Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 42

Сливен,  07.08.2020 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Сливенският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и седми юли  през две хиляди и двадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

при участието на секретаря ………Соня Василева…. и в присъствието на прокурора…………….……………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова……т.дело № 48  по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявени са при условията на активно, кумулативно съединяване искове с правно основание в чл. 432от КЗ.

Ищцата Д.Д., твърди в исковата молба, че е майка на Мариян Д. и баба на Б.Д. и съответно настойник на последния. Твърди, че на 24.11.2017 г. на горски път, използвайки МПС за извозване на дървесина, находящ се в м.”Куковец” в землището на с.Градец, общ.Котел, З.Д. управлявал товарен автомобил „ЗИЛ 131” с рег. № *** и нарушил правилата за движение, като допуснал превозването върху платформата на предната дясна броня на автомобила на Мариян Д., който изпаднал от платформата, бил прегазен от предната дясна гума на МПС-то и по непредпазливост причинил смъртта му. По случая било образувано ДП 65/2017 г. по описа на ОСО ОП – Сливен, преписка № 4771/2017 г. по описа на ОП – Сливен, която приключила с внасяне на обвинителен акт срещу водача управлявал МПС. Твърди, че гражданската отговорност за автомобила управляван от З.Д., с който било причинено увреждането, била сключена при ответното дружество за периода от 22.02.2017 г. до 21.02.2018 г. Твърди, че в резултат на настъпилото ПТП на двамата са причинени неимуществени вреди изразяващи се в причинената им мъка от непреодолимата загуба на детето на първата ищца и на бащата на втория ищец. Твърди се, че и двамата много трудно са преживяли загубата му и това се отразило на здравословното и емоционално състояние на първата ищца, а малолетния Б. загубил баща си и неговата обич, подкрепа и родителска грижа. Твърди, че и двамата ищци разчитали на моралната и физическа подкрепа на починалия и мъката от загубата им е много голяма. Счита, че са налице условията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които да възмездят претърпените  болки и страдания и моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати обезщетение за тези вреди, причинени на Д.Д., като настойник на Б.Д.   в размер на 200 х.лв., ведно със законната лихва за забава, като вряка от сумите считано от 01.12.2017 г., датата на която изтича срока по чл.429 ал.3 от КЗ връзка с чл. 430 ал.1  от КЗ до окончателното изплащане. В тази връзка твърди, че ищците са предявили претенция пред застрахователя  и той е отказал да им заплати обезщетение.

Ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва изцяло предявените искове, като твърди на първо място, че предявения иск е недопустим, тъй като твърдението, че не се е произнесъл по претенцията е невярно, и не са му били представени достатъчно доказателства за произнасяне, както и не е била посочена сметка за заплащане на обезщетение. Оспорва по основание предявения иск като оспорва твърдения механизъм на ПТП, вината на водача причинил ПТП, оспорва претърпените от ищците неимуществени вреди, и причинната връзка между тях и процесното ПТП, като оспорва и размера на предявения иск. Прави възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците, като твърди, че Мариян Д. е нарушил чл. 137 т.1 от ЗДвП, като е застанал по своя воля върху  платформата на предната броня на товарния автомобил, което е забранено, не е бил на седалка в автомобила, не е ползвал обезопасителен колан, бил е употребил алкохол с концентрация от 1,02 промила, което е замъглило съзнанието и е предприел необмислени опасни действия, и твърди, че водача на товарен автомобил не е имал техническа възможност да го наблюдава и предотврати ПТП. Оспорва претенцията за законната лихва за забава от посочената дата, като счита, че срока за произнасяне не е започнал да тече за него, тъй като не са били представени исканите от него доказателства. Моли съда да отхвърли иска. Оспорва искането за присъждане на разноски.

Депозирана е допълнителна искова молба и допълнителен отговор на същата, в който се доразвива съображенията на страните, като е наведено и твърдение, че производството по образуваното досъдебно производство е било внесено с обвинителен акт и приключило с присъда по НОХД № 230/2018 г. по описа на СлОС.

В с.з. ищците, чрез процесуалния си представител поддържат исковете, така както са предявени. Претендират разноски по чл. 38 от ЗА. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, чрез процесуалния си представител моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недокзани. Оспорва искането за заплащане на адвокатско възнаграждение, като твърди, че такова не следва да се определя за всеки от ищците. Претендира разноски.

Третото лице-помагач, редовно призовано не се явява и не изразява становище по исковете.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищците са наследници по закон на М.Й. Д., като Д. Д. е негова майка, а Б.Д. – син. Първата от ищците е назначена за попечител на втория ищец, който непълнолетен.

На 24.11.2017г. Мариан Д. работел като общ работник при натоварване и извозване на дървесина с товарния автомобил на З.Д.. При поредния курс, Мариян Д. и свид. К. употребили алкохол и след това продължили да работят. Те седнали на предната броня на товарния автомобил, който се движил по горски път , съответно Д. от дясната страна, а К. от лявата. На една отсечка от  пътя, в която автомобила управляван от Д. е следвало да се изкачва, се срещнали с друг товарен камион и за де се разминат, Д. отбил встрани. При това движение Д., загуби устойчивост и са закачил за храст край пътя  паднал от бронята пред предната дясна гума, която преминала през тялото му. След като очевидците извикали на Д. да спре, те оказали помощ на пострадалия, който бил транспортиран с линейка, но по пътя починал от нараняванията.

С присъда № 22 от 08.08.218г. по НОХД № 230/18 по описа на СлОС, З.К.Д. е признат за виновен в това, че на 24.11.2017г. на горски път, използван за извозване на дървесина, находящ се в м. Куковец, в землището на с. Градец,общ. Котел, при управление на МПС товарен автомобил „ЗИЛ 131“ с рег. № СН 1921 АМ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. чл. 132 т.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Мариан Йорданов Д..

Съдът е признал за установено и ненуждаещо се от доказване, обстоятелството, че гражданската отговорност за товарния автомобил „ЗИЛ 131” с рег. № ***, управляван от З.Д. е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, по полица ПГ/22/117000607192 от 21.02.2017 г., със срок на действие до 21.02.2018 г. при ответното дружество. Ответникът е признал в отоговора, че ищците са предявили претенция за заплащане на обезщетения пред него. На 18.09.2019 г. поискал документи относими към воденото наказателно производство и банкови сметки на ответниците. Ищците не са представили доказателства, че са посочили банкови сметки.

Ищцата Д.Д., починалия й син Мариан Д. и неговия Син Б.Д. живеели в общо домакинство. Майката на Б.Д. напуснала съпруга си и детето, когато то било във втори клас, а в последствие била лишена от родителски права по отношение на него. За детето се грижили само бащата и бабата. Те били много привързани един към друг, живеели като сплотено и задружно семейство и разчитали един на друг. Мариан Д. работел за да осигурява прехраната на семейството си, като той работил и сезонна работа, работил и на морето и заедно ходили на почивка. Бащата се отнасял много добре със сина си, обичал го много. Грижил си за нуждите му, организирал му празненства, непрекъснато бдял над него. По тази причина детето преживяло много болезнено загубата на баща си. Не искал да празнува празници, защото му напомняли за баща му, плачел и се криел от баба си, че плаче. Първата година след смъртта на бащата влошил успеха си в училище, но после постепенно го подобрил. Загубата на баща му се отразила много негативно, тъй като детето по принцип било лишено от грижата на майка си и разчитало само на баща си.

Д.Д. също преживяла много тежко загубата на единствения си син. Тя тъгувала непрекъснато, разстройвала се лесно при спомена за него или от поведението на внука си, който тъгувал. И към настоящия момент и двамата продължават да тъгуват за загубата му.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства. На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда  е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието относно това от кого е извършено то, неговата противоправност и виновността на дееца. Показанията на свидетелите относно механизма на ПТП се еднозначни и непротиворечиви. Такива са и показанията на свидетелите установяващи взаимотношенията между ищците и починалия и тяхното състояние. Съдът им дава вяра, тъй като тези свидетели са незаинтересовани от изхода на производството и имат непосредствени впечатления, които са за продължителен период от време.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове намират правното си основание в чл. 432 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД.

Исковете са доказани по основание, но са предявени в завишен размер.

  С противоправното си деяние, което е извършено виновно,  застрахованият е причинил на ищците неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени от тях психически болки и страдания от причинената смъртта на техния син и баща. Налице е причинна връзка между  противоправното деяние и вредата. Търпените болки и страдания са пряка и непосредствена последица от причинената смърт.

Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка “гражданска отговорност” между ответника и лицето притежавало товарния автомобил, с който са причинени уврежданията, което обстоятелство е основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя спрямо увредения.

С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне размера на причинените неимуществени вреди, съдът взе предвид обстоятелството, че и двамата ищци са загубили своя най-близък човек. По стечение на обстоятелствата те са били едно семейство, което е било много привързано, грижили са се един за друг, разчитали са един на друг. Ищецът Б. Драгначев на практика не е имал друг родител, освен баща си , който да се грижи за него и на когото да разчита. Той е бил изключително привързан към баща си и е понесъл много тежко загубата му, като съдът намира  че този ищец е понесъл най-големи вреди от смъртта му.

Ищцата Д.Д. също е загубила своята опора и единственото си дете и е преживяла изключително тежко загубата му, но съдът взема предвид, че тя е възрастен самостоятелен човек, макар и загубата му да й е причинила изключителна мъка. Следва да се отчете и обстоятелството, че и двамата ищци са разчитали на финансовата подкрепа на ищеца.

При така изложените конкретни обстоятелства, следва да бъде определено обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди в размер на 200 000лв. за Б.Д. и 180 000лв. за Д.Д..

Ответникът е направил възражение за намаляване размера на дължимото обезщетение поради съпричиняване на вредоносния резултат.  Възражението е  доказано. Пострадалият е допринесъл в много голяма степен за настъпването на вредоносния резултат, като доброволно се е возил извън МПС, качен на бронята на камиона, което е напълно забранено от нормите на ЗДвП. По тази причина е бил и без поставен обезопасителен колан. В допълнение е бил  употребил алкохол, което е повлияло на преценката му и на координацията му. Съдът намира, че съпричиняването може да се определи, като 50% за настъпването на вредоносния резултат, поради което обезщетенията следва да бъдат редуцирани съответно на 100 000лв. за Б.Д. и 90 000лв. за Д.Д.. До тези размери следва да бъдат уважени предявените искове, а до пълните размери – отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Основателна е претенцията на ищците на основание за присъждане на законната лихва за забава, но същата следва да се присъди от датата на предявяване на настоящия иск – 30.08.2018г. Ответникът не е изпаднал в забава, тъй като след предявяването на претенцията е поискал да му бъдат представени допълнителни доказателства и банкови сметки на ищците, но такива няма доказателства да са представени т.е. не са налице условията на чл. 497 ал.1 пр. последно – не са изтекли 15 дни от представянето на доказателствата и сметките, които са поискани.

Искът за присъждане на законна лихва за забава, считано от 01.12.2017г. до 29.08.2018г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на производството ответната страна дължи заплащането на държавна такса по сметка на СлОС, тъй като ищците са били освободени от внасянето й, в размер на 7 600лв.

На адв. П.К. са дължи възнаграждение на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ на ищците в размер на общо 7 476 лв. с ДДС, което следва да бъде осъден ответника да й заплати.

На ответната страна се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 1 575 лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЛЕВ ИНС“ АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,  , бул. „Черни връх“ № 51д, със съдебен адрес ***, чрез адв. Т. П. да заплати  на Б. М. Д. ЕГН **********, със съгласието на попечителя му Д.В.Д. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 10, чрез адв. П.К., сумата от 100 000 (сто хиляди ) лева и на Д.В.Д. ЕГН ********** с.а. сумата от 90 000 (деветдесет хиляди) лева представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане – причинена смърт на Мариан Йорданов Д., в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на 24.11.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от 30.08.2018г. до окончателното изплащане на сумите.

ОТХВЪРЛЯ исковете до пълните им размери от по 200 000лв. и исковете за мораторна лихва за периода от 01.12.17г. до 29.08.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

Решението е постановено при участие на трето лице- помагач на ответника – З.К.Д. ЕГН ********** ***.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЛЕВ ИНС“ АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,  , бул. „Черни връх“ № 51д, със съдебен адрес ***, чрез адв. Т. П., да заплати по сметка на Окръжен съд – Сливен сумата 7 600лв. държавна такса.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЛЕВ ИНС“ АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,  , бул. „Черни връх“ № 51д, със съдебен адрес ***, чрез адв. Т. П., да заплати на адвокат П.К. на основание чл. 38 ал. 1 т.2 от ЗА за оказана безплатна адвокатска защита сумата 7 476 лв. с ДДС.

ОСЪЖДА Б. М. Д. ЕГН **********, със съгласието на попечителя му Д.В.Д. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 10, чрез адв. П.К.  и Д.В.Д. ЕГН ********** с.а да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЛЕВ ИНС“ АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,  , бул. „Черни връх“ № 51д, със съдебен адрес ***, направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 1 575 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :