№ 877
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело
№ 20211100513789 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 436 от ГПК.
Образувано е по жалба на Г. А.Л. против постановление от 12.10.2021 г. на ЧСИ
Н.П., рег. № 847 на КЧСИ, с отказ да прекрати образуваното при него изп.д.№
20218470400179. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното постановление, като се сочи, че следва да бъде
възприета като приложима по аналогия разпоредбата на чл. 126 ГПК, съгласно която
образуваното по-късно производство с идентични предмет и страни следва да бъде
прекратено.
По жалбата са постъпили писмени възражения от М.А. Л., в които се оспорва
същата като неоснователна. В тази връзка се сочи, че посоченото от жалбоподателя
основание за прекратяване на изпълнителното производство не попада в изрично
изброените такива в разпоредбата на чл. 433 ГПК. Счита, че установеното в
процесуалната норма на чл. 126 ГПК е приложимо само спрямо исковото
производство.
В обясненията си по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител излага
становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че по молба с приложен
изпълнителен лист съдебният изпълнител е длъжен да образува изпълнително дело,
като заявеното основание за прекратяване на производството не попада сред
законоустановените такива.
Съдът, като взе предвид становището на страните и представените по
делото доказателства, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20218470400179 по описа на ЧСИ
Н.П., рег. № 847 на КЧСИ, е образувано по молба на М.А. Л. с приложен към нея
изпълнителен лист от 14.09.2021г., издаден по гр.д.№ 67094/2019г. по описа на СРС,
178 състав, за изнасяне на публична продан на допуснатия до съдебна делба недвижим
1
имот, а именно – апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.100.151.1.12, с предназначение жилище, находящо се в гр.
София, ул. ****, с площ от 60.10 кв.м., като получената от публичната продан сума се
подели между съделителите – М.А. Л., Г. А.Л. и П.А. Л. – по 1/3 за всеки от тях.
С молба вх. № 02462/23.09.2021 г., депозирана от Г. А.Л. до ЧСИ Н.П. по
изпълнително дело № 20218470400179, е било заявено искане за прекратяване на
производството по него, поради наличието на друго висящо такова и образувано по-
рано въз основа на същия изпълнителен лист от молителя – в качеството му на
съделител.
С Постановление от 12.10.2021г. съдебният изпълнител е отказал прекратяване
на изпълнителното производството на заявеното основание, като в тази връзка е
изложил мотиви, че същото не попада в изрично изброените такива в процесуалната
норма на чл. 433 ГПК, като освен това, счита разпоредбата на чл. 126 ГПК за
неприложима в изпълнителното производство.
Жалбата по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е подадена в срока за това, от надлежна
страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал.
1, т. 3 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
На основание чл. 426 ГПК съдебният изпълнител дължи образуването на
изпълнително производство въз основа на представен изпълнителен лист. В случая, с
оглед характера на делбеното производство, право да получи изпълнителен лист за
привеждане в изпълнение на решението по извършване на делбата – чрез изнасяне на
неподеляемия имот на публична продан, принадлежи на всеки от съделителите, като
право на това са упражнили взискателят в настоящото производство и молителят,
заявил искането за прекратяване на производството. От приложените в преписката
документи се установява връчени до съделителите, в полза на които е издаден
изпълнителния лист, съобщения за изнесен на публична продан имот – обект на
изпълнението.
Систематичното място на процесуалната норма на чл. 126 ГПК за прекратяване
на по-късно образуваното производство, образувано между същите страни, на същото
основание и с идентично искане, като част от общия исков процес, е предвидена за
преграждане възможността за разрешаване на идентичен съдебен спор с две
противоречиви съдебни решения, при което със сила на пресъдено нещо би се
достигнало до различен изход при уреждане отношенията на страните по спорното
право, което е недопустимо. Доколкото разпоредбата не се съдържа като част от
общите правила, приложими за уреждане на производствата в гражданския процес,
настоящият съдебен състав намира, че същата не е приложима в изпълнителното
производство.
За уреждане отношенията между страните в хипотезата на висящи изпълнителни
производства въз основа на издаден изпълнителен лист в полза на двама кредитори, е
предвидена възможността за присъединяването като взискател на лицето разполагащо
с право на това, в хода на вече образувано изпълнително производство, съгласно чл.
456 ГПК. В разпоредбата на чл. 457 ГПК е уредено, че присъединилият се кредитор
разполага със същите права на взискателя по вече образуваното изпълнително
производство, като се ползва с извършените до момента изпълнителни действия. В
тази насока са и извършваните по изпълнителното дело действия по уведомяването на
всички кредитори по изпълнителния лист за извършваните в хода на изпълнението
действия и правото им да участват като такива, включително и при обжалването им,
поради което кредиторът не изгубил възможността да участва в изпълнителните
действия, макар и да не е бил конституиран като кредитор в процесното изпълнително
2
дело. При това положение, при така изложените възражения на жалбоподателя, съдът
намира същите за неоснователно, доколкото в качеството му на кредитор по
изпълнителния титул, същият разполага с правото да се присъедини по вече
образуваното изпълнително производство, в което по собствена инициатива да насочва
извършването на определени изпълнителни действия.
С оглед гореизложеното и доколкото заявеното основание от жалбоподателя за
прекратяване на изпълнителното производство не попада в изрично изброените такива
в нормата на чл. 433 ГПК, като неприложима се явява нормата на чл. 126 ГПК, съдът
намира жалбата за неоснователна, а атакуваното постановление за правилно и
законосъобразно. Жалбата следва да бъде оставен без уважение.
По разноските в настоящото производство:
При този изход на делото разноски не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г. А.Л., ЕГН **********, против
постановление от 12.10.2021 г. на ЧСИ Н.П., рег. № 847 на КЧСИ, с отказ да прекрати
образуваното при него изп.д.№ 20218470400179, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3