Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кюстендил, 01.09.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, в съдебното заседание
на шестнадесети февруари
през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова Веселина Джонева
при участието на
секретаря Симона Цикова,
като разгледа
докладваното от съдия Ваня Богоева
в.гр.д.№ 537
по описа за 2020
г. на КнОС, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба
от адв. И.Д., като особен представител на З.Л.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
насочена срещу решение № 355 от 26.06.2020 г., постановено от РС – Дупница по
гр.д.№ 1751/2018 г. по описа на същия съд.
С оспорвания първоинстанционен съдебен
акт ДнРС е признал за установено, че З.Л.В., ЕГН **********, с адрес: *** дължи
на „**********************“ АД сумата от ********** лева главница за неплатена
ел. енергия за периода от ***********г. до ***********г., сумата от *****лева,
представляваща лихва за забава, ведно със законната лихва, считано от **************г.
до окончателното изплащане. Осъдил е ответника да заплати на ищцовото дружество
разноски по водене на делото в размер на ************** лева. С определение №
916/24.08.2020 г., постановено от РС – Дупница по гр.д.№ 1751/2018 г. по описа
на същия съд, в производство по реда на чл.247 и чл.248 ГПК,
първоинстанционният съд е изменил диспозитива на постановеното решение, като
приетите за дължими суми са изменени както следва: **************лева главница;
******лева лихва и ******лева разноски по водене на делото.
Постановеният от районният съд съдебен
акт се обжалва изцяло с доводи за неговата неправилност, породена от
незаконосъобразността му – постановяването му при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и на материалния закон. Пояснява, че в съдебния
акт липсват мотиви, както и че същият е постановен при непълнота на събраните
доказателства. Поддържа искане за отмяната му и отхвърляне на исковата претенция,
като неоснователна и недоказана. Излага, че е налице противоречие на съдебния
акт с нормата на чл.236, ал.2 ГПК. Твърди, че независимо от своевременно
направените доказателствени искания за назначаване на съдебно-техническа
експертиза, същите не са уважени от решаващия съд, което от своя страна довело
до постановяване на обжалваното решение при дефицит на относимите към спора
доказателства и непълно изяснена фактическа обстановка. На следващо място
счита, че ищецът не е доказал съществуването на вземанията му към ответника в
посочените размери. Не било доказано също така, че ответникът е собственик на
процесния електроснабден имот, както и наличие на облигационна връзка между
страните по спора, породила задължения за същите, респективно неизпълнението им
от страна на ответника. Акцентира върху обстоятелството, че откритата на името
на ответника партида при ищцовото дружество не обосновава осъществяването на
предпоставките, при които същият да придобие качеството на потребител на ел.
енергия, чиято легална дефиниция е дадена в ЗЕ и Общите условия на „**********************“
АД. Оспорва издадените от ответното дружество фактури с довода, че същите са
частни свидетелстващи документи и не могат да водят до несъмнен извод за
съществуването на вземанията, отразени в тях. Счита, че процесният имот
най-вероятно не е за битови нужди предвид силно завишените количества потребена
ел. енергия.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от насрещната страна „**********************“ АД, чрез
процесуалния представител по пълномощие АД „*****************“. Оспорва
основателността на въззивната жалба, като се иска оставянето й без уважение.
Счита, че районният съд в пълнота е обсъдил събрания доказателствен материал,
постановявайки един правилен и обоснован съдебен акт. Оспорва довода на
въззивника, че същият не е ползвател на ел. енергия. Счита, че липсата на
информация в регистрите на Община Д.по отношение на процесния имот, не води до
извод, че исковата претенция подлежи на отхвърляне. Позовава се на изслушаната
по делото ССЕ, която доказвала акуратно водене на счетоводството на ищцовото
дружество.
По делото е постъпила и частна жалба от
адв. И.Д., като особен представител на З.Л.В., насочена срещу определение №
916/24.08.2020 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1751/2018 г. по описа
на същия съд.
Частният жалбоподател оспорва
ненадлежното администриране на депозираната пред районния съд молба по чл.247 и
чл.248 ГПК, доколкото твърди, че препис от същата не му е връчван. По
основателността на претенцията се позовава на изложените в депозираната по
делото от същия въззивна жалба. Моли за отмяна на обжалваното определение.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се
запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба и частната въззивна жалба са допустими,
доколкото изхождат от страна в първоинстанционното производство, подадени са в
срок и са насочени срещу съдебни актове, подлежащи на въззивна проверка.
Съдебният състав, след преценка на
събраните по делото доказателства, в контекста на оспорванията и възраженията
на страните, намира следното от фактическа страна:
РС-Дупница е бил сезиран с предявени от
„**********************“ АД срещу З.Л.В. обективно кумулативно съединени искове,
както следва: иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 98а ЗЕ за сумата от **************лева, представляваща главница за
използване и незаплатена електрическа енергия за периода от ***********г. до *******г.
и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от ******лева , представляваща
обезщетение за забава в размер на изтеклата законна лихва върху горепосочената
главница, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане до датата на
издаване на справка за възникнали задължения – **********г. Претендира се
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – **********г.
до окончателното й заплащане.
- 2 -
В исковата молба се поддържа, че между
ищеца и ответника е съществувало облигационно правоотношение, което е регулирано
от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „**********************“
АД. Пояснява се, че ищцовото дружество е доставчик на електрическа енергия на
обособена територия, определена в Приложение №1 към Лицензия за доставка на електрическа
енергия № **********/**********г. Дружеството доставяло на ответника В. с
електроснабден имот, намиращ се в гр. Д., ул. „А.П.Д.“ *******с ИТН ********ел.
енергия за периода от ***********г. до ********г., за което издало следните
фактури: фактура № ***************от ***************г. на стойност ********
лева за периода от ***********г. до *************г.; фактура № *************от *************г.
на стойност *************лева за периода от *************г. до *******г.;
фактура № ************* от *************г. на стойност *************лева за
периода от *************г. до *************г. и фактура № ************* от *************г.
на стойност *************лева за периода от *************г. до *************г.
Поддържа, че претендираните задължения
по описаните фактури са станали изискуеми, позовавайки се на приетото с ОУ на **********************“
АД, където било посочено, че абонатът разполага с десетдневен срок за плащане
на задълженията за консумираната електрическа енергия, през който период от
време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок,
вземането ставало годно за принудително изпълнение по съдебен ред.
На основание чл.107 ЗЕ ищцовото
дружество подало заявление пред РС – Дупница за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, като било образувано
ч.гр.д. № 847/2018 г. и доколкото заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК за ищеца се породил правен интерес да
установи по съдебен ред дължимостта на паричните си притезания, установени със
заповедта за изпълнение..
Ответникът по иска, чрез назначения по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител - адв. Илиана Д. в депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор
оспорва исковата претенция по основание и размер.
От наличните по делото писмени
доказателства се установява, че са предявени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 107 ЗЕ и по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно
съединяване помежду им, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо
съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от *************г.
по ч. гр. дело № 847 /2018 г. по описа на Районен съд – Дупница.
Със съобщение от *************г. по
ч.гр.д. № 847/2018 г. съдът е уведомил заявителя, че заповедта за изпълнение на
парично вземане е връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК –
чрез залепване на уведомление, с указание, че в едномесечен срок от съобщението
същият може да предяви иск за установяване на вземането си, в противен случай
съдът ще обезсили издадената заповед за изпълнение. Съобщението е било връчено
на заявителя на *************г., като същият е предявил процесните искове в
законоустановения срок. Исковите претенции се явяват процесуално допустими при
установен за ищеца правен интерес от установяване дължимостта на процесните
суми по издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 847 /2018 г. по описа
на Районен съд – Дупница.
По делото са приети Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „**********************“ АД.
Установява се, че с решение № *************от
**********г. издадено от Председателя на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране /ДКЕВР/, обективирано в приложената по делото Лицензия за
доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № **********/**********г., на ищеца „**********************“АД е
разрешено да осъществява дейност по „обществено снабдяване с електрическа
енергия“ на обособена територия за срок от 28 години от датата на издавен на
лицензията.
От приетите по делото фактура № ***************от
***************г., се установява начислено задължение на абоната З.Л.В. на
стойност ******** лева за периода от ***********г. до *************г.; фактура
№ *************от *************г. се установява начислено задължение на абоната
З.Л.В. на стойност *************лева за периода от *************г. до *******г.;
фактура № ************* от *************г. се установява начислено задължение
на абоната З.Л.В. на стойност *************лева за периода от *************г.
до *************г. и фактура № ************* от *************г. се установява
начислено задължение на абоната З.Л.В. на стойност *************лева за периода
от *************г. до *************г.
По делото е приложено писмо изх.№ *************/*************г.
на Община Д., видно от което в системата на отдел Местни данъци и такси“ при
общината няма данни за имот, находящ се в гр. Д., ул. „А.П.Д.“ *************.
От изводите на вещото лице, обективирани
в приетата във въззивното производство съдебно-техническа експертиза се
установява, че има открита партида на името на ответника с абонаментен № 3*************,
ИТН *************и СТИ фабр. № *************, №*************и №*************;
през процесния период монтираните последователно СТИ са били годни измервателни
средство, отговарящи на метереологичните и технически изисквания за СТИ;
размерът на дължимите суми за ел.енергия, потребена през процесния период са
съответстващи на издадените и приложени от ищцовото дружество по делото
фактури.
При така установената по делото
фактическа обстановка, КнОС намира от правна страна следното.
Относно валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с
правомощията си по чл.269 изр.1 от ГПК, извърши служебно проверка на
валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.
Относно правилността на решението:
Според чл.269 изр.2 от ГПК при
преценката относно правилността на решението, въззивният съд е обвързан от
посоченото в жалбата.
Жалбоподателят счита решението за
неправилно, поради необоснованост на извода на съда, че между страните е
съществувало договорно правоотношение по продажба на електрическа енергия,
доколкото по делото не е установено ответника да е бил потребител на ел.
енергия.
Настоящата инстанция счита оплакванията
във въззивната жалба за основателни. Несъмнено е, че по силата на чл. 154 ал.1
от ГПК дружеството – ищец носи тежестта да докаже, че към процесния период,
между страните е съществувало договорно правоотношение. Последното следва да
бъде установено при условията на пълно и главно доказване, т.е. по начин,
създаващ у съда сигурно убеждение във верността на твърдението на ищеца.
Съгласно действалата до 17.07.2012 г. легална дефиниция, съдържаща се в § 1 т.42 от ДР на Закона за енергетиката, потребител на енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа енергия за домакинството си. След измененията на ЗЕ с ДВ бр.54/2012 г., в сила от
3
17.07.2012г.,
битов клиент по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува
електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно § 1 т., 41б от ДР на
ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., изм. с ДВ бр.35/2015 г., потребител на енергийни
услуги е: а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/ ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия.
Същевременно, според чл.4 ал.2 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „**********************“
АД, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия
за домакинството си.
Представените доказателства, изходящи от
дружеството не са годни за надлежно установяване на обстоятелството, че
ответникът е бил носител на право на собственост върху процесния електроснабден
имот или че е имал качеството на ползвател на валидно правно основание на
същия. Всъщност, единственото доказателство в тази посока е констатацията на
вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, в посока, че в
дружеството има открита партида, със съответен номер, на името на З.Л.В. за
адрес ***. Фактът, че при ищеца има открита партида на името на ответника не
означава непременно, че са се осъществили предпоставките, по силата на които
същият да придобие качеството на потребител на ел.енергия. Същевременно от поясненията
на вещото лице в съдебно заседание се установява, че ответникът от известно
време се намира извън страната, а на адреса пребивават негови роднини. Индиция
за недоказаност на исковата претенция е и приложеното по делото писмо изходящо
от Община Д., от което е видно, че в системата на отдел Местни данъци и такси“
при общината няма данни за имот, находящ се в гр. Д., ул. „А.П.Д.“ *************.
Доколкото по делото не се установява
наличието на правнорелевантна връзка на ответника със собствеността и
ползването на процесния имот в исковия период, не може да се приеме, че същият
има качеството на битов клиент по смисъла на § 2а от ДР на ЗЕ, респ. на
потребител на енергийни услуги по смисъла на § 41б от ДР на ЗЕ, а оттук и че
същият е страна по договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия
с дружеството.
Предвид изложеното, въззивният съд
счита, че решението на ДнРС, с което предявените положителни установителни
искове са уважени е неправилно и следва
да се отмени, а предявените искове да се
отхвърлят, като неоснователни.
Отмяната на обжалваното решение влече и
отмяна на обжалваното определение № 916/24.08.2020 г., постановено от РС –
Дупница по гр.д.№1751/2018 г. по описа на същия съд.
Предвид неоснователността на исковете на
ищеца не се следват разноски за заповедното и за исковото производство.
Ответникът не е направил разноски. На
назначения особен представител е изплатено възнаграждение.
Воден от горното, КнОС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
решение № 355 от 26.06.2020 г. и определение № 916/24.08.2020г., постановени от
РС – Дупница по гр.д. №1751/2018 г. по описа на същия съд и вместо тях ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените
от „**********************“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к.*******,
район М., бул.„********“ № ******, бл.„***********“, ЕИК *********** срещу З.Л.В.,
с ЕГН ********** и адрес: *** обективно кумулативно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 107 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на дружеството сумата
от **************лева, представляваща
главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от ***********г.
до *******г. и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от ******лева , представляваща
обезщетение за забава в размер на изтеклата законна лихва върху главница,
считано от датата на падежа на всяко периодично вземане до датата на издаване
на справка за възникнали задължения – **********г., за които вземания в полза
на „**********************“ АД е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от *************г.
по ч. гр. дело № 847 /2018 г. по описа на Районен съд – Дупница.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: