Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.
София, 07.06.2018г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-2 състав, в закрито заседание на седми юни
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдията
докладчик т.д. № 2000 по описа за 2015г. и за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството
се води по реда на чл. 630, ал. 2 ТЗ.
На
16.04.2018 г. по делото е постъпило искане от кредитора – „КТБ“ АД /н./, чрез
пълномощника му адв. – М., с което на основание чл. 630, ал. 2 ТЗ във връзка с
чл. 710, ал. 2 ТЗ е поискано да се постанови решение, с което дружеството –
длъжник „Н.Ц.– И.ПО М. /ТЦ – ИМЕ/“ АД да бъде обявено в несъстоятелност,
включително да се прекрати дейността на дружеството, да се прекратят
правомощията на Съвета на директорите на дружеството и същото да се лиши от
възможността да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата
на несъстоятелността. В молбата са развити съображения, че по отношение на
дружеството-длъжник, за което надлежно е открито производство по
несъстоятелност с решение от 01.11.2017 г. са налице предпоставките на чл. 630,
ал. 2 ТЗ за по постановяване на решение по чл. 710 ТЗ. „КТБ“ АД /н./ мотивира,
че е легитимирано да отправи искане с подобен предмет, защото притежава
качеството на кредитор, а за „ТЦ-ИМЕ“ АД
от съвкупния анализ на приобщения по делото доказателствен материал се
установява, че към приетата дата на неплатежоспособност /31.12.2014 г/ има
натрупан краткосрочен дълг надхвърлящ 500 мил. лева. Освен това референтните
показатели за ликвидност при този търговец са трайно и необратимо занижени във
всички изследвани години след 2014 г. до момента на постановяване на решението
по чл. 630, ал. 1 ТЗ, а при изслушване на последното заключение по спора вещото
лице е дало еднопосочен отговор, че търговска дейност при ответника не се
наблюдава, че няма открити сведения за актуално извършени погасявания на
дългове на този търговец. Акцентира се и върху това, че след откриване на
производството по несъстоятелност е била препятствана възможността за
провеждане на първо събрание на кредиторите, защото от назначения синдик не са
открити търговските книги водени от „ТЦ-ИМЕ“ АД, а паралелно с това са събрани
данни, че членове на СД на „ТЦ-ИМЕ“ АД, които не са легитимирани да го
представляват са осъществили правни действия по образуване на арбитражно дело
21441/МНМ по описа на МАС при МТК в Париж, което дело е спряно до 31.05.2018 г.
Добавя се и това, че от информацията събрана по повод образуването и движението
на споменатото арбитражно дело ставало ясно, че за да се инициира същото от
страна на „ТЦ-ИМЕ“ АД е заплатена сума в размер от 199 065 евро, с което
свое действие длъжникът несъмнено бил увредил масата на несъстоятелността.
Молителят обобщава, че от изложените фактически и правни положения може да се
приеме, че считано от 31.12.2014 г. „ТЦ-ИМЕ“ АД е търговско дружество, което не
реализира печалба, а обратното натрупва загуби от основаната си дейност,
съответно продължаването на тази дейност би довело до увреждане на масата на
несъстоятелността. Не е пропуснато да се отбележи и това, че още в хода на производството
по разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ сезираният съд е констатирал, че
финансовото и имуществено състояние на длъжника е такова, което не му позволява
да генерира разноски за покриване разходите по първоначалните разноски за
реализиране на универсалното принудително изпълнение и това е наложило
привнасянето на такива от страна на кредитори – КТБ“ АД /н./ и „О.“ АД.
В
проведеното открито съдебно заседание във връзка с отправеното искане
представителите на КТБ“ АД /н./ и „О.“ АД недвусмислено поддържат направеното
искане по чл. 630, ал. 2 ТЗ, като настояват за постановяване на позитивно
решение именно в този смисъл.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 630,
ал. 2 от ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност и прекратяване на
дейността му, съгласно възприетото по Решение № 85 от 25.05.2016г. по т.д. №
2855/2015г. на ВКС, ТК, І т.о. относно постановяването на решение по чл. 630,
ал. 2 от ТЗ в тези случаи.
Съгласно чл. 630, ал. 2 от ТЗ, решение по този ред се постановява,
когато е очевидно, че продължаването на дейността на длъжника би увредило
масата на несъстоятелността. Това е материално-правната предпоставка за
постановяване на такова решение, а процесуалната е искането за това да изхожда
от правните субекти, изброени в посочената разпоредба. В случая съдът счита, че
са налице и двете предпоставки-процесуална и материално-правна. Искането за
постановяване на решение по чл. 630, ал. 2 от ТЗ изхожда от процесуално
легитимирано лице по смисъла на тази разпоредба-то е заявено от кредитора,
инициирал конкретното производство по несъстоятелност срещу длъжника - „Н.Ц.– И.ПО М. /ТЦ – ИМЕ/“ АД и е заявено
своевременно, доколкото към настоящия момент на развитие на откритото производство
по несъстоятелност не е започнал, респективно не е изтекъл срокът по чл. 698,
ал. 1 ТЗ за предлагане на план за оздравяване на дружеството-длъжник. А изводът
за наличие на материалноправната предпоставка се извлича от данните, съдържащи
се в основното и допълнителни заключения по ССЕ, за тежкото финансово състояние
на длъжника през изследваните от вещото лице периоди с подчертано негативна
тенденция на развитие на това състояние. В тази насока следва да се отчете и
констатирания в заключението на същата експертиза факт, че за един
продължителен период /2014 г. насетне/ финансовият резултат на
дружеството-длъжник е единствено генерирането на значителна загуба, която води
до непрекъсната декапитализация на дружеството-длъжник, а реалните му пасиви
през всяка една от тези години на изследвания период драстично надвишават
активите. Относно активите присъстващи в балансите на дружеството, като
краткотрайни и характеризиращи се като вземания от трети лица събраните по
делото доказателства показват, че се касае до вземания, които са от категорията
на несъбираемите такива, като в този смисъл те не могат да послужат за
евентуално разплащане на натрупаните краткосрочни задължения. Категорично е
установено състояние на спряно плащане на изискуеми задължения, които длъжника
има към свои кредитори, като това
състояние е необратимо. На следващо място въпреки множеството събрани за целите
на производството доказателства няма никакви данни в периода след 2014 г.
дружеството да извършва някаква реална търговска дейност и да генерира присъщи
за такава дейност приходи. Обратното, представител на същото не може да бъде
открит на регистрирания адрес на управление, вкл. въпреки положените от
назначения синдик усилия за издирване на притежаваното от длъжника имущество и
за предаване на водените за същото търговски книги не е постигнат преследвания
резултат, защото от страна на длъжника отсъства оказване на съдействие. Това
резултира върху пълноценното изпълнение правомощията на синдика по чл. 658, ал.
1, т. 5 от ТЗ и препятства нормалното развитие на производството по
несъстоятелност. Същевременно при извършване на дейността по установяване на
активите, които са част от масата на несъстоятелността се констатира, че във
връзка със защита имуществени права на длъжника е предприето образуване на
арбитражно дело 21441/МНМ по описа на МАС при МТК в Париж от лица, за които
отсъстват представителни функции легитимиращи ги да извършват подобни
процесуални действия обвързвайки дружеството-длъжник с техните последици, а
именно конституирането му в арбитражно производство, като страна /ищец/. Подобни
действия следва да се квалифицират, като такива създаващи риск за увреждане
масата на несъстоятелността, доколкото провеждането на международен арбитраж
всякога е свързано с генерирането на сериозен обем от разноски при евентуален
негативен изход при водения по него спор.
Предвид горните съображения и обстоятелства,
настоящата инстанция счита, че продължаването на дейността на длъжника би
увредило масата на несъстоятелността. Финансово-икономическото състояние на
длъжника е толкова лошо, че не може да се очаква по-нататъшното извършване на
стопанска дейност да покрие загубите, които са в много големи размери и са
генерирани през един продължителен период от време, а напротив-може да се
очаква само тази дейност да доведе до увеличаване на задлъжнялостта, като се
има предвид и това, че дружеството-длъжник е трайно декапитализирано и не
разполага с никакъв бързоликвиден актив, които да осигури дори нужните разноски
за провеждане на действията свързани с универсалното принудително изпълнение.
Финансовите показатели на дружеството са влошени в такава степен, че правят
невъзможно оздравяването на предприятието на длъжника и респективно-налага се
извод, че продължаването на дейността на същия би увредило масата на несъстоятелността.
С оглед на това сезираният съд приема, че са налице предпоставките на чл. 630,
ал. 2 от ТЗ във връзка с чл. 710 и 711 ТЗ за обявяване на длъжника в
несъстоятелност и прекратяване на дейността на предприятието му, вкл. да се
постанови обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, да се прекратят
правомощията на органите му на управление, както и длъжникът да бъде лишен от
правата му да управлява и да се разпорежда с имуществото, което е включено в
масата на несъстоятелността, респективно да се постанови започване на
осребряване на имуществото включено в масата на несъстоятелността.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Т. Ц.-И.ПО М.-/ТЦ-ИМЕ/
АД, с ЕИК: ********, и
ПРЕКРАТЯВА ДЕЙНОСТА на предприятието
му.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на Т. Ц.-И.ПО М.-/ТЦ-ИМЕ/ АД, с
ЕИК: ********.
ПРЕКРАТЯВА
ПРАВОМОЩИЯТА на органите на
управление на Т. Ц.-И.ПО М.-/ТЦ-ИМЕ/ АД, с ЕИК: ********.
ЛИШАВА Т. Ц.-И.ПО М.-/ТЦ-ИМЕ/ АД, с
ЕИК: ********, ОТ ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВА И
ДА СЕ РАЗПОРЕЖДА с имуществото, включено в масата на неговата
несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВЯ
започване на ОСРЕБРЯВАНЕ на
имуществото, включено в масата на несъстоятелността на Т. Ц.-И.ПО М.-/ТЦ-ИМЕ/
АД, с ЕИК: ********, и РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
на осребреното имущество.
Решението подлежи на незабавно
изпълнение, съгласно чл. 714 от ТЗ.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл.
712, ал. 2 от ТЗ.
Препис от решението да се изпрати на
Агенция по вписванията на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписване в
търговския регистър.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от
вписването му в търговския регистър, на основание чл. 713, ал. 1 от ТЗ.
СЪДИЯ: