост. Приложено е консервативно лечение, като травмата е причинила трайно
затруднение на движението на горния ляв крайник за срок от около 3 месеца при
срок на обездвижване 1 месец. Причинени са били и по-леки травматични
увреждания на меките тъкани на лицето, изразяващи се в охлузване в срединната неокосмена челна област, между веждите на площ
от около 2/1,5 см.; кръвонасядане на гърба на носа и
повърхностно охлузване с кафеникави залющващи се корички; предната повърхност
на лявата ушна мида, близо до външния й ръб и леко над ушната висулка имало охлузване
с размери около 0,5 см. Установена е малка раничка на гърба на дясната длан с
размери около 0,4/0,3 см, подобна малка раничка/ охлузване имало на гърба на
крайната сгъвка на втори пръст, с размери около 0,2/0,2 см, като тези травми са
причинили болки и страдания за срок от около 10-14 дена. Вещото лице е приело, че в следствие
на травмата на главата ищцата получила мозъчно сътресение, най-вероятно без
загуба на съзнание, тъй като сама е напуснала автомобила веднага след
произшествието. По повод на това увреждане е проведено медикаментозно лечение в
хирургично отделение на МБАЛ-гр. Габрово в периода от 27.05.17г. до 30.05.17г.
От експертизата е видно, че по отношение на претърпяното мозъчно сътресение на
ищцата е приложено консервативно медикаментозно лечение в хирургично отделение
на МБАЛ-гр. Габрово, като около два месеца след това е имала главоболие и
световъртеж с отслабващ интензитет. На ищцата е проведено консервативно
лечение, изразяващо се в имобилизация на левия горен крайник за срок от 1 месец
и последваща рехабилитация. Възможността за по-пълноценно използване на левия
горен крайник е била налице не по-малко от три месеца след травмата. Поради
порочно зарастване на фрагментите /зарастване под ъгъл и завъртане на горния
фрагмент по надлъжната му ос/ е нарушено нормалното анатомично съотношение на
структурите в лявата раменна става, което е довело до болка при движение в
ставата и намален обем на движения в същата, като и до скъсяване на левия горен
крайник, които съществуват и към настоящия момент. Прието е, че след извършени консултации е препоръчано
продължаване на рехабилитацията- физиотерапевтични процедури, плуване,
санаториално лечение.
Вещото лице приема, че е налице причинно - следствена връзка между процесното
ПТП и настъпилите увреждания, като травматичните увреждания в областта на
меките тъкани на лицето са получени при удар на същото в предната седалка на
автомобила. Травмата на лявата раменна кост е причинена при падане на ищцата
наляво в купето на автомобила и директен удар на горната част на лявата мишница
в задната лява врата на автомобила -автомобилът, в който е пътувала е установил
движението си в коритото на р. Янтра, обръщайки се на лявата си странична част.
Предпазният колан в общия случай е щял да предпази пътника от настъпването на
получените травми, но доколкото се касае за дете на 12 г., най-вероятно с ръст
под 150 см., обезопасилият колан не е препоръчително да се ползва, с оглед
посоченото от експерта автотехник за механизма на удара и ефекта, който би имал
върху детето. Оздравителния процес, досежно възстановяване на възможността за
използване на левия горен крайник при извършване на обичайни ежедневни дейности
свързани със самообслужване на ищцата, е приключил за около 3 месеца, като
същата си служи преимуществено с лявата ръка, пише с нея и това води до по
значителни неудобства. Поради порочно зарастване на костните фрагменти, което е
довело до нарушаване на анатомичната конфигурация в лявата раменна става, болковия синдром и ограниченията на движенията в ставата
продължават и към настоящия момент. В съдебно заседание уточнява, че при
извършване на операция може да се стигне до засягане на нервите и при тези
счупвания това е най- голямата опасност, което може да доведе до трайна пареза
или парализа на групите мускули, повдигащи ръката или осъществяващи движението
на лакътната става.
От приетата по делото съдебно – психологична
експертиза се установява, че към момента на извършването й се касае за момиче
на 15 г., със соматичен проблем свързан с опорно – двигателния апарат. От извършеното изследване се установяват
завишени стойности за страхови преживявания и тревожност, което изисква
подходящо медикаментозно лечение и наблюдение. Установено е, че лицето изживява
отново и отново травменото събитие, отбягва нещата
напомнящи й за травмата, налице е повишена тревожност и депресивност.
В момента ищцата има симптоми на посттравматично
стресово разстройство и епизоди на паник атаки, налице са емоционални затруднения с преживяване на
дълбока тъга и спонтанен гняв, както и ограничени в социалното общуване и
повишена тревожност. Прогнозата за в бъдеще е, че при подходяща
психотерапия посочената болестна симптоматика ще отзвучи.
От свидетелските показания на св. Т.Б., майка на
ищцата, се установява, че дъщеря й претъпяла пътен инцидент на 27.05.2017 г. и
тогава била ученичка в 5-ти клас. Детето й се обадило от спешна помощ да дойда
и когато пристигнала при него, то било мокро, мръсно и кално, имала охлузвания
по лицето и ухото и казвало „много ме боли ръката“. Разказала й, че след
пешеходната пътека на моста изведнъж колата потеглила към реката, като не си
спомня какво станало след това, защото се събудила в студената вода, като не си
спомня как е излязла. Установило се, след като я прегледали, че лявата раменна
кост е счупена, а тя си служи преимуществено с лявата ръка. Слде
първия ден в болницата отказала да я посещава, който и да било, тъй като не
искала да я виждат. След като се прибрали вкъщи отказала да спи сама, за около
2 месеца след инцидента. Ръката много я
боляла, много я дразнело светлината. През лятото на 2017 г. отказвала да се
среща с приятелки. След свалянето на гипса се установило, че ръката е зараснала
накриво, изписали й физиотерапия, която те изпълнили, но тя изпитвала болки при
движение на ръката нагоре, напред, настрани и назад. През 2018 г. час по физическо, при изпълнение на едно от
упражненията отново я заболяла ръката и тогава потърсила специалист в София. Препоръчали
й операция, но специалист от Плевен взели становище, че доколкото не са засегнати
нерви, не следва да се извършва оперативна интервенция. Детето след инцидента
се страхува от тъмно, страхува се при пътуване в кола и не обича да разказва за
инцидента. В първите месеци след ПТП-то
майката е правила всичко, тъй като лявата ръка е действаща за детето, като през
2017 г. тя не се върнала на училище. В следствие на травмата се появило
скъсяване на ръката.
Не е спорно,
обстоятелството, че между Г.и ответното дружество ЗК
„Лев Инс“ АД е било налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилисти“ за лекия автомобил
Шевролет с ДКН ЕВ1579АР, № 57424141, което се потвърждава от представената
справка в регистъра към ГФ.
Не е спорно, че ищцата, действаща
чрез своята майка, е заявила претенция пред застрахователя, по която по
образуваната щета № 0000-1000-03-17-77448/21.07.2017 г. й е определено
обезщетение за претърпените увреждания от процесното ПТП 12 000 лв. за
неимуществени вреди и 60,09 за имуществени вреди.
При така установеното от фактическа
страна, от правна страна съдът намира, че са предявени обективно кумулативно
съединени искове – за обезщетение от застрахователя на претърпените от ищцата
имуществени и неимуществени вреди в следствие претърпяно ПТП с лек автомобил
застрахован при ответника, с правно осн. чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1,
т. 1 от КЗ и чл. 52 ЗЗД, които са допустими,
доколкото във вр. с чл. 498, ал. 3 от КЗ е проведена процедурата по чл.
380 от КЗ и на увреденото лице е определено по -малко обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди, от тези които се претендират с предявяването на
настоящите искове. Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.1, т.1 от КЗ с договора
за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава
да покрие, в границите на определената в договора застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лице имуществени и
неимуществени вреди. С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ е уредено правото
на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховката
"Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
деликвента.
Съдът намира, че се доказа по делото
настъпването на застрахователно събитие, от което са настъпили вреди за ищцата
– имуществени и неимуществени, причинно- следствената връзка между вредите и
процесното ПТП, както и наличието на валиден застрахователен договор.
Между страните не се спори, че
ответното дружество е застраховател по договор "Гражданска
отговорност" на лек автомобил Шевролет с ДКН
ЕВ1579АР, № 57424141, в периода от 25.03.2017 г. до 24.03.2018 г., с което е
настъпил ПТП.
Безспорно се доказа, че
управляваното МПС Шевролет с ДКН ЕВ1579АР от Х.Г. на 27.05.2017 г. е претърпяло ПТП - около 11.30 ч., движейки
се по ул. „Юрий Венелин“ в посока площад „Игото“, шофьорът изгубва контрол над
лекия автомобил, в следствие на което напуска пътното платно, преминава през
десния тротоар и пада от голяма височина в коритото на река „Янтра“. По делото
се доказа по безсъмнен начин, а именно от писмените доказателства и назначената
съдебно - автотехническа експертиза, че потегляйки след спиране пред пешеходна
пътека, водачът започва отклонение на дясно - разстояние окол 17 -18 метра,
като на 19,9 м. напуска пътното платно за движение изминавайки 17 м. през
тротоара и затревената площ, движейки се със скорост около 8 - 12 км/ч пада в
коритото на р. Янтра от височина 3, 70 м, като вещото лице приема, че водачът е
имал техническа възможност да предотврати ПТП -то. От заключението е видно, че
причина за ПТП-то е здравословен проблем получен от водача, тъй като пътното
платно в този участък е прав и по него не са констатирани разрушения. Съгласно
нормата на чл. 493, ал. 2, т. 6 от КЗ застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилисти покрива и отговорността за вреди причинени по време на движение
на моторното превозно средство в резултат на влошаване на здравословното
състояние на водача, което е възпрепятствало управлението на моторното превозно
средство, като в конкретния случай се установява именно такова състояние на
водача, който въпреки, че е могъл технически да предотврати ПТП-то, поради
внезапно закашляне е изгубил контрол над автомобила и е причинил процесният
пътен инцидент, при който е пострадала ищцата.
Не се оспорва, че ищцата е била
пътничка в автомобила, към този момент на 12 години, и е седяла на задната
седалка. Причинната връзка между ПТП-то и настъпилите увреждания при ищцата се
установява, както писмените доказателства и
съдебно -медицинската експертиза, така и от свидетелските показания на
св. Б..
В резултат на ПТП-то ищцата е
претъпяла болки и страдания изразяващи се в главоболие и световъртеж за около 2
месеца, вследствие на полученото мозъчно
сътресение, както и болки и страдания вследствие счупването на ляв горен
крайник, което е създало трайно затруднение за ищцата за срок от 3 месеца, от
които 1 месец ръката е била изцяло обездвижена. По отношение на лявата ръка е
проведена последваща рехабилитация, тъй като поради порочно зарастване на
фрагментите /зарастване под ъгъл и завъртане на горния фрагмент по надлъжната
му ос/ е нарушено нормалното анатомично съотношение на структурите в лявата
раменна става, което е довело до болка при движение в ставата и намален обем на
движения в същата, като и до скъсяване на левия горен крайник, които
съществуват и към настоящия момент. Доколкото пострадалото дете си служи
преимуществено с лявата ръка, пътният
инцидент е довел до спиране на учебни процес след настъпването му до края на
учебната година, отразило се е на психо-емоционалното му състояние, което се
установява от приетата психологическа експертиза и свидетелските показания на
св. Б., а именно ищцата
има симптоми на посттравматично стресово разстройство и епизоди на паник атаки, налице са емоционални затруднения с
преживяване на дълбока тъга и спонтанен гняв, както и ограничени в социалното
общуване и повишена тревожност.
Настоящият състав на съда намира, че не следва да се
приеме за доказано възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата, с оглед липсата на поставен предпазен колан. От
приетите заключения на двете вещи лица – лекар и автотехник, се установява, че
ако беше поставила колана си, с оглед механизмът на ПТП-то и обстоятелството,
че става въпрос за дете на 12 години, което вероятно е било под 150 см. към
датата на инцидента, поставеният колан, без наличието на допълнителна седалка,
би могъл да причини счупване на врата, т.е. не би го предпазило от настъпването
на травматичните увреждания.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от нанесените й травматични увреждания, са
довели до значителен по интензитет и продължителни във времето болки и
страдания, и същите се явяват пряка и непосредствена последица от процесното
ПТП, причинено от застрахования Г., то те подлежат на обезвреда, като
обезщетението следва да се определи по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Съдът, при
определяне на размера на неимуществените вреди, съобрази указанията дадени с
Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на
Пленума на ВС, както и съдебната практика по сходни случаи. Отчете вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания – счупване на горна лява раменна кост и мозъчно
сътресение, продължителността и интензивността на болките и страданията –
повече от три месеца, като за 1 месец лявата ръка е била изцяло обездвижена, обстоятелството, че детето си служи
преимуществено с лявата ръка, необходимостта от чужда помощ за задоволяване на
битови потребности на ищцата в периода след ПТП-то,
общата продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията,
които е търпяла и търпи пострадалата и към момента – останало е скъсяване на
ръката и същата продължава да търпи болки и страдания и не се е възстановила, ниската
възраст на пострадалата към датата на ПТП-то – 12 години, отражението, което е
дало процесното ПТП върху живота й, психическото и емоционалното й състояние,
както и факта, че ще продължи да изпитва болки, както и социално-икономическите
условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент. Предвид всички
тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на Р.Б., съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза в размер на сумата от 30
000 лева. В останалата част искът за неимуществени вреди от 30 000 лв. до
претендираният размер от 65 000 е неоснователен и недоказан.
По предявената искова претенция за претърпени
имуществени вреди във връзка с процесното ПТП, настоящият състав намира, че
същата е изцяло основателна. От съдебно -медицинската експертиза се установява,
че медикаментите и консумативите, чийто суми се претендират в настоящото
производство, са свързани с лечението и
възстановяването на ищцата. Предвид изложеното следва изцяло да се уважи предявеният
иск за имуществени вреди в размер на 162, 09 лв. – заплатен болничен престой и
медикаменти, ортеза, банджи
и заплатени дейности по проведената рехабилитация.
С оглед изхода на спора, съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски по делото:
Ищецата е освободена частично от държавна
такса за настоящото производство, но не от разноски по делото, като е направено
искане за присъждането им, както и на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38 от ЗАдв. С оглед изхода от делото в полза на
ищцата следва да се присъдят сторените разноски в размер на 484, 62 лв. Размерът на възнаграждението се определя от
съдът по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който размер на осн. чл. 7, ал. 2, т. 4, съобразно уважената
част от исковете и е в общ размер от 1
730 лв., от който 1 430 лв. по иска за неимуществени вреди и 300 лв. по иска за присъдените имуществени
вреди, като това възнаграждение следва да се присъди в полза на адв. Г.Н..
Ответникът следва да бъде осъден, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, да плати по сметка на съда държавна такса за производството по
делото върху уважения размер на иска, а именно такава в размер на 1 200 лв.
Ответното дружество претендира да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и направените съдебно
деловодни разноски за заплатени експертизи. Съответно на отхвърлената част на
иска следва да се присъди в полза на ответното дружество сумата от 134, 61 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и разноски за изготвяне
на експертиза в размер на 215, 38 лв.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК
*********, гр. София, р-н Лозенец, бул. "Черни връх" № 51Д, ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Т. Б., ЕГН **********, адрес ***, действаща със съгласието на
майка си Т. Г. Б., сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева) обезщетение за
неимуществени вреди по банкова сметка ***, в следствие от пътно- транспортно
произшествие настъпило на 27.05.2017 г. с МПС Шевролет
с ДКН ЕВ1579АР управлявано от Х.Г. и застраховано при ответника по „Гражданска
отговорност" за автомобилисти, ВЕДНО със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 15.01.2020 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за неимуществени вреди
в частта му за разликата от 30 000 лв. до пълния му предявен размер от 65 000
лв., като неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, гр.
София, р-н Лозенец, бул. "Черни връх" № 51Д, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Т. Б.,
ЕГН **********, адрес ***, действаща със съгласието на майка си Т. Г. Б.,
сумата от 162, 09 лв. (сто шестдесет и два лева и 9 ст.) обезщетение за имуществени
вреди по банкова сметка ***, в следствие от пътно- транспортно произшествие
настъпило на 27.05.2017 г. с МПС Шевролет с ДКН
ЕВ1579АР управлявано от Х.Г. и застраховано при ответника по „Гражданска
отговорност" за автомобилисти, ВЕДНО със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 15.01.2020 г. о окончателното й изплащане
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, гр.
София, р-н Лозенец, бул. "Черни връх" № 51Д, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г.Н.,
член на ГАК, с ЕГН ***********, със съдебен адрес ***, адвокатско
възнаграждение в размер на 1 730 (хиляда седемстотин и тридесет лева), на
основание чл. 38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс"
АД, ЕИК *********, гр. София, р-н Лозенец, бул. "Черни връх" № 51Д, ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Т. Б., ЕГН **********, адрес ***,
действаща със съгласието на майка си Т. Г. Б., разноски по делото в размер
на 484, 62 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, гр. София, р-н
Лозенец, бул. "Черни връх" № 51Д, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса и
разноски за експертизи общо в размер на 1 200 ( хиляда и двеста лева) по сметка
на Габровския окръжен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Т. Б., ЕГН **********,
адрес ***, действаща със съгласието на майка си Т. Г. Б. ДА ЗАПЛАТИ на ЗК
"Лев Инс" АД, ЕИК *********, гр. София, р-н Лозенец, бул. "Черни
връх" № 51Д, сумата от общо 349, 99 лв. (триста четиридесет и девет лена и
99 ст.), на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: