№ 1730
гр. П., 25.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20211720105701 по описа за 2021 година
Производството по делото e образувано по искова молба подадена
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК ********* Гр. П. 2303 кв.„Мошино” ТЕЦ
„Република”, представлявано от Изпълнителния директор
СРЕЩУ
С. С. В. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. "****
и
В. Г. В. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. "****
с искане да бъде установено спрямо ответниците, че дължат на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- П.” АД ЕИК ********* гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от
Изпълнителния директор сумата в общ размер от 807.86 лв. /Осемстотин и седем лв. и 86
ст./, от която следва да заплатят РАЗДЕЛНО всеки съответната си идеална част, от които
главница в размер на сумата от 403.95 лв. /Четиристотин и три лв. и 95 ст./ за консумирана
топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. П., ул. "****, за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2020г. , включително и лихва за забава на месечните плащания в
размер на сумата от 403.91 лв. /Четиристотин и три лв. и 91 ст./, за периода от 09.07.2019г.
до 28.07.2021г. , както и лихва за забава от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски, а именно:
С. С. В. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. "**** следва да заплати сумата от 201.98
лв. /Двеста и един лв. и 98 ст./ - главница за консумирана топлинна енергия на топлоснабден
имот, находящ се на адрес гр. П., ул. "****, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. ,
включително и лихва за забава на месечните плащания в размер на сумата от 201.96 лв.
/Двеста и един лв. и 96 ст./, за периода от 09.07.2019г. до 28.07.2021г. , както и лихва за
забава от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане
на вземането, както и направените в настоящото производство съдебни и деловодни
1
разноски.
В. Г. В. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. "**** следва да заплати сумата от 201.98
лв. /Двеста и един лв. и 98 ст./ - главница за консумирана топлинна енергия на топлоснабден
имот, находящ се на адрес гр. П., ул. "****, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. ,
включително и лихва за забава на месечните плащания в размер на сумата от 201.96 лв.
/Двеста и един лв. и 96 ст./, за периода от 09.07.2019г. до 28.07.2021г. , както и лихва за
забава от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане
на вземането, както и направените в настоящото производство съдебни и деловодни
разноски.
По делото е постъпил отговор от всеки един от ответниците, в който всеки е
посочил, че с възражението си по чл.414 ГПК е заявил „не дължа изпълнение на вземането
по издадената заповед за изпълнение № 1291/10.08.2021 г. по ч.гр.д. № 4245/2021 г., ПРС, 1
н. състав НАД 201.96 лева главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и над 30.67
лева лихва за периода 09.07.2019 г. до 28.07.2021 г., КАТО до този размер признавам сумите
и тяхната дължимост”, като се има предвид че това са пълните размери /1/2 части/ от общата
претенция спрямо длъжника - главница и лихва и периода за който се претендират.“
Видно от съдържанието на Заповед за изпълнение на парично задължение
№1291/10.08.2021г. съдът е разпоредил, че: „Длъжникът С. СП. В., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.П., ул. **** и Длъжникът В. Г. В., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.П., ул. **** да заплатят РАЗДЕЛНО на кредитора
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” АД с ЕИК/БУЛСТАТ: BG113012360, със седалище/адрес на
управление: гр. П., жк.”Мошино”, ТЕЦ “Република”, представляван от Я.П.К. –
Изпълнителен директор както следва: С. СП. В., с ЕГН: **********– 1/2 ид.ч.; В. Г. В., с
ЕГН: **********– 1/2 ид.ч. от следните суми: сумата 403,91 лв. /четиристотин и три лева и
91 стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., за топлофициран имот находящ се в гр. П., , ул. ****, сумата
61,33 лв. /шестдесет и един лева и 33 стотинки/, представляваща лихва за забава на
месечните плащания, за периода от 09.07.2019 г. до 28.07.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата 403,91 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 09.08.2021г., до окончателното изплащане на вземането,
сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса, както и сумата 50,00
лв. /петдесет лева/- юрисконсултско възнаграждение-разноски по делото.“
Съгласно т. 5.б на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК „След като е подадено възражение по утвърден образец, съдът е длъжен да
приложи последиците на чл. 415 ГПК, дори и заявените възражения от длъжника да са
неясни в частта относно оспореното основание или размера на вземанията, за които е
издадена заповедта за изпълнение.“.
Предвид на което и при постъпили два броя възражения в срок заповедния съд
законосъобразно е дал указания на заявителя по чл. 415 ГПК.
Съгласно т. 10.а на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
2
№ 4/2013 г., ОСГТК „Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. 415, ал. 1 ГПК, не са
налице в случаите, когато възражението по чл. 414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални
процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното
производство.“.
Касателно настоящия случай настоящия съдебен състав намира, че в подадените от
ответниците в настоящето производство, длъжници в заповедното производство,
възражения не се съдържа оспорване на сумите, за което и разпоредено, че дължат. А
именно всеки един от двамата длъжници е посочил, че не дължи сума НАД 201.96 лева
главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и НАД 30.67 лева лихва за периода
09.07.2019 г. до 28.07.2021 г. Видно от съдържанието на Заповед за изпълнение на парично
задължение №1291/10.08.2021г. за всеки един от двамата длъжници е разпоредено, че дължи
1/2 ид.ч. от следните суми: сумата 403,91 лв. /четиристотин и три лева и 91 стотинки/,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., за топлофициран имот находящ се в гр. П., , ул. ****, сумата 61,33 лв.
/шестдесет и един лева и 33 стотинки/, представляваща лихва за забава на месечните
плащания, за периода от 09.07.2019 г. до 28.07.2021г.
От посоченото следва, че за всеки един от двамата длъжници със заповедта за
изпълнение е разпоредено, че дължи следните суми – 201.96 лв. /половината от 403,91 лв./,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., за топлофициран имот находящ се в гр. П., , ул. ****, и сумата 30.67 лв.
/половината от 61,33 лв. /, представляваща лихва за забава на месечните плащания, за
периода от 09.07.2019 г. до 28.07.2021г.
Предвид това и настоящия състав намира, че в подадените две възражения срещу
издадената заповед за изпълнение не се съдържа оспорване на вземането, предвид на което
и настоящето съдебно производство следва да бъде прекратено предви липсата на
оспораване на издадената заповед за изпълнение. Поради липсата на оспорване, респ
липсата на възражение, съгл. Разясненията дадени в ТР, в случая издадената заповед за
изпълнение е влязла в сила и установителното производство е недопустимо.
По разноските:
Правилото по чл. 78, ал. 4 ГПК е отражение на общия принцип, върху който е
основана уредбата на отговорността за съдебните разноски, а именно че същите следва да се
понесат от страната, която неоснователно е предизвикала исковия процес. В общия случай
на прекратяване на производството това е ищецът, доколкото същият носи тежестта преди
завеждане на делото да осигури наличието на съответните процесуални предпоставки или да
съобрази решението си да предяви иска с наличието или отсъствието на предпоставките
извън негов контрол, респ. да упражни правото си на иск по начин, че да са налице
предпоставките за надлежното упражняване на правото на иск. Именно несъобразяването на
3
ищеца с тези изисквания е основанието да се възложат в негова тежест направените за
недопустимото производство разноски и именно това е отразено в нормата на чл. 78, ал. 4
ГПК.
Когато обаче недопустимостта на исковия процес произтича от предхождащо
процесуално действие на друга страна в производството и когато преценката за надлежното
извършване на това действие е възложена на съда, не може да се приеме, че недопустимият
исков процес е предизвикан неоснователно от самия ищец. Поради това липсва и основание
съобразно посочения по-горе общ принцип и конкретните норми на чл. 78, ал. 1-4 ГПК, в
които този принцип е намерил проявление, отговорността за разноски да бъде възложена на
ищеца.
Изложеното обосновава извод, че когато исковото производство по иска по чл. 422
ГПК бъде прекратено поради констатация на исковия съд за подадено след срока по чл. 414,
ал. 1 ГПК възражение, прекратяването се явява последица на поведението на ответника,
неоснователно предизвикал исковия процес, подавайки възражението си след срока.
Следователно, при действащата уредба на заповедното производство, за разлика от
останалите случаи на прекратяване, прекратяването на производството по иска по чл. 422
ГПК поради просрочие на възражението по чл. 414 ГПК, респ. не съдържа оспорване на
вземането във възражението, не може да бъде прието за прекратяване на делото по смисъла
на чл. 78, ал. 4 ГПК (доколкото, както се посочи по-горе, тази норма отразява общата
категория случаи, при които недопустимият исков процес е неоснователно предизвикан от
самия ищец). В този случай отговорността за разноски следва да бъде възложена съобразно
общия принцип, че разноските се понасят от предизвикалата ги страна.
От посоченото следва, че при прекратяване на производството по иска, предявен по
реда на чл. 422 ГПК, поради установено от исковия съд подаване на възражението по чл. 414
ГПК след срока по чл. 414, ал. 2, , респ. несъдържане на оспорване на вземането във
възражението, отговорността за разноските по делото се носи от длъжника, подал
просроченото възражение.
В настоящето производство ищеца е сторил разноски както следва 25.00 лв –
държавна такса и 100.00 лв – юрисконсулско възнаграждение. В заповедното производство
сторените разноски от ищеца са както следва 25.00 лв – държавна такса и 50.00 лв –
юрисконсулско възнаграждение. Предвид посоченото ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца солидарно разноски в размер на 200.00 лв.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 5701/2021 по описа на
Районен съд П. като НЕДОПУСТИМО.
ОБЯВЯВА ЗА ВЛЯЗЛА В СИЛА Заповед за изпълнение на парично задължение
4
№1291/10.08.2021г., с която съдът е разпоредил, че: „Длъжникът С. СП. В., с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.П., ул. **** и Длъжникът В. Г. В., с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.П., ул. **** да заплатят РАЗДЕЛНО на
кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” АД с ЕИК/БУЛСТАТ: BG113012360, със
седалище/адрес на управление: гр. П., жк.”Мошино”, ТЕЦ “Република”, представляван от
Я.П.К. – Изпълнителен директор както следва: С. СП. В., с ЕГН: **********– 1/2 ид.ч.; В. Г.
В., с ЕГН: **********– 1/2 ид.ч. от следните суми: сумата 403,91 лв. /четиристотин и три
лева и 91 стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., за топлофициран имот находящ се в гр. П., , ул. ****, сумата
61,33 лв. /шестдесет и един лева и 33 стотинки/, представляваща лихва за забава на
месечните плащания, за периода от 09.07.2019 г. до 28.07.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата 403,91 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 09.08.2021г., до окончателното изплащане на вземането,
сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса, както и сумата 50,00
лв. /петдесет лева/- юрисконсултско възнаграждение-разноски по делото.
ОСЪЖДА С. СП. В. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. "**** и В. Г. В. ЕГН
********** с адрес гр. П., ул. "**** СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на ТОПЛОФИКАЦИЯ -
П.” АД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино”
ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор СУМАТА от 200.00 лв.
/Двеста лв. и 00 ст./, представляваща направените съдебно деловодни разноски в настоящето
и заповедното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок,
пред Окръжен съд – П..
След влизане на определението в сила, да се изготви заверен препис от същото за
прилагане по ч.гр.д. 4245/2021 по описа на съда, като същото бъде върнато и докладвано на
съдията-докладчик.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5