Р Е Ш Е Н И Е
№ 172, 10.02.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
шести
граждански състав
на двадесет и първи
януари две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Бояна
Дамбулева,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 2974 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Обжалвано е Решение № 3896/17.10.2019г., постановено по гр.д.№ 2058/2019г.,
ПРС, в частта, в която е признато за установено по отношение на М.Ж.М.
и „Кредихелп“ ООД, че чл. 12 на сключения помежду им договор за заем
от 06.12.2018 г. е нищожен, тъй като противоречи на добрите нрави.
Жалбоподателят „Кредихелп“ ООД поддържа, че решението в обжалваната му част е
неправилно , поради нарушение на материалния закон, както и че е необосновано. Поддържа,
че процесната клауза не е нищожна, т.к. е уговорена индивидуално. Посочва и че в
решението не са изложени мотиви на съда защо приема едновременно, че клаузата е
индивидуално уговорена и че е нищожна. Освен това счита за неправилен извода на
съда, че договореният размер на неустойката е прекомерен, като развива и съображенията
си в насока, че дори и да установи прекомерност, съдът може да намали размера
на неустойката. В същото време договореният размер не е прекомерен, а и
страните доброволно са се съгласили на същия. Моли съда да отмени решението в обжалваната
му част и да постанови ново, с което уважи иска, като присъди разноски за двете
инстанции.
Въззиваемата страна М.Ж.М. оспорва подадената
жалба и поддържа, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.
Поддържа, че при доказателствена тежест за кредитора, същият не е провел пълно и
главно доказване на твърдението си, че процесната клауза е индивидуално уговорена.
Развива и съображенията си, че неустойката по чл.12 е прекомерна и не изпълнява присъщата си обезпечителна
функция, а води до скрито оскъпяване на кредита. Счита, че тази договорка е неравноправна
клауза, която подвежда потребителя и не му позволява за прецени реалните условия
по договора. Моли съда за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал
недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради
което и се явява допустима.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за
установено следното :
Съгл. нормата на
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно
валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част. Правилността на
решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и
допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се
е в законен състав.
За да уважи евентуалният иск и признае клаузата
за неустойка в договора за кредит между
страните за нищожна, първоинстанционният съд е приел, че същата противоречи на добрите нрави, като е
приложил критериите посочени в ТР№1/2010, т.д.№1/2009, ОСТК, ВКС – уговорена
извън присъщите й обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции. Приел е , че
клаузата не е индивидуално уговорена и е неравноправна.
Жалбоподателят поддържа, че процесната клауза
е индивидуално уговорена и размерът на неустойката не е прекомерен с оглед
насрещните престации.
С оглед така очертания пред въззивната
инстанция предмет на обжалване, се установява, че между страните не съществува
спор относно фактите, касаещи наличието на договор за кредит в размер на 409,03
евро, в който в чл.12 е уговорена
неустоечна клауза за заплащане на сумата от 357,41 евро в случай, че
кредитополучателят не осигури в
тридневен срок от сключване на договора поръчителство от лице, което има
навършени 25 г., работи по трудово правоотношение поне от 6 месеца и реализира
възнаграждение не по-малко от 1500лв.
Същата сума се дължи съобразно погасителния план и се кумулира в погасителната
вноска.
Настоящата инстанция споделя правните
изводи на първостепенния съд относно нищожността на посочената норма в договора.
Съгл. чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в потребителските
договори са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Дефиниция на
неравноправни клаузи е дадена в чл.143 от ЗПК, като това е всяка уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. А в чл.143, ал.2 от ЗПС са
изброени неизчерпателно уговорки, които могат да се квалифицират както неравноправни.
Така в т5. е посочено, че е неравноправна уговорка, която задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка.
По настоящето дело се установява, че
макар подписаният договор да е именуван „индивидуален договор за заем“ той не е
сключен индивидуално,т.к. договорките не са постигнати след преговори между
страните. Съгл. нормата на чл.146, ал.2
от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са изготвени предварително
и потребителят не е могъл да влияе на съдържанието им. Доказателствената тежест
за установяване на факта, че клаузите са индивидуално уговорени е възложена на търговеца,
който има и интерес от това установяване. В настоящия случай по делото не е
проведено никакво доказване на твърдението за индивидуално уговорени
клаузи. Ето защо съдът намира, че процесната
клауза не е индивидуално уговорена и следва да извърши проверка за нищожност на
същата на основанията , посочени в чл.143 от ЗЗП.
При съпоставяне на размера на договорената
неустойка с размера на отпуснатите заемни средства се установява, че същите
почти се равняват помежду си. При това положение може да се направи извод, че
размерът на неустойката е значителен. Необходимо е да се изследва и въпросът в
какви хипотези същата ще е дължима. Видно от самата договорка в чл.12,
кредитополучателят е задължен в срок от три дни от подписване на договора да
предостави обезпечение на кредитора и то да отговаря на посочени параметри.
Изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение само по себе си не
е свързани с изпълнение или неизпълнение на главното задължение – за връщане на
заема. Неустойката не гарантира изпълнение на същинското задължение, а в случая
е договорена като гаранция на задължението за предоставяне на обезпечение и то
в размер почти равен на главното задължение. При това положение не може да се
приеме, че договореното има обезпечителна и обезщетителна функции. Размерът на
това обезщетение е необосновано висок, т.к. не е съизмерим с евентуални вреди
за кредитора. По своята същност това обезщетение представлява скрито
възнаграждение , което ще облагодетелства неоснователно търговеца. Така кредитополучателят като потребител е
поставен в неравноправно положение спрямо търговеца, договорен е необосновано
висок размер на неустойка, която не цели да гарантира изпълнение на
задължението , а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора.
Посочената договорка съставлява неравноправна клауза, която е нищожна на осн.
чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Нищожността на процесната договорка се
извлича и от противоречието й с добрите нрави, съгл. чл.26, ал.1 от ЗЗД. Съгл.
разясненията, дадени в ТР№ 1/15.06.2010г.,т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС, добрите
нрави са морални норми, които не са писани, систематизирани и конкретизирани правила,
а съществуват като общи принципи или следват от тях. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай, като се преценява характерът и размерът на задълженията, обезпечени с
нея. Преценява се и дали изпълнението на задължението е обезпечено е други правни
способи, както и вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида
на неизпълнението на задължението (съществено или за незначителна негова част),
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение
на задължението вреди и др. Процесната неустойка излиза извън своите
обезпечителни функции, т.к. неизпълнението на задълженията с оглед на което е
договорена / осигуряване на поръчител/, само по себе си не води до вреди за
кредитора. Същността й, както вече бе коментирано, е да му осигури допълнително
възнаграждение, което при това е прекомерно с оглед размера на предоставения
кредит.
Така, предвид изложеното съдът намира,
че договорката в чл.12 от сключения между страните договор за заем от
06.12.2018г. е нищожна и предявеният иск за прогласяване на тази нищожност
следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
На осн. ч„л.78 от ГПК жалбоподателят
следва да заплати на адв. Е.Г.И., пълномощник на въззиваемия М.М., сумата от
300лв., адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 от ЗА.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3896/17.10.2019г., постановено по гр.д.№
2058/2019г., ПРС, в частта, в която е признато за установено по отношение на М.Ж.М.
, ЕГН **********, и „Кредихелп“ ООД, ЕИК ****, че чл. 12 на сключения помежду
им Договор за заем от 06.12.2018 г. е нищожен,
тъй като противоречи на добрите нрави.
В необжалваната част решението е влязло
в законна сила.
ОСЪЖДА „Кредихелп“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от управителя Л. Р., да
заплати на адв. Е.Г.И.,***, сумата от 300лв., адвокатско възнаграждение,на осн.
чл.38 от ЗА.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
: