МОТИВИ
към присъда по НОХД № 190 по
описа за 2014г. на ШОС
Подсъдимата Е.Х.Д. с ЕГН ********** е предадена на съд по
следното обвинение:
За това, че на 22.10.2013г. на
територията на община С., обл.Шумен, на Главен път
ІІ-73 „Шумен- Карнобат”, км.34+965 при управление на моторно превозно средство
– л.а. ”О. А.” с рег.№ ****,
нарушила правилата за движение, а именно правилото установено с разпоредбата на
чл.20 ал.1 от : „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, в
резултат на което по непредпазливост причинила смъртта на И. Г. С. с ЕГН **********
от гр.Шумен – престъпление по чл.343 ал.1
б.”в” предл. първо
във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда,
предвид разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК и наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, да
определи на подсъдимата наказание “лишаване от свобода” в размер на 5 или 6 месеца, изпълнението на което да бъде
отложено за срок от 3 /три/ години, както и да се наложи наказание „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца.
Разпитана
на досъдебното производство, подсъдимата се признава
за виновна по посоченото в обвинителния акт деяние и дава обяснения. В съдебно
заседание изразява съжаление за случилото се.
Процесуалният
представител на подсъдимата в съдебно заседание моли съда да отчете наличието
на смекчаващи отговорността обстоятелства и да определи наказание на подсъдимата
“лишаване от свобода” в размер на 5 или
6 месеца, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 3 /три/ години,
както и да се наложи наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
2 /две/ години и 6 /шест/ месеца.
Подсъдимата преди
даване ход на съдебното следствие изрази съгласие за разглеждане на делото при условията
на съкратено съдебно следствие – по чл.371 т.2 от НПК , като призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласи да не
се събират доказателства за тези факти. Съдът след като съобрази че направеното самопризнание се
подкрепя от доказателства по делото, с определение
обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието на подсъдимата, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
На
основание чл.373 ал.3 от НПК съдът приема за установени от
фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния
акт факти, а именно:
Подсъдимата
Е.Д. *** заедно със семейството си. На 22.10.2013г. сутринта, малко след 10,00 часа
подсъдимата, съпругът й Г. Т. Д., детето им Т. Г. Т. и майката на подсъдимата И.
Г. С. тръгнали от кв.”М.” за с.Р., обл.Шумен, за да посетят тяхна роднина. Пътували с л.а.”О. А.” с рег.№ ****, който
бил собственост на съпруга на Д.. Първоначално автомобила управлявал св.Г. Д., но щом стигнали до с.Р.
Д., обл.Шумен той предложил на подсъдимата да се сменят, за да покара тя.
Д. се съгласила, като след посоченото населено място спрели и тя заела мястото
на водача. Свид. Г. Д. седнал на предната дясна
седалка, детето седяло в детско столче на задната седалка зад него, а майката
на подсъдимата И. С. седяла на задната
седалка, зад мястото на водача. Всички в автомобила, с изключение на майката на
подсъдимата, били с поставени обезопасителни колани.
Пътят, по
който автомобилът се движел след като подсъдимата поела управлението, бил
Главен път ІІ-73 посока гр.Шумен- гр.Карнобат.
Платното за движение било с новоположен асфалт,
разделено на две ленти за насрещно движение с непрекъсната осева линия. В
участъка нямало пътен знак, сигнализиращ за ограничение на скоростта. Пътят бил
сух, времето било ясно, а видимостта добра.
По
посочения път, малко след с.В.о, общ.С.,
преди км.34+965, подсъдимата управлявала автомобила със скорост около 95 км/ч на четвърта предавка.
Св.Д. казал на подсъдимата да премине на
следващата, пета предавка, тъй като пътят позволявал това. В този момент
поглеждайки към скоростния лост, подсъдимата отклонила вниманието си от пътя
пред нея и така изгубила контрол върху превозното средство. Автомобилът се
насочил надясно, напуснал платното за движение и с десните колела навлязъл в
намираща се в дясно на пътното платно канавка. Автомобилът продължил движението
си така, наклонен на дясната си страна и се ударил в стената на бетонен
водосток. От удара автомобила преустановил движението си. След спирането на
автомобила подсъдимата и съпругът й, по които имало наранявания, но били в
съзнание видели, че детето е добре и по него няма травми. Майката на
подсъдимата обаче лежала зад предните седалки. Вследствие на удара тя починала
на място в автомобила.
Подсъдимата
и съпругът й успели да излязат от колата с помощта на пътуващи в други
автомобили хора, които извадили и детето. Съпругът на подсъдимата имал
наранявания по лицето, които кървели силно, а обвиняемата имала болки в десния
крак. По детето травми и наранявания нямало. Сигнализирани за случилото се не
след дълго на мястото пристигнали екип на Спешна помощ и полицейски
служители. Пристигналите на место медицински
специалисти констатирали смъртта на И. С., а подсъдимата и съпругът й били
откарани в болницата в гр.Шумен.
От
заключението на назначената по делото съдебно- медицинска експертиза за оглед и
аутопсия на труп № 89/2013г. е видно, че при огледа и аутопсията върху трупа на
И. Г. С. са установени:
І.Съчетана травма: глава, гръден
кош, гръбначен стълб, крайници. Контузия на главата: една обширна разкъсноконтузна рана в челната област на главата с
дъговидна форма и широко отслояване на меките тъкани
на скалпа. Обилно кръвонасядане на меките черепни
обвивки теменно срединно; Една плитка разкъсноконтузна рана в областта на брадичката вляво с
петнисти охлузвания около раната; Контузия на шията: Едно кожно охлузване под
брадичката вляво; Контузия на шийния отдел на гръбнака – спондилолистеза
/приплъзване/ на шести- седми шиен прешлен с кръвонасядане
на задната стена на гълтача; Тежка гръдна и
гръбначномозъчна травма: Кръвонасядане в областта на
дясната подмишнична ямка; Напречно счупване на
гръдната кост в четвъртото междуребрие; Счупване на
всички леви ребра по три анатомични линии; Счупване на седем десни ребра- по
три анатомични линии; Контузия на белите дробове. Хемопневмоторакс;
Счупване на тялото на четвъртия гръден прешлен с разместване и пълно прекъсване
на гръбначния мозък; Счупване на напречните израстъци на четвърти и пети поясен прешлен; Контузия на крайниците: Счупване на дясната
ключица, приблизително по средата; Охлузване на кожата по вътрешната страна на
дясното бедро в долната му трета с кръвонасядане;
Счупване на дясното бедро в областта на шийката;
ІІ. Жлъчнокаменна болест, с
реактивен хепатит;
ІІІ. Леко изразена мозъчна
атрофия.
Непосредствената причина за
смъртта на И. Г. С. се дължи на тежката гръбначномозъчна травма с прекъсване на
гръбначния мозък. Смъртта е настъпила относително бързо, но не мигновено /от
порядъка на минути/ и е била неизбежна. Всички установени травматични
увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети със значителна
кинетична сила по механизма на удар, натиск и триене /за охлузванията/. Същите
могат да бъдат получени при ПТП – травма в автомобил. Между установените
травматични увреждания и настъпилата смърт е налице пряка причинна връзка.
От
заключението на назначената на досъдебното
производство автотехническа експертиза се установява, че скоростта на движение
на л.а.”О. А.” с рег.№ ****
преди настъпване на произшествието е била около 95 км/час.
Причината за настъпилото автопроизшествие е не подбраната скорост на движение,
а отклонението на вниманието на водача. При управлението на автомобила водачът
не е наблюдавал непрекъснато пътното платно и при излизането на автомобила
извън платното не е предприемал мерки за преустановяване на движението или за
връщането му отново на платното.
От
заключението на назначената по делото химическа експертиза се установява, че в
кръвната проба, взета след произшествието от подсъдимата Е.Д. не е установено
наличие на алкохол.
От изискана
писмена справка от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Шумен
се установява, че Е.Х.Д. се води на отчет като водач на МПС от категория „В,М”
и няма данни за налагани наказания по ЗДвП.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното
производство гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимата,
дадени в хода на досъдебното производство, от
показанията на свидетелите М. С. М., С.Х.Т., Г. Т. Д., Х.Т.С., Т.Х.Г., от
заключенията на: съдебно- медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп,
автотехническа експертиза, химическа експертиза, от писмени материали и
протоколи, приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и от приложените по делото
веществени доказателства.
Предвид
така приетата фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимата е извършила
деянието, за което е обвинена. Подсъдимата се признава за виновна, че е
извършила деянието, за което е предадена на съд. При така установеното съдът
приема, че подсъдимата Е.Д. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.343 ал.1 б.”в” предл. първо
във вр. с чл.342 ал.1 от НК, защото:
- обект на престъплението са обществените отношения свързани с
безопасността на движението по пътищата и обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на личността и гарантират правото на живот;
- от обективна страна подсъдимата е извършила фактически действия по
"управление на автомобила", което съгласно константната практика на
Върховния съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и
механизмите му";
- безспорно се установи, че при
управлението на лекия автомобил подс. Д. е нарушила
правилата за движение по пътищата, а именно: на чл.20 ал.1 от ЗДП. Разпоредбата вменява
задължения на водачите непрекъснато да контролират пътните превозни средства,
които управляват. В настоящия случай подсъдимата за кратък интервал от време не
е изпълнила това си задължение, отвлякла е вниманието си с преместване на
предавките на скоростния лост, поради което управляваното от нея превозно
средство навлязло с десните колела в дясната канавка и се ударило в преградната
стена на бетонен водосток;
- в резултат на
пътнотранспортното произшествие от удара седящата на задната лява седалка
пътничка И. Г. С. е получила травматични увреждания, несъвместими с живота и е
починала в автомобила;
- между
претърпяното ПТП и настъпилата смърт е налице пряка причинно- следствена
връзка. Смъртта на пострадалата е настъпила относително бързо /от порядъка на
минути/ и е била неизбежна;
- субект
на престъплението е всяко наказателно отговорно лице – подсъдимата е била
пълнолетно вменяемо лице - по време на извършване на деянието тя е била в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си;
- от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата по
непредпазливост във формата на небрежност - подс.Д. не е целяла и не е предвиждала настъпването на
обществено -опасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по
пътищата от страна на подсъдимата.
Съдът при определяне вида на
наказанието отчете обстоятелството, че за престъплението по чл. 343 ал.1 б.в предл. първо във вр. с чл.342 ал.1 от НК се предвижда наказание “лишаване от
свобода” от две до шест години.
Съдът на
основание чл.373 ал.2 от НПК следва при постановена осъдителна присъда да определи
наказанието на подсъдимата Е.Д. при условията на чл.58а от НК.
При определяне на наказанието за
извършеното престъпление съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства – самопризнанието на
подсъдимата, направено още на досъдебното производство,
както и указаното съдействие на органите
на разследването. Налице са и други смекчаващи отговорността обстоятелства
– чистото съдебно минало на подсъдимата, липсата на налагани наказания за
нарушения на ЗДП. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете и съжалението
за извършеното деяние, изразено от подсъдимата, както и психическата травма,
която същата е претърпяла и ще продължава да търпи от факта, че по
непредпазливост е причинила смъртта на рождената си майка. Като друго
смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и обстоятелството, че подсъдимата има малко
дете на две години, за което следва да полага грижи в оглеждането и
възпитанието му. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете обстоятелството, че непосредствено
преди ПТП подсъдимата е управлявала превозното средство със скорост от 95 км/час, която е малко над допустимата за конкретния пътен
участък. Доколкото от заключението на изготвената автотехническа експертиза се
установява, че причина за пътно- транспортното
произшествие не е превишената скорост, а отклонението на вниманието на
водача, съдът намира, че това отегчаващо отговорността обстоятелство не следва
да обуслови налагането на по-високо по размер наказание.
Поради изложените по-горе съображения
съдът счете, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността обстоятелства, като според съда са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които обуславят
приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК е
по-благоприятна за подсъдимата, поради което и на основание чл.58а ал.4 от НК
съдът при определяне на наказанието приложи само разпоредбата на чл.55 от НК.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда
да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати като наказанието бъде определено под минималния размер, предвиден в
закона, а именно “лишаване от свобода” в размер на 6 /шест/ месеца.
Определеният размер на наложеното
наказание съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите от
страна на осъдената. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху нея, както и ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание,
съдът счита, че ще бъдат постиг нати
целите на генералната и специалната превенция.
На основание чл. 66 ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/
години.
На основание чл.343г от НК във
връзка с чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът наложи на подсъдимата Е.Х.Д. наказание „ЛИШАВАНЕ
от право да управлява МПС” за срок от 2
/две/ години и 6 /шест/ месеца.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
съдът възложи на подсъдимата да заплати
направените по делото разноски в размер на 671,32 лв. по сметка на ОД на МВР гр.Шумен и 5,00 лв. държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на държавата
такси и разноски.
Водим от горното, съдът постанови
присъдата си.
Окръжен съдия: