РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№
1429
гр. Пловдив, 03 август
2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, I отд., XIV състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и девети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 1117 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „Барбелику“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Г.К.
– управител, чрез пълномощник адв. П.А., срещу решение № 236/14.11.2019 г. на министъра
на околната среда и водите, с която на основание чл. 78, ал. 2, т. 2 и чл. 80,
ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/, е отказано продължаване срока на действие на разрешително
№ 02470022/20.07.2016 г., издадено на дружеството за ползване на язовир „Въча“
за „плаващи съоръжения в язовири“ – плаваща база Б-106 „В.“. Със същото решение
е определен срок от шест месеца от влизане в сила на решението за отстраняване
на плаващата база от язовир „Въча“, като премахването на съоръжението следва да
се извърши по начин, който не създава опасност за увреждане на водния обект,
качеството на водата и околната среда. Указано е също така, че в срок най-малко
7 работни дни преди премахване на плаваща база Б-106 „В.“ от язовира, писмено
следва да бъде уведомен контролният орган – БДИБР за датата, часа и начина за
отстраняване на съоръжението.
Според жалбоподателя решението е незаконосъобразно
като постановено при липса на мотиви, в противоречие с материалноправните
норми, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и несъответствие с целта на закона. Иска се неговата отмяна и присъждане
на сторените разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – Министър на околната
среда и водите, чрез юриск. Т. оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в
депозирани по делото писмени бележки.
Административен съд – гр. Пловдив,
Четиринадесети състав, като съобрази фактите и събраните по делото
доказателства във връзка с приложимия закон, намира жалбата за процесуално
ДОПУСТИМА.
Това
е така, защото жалбата е депозирана чрез
административния орган в срок, видно от датата на съобщаване на атакувания
административен акт – 25.11.2019 г. /известие за доставяне - л.32 по адм. дело № 473/2020 г. по описа на ВАС/ и датата на входиране на жалбата - 02.12.2019 г., от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното.
Административното производство е започнало по
повод постъпило Заявление вх. № ПВ-26/05.08.2016 г. от „Барбелику“
ЕООД, с което на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 и/или чл. 78, ал. 1 и ал. 2, във
връзка с чл. 78а от ЗВ и чл. 57, т. 2 от Наредбата за ползването на
повърхностните води, е поискано да бъде открита процедура за продължаване срока
на действие на разрешително № 02470022 от 20.07.2016 г. за ползване на
повърхностен воден обект – акватория от язовир „Въча“ за дейността по чл. 46,
ал. 1, б.“е“ от ЗВ „плаващи съоръжения в язовири“, за Несамоходен понтон –
Плаваща база Б-106 „В.“ без промяна в параметрите на разрешеното ползване и без
промени в конструкцията и техническите параметри на плаващото съоръжение.
Така образуваното административно
производство е било спряно с Решение № 204/30.09.2016 г. на министъра на
околната среда и водите, който е приел, че тъй като искането за продължаване на
срока на действие на разрешителното касае периода на действие на актуализирания
План за управление на речните басейни /ПУРБ/ 2016-2021 г. за Източнобеломорски район, чието приемане предстои, не може
да бъде извършена преценката по чл. 78, ал. 2, т. 2 от ЗВ, а именно дали
продължаването на срока на действие на разрешителното няма да доведе до
нарушаване на нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени
интереси по смисъла на чл. 49 от ЗВ.
С Решение № 1106 от 29.12.2016 г. на
Министерски съвет е приет План за управление на речните басейни в Източнобеломорския район за басейново
управление за периода 2016-2020 и националната програма за изпълнението му.
В тази връзка и след възобновяване на
административното производство, административният орган се е произнесъл по
заявлението, с което е бил сезиран, като е постановил решение № 236/14.11.2019
г., с което е отказал продължаване срока на действие на Разрешително №
02470022/20.07.2016 г., издадено на „Барбелику“ ЕООД
за ползване на язовир „Въча“ за „плаващи съоръжения в язовири“ – плаваща база
Б-106 „В.“.
За да стори това, министърът на околната
среда и водите е приел, че със заявлението се иска продължаване срока на
действие на разрешително № 02470022 от 20.07.2016 г., издадено от Министъра на
околната среда и водите на „Барбелику“ ЕООД, съгласно
чл. 46, ал. 1, т. 1, б.“е“ от ЗВ за ползване на повърхностен воден обект –
язовир „Въча“ за „плаващи съоръжения в язовири“ – несамоходен понтон – плаваща
база Б-106 „В.“ с краен срок на действие до приемането на актуализирания ПУРБ
2016-2021 г.
С писмо изх. № ПВ-26/09.01.2017 г. на МОСВ е
изискана информация за обстоятелствата по чл. 78, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗВ от директора
на БДИБР, като в отговор с писмо вх. № ПВ-26/07.02.2017 г. на МОСВ е изразено
становище, че не са констатирани нарушения в изпълнението на поставените
условия в разрешителното, чието продължаване се иска, но продължаването на
срока на действие е недопустимо съгласно ПУРБ 2016-2021 г.
Констатирано е от административният орган, че
в ПУРБ 2016-2021 г. язовир „Въча“ е определен като самостоятелно силно
модифицирано повърхностно водно тяло с код BG3MA600L133 с
умерен екологичен потенциал и в добро химично състояние /Приложение 11, Раздел
1/. Отделно от това, водно тяло „Язовир Въча“ е включено в регистъра на зоните
за защита на повърхностните води, предназначени за питейно-битово
водоснабдяване, с код на зоната за защита BG3DSWMA600L133
/Приложения №№1 и 10 към Раздел 3 от ПУРБ 2016-2021 г./. За него в ПУРБ
2016-2021 г. е поставена екологична цел „постигане на добро състояние по
амониеви йони, опазване на доброто химично състояние и предотвратяване на
влошаването му“ /Приложение 1 към Раздел 5/. И най-сетне, в Програмата от мерки
на ПУРБ 2016-2021 г. /раздел 7 от ПУРБ 2016-2021 г./, за водното тяло „Язовир
Въча“ са предвидени следните мерки и действия, имащи отношение към настоящото
ползване, а именно: Мярката „Опазване на повърхностните води предназначени за
питейно-битово водоснабдяване /код DW_4/, с действия за
изпълнение на мярката: „3. Прекратяване,
след изтичане на срока на действие, на съществуващите разрешителни за ползване
на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които
са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване“ /код DW_4_3/; 4. Преустановяване
издаването на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за
питейно-битово водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с
ползването им за питейно водоснабдяване /код DW_4_4/.“
С оглед на тези мерки и действия за
изпълнението им, както и обстоятелството, че плаващите бази са потенциален
източник на замърсяване на водите, поради което дейността е несъвместима с
ползването на язовира за питейно-битово водоснабдяване, министърът на околната
среда и водите е направил извод, че искането за продължаване на срока на
действие на разрешителното е недопустимо спрямо мерките и предвижданията на
ПУРБ 2016-2021 и противоречи на чл. 49, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ.
В хода на съдебното производство от страните
не са ангажирани доказателства, въпреки дадените от съда указания с
определението за насрочване на делото в о.с.з.
При така
установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен съд
– Пловдив намира следното от правна страна.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ЗВ органът по чл. 52,
ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното, когато: 1. молбата е
подадена в срока по ал.1; 2. не се нарушават нормативни разпоредби, планови
предвиждания или обществени интереси, и 3. са изпълнени условията на издаденото
разрешително.
В конкретния случай отказът е направен на
основание чл. 78, ал. 2, т. 2 от ЗВ, защото ПУРБ 2016-2021 изрично предвижда
прекратяване след изтичане на срока на действие на съществуващите разрешителни /действие
код DW_4_3/ и преустановяване издаването на нови разрешителни /действие код
DW_4_4/.
Настоящият случай попада в хипотезата на
съществуващо разрешително със срок на действие до приемане на актуализирания
ПУРБ 2016-2021 г., за което в срока по чл. 78, ал. 1 от ЗВ в приложимата
редакция, е било подадено заявление за продължаване на срока на действие на
разрешителното, но съгласно мярка код DW_4 и действия код DW_4_3 и код DW_4_4
от ПУРБ 2016-2021 г. това разрешително следва да бъде прекратено. ПУРБ, който е
общ административен акт, приет с решение на МС, установява категорична забрана
за продължаване на действието на разрешителни, чийто срок е изтекъл,
следователно министърът на околната среда и водите действа в условията на
задължителна администрация и няма право на преценка – единствената възможност,
която му предоставя както ПУРБ, така и законът /чл. 78, ал. 2, т. 2 от ЗВ/, е
да откаже продължаването на срока на действие на разрешителното за ползване на
воден обект. В този смисъл без правно значение за законосъобразността на
оспореното решение е обстоятелството, че административният орган не е доказал
причинно-следствена връзка между поставянето на плаващата база във водите на
язовир „Въча” и влошаването на качеството на водата в язовира.
Административният орган няма това задължение, доколкото отказът е направен на
формално основание – наличие на забрана, въведена в ПУРБ 2016-2021 г.
Административният орган е посочил и второ
основание за отказа – противоречие с чл. 49, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ,
предвиждащ, че по смисъла на този закон обществените интереси се нарушават,
когато в резултат на водовземане или ползване се
създава опасност от нарушаване на условията на плановете за управление на
речния басейн или негативни въздействия върху качеството на водите. С оглед на
така дадената законодателна уредба в настоящия случай продължаването на срока
на действие на разрешителното очевидно би довело до нарушаване на обществените
интереси.
Неоснователно е възражението на
дружеството-жалбоподател за неспазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и липсата на фактически и правни основания за издаване на оспореното
решение. Решението съдържа достатъчно ясно и подробно изложение на фактическите
установявания и на правните изводи относно невъзможността за продължаване на
срока на действие на издаденото разрешително. В оспореното решение изрично е
посочено, че плаващите бази представляват потенциален източник на замърсяване
на водите и че дейността им е несъвместима с ползването на язовира за питейно-битово
водоснабдяване. Потенциалната опасност не подлежи на доказване и това е едно
предположение, базирано на обективни и безспорно установени факти – ползването
на несамоходна плаваща база Б-106 „В.” за семейно ползване за отдих и воден
спорт, с достъп на хора и генериране на отпадъци и отпадни води.
Съгласно § 1, т. 25 от ДР на ЗВ, съдържащ
легалното определение на понятието „ползване” на водния обект, това е всяка
дейност в него, която притежава потенциал за въздействие върху режима на
водите. Доколкото дейността на „Барбелику” ЕООД
предполага посещаването на плаващата база от неограничен брой хора, то
несъмнено тази дейност притежава потенциал за неблагоприятно въздействие върху
качеството на водата в язовир „Въча”.
Не се споделя възражението на дружеството-жалбоподател
за нарушаване на чл. 6, ал. 1 от АПК. Действително, с решение № 12483 от
20.09.2019 г., постановено по адм. дело № 1752/2017
г. на ВАС, ІІІ о., е отменен ПУРБ в ИБР за периода 2016-2021 г. и националната
програма за изпълнението му, приет с решение № 1106 от 29.12.2016 г. на МС, в
частта относно предвидените мерки по отношение на водно тяло язовир „Въча” за
опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово
водоснабдяване, чрез предприемане на следните мерки: мярка „Опазване на
повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване” (код
DW_4), действие „3. прекратяване след изтичане на срока на действие на
съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно
водоснабдяване, за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за
питейно водоснабдяване” (код DW_4_3) и действие „4. преустановяване издаването
на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-битово
водоснабдяване, за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за
питейно водоснабдяване” (код DW_4_4). Това съдебно решение обаче, е било
обжалвано пред петчленен състав на ВАС и към настоящия момент е образувано адм. дело № 16380/2019 г., което не е приключило с влязло в
сила съдебно решение. С други думи казано, макар част от ПУРБ за 2016-2021 г.
да е бил отменен по реда съдебния контрол за законосъобразност, това съдебно
решение не е влязло в сила и все още в правния мир ПУРБ съществува такъв,
какъвто е приет от МС.
Отделно от това, съдът не е спрял допуснатото
по закон предварително изпълнение на ПУРБ 2016-2021 г. /така определение по
хода от 10.04.2017 г. по адм. дело № 1752/2017 г./.
Т.е., ПУРБ 2016-2021 г. е съществуващ в правния мир общ административен акт,
който подлежи на изпълнение както от всички негови адресати, така и от органа,
който го е издал. Следователно, прилагайки действащите към момента на издаване
на оспореното решение правила на ПУРБ 2016-2021 г., министърът на околната
среда и водите е издал правилно решение при съобразяване на принципа за
упражняване на правомощията по разумен начин, добросъвестно и справедливо.
Спазено е и правилото на чл. 6, ал. 2 от АПК
административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Доколкото целта на закона и на ПУРБ 2016-2021 г. е да осигури
интегрирано управление на водите в интерес на обществото и да създаде условия
за осигуряване на достатъчно количество и добро качество на повърхностните и
подземните води, намаляване на замърсяването на водите и предотвратяване или
намаляване на вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда,
културното наследство и стопанската дейност, свързани с вредното въздействие на
водите, оспореното решение цели единствено да предотврати по-нататъшно
замърсяване на водите на язовир „Въча” чрез прекратяване на експлоатацията на
плаващата база за отдих „В.”. Други права и законни интереси на
дружеството-жалбоподател не се засягат, включително по никакъв начин не се
ограничава възможността му да осъществява стопанска дейност по какъвто друг
начин намери за добре.
За пълнота и във връзка с твърденията в
жалбата, че в анализа на ПУРБ 2016-201 г., том I,
раздел 2, глава 2.1 плаващите съоръжения изобщо не фигурират като идентифициран
точков източник на натиск, следва да се посочи, че действително, същите не
фигурират в този раздел, но единствено и само, защото плаващите съоръжения не
оказват значим натиск, но това не пречи същите да са потенциален източник на
замърсяване на водите, което прави дейността им несъвместима с ползването на
язовира за питейно-битово водоснабдяване, в какъвто смисъл се е произнесъл и
административният орган, издавайки своя акт.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че
оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона
форма на мотивирано решение, при спазване на материалноправните
норми и на процесуалните правила и в съответствие с целта на закона да се
опазват водите на територията на Република България като общонационален неделим
природен ресурс. При извършената служебна проверка на всички основания по чл. 146
от АПК, както и с оглед наведените от дружеството-жалбоподател възражения,
съдът намира, че не са налице основания, които да налагат извод за
незаконосъобразност на оспореното решение, поради което жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и направеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъдено
дружеството да заплати на ответното министерство сумата 100 лева на основание
чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното,
Административен съд Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Барбелику“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Г.К.
– управител, срещу решение № 236/14.11.2019 г. на министъра на околната среда и
водите, с която на основание чл. 78, ал. 2, т. 2 и чл. 80, ал. 1 от Закона за
водите, е отказано продължаване срока на действие на разрешително №
02470022/20.07.2016 г., издадено на дружеството за ползване на язовир „Въча“ за
„плаващи съоръжения в язовири“ – плаваща база Б-106 „В.“.
ОСЪЖДА „Барбелику“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Г.К.
– управител да заплати на Министерството на околната среда и водите сумата 100 /сто/
лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: