Русенска районна прокуратура е обвинила подсъдимия Р.Г.К.,*** в това, че на 08.08.2017г. в гр.Русе, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил „Форд
Фиеста”, с рег. № Р 9668 РК, с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,14 на хиляда, установено по
надлежния ред - Наредба №30/27.06.2001 г. на МЗ, МВР и МП – престъпление по чл.343б ал.1
от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият
се признава за виновен и дава обяснения.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият е роден на ***г*** гражданин е и
има завършено средно образование. Не е семеен, работи и не е осъждан.
Подсъдимият К. е правоспособен водач на МПС кат. В, М и АМ и като такъв се
води на отчет в ОД МВР Русе.
На 07.08.2017г., вечерта,
подс. Р.К. отива с л.а. „Форд
Фиеста”, с рег. № Р 9668 РК, собственост на Станислав Бонев, в дома на
свой приятел, където употребява алкохол. Малко след полунощ на 08.08.2017 г.
решават да отидат до магазин, за да си купят цигари и въпреки употребеното
количество алкохол привежда в движение лекия автомобил. Движи се по ул.
«Борисова» и при завой към ул. «Панайот Хитов» не успява да овладее автомобила
и навлиза в насрещната лента за движение. В същото време срещу него се движи свид.
В., който управлява служебен автомобил. За да не се блъсне в автомобила,
управляван от подсъдимия, В. отбива вдясно. Веднага обръща автомобила, тръгва
след подсъдимия, като включва звуков и светлинен сигнал и го спира за проверка.
За съдействие е извикан екип на Сектор ПП и на място пристига свид. С.И., който
изпробва подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
7510”, при което уредът отчита наличие на 2,14 на хиляда промила алкохол в
издишания от него въздух. Свид. И. съставя на К. акт за установяване на
административно нарушение и му е връчен талон за медицинско изследване на
кръвта му, за наличие на алкохол, но подсъдимият не отива в УМБАЛ гр.Русе.
Изложената
фактическа обстановка се установява от следните доказателствени средства – обясненията
на подсъдимия, показанията на свид.В., И., както и от писмените доказателства –
автобиография и свидетелство за съдимост,справка от ПП КАТ Русе.
Обстоятелството, че подсъдимият е
употребил алкохол, вида, количеството и времето на употребата се установяват от
обясненията му и от показанията на свид.В. и И..
Точното място и факта на управлението
на МПС, както и поведението на подсъдимия се установяват от показанията на
свид.В..
Приетото за установено налага
следните несъмнени изводи относно деяние и вина:
Посредством действия подс.К. е
осъществил обективните признаци от състава на престъплението по чл.343б, ал.1
от НК, тъй като на 08.08.2017г. в гр.Русе, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил „Форд
Фиеста”, с рег. № Р 9668 РК, с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,2 на хиляда – 2,14 на хиляда, установено по
надлежния ред - Наредба №30/2001 г. на МЗ, МВР и МП.
Подсъдимият е употребил алкохол и
след като съдържанието в кръвта му е надвишило 1.2‰, е привел в движение МПС -
лек автомобил и го е управлявал в гр.Русе.
Концентрацията на алкохол в кръвта
на подсъдимия от 2,14‰ е установена по надлежния ред - Наредба № 30/01г. на
МЗ,МВР и МП,а именно чрез техническо средство „Алкотест 7510”. Установената по този начин
концентрация на алкохол в кръвта на К. е над 1.2‰.
От субективна страна деянието е
извършено при условията на пряк умисъл.Предвид квалификацията и стажа си на
водач на МПС ,подсъдимият е съзнавал забраната да се управлява МПС след
употреба на алкохол. Предвид на това е съзнавал общественоопасния характер на
деянието,предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е
искал настъпването им.
По отношение на наказанието, което следва да се определи за извършеното
престъпление по чл.343б ал.1 от НК съдът отчете следното:
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало. Отегчаващи няма. При наличието
на тези обстоятелства съдът намери, че наказанието следва да се определи според
правилата на чл.54 от НК от вида предвиден в санкцията на разпоредбата на
чл.343б ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода. Вземайки предвид отчетените
по-горе обстоятелства обуславящи отговорността, съдът определи наказанието при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към минимума - лишаване от
свобода в размер на една година, както и глоба в размер на 300 лв.
При наличие на отчетените
обстоятелства обуславящи отговорността, следва да бъде определено и кумулативно
предвиденото в чл.343г от НК наказание лишаване от права по чл.37 т.7 от НК. Тук
отчитайки същите обстоятелства съдът намери,че наказанието лишаване от права
следва да се определи на две години лишаване от право да управлява МПС.
Налице са всички формални
предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 от НК и съдът намери,че за постигане на целите на наказанието
изтърпяването на същото следва да се отложи за изпитателен срок от три
години.През този срок подсъдимият ще може без да е изолиран от обществото да
продължи да полага грижи за издръжката на семейството си. Едновременно с това
наказанието ще действа като коректив за бъдещото му поведение в обществото.
Мотивиран така съдът постанови горната присъда
РАЙОНЕН СЪДИЯ: