Решение по дело №615/2017 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 136

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 гр. Пловдив, 06.03.2020 година

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета година,  в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА

 

при секретаря Милена Левашка,

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 6 1 5 по описа за 2 0 1 7 г., намери за установено следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба, подадена на 09.10.2017 год. от „Ем Ел Лоджистик“ ООД против Л.И.В., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за присъждане на парични обезщетения за вреди, причинени от ответницата В. в качеството ѝ на управител на ищцовото дружеството.

Твърди се, че „Ем Ел Лоджистик“ ООД е дружество, регистрирано по реда на Закона за търговския регистър на 18.09.2014 год. Съдружници в него са били три физически лица - М.С., притежаващ 49% от капитала на дружеството, Л.И.В., притежаваща 49% от капитала и С.К. С., притежаващ 2 % от капитала на дружеството. Първоначално управител на дружеството е бил С.С., а в периода от 26.11.2014 год. до 26.04.2017 год. управител е била Л.В.. Считано от 26.04.2017 год. като управител на дружеството бил вписан М.С..

Твърди се, че към момента на избора на Л.В. е липсвало решение на ОСС, с което да се дава съгласие управителят да извършва конкурентна дейност, такова съгласие не било давано и по време на нейното управление.

 

1. Л.В. без знанието и съгласието на другите съдружници учредила ново дружество - „Ралица 22“ ООД на 27.04.2016 год., съдружници в което към момента на учредяването му били Л.В. и С.В., при паритетно участие в капитала. Предметът на дейност на дружеството бил международен транспорт и логистика, който изцяло съвпадал с предмета на дейност на ищцовото дружество.

Ищцовото дружество твърди, че е претърпяло вреди от нарушената от страна на Л.В. забрана за извършване на конкурентна дейност, чийто размер определя на 5 000 лв.

 

2. Към момента на регистрацията на „Ралица 22“ ООД С.В. бил нает на работа в „Ем Ел Лоджистик“ ООД на длъжност шофьор, а трудовият му договор бил прекратен на 18.05.2016 год., а ден преди това, на 17.05.2016 год. сключил нов трудов договор на същата длъжност с „Ралица 22“ ООД.  С прекратяването на трудовия договор на В. с ищцовото дружество, В., като управител в този момент на ищеца, създала невъзможност за „Ем Ел Лоджистик“ ООД за осъществяване на транспортни услуги и обслужване на камионите на фирмата.

Ищцовото дружество твърди, че е претърпяло вреди от прекратяването от страна на Л.В. на трудовия договор със С.В., под формата на пропуснати ползи от нереализирани от ищеца транспортни услуги, които сочи да са в размер на 2 000 лв.

 

3. В качеството на управител на ищцовото дружество Л.В. предоставила на С.В. като шофьор на влекач за извършване на международни превози телефонен номер **********, който номер бил изписан на фирмения печат и се полагал в писмените документи на фирмата. Този телефонен номер служел за комуникация на дружеството с неговите клиенти. След като прекратила трудовия договор с В., В. не взела от В. предоставения му телефонен номер и В. продължил да го ползва, но вече като съдружник и шофьор на „Ралица 22“ ООД. Отговаряйки на телефонния номер, клиентите оставали с впечатление, че разговарят с представител на „Ем Ел Лоджистик“ ООД. Телефонният номер бил с титуляр ищцовото дружество до 22.06.2016 год., след което същият бил прехвърлен от В. на „Ралица 22“ ООД. От тези действия на В. за ищцовото дружество настъпили вреди в размер на 750 лв.

 

4. На 12.05.2016 год. В. регистрирала още едно дружество със сходен предмет на дейност /логистика, транспорт/ – „Самуел 2“ ООД с първоначални съдружници Л.В. и Ф.Б., при паритетно участие в капитала и управител – В..

На 15.07.2016 год. била вписана промяна в предмета на дейност на новоучреденото дружество – търговия, внос и износ на стоки, посредническа дейност, което според ищеца било сторено, за не да бъде очевидно, че дружеството се занимава с транспорта дейност и международни превози и в момент - след като на В. била връчена нотариална покана за свикване на ОСС на „Ем Ел Лоджистик“ ООД с дневен ред „Освобождаване от длъжност управител на В. поради нарушаване на забраната на чл. 142 ТЗ“. На последно посочената дата бил променен и адреса на управление на новоучреденото дружество на личния адрес на В., която придобила дяловете на Ф.Б. и станала едноличен собственик на капитала на „Самуел 2“ ЕООД. Твърди се, че съдружникът Ф.Б. е бил служител в „Ф.ли Канил“ АД със седалище в Италия, което имало трайни търговски правоотношения с ищцовото дружество и бил основен търговски партньор. Регистрацията на дружеството „Самуел 2“ ООД с участието на съдружник на Ф.Б. влошило отношенията на ищеца с основния му търговски партньор.

Ищцовото дружество твърди, че е претърпяло вреди от нарушаването от страна на В. на забраната за конкурентна дейност при учредяването на „Самуел 2“ ООД и привличането в него като съдружник на служител на основния им търговски партньор в размер на 3 000 лв., за които предявява иск.

 

5. На 26.04.2017 год. Л.В. като управител на „Ем Ел Лоджистик“ ООД дала съгласие за прекратяването на действието на договора за транспорт от 12.01.2015 год., сключен с „Фрателли Канил“ АД със седалище в Италия без да уведоми съдружниците за това. В резултат на прекратяването на печеливш договор с основния клиент на ищеца, последният претърпял вреди във формата на пропуснати ползи в размер на 10 000 лв. на месец, респ. за периода от м. 07 до м. 09.2016 год. – 30 000 лв., за която сума се предявява осъдителен иск.

 

6. Ищецът развивал своята дейност в нает от „ПИМК Инвест“ АД офис, находящ се в **** и осъществявало своята дейност от този офис до м. 06.2016 год., когато договорът за наем бил прекратен от управителя. На 01.07.2016 год. В., като управител на „Ралица 22“ ООД сключила договор за наем за същото помещение. С това свое действие ощетила ищеца, лишила го от офис, където да се извършва административната работа и работата по набиране на клиенти, среща с тях, подписване на договори; целта й била клиентите на „Ем Ел Лоджистик“ ООД да бъдат привлечени към „Ралица 22“ ООД, като се поддържа заблуждение у същите, че това е със знанието и без противопоставянето на ищеца и че работейки с В., продължават да работят с „Ем Ел Лоджистик“ ООД.

Наред с това, с промяната на наемателя на посоченото помещение, В. подписала и тристранно споразумение с доставчика на интернет услуги „Кулбокс“ АД, по силата на който „Ралица 22“ ООД встъпила в правата по договора на предишния титуляр „Ем Ел Лоджистик“ ООД и новоучреденото дружество се ползвало от предплатените от ищеца услуги. С тристранното споразумение В. препятствала възможността ищецът да ползва интернет услугите, които са неизменно свързани с работата на фирмата, не можело да осъществява комуникацията си и администрирането на услугите, вкл. да следи с джи пи ес системата своите превозни средства, да следи използването на Шел картата, да осъществява он-лайн банкиране.

От тези действия ищцовото дружество претърпяло вреди в размер на 1 000 лв., от които 800 лв. от прекратяването на договора за наем и 200 лв. от прехвърлянето на действието на договора с „Кулбокс“ АД към „Ралица 22“ ООД.

 

7. В качеството си на управител на ищцовото дружество В. допуснала задлъжняването му към държавата за главница и лихви.

Съществували неплатени в срок задължения за „Ем Ел Лоджистик“ ООД за осигуровки /ДОО, ЗО, ППФ, УПФ/, като за забавеното им плащане били начислени лихви в общ размер на 16,38 лв.

Възникнало задължение за дружеството в размер на 734,92 лв. начислен и невнесен ДДС за м. 06.2016 год. и за забавеното му плащане били начислени лихви в размер на 62,98 лв.

Възникнало и задължение в размер на 71,35 лв. по документ 160021606258554 за м. 06.2016 год., представляващ начислен и невнесен данък върху доходите по декларация обр. 6 и върху сумата била начислена лихва в размер на 5,59 лв.

По документ № 164351600122155 били начислени лихви за несвоевременно плащане на данъчни задължения по ЗКПО – за периода от 16.07.2016 год. до 31.12.2016 год. и за периода от 16.12.2016 год. до 31.12.2016 год. в размер съответно на 35,21 лв. и 3,33 лв.

Претендира са присъждане на обезщетение за вреди в размер на начислените лихви върху задълженията в общ размер на 123,49 лв., тъй като ответницата неправомерно не е внесла в бюджета сумите, въпреки,че дружеството е имало паричен ресурс да стори това.

8. На дружеството били наложени финансови санкции с 16 наказателни постановления за неизпълнение на задължения, свързани с финансовата, данъчната и счетоводна политика в периода от м. 08.2015 год. до м. 02.2016 год. в общ размер на 801,09 лв.

Дружеството разполагало с финансови средства да плати тези задължения, но не го сторило. Това създало лош имидж на ищеца пред НАП.

За сумата съставляваща наложени имуществени санкции /глоби/ лв. е предявен осъдителен иск за вреди.

 

9. На 28.06.2016 год. В. изтеглила от сметката на ищеца 6 000 лв., а на 13.07.2016 год. още 2 351 лв., като за тези суми в дружеството нямало разходнооправдателни документи. Настоява се ответницата да бъде осъдена да заплати на дружеството 8 351 лв., представляваща вреди за дружеството – изтеглени от банковата сметка парични средства.

 

10. В. допуснала дружеството да задлъжнее към „Шел България“ ЕАД със сумата 4 770,58 лв. главница към 19.06.2017 год. и лихви за забава в размер на 500 лв. За сумата 500 лв. натрупани лихви се предявява осъдителен иск за присъждане на обезщетение за вреди.

 

11. В качеството си на управител на ищцовото дружество В. предприела предсрочно прекратяване на договор за кредит, сключен с „УниКредит Булбанк“ АД и заплатила 600 лв. в повече от дължимата крайна сума, с което ощетила ищеца. Поради това за сумата 600 лв. е предявен иск за обезщетение да вреди.

 

След изпълнение на указанията на съда, дадени по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, с постъпилите две уточняващи молба, които са станали неразделна част от първоначалната искова молба, съдът приема, че е сезиран с редовна искова молба. С нея са предявени множество обективно съединени осъдителни искове. На исковете ищецът е дал точна правна квалификация – по чл. 145 и чл. 142, ал. 3 ТЗ, която се възприема от съда.

Като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на исковете по чл. 145 ТЗ, според формираната съдебна практика на ВКС /решение № 234 от 31.01.2017 год. на ВКС по т.д. № 3150 / 2015 год. на второ т.о., ТК и решение № 213 от 27.11.2017 год. на ВКС по т.д. № 975 / 2017 год. на първо т.о., ТК/ е въздигнато наличието на решение на Общото събрание на съдружниците за ангажиране на отговорността на управителя, в съответствие с чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ. Такова решение се представя с исковата молба – решение на ОСС, проведено на 08.06.2017 год.

Поради това съдът приема исковете за допустими.

 

Ответницата Л.И.В. е призована при условията на чл. 47 ГПК на постоянния/настоящия й адрес. След залепването на уведомление, не се е явила да получи предназначените за нея книжа. В съответствие с чл. 47, ал. 3 ГПК съдът служебно е направил справка за местоработата на ответника, каквато не е регистрирана; направен е опит за реалното връчване на книжа и по мястото на осъществяване на „стопанска дейност“, за което се съдържат данни в исковата молба – офис, нает от В. от „ПИМК Инвест“. След безуспешните опити за лично връчване на предназначените за ответницата книжа, съобщението до нея е приложено по делото и се счита надлежно връчено на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. На разноски на ищеца и на основание чл. 47, ал. 6 ГПК й е назначен особен представител – адв. Д. Б..

В отговора на исковата молба адв. Б. счита предявените искове за допустими, но по същество за неоснователни. Оспорва исковете и по размер. След справка в ТР, заявява, че приема за безспорно, че в предмета на дейност на новоучредените от В. две търговски дружества е бил включен „транспорт и логистика“, но счита, че това не е достатъчно за извод за основателност на исковете, като развива съображения в тази насока. Счита исковете за вреди за недоказани, предвид неустановяването на вредата и на това тя да е пряка и непосредствена последица от неправомерно поведение на ответницата. Счита, че претенцията за сумата 3 000 лв., предявена във връзка с учредяването на дружеството „Самуел 2“ ООД със съдружник Ф.Б. и предвид изложените твърдения за съконтрахента на ищеца „Фрателли Канил“ АД,  същата евентуално би се погълнала от претенцията за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 30 000 лв. вследствие на загубата на този клиент. Излага становище, че принципно е невъзможно остойностяването на вредата, заявена в размер на 750 лв., произтичаща от предоставянето на посочения мобилен телефон на С.В.. Акцентира, че във връзка прекратяването на договора за наем досежно офиса на дружеството не се твърдят по надлежен начин конкретни вреди, не е ясен вида и характера им. Наред с това счита тези вреди за такива с несамостоятелен характер, тъй като биха могли евентуално да се включат общо в забраната за конкурентна дейност. Счита иска за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лв. за вредите, произтичащи от прекратяването на трудовия договор със С.В. за неоснователен, позовавайки се на гарантираната от Конституцията свобода при упражняването на право на труд. По отношение на последната претенция за сумата 600 лв. комисионна за предсрочно прекратяване на договор, счита, че тя не съставлява вреда за дружеството, тъй като с факта на прекратяването на договора дружеството се е освободило от всякакви задължение за лихви, такси и разноски по кредитната линия.

 

В допълнителната искова молба ищцовата страна счита, че спорът подлежи на разглеждане по реда на глава 32 ГПК.

Конкретизира се твърдението, че „Ралица 22“ ООД реално е осъществявало търговска дейност – транспорт в страна и чужбина, като е работило с клиентите на „Ем Ел Лоджистик“ ООД, а не че тази дейност просто е включена в предмета на дейност на новосъздаденото дружество. По отношение на „Самуел 2“ ООД ответницата В. е нарушила основния принцип на добросъвестност при осъществяване на функциите на управител. Развиват се и допълнителни съображения за основателност на исковете. Във връзка с вредите, свързани с предсрочното прекратяване на договора с „УниКредит Булбанк“ АД, се акцентира върху обстоятелството, че договорът е прекратен само 19 дни преди изтичането на срока му; към момента на прекратяването дружеството не е имало задължения за лихви и главници, а единствено за такса в размер на 13,74 лв. По този начин е било прекратено и ползването на банковата гаранция по договора за ползването на Еврошел карт, което от своя страна е било необходимо за извършването на транспортната дейност в чужбина.

 

Отговор на допълнителната искова молба не е постъпил.

В първото по делото съдебно заседание се е явил упълномощен лично от ответницата Л.В. процесуален представител, който  е заявил, че счита исковите претенции за допустими, но по същество за неоснователни, като поддържа всички доводи и възражения, изложени в отговора на особения представител. Аргументи по същество развива и в писмена защита.

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, като обсъди доводите и възраженията на страните, намери за установено следното:

 

От справка в търговския регистър по партидата на ищцовото дружество „ЕМ ЕЛ ЛОДЖИСТИК“ ООД се установява, че действително дружеството с ограничена отговорност е учредено през месец септември 2014 год. с капитал 500 лв., изцяло внесен и към момента на вписването му съдружници в него са били три физически лица – С.К. С., притежаващ дялове на стойност 10 лв., съставляващи 2% от капитала на дружеството; Л.И.В., притежаваща дялове на стойност 245 лв., съставляващи 49% от капитала на дружеството и М.С.С., също притежаващ дялове на стойност 245 лв., съставляващи 49% от капитала. При вписването на дружеството негов управител е бил С.К. С., а на 26.11.2014 год. С.С. е освободен като управител и на негово място като управител е вписана Л.И.В.. Същата е фигурира в регистъра като управител на дружеството до 26.04.2017 год., когато е вписано освобождаването й. На нейно място като управител на дружеството е вписан М.С.. Вписването е сторено въз основа на решение на ОСС от 08.08.2016 год. Впоследствие, на 25.07.2017 год. в ТР е вписано и заличаването на Л.В. като съдружник. Вписването е сторено въз основа на решение на ОСС от 08.07.2017 год., представено по делото /л. 33/. Според обявения по партидата на дружеството дружествен договор дяловете на В. са поети от М.С., който притежава 98% от капитала на дружеството /това обстоятелство все още не е отразено в общия статус на дружеството/. Като предмет на дейност на дружеството е вписан: транспортна дейност в страната и чужбина, вкл. международен автомобилен транспорт и превоз, спедиция и множество други дейности, в т.ч. всяка неизброена дейност, незабранена от закона.

Липсват твърдения от страните и доказателства за това ОСС на „Ем Ел Лоджистик“ ООД да е вземало решение по см. на чл. 142, ал. 1 ТЗ, с което да се дава съгласие управителят Л.В. да извършва конкурентна дейност - от свое или чуждо име да сключва търговски сделки; да участва в дружества с ограничена отговорност; да заема длъжност в ръководни органи на други дружества. Липсват също твърдения и доказателства Л.В. да е освобождавана от отговорност като управител с решение на ОСС.

 

Отново след справка в Търговския регистър се установява, че на 27.04.2016 год. е вписано търговско дружество с наименование „РАЛИЦА 22“ ООД, с предмет на дейност международен транспорт, логистика, както и всяка друга дейност, която не противоречи на закона. Първоначално съдружници в дружеството са С.В. и Л.В., при паритетно участие. Като управител е вписана Л.В..

Три месеца по-късно, на 28.07.2016 год. е вписано напускането на Л.В. като съдружник и освобождаването ѝ като управител. На нейно място, като съдружник е вписана Р.В., а като управител – С.В., какъвто е В. и до настоящия момент. Установява се по делото от представената от ищеца справка за трудови договори, че С.В. е бил служител на ищцовото дружество - работил е по трудов договор от 29.06.2015 год. до 18.06.2016 год. На 17.06.2016 год. е започнал работа по трудов договор за „Ралица 22“ ООД.

 

Установява се и твърдението, изложено в исковата молба, че на 21.05.2016 год. в търговския регистър е вписано дружество с ограничена отговорност „САМУЕЛ 2“ ООД със съдружници Л.В. и Ф.Б., при паритетно участие в капитала. Дружеството при регистрацията му се е управлявало от Л.В. и е с първоначален предмет на дейност: логистика, транспорт, както и всякакви други дейности, които не противоречат на закона. По-малко от 2 месеца по-късно, на 15.07.2016 год. е вписано преобразуване на дружеството в ЕООД, с едноличен собственик на капитала Л.В., като е заличено участието в дружеството на съдружника Ф.Б.; променен е и предметът му на дейност – търговия, внос и износ на стоки, посредническа дейност и всякаква друга, която не е забранена от закона.

 

Установява се, че основен съконтрахент на „Ем Ел Лоджистик“ ООД е регистрираното в Република Италия дружество „ФРАТЕЛЛИ КАНИЛ“ АД. В тази насока са показанията на св. С.С., съдружник в дружеството, според който дружеството основно е работело с фирма „Канил“ от Италия – предоставяли на италианската фирма два броя влекачи, а са били използвани техни цистерни и са осъществявали превоз на опасни химически и взривоопасни товари от Италия до Европа и обратно.

 Отношенията между страните са оформени в писмен договор за транспорт от 12.01.2015 год. /представен от ищеца и от третото неучастващо в спора лице „Фрателли Канил“ АД/. Предметът на договора включва извършване от страна на българското дружество на транспорт на течни опасни и неопасни химически продукти, използвайки своите превозни средства /влекачи и цистерни/ изключително за сметка на „Фрателли Канил“, със забрана за извършване на същата дейност за собствена сметка или за трети лица, освен с предварително писмено съгласие на „Фрателли Канил“ АД, в рамките на срока на договора. Тази забрана е приложима единствено към превозвача, но не и към товародателя. Срокът на договора е 1 година от сключването му, като ще се счита за автоматично продължен освен при предварителен писмен отказ. Посочено е, че транспортът ще се извършва на базата на писмени седмични поръчки, изпратени от „Фрателли Канил“ АД с конкретни инструкции за дестинации и условия на превозите. Заплащането на услугата, извършена от „Ем Ел Лоджистик“ ООД ще бъде извършвано в рамките на 60 дни от датата на издаването на съответната фактура. По реда на международната съдебна поръчка от третото неучастващо в спора лице е представен и втори договор между същите страни, сключен на 02.02.2016 год. /л. 599-600/, но той не е сред преведените от ищцовата страна документи.

В договора е залегнала констатацията, че българското дружество притежава всички разрешителни за транспортиране на стоки за сметка на трети лица за следните моторни превозни средства /влекачи и цистерни/: РВ 3963 АВ; AF.77104. Транспортът може да се извършва и с други превозни средства, но за това възложителят трябва да бъде предварително писмено уведомен. В текста на договора, представен от „Фрателли Канил“ АД чрез международна съдебна поръчка /л. 649-654/ е посочено, че превозните средства, които ще използва „Ем Ел Лоджистик“ ООД за осъществяване на възложените му превозни услуги са три, съответно с регистрационни номера РВ 3963 АВ; РВ 7125 КТ и Е 6591 КТ.

Според чл. 15 от договора „Фрателли Канил“ може да разтрогне договора без никакво предварително известие и във всеки един момент в случай на неточно спазване от страна на „Ем Ел Лоджистик“ ООД на предвидените в договора задължения. По делото липсват писмени доказателства за прекратяването на договора с „Ем Ел Лоджистик“ ООД. Напротив, от текста на изпълнената международна съдебна поръчка е видно, че „Фрателли Канил“ АД са декларирали, че не притежават споразумения или предизвестия от една от страните за прекратяването на договорната връзка. Италианското дружество е посочило пред съда в Тревизо през м. април 2019 год., че търговските му правоотношения с „Ем Ел Лоджистик“ ООД са напрактика прекратени от преди повече от две години и всички превозни средства, които са му били отдадени под наем, са му били върнати.

От приетите по делото фактури се установява, че „Ем Ел Лоджистик“ ООД е осъществявало превозни услуги в полза на италианското дружество през 2015 и 2016 год., като последната издадена фактура е от месец май 2016 год. /за услуги, предоставени през м. април/.

Според свидетеля С.С. работата на дружеството с „Фрателли Канил“ е продължила до м. юни 2016 год. Италианският клиент „Фрателли Канил“ бил осигурен от Л., „това бяха контакти на Л.“. Към м. 06.2016 год. камионите, с които „Ем Ел Лоджистик“ ООД е извършвало транспортните услуги, възложени му от „Фрателли“, били паркирани на паркинг, заведено било наказателно дело, свързано с „кражба на ключовете“ за тях, дружеството не можело да ги използва, след което била преустановена всякаква дейност на „Ем Ел Лоджистик“ ООД.

 

Третото неучастващо в спора лице „Ралица 22“ ООД, в изпълнение на задълженията си по чл. 192 ГПК е представило  по делото договор за транспорт, сключен с „Фрателли Канил“ АД, със седалище в Италия. Договорът носи дата 16.06.2016 год., подписан е от представител на италианското дружество, не носи подпис на представител на „Ралица 22“ ООД. Следва обаче да се приеме, че договор е сключен със съгласието на „Ралица 22“ ООД /въпреки липсата на подпис/, доколкото именно това дружество го представя по делото Договорът е с почти идентично съдържание като договора, сключен с „Ем Ел Лоджистик“ ООД. В него като превозно средство, с което ще бъде осъществяван превоза, е посочено едно единствено превозно средство и то е РВ 2315 СК /този влекач не фигурира в договора с „Ел Ем Лоджистик“ ООД/.

Отделно от договора за транспорт, между същите страни е сключен договор за наем /без дата/, по силата на който „Фрателли Канил“, в качеството на наемодател е предоставил на „Ралица 22“ ООД полуремарке цистерна AF.77104, 50 932 литра, срещу задължение за българското дружество да заплаща наемна цена, която не е посочена в абсолютна стойност, а е в определяем размер от 5% от месечния оборот, направен от наемателя за изключителна сметка на наемодателя. Не е посочено лицето, подписало договора за наем, но е видно, че подписът видимо съвпада с обявения в ТР спесимен от подписа на С.В..

 

След направените общи констатации за факти, които са от значение за повече от един от исковете, съдът намира, че предвид множеството на обективно съединените искове и съответно обема на доказателствения материал по делото, следва да обсъди събраните доказателства при разглеждането на всеки конкретен иск, с който са свързани:

 

1. По първия осъдителен иск за присъждане на обезщетение в размер на 5000 лева за вредите, претърпени от ищцовото дружество, вследствие на това, че Л.В. без знанието и съгласието на другите съдружници е учредила ново дружество - „Ралица 22“ ООД на 27.04.2016 год., съдружници в което към момента на учредяването му били Л.В. и С.В., с предмет на дейност, съвпадащ с предмета на дейност на ищцовото дружество.

Изложеното фактическо твърдение за учредяване на дружество, в което В. е съдружник и управител се установява. Но не се установяват конкретните вреди на дружеството от нарушаването на общата забрана на чл. 142, ал. 1, вр. ал. 2 ТЗ.

Според разпоредбата на чл. 142 ТЗ, наименована „Забрана за конкурентна дейност“, без съгласие на дружеството, управителят няма право от свое или от чуждо име да извършва търговски сделки, да участва в ООД и да заема длъжност в ръководни органи на други дружества, които извършват дейност, сходна с тази на дружеството. При нарушаване на посочените задължения управителят дължи обезщетение за причинените вреди.

 Според разрешенията, възприети в съдебната практика на ВКС и в частност в решение № 111 / 13.07.2010 год. на ВКС по т.д. № 935/2009 год., отговорността по чл. 142, ал. 3 от ТЗ е специален вид деликтна отговорност, по силата на която управителят на ООД дължи на дружеството обезщетение за вредите, причинени в резултат на виновно нарушаване на установените в чл. 142, ал. 1 вр. с ал. 2 от ТЗ забрани за извършване на конкурентна търговска дейност. Поради липса на специални правни норми в ТЗ, обемът на вредите, които подлежат на обезщетяване на основание чл. 142, ал. 3 от ТЗ, и размерът на обезщетението се определят по общото правило на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД - дължи се обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.

В чл. 145 ТЗ законодателят е предвидил, че управителят на търговско дружество отговаря за вредите, които е причинил на дружеството при неговото управление. Съгласно постоянната практика на ВКС и в частност решение № 177 от 11.08.2014 г. по т. д. 66/12 г., ВКС, 2 ТО, решение № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о., ТК, решение № 115 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 61/2011 г., II т. о. ТК, фактическият състав на специалната отговорност на управителя е гражданска отговорност и обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение възпрепятства управлението на дружеството и от което са последвали вреди. Правото на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя произтича от дейността му като орган на дружеството, от осъществения фактически състав на т. н. "управленски деликт". Отговорността по чл. 145 от ТЗ като специална отговорност включва установяване на натоварване за извършване на действия на управление, действие или бездействие на управителя, установяване на вредата, по основание и размер. В случай, че е налице вреда, следва конкретно да се посочи как е реализирана, кое е действието/бездействието на лицето, натоварено с управленски функции, какво конкретно нарушение на кое правило е извършил. А в случай, че се приеме възражение за изключване отговорността му кои са точно фактите, които се свързват с правило, изключващо отговорността му. В случай, че липсва основание за изключване на отговорността, то следва да се установи налице ли е причинно-следствена връзка между установената вреда и действието/бездействието на управителя.

Според решение № 125/15.01.2020 год. на ВКС по т.д. № 1204 / 2018 год. отговорността за управленски деликт включва установяване на конкретна вреда, по отношение на която следва да се установи как е реализирана, кое е действието или бездействието на лицето, натоварено с управленски функции, какво конкретно нарушение е извършил и на какво правило и само ако се установи конкретна вреда и липсата на факти, изключващи отговорността, следва да се установи и дали е налице причинно-следствена връзка между вредата и деянието на управителя.

В настоящия случай, от простото, формалното нарушаване на забраната за участие в друго дружество, осъществяващо конкурентна дейност, не следва извод, че на ищцовото дружество са причинени конкретни преки и непосредствени вреди от управителя В.. Вредите, подлежащи на обезщетяване, не са презумптивни. Те подлежат на доказване. В. е била съдружник и управител на „Ралица 22“ ООД в продължение на три месеца. За сключените през този период договори тя би могла да носи отговорност за конкретните нанесени щети и пропуснати ползи от дейността на конкурентното дружество. Но от простото учредяване и участие на В. в „Ралица 22“ ООД, от простото нарушаване на ограничението по чл. 142, ал. 1 и ал. 2 ТЗ нито се твърдят, нито се установяват конкретни вреди, извън предявените. Поради липса на доказани вреди от учредяването и управлението на дружеството „Ралица 22“ ООД липсва първата и основна предпоставка за присъждане на обезщетение.

Поради това искът за присъждане на сумата 5 000 лв. следва да бъде отхвърлен.

 

2. По иска за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лева вреди от прекратяването от страна на Л.В. на трудовия договор със С.В., под формата на пропуснати ползи от нереализирани от ищеца транспортни услуги.

Установиха се фактическите твърдения на ищеца, че С.В. е работел по трудов договор за „Ем Ел Лоджистик“ ООД. Трудовият му договор с ищцовото  дружество е бил прекратен на 18.05.2016 год. На 17.05.2016 год. В. е сключил нов трудов договор с „Ралица 22“ ООД.  Липсват писмени доказателства за основанието, на което е прекратен трудовия договор с В.. Дали обаче с действията си по прекратяването на трудовия договор В. е създала невъзможност за „Ем Ел Лоджистик“ ООД за осъществяване на транспортни услуги и обслужване на камионите на фирмата?

От заключението по т. 17 от счетоводната експертиза се установява, че в периода от м. март 2016 год. до м. 06.2016 год. „Ем Ел Лоджистик“ ООД е разполагало с персонал от четирима служители - шофьори, работещи по трудов договор – С.В. е прекратил трудовия си договор с дружеството на 18.05.2016 год.; трудовият договор с И.Ч. е прекратен на 11.04.2016 год.; О.Г. е с прекратен трудов договор от 17.06.2016 год. и К.К. е с прекратен трудов договор от 17.06.2016 год. А по т. 12 от поставените задачи вещото лице е отговорило, че предвид спецификата на дейността на дружеството, задължително е изискването шофьорите да притежават свидетелство за водач, превозващ опасни товари /ADR/.

На св. Е.И., дъщеря на ответницата, разпитана в с.з. на 21.02.2019 год., ѝ е известна фирмата „Ралица 22“ ООД и знае, че **** й в кратък период от време е имала съдружие в тази фирма с дългогодишен свой колега – С.В.. Знае, че С.В. е работел за „Фрателли Канил“, след това е работел за „Ем Ел Лоджистик“, като според свидетелката договорът с „Фрателли Канил“ бил сключен благодарение на С. и контактите на Л.В.. След това С. спрял да е шофьор за ищцовото дружество и учредил ново дружество – „Ралица 22“, защото искал да започне да работи за себе си. Единствената причина, според свидетелката, **** ѝ да участва в новоучреденото дружество е да се ползва нейната професионална компетентност, тъй като С. нямал такава към този момент. „Ем Ел Лоджистик“ ООД имало три влекача, с които извършвало транспортните услуги. Знае, че докато С. още бил на работа, М.С., който изработвал графиците на шофьорите, застъпил отпуските им По този начин всички шофьори отсъствали по едно и също време, нито една цистерна не можела да работи, а това поставяло дружеството в неизпълнение пред възложителя на товарите и породило конфликта между съдружниците.

От показанията на свидетеля Д.В.Р., разпитан в съдебно заседание на 09.05.2019 год., и справка в ТР се установява, че Р. е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството „Транспорт енд спедишън“ ЕООД - дружество, което се занимава с транспорт в Европа на течни хранителни продукти. Свидетелят познава Л.В. от около 10 години и помни, че през 2016 год. двама служители на ищцовото дружество са преминали на работа при него. Единият – О.Г., е работел за свидетеля, след това преминал в ищцовото дружество, а по-късно отново се върнал на работа в дружеството на Р.. Впоследствие още един служител на „Ем Ел Лоджистик“ ООД – К., доведен от О. /без каквото и да е участие на Л./, също го питал за работа като шофьор на товарен автомобил и бил назначен на трудов договор. О. и понастоящем работел за „Транспорт енд спедишън“ ЕООД. Свидетелят разяснява, че в неговия бранш винаги има търсене на шофьори на товарни автомобили предвид тясната специализация в превоза на опасни товари - ADR стоки, които са взривоопасни и трудното съчетание на уменията на международен шофьор с притежаването на специално свидетелство. Доколкото свидетелят разбрал, двамата шофьори, които е наел, са имали проблеми при изпълнение на задълженията си по трудовите договори с „Ем Ел Лоджистик“ ООД, породени от споровете между двамата съдружници - Л. и **** ѝ М.. Според предаденото от работниците на Р., М. им е казал, че камионите няма да могат да се движат, „с две думи са останали без работа“, каква обаче е била конкретната причина за оставането им без работа за свидетеля е неизвестна.

При анализа на така събраните доказателства, съдът приема, че елементите от фактическия състав на този деликтен иск останаха недоказани. От една страна не се установи настъпването на конкретна вреда за ищеца от конкретното действие - прекратяването на трудовия договор със С.В.. Договорът с него е прекратен на 18.05.2016 год., като и след прекратяването на този трудов договор, дружеството е разполагало с още двама служители-шофьори, а имено Г. и К., с които е могло да изпълнява възложените му превози. С прекратяването на трудовия договор със С.В. дружеството не е изпаднало автоматично в невъзможност да изпълнява конкретно възложени му превози. Не се събраха конкретни доказателства останалите на работа след напускането на В. двама шофьори да са били недостатъчни за изпълнението на възложени от италианското дружество превози, ищцовото дружество да не е могло да изпълни възложен му с конкретни заявки превози и този факт да е довел до възникване на отговорност на „Ем Ел Лоджистик“ ООД пред товародателя, респ. да е послужило като основание за прекратяване на договора.

Не е установено и основанието за прекратяване на трудовия договор с В. – дали е било по взаимно съгласие или с предизвестие, отправено от някоя от страните. Липсват каквито и да е доказателства прекратяването на договора да е самоволно, по инициатива само на работодателя, представляван от В., че последната без причина и основание се е лишила от служителя на дружеството. Напротив, от свидетелските показания на св. И., които макар и заинтересовани, не се опровергават от другите доказателства по делото, прекратяването на правоотношението на ищеца с В. е било по инициатива на самия служител, който е искал да започне собствен бизнес. Правото на труд и свързаното с него право на избор на работодател, за който да бъде полаган труда, е сред основните конституционно гарантирани права на българските граждани – чл. 16 от КРБ. Поради това недоказан остана и другия основен факт от фактическия състав на управленския деликт – противоправност в поведението на В. при прекратяването на договора с В..

Ето защо този иск се намира от съда за неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

 

3. По иска за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 750 лева, под формата на пропуснати ползи, причинени от Л.В. в качеството на управител на ищцовото дружество, която е предоставила на С.В., като шофьор на влекач за извършване на международни превози телефонен номер *********, който номер бил изписан на фирмения печат и се полагал в писмените документи на фирмата, и който номер е бил с титуляр ищцовото дружество до 22.06.2016 год., след което същият бил прехвърлен от В. на „Ралица 22“ ООД.

Според текста на представеното с исковата молба удостоверение, издадено от “Теленор“, без дата, ищцовото дружество няма активни номера в мрежата на „Теленор“; на 22.06.16 год. е била извършена смяна на собственост на телефонен номер ********* към друго юридическо лице /това е номер, различен от посочения в исковата молба *********/, а договорите с посочените други шест номера са били прекратени предсрочно поради непогасени в срок задължения.

Според показанията на свидетеля С.С. номерът, който се ползвал от „Ем Ел Лоджистик“ ООД и по-конкретно от Л.В. като управител бил ********* – идентичен с посочения в исковата молба. Според него този телефон е бил записан като фирмен телефон и изписан на печата на фирмата, през цялото време се ползвал само от управителя В.. Този свидетел не установява твърдението на ищцовата страна, че този телефонен номер е бил предоставен за ползване на С.В., докато той е бил в трудово правоотношение с ищеца, съответно да е бил прехвърлен на „Ралица 22“ като негов титуляр.

Според показанията на свидетелката И., Л.В. от 20 години ползва един телефон и той е *********. Посоченият в исковата молба телефонен номер ********* не говори нищо на свидетелката. По времето, в което В. е била управител на ищцовото дружество, основно бил използван номера на **** ѝ, тъй като тя била основният човек, който комуникирал с „Канил“, тай като единствено тя говорела италиански език и на всички места за контакт бил изписан личният ѝ номер. Свидетелят Д.Р. също потвърждава, че телефонът, с който  винаги е комуникирал с Л.В., е *********, различен от посочения в исковата молба.

Във връзка с този иск, съдът има предвид и следното: в договора за транспорт, сключен между ищеца и „Фрателли Канил“ АД, е посочен телефон за контакт с българското дружество, но той е различен от посочения в исковата молба – посоченият в договора номер е *********.

Въз основа на така събраните писмени и гласни доказателства на първо място не се установи посоченият в исковата молба телефонен номер ********* да е бил регистриран на името на „Ем Ел Лоджистик“ ООД и впоследствие да е бил променен неговият титуляр. Не се установи посоченият в исковата молба телефонен номер да е бил отразен във фирмения печат на ищцовото дружество; не се установи да е бил предоставен за ползване на С.В. и той да е продължил да го ползва след преминаването си на трудов договор към „Ралица 22“ ООД; не се установи посоченият в исковата молба телефонен номер да е бил единственият предоставен номер на „Фрателли Канил“ АД за комуникация с „Ем Ел Лоджистик“ ООД. Всички свидетели сочат, че В. е ползвала един и същи телефонен номер от 20 години и той е този, посочен от свидетелите и в удостоверението от „Теленор“, но не се установи, да е прехвърлен именно на „Ралица 22“ ООД, а само че е прехвърлен на трето лице.

Най-същественото по този иск е, че не се установи по никакъв начин, че вследствие на описаните в исковата молба действия, свързани с ползването на телефона, за дружеството са настъпили конкретни вреди. Не се установи съконтрахенти или потенциални клиенти на „Ем Ел Лоджистик“ ООД да са се свързвали с този номер с В. или В., да се считали, че комуникират с представител на ищцовото дружество, възлагайки му поръчки, а напрактика тези поръчки да са били възлагани на „Ралица 22“ ООД или на друго лице, извършващо конкурентна дейност. Не се установи във връзка с ползването на телефонния номер ищцовото дружество да е пропуснало да реализира ползи.

Поради това искът е напълно недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

 

4. По иска за присъждане на обезщетение в размер на 3 000 лева за вредите, претърпени вследствие нарушаването от страна на В. на забраната за конкурентна дейност при учредяването на „Самуел 2“ ООД и привличането в него като съдружник на служител на основния им търговски партньор Ф.Б..

Както се посочи, установено по делото е, че 21.05.2016 год. в Търговския регистър е вписано новоучредено дружество с ограничена отговорност „Самуел 2“ ООД със съдружници Л.В. и Ф.Б., при паритетно участие в капитала, управлявано от Л.В., с първоначален предмет на дейност: логистика, транспорт, както и всякакви други дейности, които не противоречат на закона. Установи се също, че по-малко от 2 месеца по-късно, на 15.07.2016 год. е вписано преобразуване на дружеството в ЕООД с едноличен собственик на капитала Л.В., като е заличено участието на съдружника Ф.Б.; променен е и предметът му на дейност, като е вписан такъв предмет, който не съвпада с предмета на дейност на ищцовото дружество.

От показанията на свидетеля С.С. се установява, че италианец на име Ф., който С. никога не е виждал и не познава, е бил служител на „Канил“, той е бил познат на Л., чрез него е била осигурявана работа /поръчки/ на ищцовото дружество. След като Ф. създал с В. „паралелна фирма“, свидетелят и сина му М. алармирали „Канил“ и италианецът веднага е бил уволнен от италианското дружество. Това се отразило на отношенията с „Ем Ел Лоджистик“ ООД, появило се недоверие и солидна сума пари не била изплащана дълго време на дружеството. Свидетелите И. и Р. не излагат каквито и да е факти във връзка с италианския гражданин Ф.Б..

От справка в Търговския регистър се установява, че според счетоводния баланс на „Самуел 2“ ООД към 31.12.2016 год. дружеството не е извършвало никаква дейност, не е декларирало приходи и разходи, балансовите му данни са нулеви, с изключение на парични средства по безсрочен влог с балансова стойност 1000 лв., за които не може да се приеме, че са от стопанска дейност. Отразената в баланса счетоводна печалба е нулева.

Въз основа на събраните доказателства, съдът приема, че така предявеният иск остана изцяло недоказан. От простото нарушаване на забраната за участие в друго дружество, регистрирало конкурентен предмет на дейност, не следва извод, че на ищцовото дружество са причинени вреди от управителя В.. Вредите от конкурентна дейност, подлежащи на обезвреда, не са презумптивни. В търговския закон няма норма, която въвежда презумпция, че нарушаването на забраната за осъществяване на конкурентна дейност, задължително е причинила имуществени вреди. Вредите подлежат на доказване.

В. е била за по-малко от два месеца съдружник с Ф.Б. в учреденото през май 2016 год. дружество „Самуел 2“ ООД. За Ф.Б. може да се приеме за установено /въз основа на гласните доказателства/, че е бил служител на основния съконтрахент на ищеца – „Канил“ и чрез неговото посредничество е ставало възлагането на превози от италианското дружество на ищеца. Но не се установи по какъвто и да е начин, че с учредяването на дружеството „Самуел 2“ ООД са причинени вреди на ищеца. Дори първоначално то да е имало сходен предмет на дейност, не се установи напрактика дружеството да е извършвало конкурентна дейност с „Ем Ел Лоджистик“ ООД, да е изместило ищеца от търговските му правоотношения с „Канил“. Не се установи „Канил“ АД да е сключило договор за транспорт със „Самуел 2“ ООД.

Като напълно недоказан, искът за присъждане на сумата 3 000 лв. следва да бъде отхвърлен.

 

5. По иска за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 30 000 лева, под формата на пропуснати ползи. Искът е основан на конкретно фактическо основание – твърдените пропуснати ползи са произтекли от това, че на 26.04.2017 год. Л.В., като управител на „Ем Ел Лоджистик“ ООД, е дала съгласие за прекратяването на действието на договора за транспорт от 12.01.2015 год., сключен с „Фрателли Канил“ АД със седалище в Италия, без да уведоми съдружниците за това.

Ищцовата страна е квалифицирала този свой иск по чл. 145 ТЗ и това е точната му правна квалификация, тай като фактическите обстоятелства, на които е основна исковата претенция е активното поведение на В. по прекратяването на договора с „Фрателли Канил“, с което е нанесла вреди на „Ем Ел Лоджистик“ ООД под формата на пропуснати ползи, а не за вреди от това, че като управител на конкурентното дружество „Ралица 22“ ООД и в нарушение на чл. 142 ТЗ, В. е осигурила сключването на аналогичен договор между „Фрателли Канил“ АД и „Ралица 22“ ООД.

За да бъде приет за основателен иска е необходимо да се установи на първо място фактическото твърдение, изложено в исковата молба, че договорът между ищеца и „Фрателли Канил“ АД е прекратен по инициатива на В.. Това твърдение не се доказа.

Не е представено с исковата молба писмено изявление на В. за прекратяването на договора с основния търговски партньор на „Ем Ел Лоджистик“ ООД. Италианското дружество, което е било задължено по реда на чл. 192 ГПК да представи по делото не само договора си с „Ем Ел Лоджистик“ ООД, но и изявленията за неговото прекратяване, не е представило доказателства за прекратяването на договора и основанието за прекратяването му, като е направило изрично изявление пред делегирания съд в Тревизо, че не притежава предизвестия за прекратяването на договора. Заявило е на 17.04.2019 год., че търговските правоотношения с „Ем Ел Лоджистик“ са прекратени от две години и половина, т.е. от към средата на м. 10.2016 год., т.е. след исковия период /м. 07-м.09.2016 год./.

Следва да се отчете също, че договорът за транспорт с „Фрателли Канил“ АД не гарантира определен брой превози, които италианското дружество ще възложи на ищеца, нито минимален оборот.

Според показанията на свидетелите И. и Р., през м. април 2016 год. М.С. е изготвил такъв график за отпуските на шофьорите, че всички шофьори са били едновременно пуснати в отпуск. Това е препятствало дружеството да изпълни възложени му транспортни услуги и е наложило по спешност В. да осигури транспортирането на цистерни, собственост на „Фрателли Канил“ АД до Италия, като за целта е получила съдействието на своя познат Р., собственик на транспортна фирма, с негови превозни средства да предаде цистерните на „Фрателли Канил“. В този момент е имало две цистерни в Румъния и една в България, превозването на които е било поето от ищеца. За извършването на тези превози се наложило сключването на договори между „Транспорт енд спедишън България“ ЕООД и италианското дружество, за да има правно основание за прикачване на чуждите цистерни към влекач на посоченото дружество. През това време „Ем Ел Лоджистик“ ООД разполагало със собствени влекачи, но не били използвани, като причината обяснена му от В. е било вътрешно спречкване с **** й М.С.. С оглед необходимостта от сключването на извънреден инцидентен договор с транспортната фирма на св. Р., несъмнено до знанието на „Фрателли Канил“ АД са достигнали организационните проблеми при българския му превозвач, като е възможно това да е мотивирало италианското дружество да не възлага нови превози на това дружество, дори без да прекратява/разваля договора. Проведеното от ответника насрещно доказване разколебава достоверността на доказването на ищеца, което следва да бъде пълно, т.е. разколебана е пълнотата на ищцовото доказване, че единствено поведението на В. като учредител и управител на „Ралица 22“ ООД е причината за преустановяване на правоотношенията с „Фрателли Канил“ АД, за възлагането на новите транспортни услуги на новоучреденото дружество.

Все пак, най-същественото за фактическите изводи на съда по иска по п. 5 остава обстоятелството, че след като не се установи основното твърдение, на което е основана конкретната искова претенция, а именно че договорът с италианското дружество е прекратен по инициатива на В. в периода до м. септември 2016 год., исковата претенция се явява с недоказано основание и като такава е неоснователна.

При това положение, безпредметно е да се обсъжда заключението на експертизата в частта, установяваща извлечените от „Ралица 22“ ООД ползи и чистата печалба на това дружество от договореностите му с „Фрателли Канил“ по договора, сключен през м. 06.2016 год. Тези доказателства биха били относими към евентуален иск за вреди под формата на пропуснати ползи вследствие на конкурентната дейност, осъществявана от В. чрез „Ралица 22“ ООД. Същевременно обаче предявеният иск по чл. 142, ал. 3 ТЗ /по п. 1 от исковата молба/ за вредите от конкуретнта дейност, не се основава на сключения между „Фрателли канил“ АД и „Ралица 22“ ООД договор за транспорт, а на простия факт на учредяване на дружество, в чийто предмет на дейност е включен същият предмет на дейност, който развива и ищцовото дружество.

Поради изложените мотиви искът за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 30 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

6. По иска за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 1 000 лв., от които: 800 лв. от прекратяването на договора за наем по отношение на офиса, ползван от ищеца и 200 лв. от прехвърлянето на действието на договора с „Кулбокс“ АД към „Ралица 22“ ООД.

6.1. От учредяването на ищцовото дружество през 2014 год. до м. 07.2017 год. адресът на управление на „Ем Ел Лоджистик“ ООД е съвпадал с личния адрес на Л.В. ***.2016 год. ищцовото дружество е сключило договор за наем на помещение, предназначено за офис, с „ПИМК Инвест“ АД. Предмет на договора е офис № 4 с площ от 32 кв.м., находящ се на пети етаж в офис сграда с учебен център в ****, срещу задължение за заплащане на наемна цена в размер на 8 евро на кв.м. без ДДС. Наемната цена в лева се равнява на 500 лв. без ДДС на месец или 600 лв. с ДДС. Договорът е сключен за срок от една година, считано от 01.03.2016 год. Сключването на договора за наем на офис  не е мотивирало общото събрание на дружеството да приеме решение за промяна на адреса на управление на „Ем Ел Лоджистик“ ООД. Договорът за наем е прекратен предсрочно по взаимно съгласие на страните, считано от 01.07.2016 год., видно от представения анекс от 28.06.2016 год.

На 01.07.2016 год. е бил сключен договор за наем на същия обект с „Ралица 22“ ООД, за което може да се съди от Анекса от 01.08.2016 год., който препраща към договор за наем от 01.07.2016 год. След като офисът е бил нает от „Ралица 22“ ООД в продължение на един месец, договорът за наем е бил прекратен, считано от 01.08.2016 год. по взаимно съгласие на страните.

В показанията на свидетеля на ищцовата страна С. не се съдържат каквито и да е данни за ползването на наетия офис от „Ем Ел Лоджистик“ ООД и за извършването на реална търговска дейност в него. Свидетелката на ответната страна Е.И. е посещавала офиса на фирмата на ****, била е свидетел на среща между В. и М.С. в този офис, когато С. е търсел някакви вещи там. Други доказателства за ползването на офиса не са събрани.

При това положение не се установи във връзка с прекратяването на договора за наем на офиса на **** да са настъпили каквито и да е вреди за ищеца. Според писмените доказателства този офис е бил ползван от ищцовото дружество само 4 месеца. Той не е бил вписан в Търговския регистър като адрес на управление на ищеца. Не се установи да е бил посочен някъде като адрес за кореспонденция с „Ем Ел Лоджистик“ ООД. Не се установи дружеството да е било търсено на този адрес и да не е било открито. Не се установи и в периода от един месец, в който същият офис е бил нает от „Ралица 22“ ООД ищцовото дружество да е пропуснало да сключи договор за превоз и извлече ползи от него, вследствие на въвеждането на клиентите в заблуждение, че договарят с „Ем Ел Лоджистик“ ООД, а напрактика да са сключили договор с „Ралица 22“ ООД.

Поради липсата на доказани вреди, искът за присъждане на обезщетение в размер на 800 лв. е напълно недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

6.2. По силата на тристранно споразумение от 28.06.2016 год. към договор от 11.03.2016 год., сключено между „Кулбокс“ АД, в качеството на оператор, „Ралица 22“ ООД, представлявано от Л.В., в качеството на потребител и „Ем Ел Лоджистик“ ООД, също представлявано от Л.В., в качеството на предишен титуляр, „Ралица 22“ ООД се е съгласило да встъпи в правата и задълженията на предишния титуляр като страна по договора с оператора. Първоначалният договор с „Кулбокс“ АД не е представен и липсват писмени доказателства за това, че тристранното споразумение касае именно наетия офис на ул. ****, но доколкото страните не спорят по този въпрос, приема, че по силата на това споразумение се променя именно потребителя на интернет услуги досежно офиса, нает от ищеца на ул. ****.

В показанията на свидетеля на ищцовата страна С. не се съдържат данни за реални последици, в т.ч. вреди от липсата на интернет до офиса, нает от ищцовото дружество. Свидетелката И. потвърждава, че в офиса на **** е имало интернет, доставян от „Кулбокс“ и не изключва, потребителят по този договор да е станал „Ралица 22“ ООД.

Но по делото не са събрани каквито и да е доказателства за настъпили вреди за ищеца, вследствие на замяната на потребителя по договора с интернет доставчика. Не се установява той да е водел активна интернет кореспонденция със съконтрахентите си; само по интернет да е получавал заявките за превози и именно достъпът до интернет да му е попречило да сключи нови договори или да получи своевременно и изпълни възложени му поръчки. Не се установи твърдението, че ползването на интернет именно в този офис е било определящо дружеството да следи движението на автомобилите чрез джи пи ес система или да извършва опериране с банковите си сметки.

Не се установява електронният адрес на ищеца, чрез който е получавал заявки за транспорт, да е можел да бъде достъпен само чрез кабелния интернет, доставян по договора с „Кулбокс“.

Поради липсата на доказани конкретни вреди, искът за присъждане на обезщетение в размер на 200 лв., претърпени вследствие на промяната на потребителя по договора с „Кулбокс“, е напълно недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

 

7. По обективно съединените искове за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в начислени лихви за забава за несвоевременно внасяне на данъци и осигуровки, в общ размер на 123,49 лв.

От представената с исковата молба справка за задълженията на „Ем Ел Лоджистик“ ООД към НАП към м. май 2017 год. се установява, че дружеството има задължения за главници в общ размер на 1 816,48 лв. и лихви върху тях в общ размер на 123,49 лв. В рамките на тази сума, лихвите върху неплатените в срок задължения за ДОО, здравно осигуряване, ППФ и УПФ, в размер на 16,38 лв. са начислени за задължения, касаещи периода м. 06.2016 год., които са падежирали на 13.07.2016 год. Лихвите в размер на 62,98 лв. /за задълженията по ЗДДС/ и на 5,59 лв. /за несвоевременно внесен данък върху доходите/ са начислени върху главници от м. 06.2016 год., а лихвите в размер на 35,21 лв. и на 3,33 лв. касаят главници, натрупвани в периода 16.07.2016-31.12.2016 год.

В т. 9 от първоначалното заключение по допусната експертиза е отразено, че начислените лихви върху публичните задължения са заплатени от дружеството с преводи от 13.06.2017 год. и от 16.06.2017 год.

Въпросът, който се поражда, е дали ответницата, като управител на ищцовото дружество, носи управленска отговорност за начислените и платени от дружеството лихви за несвоевременно изплатените от дружеството публични задължения.

За да носи отговорност за лихвите, от една страна следва да бъде установено твърдението, изложено в исковата молба, че ищцовото дружеството е имало достатъчно средства в брой и по банковите си сметки, за да може да плати своевременно публичните си задължения, но въпреки това управителят не е разпоредил това да бъде сторено. В този случай поведението му би било противоправно по отношение на дружеството. Подобно обстоятелство по делото не се установи. От показанията на св. С. се установява, че вземанията, които дружеството е имало от „Фрателли Канил“, който е единственият възложител на поръчки към дружеството, не са били платени своевременно, което е индиция за финансови затруднения на дружеството в периода след преустановяване на поръчките. От подаденият за обявяване в ТР ГФО на „Ем Ел Лоджистик“ ООД за 2016 год. е видно, че то е декларирало вземания от клиенти в размер на 158 000 лв., които очевидно не са му били платени в рамките на финансовата 2016 год. От заключението по ССЕ е видно, че вземанията на ищеца от „Фрателли Канил“ АД по фактурите от месеците април и май 2016 год. са в размер на 136 402,02 лв., а от балансовите данни може да се съди, че тези вземания не са били платени от италианското дружество към края на финансовата година. Поради това не може да се приеме за установено, че дружеството е разполагало с достатъчно средства, за да заплати своевременно, без забава публичните си задължения.

От друга страна, съдът отчита и следното: Л.В. е заличена в Търговския регистър като управител на дружеството на 26.04.2017 год. Но вписването на нейното освобождаване като управител е извършено въз основа на решение на ОСС от 08.08.2016 год. Според трайната съдебна практика решенията по чл. 140, ал. 4 ТЗ, в т.ч. решението за освобождаване на управител, имат незабавно действие във вътрешните отношения между съдружниците /решение № 135 от 09.11.2009 год. на ВКС по т.д. № 184 / 2009 год., първо т.о., ТК; решение № 690 от 03.12.2008 год. на ВКС по т.д. № 349 / 2008 год., второ т.о., ТК; решение № 39 / 15.04.2011 год. на ВКС по т.д. № 526 / 2010 год., първо т.о., ТК/. Във всички посочени съдебни решения се прави езиково и граматическо тълкуване на разпоредбите на чл. 140, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ, акцентира се върху разликата в смисъла на термините „влизат в сила” и „имат действие” и въз основа на откритите смислови различия, се формира извод, че решенията на Общото събрание, пораждат незабавно действие в отношенията между съдружниците, а предвидения в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването намира своето проявление само спрямо трети за дружеството лица. Във вътрешните отношения между съдружниците действието на решението за освобождаване на управител, респ. избирането на нов управител настъпва веднага, съдружниците са обвързани от това решение и следва да го изпълняват веднага. В. не е присъствала при провеждането на това Общо събрание, но е знаела за приемането му, доказателство за което е, че е поискала спиране на вписването на освобождаването ѝ като управител /т.д. № 573/2016 год./. Вписването на решението за овластяването, респ. неговото заличаване, има действие по отношение на третите лица, т.е. за третите лица управителят на дружеството ще се счита за избран от датата на вписване на това обстоятелство в търговския регистър /чл. 141, ал. 6 ТЗ/. Ограниченото действие на решението за избор на управител /само по отношение на съдружниците/ ще бъде преодоляно чрез вписването му в търговския регистър, когато ще настъпи конститутивния ефект на вписването и решението ще произведе действието си по отношение на третите лица /чл.140, ал. 4 ТЗ/.

Поради изложеното съдът приема, че във вътрешните отношения между съдружниците, В. няма качеството на управител още от м. 08.2016 год. Във вътрешните им отношения от този момент управител е М.С.. Поради това липсва правно основание В. да носи отговорност пред „Ем Ел Лоджистик“ ООД за бездействия при упражняване на управленските си правомощия след 08.08.2016 год., в т.ч. и в своевременното изпълнение на функциите по заплащане на публичните  задължения на дружеството.

Лихвите, за които се търси ангажиране на отговорността й, са начислени за период от м. 07.2016 год. до м. май 2017 год. Липсва основание освободеният управител да носи отговорност за забавеното плащане на задължения за период след датата на освобождаването си. Липсват и доказателства за това какъв би бил размерът на начислените лихви до 08.08.2016 год., до който момент В. е имала качеството управител във вътрешните отношения, за които евентуално да бъде ангажирана отговорността ѝ.

Поради изложените по-горе съображения съдът намира исковете по този пункт за недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

 

8. По иска за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 801,09 лв. - наложени финансови санкции с наказателни постановления за неизпълнение на задължения, свързани с финансовата, данъчната и счетоводна политика.

Представени по делото с уточняващата молба от 10.11.2017 год. са 16 наказателни постановления, всички издадени на 16.11.2016 год. от ТД на НАП – Пловдив, с които на „Ем Ел Лоджистик“ ООД са наложени имуществени санкции от по 50 лв. и една в размер на 51,09 лв. /в общ размер на 801,09 лв./ Постановленията са издадени въз основа на актове за установяване на административни нарушения от 08.08.2016 год. и от 09.08.2016 год. Приети са и актовете за установяване на административни нарушения. В тях са залегнали констатации за нарушаване на разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС – дружеството не е издавало в законовия срок протоколите, предвидени в този закон /в който да посочи размера на следващият се ДДС, по фактури, издадени във връзка с правоотношенията на дружеството с „Фрателли Канил“/ и да включи така издадените протоколи своевременно в дневниците за продажби и справките декларации за съответния данъчен период. Наказателните постановления са връчени на вписания в ТР управител В. на 05.01.2017 год. и няма данни да са обжалвани. Нарушенията са свързани с несвоевременно включване в дневниците за продажби и в справките декларации по ЗДДС на дължимия ДДС. Тези суми са били включени в период, по-късен от периода, в който това е следвало да бъде сторено. От ТД на НАП са представени справките декларации, дневниците за продажби и протоколи по чл. 117 ЗДДС, подписани от В. като управител на дружеството – л. 207 и сл.

Наложените финансови санкции в общ размер на 801,09 лв. са погасени от дружеството с плащания по банков път през м. 06.2017 год., според констатациите на вещото лице по т. 9 от първоначалното заключение.

По искане на ответницата, ищцовото дружество е било задължено по реда на чл. 190 ГПК да представи по делото сключения с В. договор за управление, с цел установяване на конкретните задължения, които са ѝ възложени. Твърди се от ответницата, че не е съхранила у себе си екземпляр от договора. Договорът не е представен и от ищеца, с твърдения, че в поддържаното от него счетоводство липсва каквато и да е документация от времето, в което В. е била управител.

Въпреки липсата по делото на конкретния договор за управление, задълженията на управителя във връзка със спазването на законодателството в областта на финансовата дисциплина и счетоводната отчетност произтичат директно от закона. Според разпоредбата на чл. 141, ал. 1 ТЗ управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона. А според нормата на чл. чл. 16, ал. 1 от ЗСч. ръководителят на предприятието организира текущото счетоводно отчитане в съответствие с разпоредбите на закона /т.2/. Според пар. 1, т. 24 ЗСч. ръководител на предприятие е лице, което лично ръководи предприятието в качеството на управител.

В случая се установи, че В., като управител, не е организирала надлежно счетоводната дейност на дружеството и е допуснала то да наруши императивните разпоредби на ЗДДС. Поради това съдът приема, че с поведението си е нанесла вреди на ищеца, съпоставими с размера на наложените и изплатени впоследствие финансови санкции.

Поради това искът за присъждане на сумата 801,09 лв. се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло, като обезщетението за имуществени вреди следва да се присъди и ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане.

 

9. По иска за присъждане на сумата в общ размер на 8 351 лева, съставляваща сбор от сумите 6 000 лв., изтеглена от В. от сметката на ищеца на 28.06.2016 год. и сумата 2 351 лв., изтеглена на 13.07.2016 год., за които суми не са представени разходнооправдателни документи /по отношение на сумата 2 351 лв. е направено уточнение за начина на разходването ѝ в молба на л. 471 и в с.з. на 10.01.2019 год./.

От удостоверението, представено от „УниКредит Булбанк“ АД, постъпило по реда на чл. 192 ГПК /л. 388 и сл./, и от приложената към него „нареждане разписка“ /л. 403/, се установява, че на 28.06.2016 год. Л.В. е изтеглила от банковата сметка на „Ем Ел Лоджистик“ ООД в посочената банка сумата 6 000 лв. на каса в брой. На дата 13.07.2016 год. няма изтеглена сума от 2 351 лв. от сметката на дружеството.

Според изявленията на ищцовата страна, подкрепени и с доказателства, сумата 2 351 лв. е постъпила по банковата сметка на дружеството на 12.07.2016 год. за възстановяване на ДДС и впоследствие е била разпоредена от В., като управител на дружеството, както следва: в полза на К.К. – заплата и командировъчни за м. 06.2016 год.;  520 + 80 лв. за счетоводни услуги в полза на ЕТ „Д. А.“ за месеците май и юни 2016 год. и 400 лв. е била изтеглена от АТМ устройство на 20.07.2016 год.

Във връзка с установеното теглене на сума на каса в размер на 6 000 лв., на счетоводната експертиза е била поставена задача да установи дали тази сума е била заприходена в касата на дружеството, дали е осчетоводен разход за тази сума и въз основа на какви счетоводни документи. Поставени са и въпроси за това как е формирана сумата 1348,83 лв. заплата и командировъчни на К.К. и съответно на какво основание е формиран дълг към ЕТ Д. А., който е изплатен по банков път.

Както първоначалната, така и допълнителната експертиза не е успяла да даде отговор на така поставените въпроси, тъй като от счетоводството на ищцовото дружество не можели да предоставят на експерта счетоводни регистри за 2016 год. В съдебно заседание се разяснява от вещото лице, че по данни на новата счетоводителка на „Ем Ел Лоджистик“ ООД не са й предоставени счетоводните регистри за 2016 год. Във връзка с водено наказателно производство Л.В. е представила по следственото дело счетоводни книжа, но сред наличните по това дело документи, с които вещото лице се е запознала въз основа на издаденото ѝ съдебно удостоверение, не са били налице такива, които да му послужат за отговор на задачите. Според изявлението на пълномощника на ответницата в съдебно заседание по следственото дело са предадени от В. всички счетоводни документи, с които тя е разполагала и които се е опитала преди това да предаде на дружеството, но поканата й до М.С. не била връчена, била върната с отбелязване, че лицето живее в чужбина.

Във връзка с отсъстващата счетоводна документация, релевантна за отговор на поставените на експертизата задачи, съдът има предвид и следното: Вписаният в Търговския регистър през 2017 год. нов управител на „Ем Ел Лоджистик“ ООД М.С. е отправил до Л.В. нотариална покана, с която в п. I.11. е поискано от досегашния управител да му предаде всички счетоводни и други документи, свързани с фирмата. Поканата е връчена по реда на чл. 47 ГПК на личния адрес на В. ***, което е удостоверено от нотариус Ваня Захариева на 29.05.2017 год. Необходимостта от приложението на чл. 47 ГПК при връчването на книжа на ответницата на този адрес е установена и в хода на настоящото дело, по което В. също е призована по този процесуален ред.

Следва да се отчете, че според разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗСч. при прекратяването на служебното правоотношение с ръководителя на предприятието същият е длъжен да предаде на лицето, определено от съответния компетентен орган на предприятието цялата намираща се в него счетоводна документация. Предвид посочената норма, несъмнен е изводът, че искането на М.С., отправено към Л.В. за предаване на счетоводната документация е основано на закона. В случай че ответницата не е разполагала с фактическа власт върху документацията, тя е разполагала с правата по чл. 14, ал. 1 ЗСч. да изиска тази документация от лицето, което е извършвало текущото счетоводно отчитане лично или да му възложи предаването й на новия ръководител на предприятието. Според нормата на чл. 16, ал. 1, т. 8 и т. 9 ЗСч. ръководителят на предприятието отговаря за съхраняването на счетоводната  информация,  определя реда и движението на счетоводните документи от момента на тяхното създаване или получаване в предприятието до момента на унищожаването им или предаването им съгласно този закон.

Не са представени доказателства, че В. е предприела действия по предаване на счетоводната документация на новия управител. Твърденията на пълномощника й в с.з. от 05.12.2019 год., че В. е предприела действия по предаването на документацията чрез отправяне на покана до дружеството чрез „Булпост“ и неполучаването на пратката останаха голословни и неподкрепени с доказателства. От протокол за доброволно предаване на счетоводна документация по сл.дело № 231/2017 год. се установява, че В. е предала счетоводни документи на „Ем Ел Лоджистик“ на органа по разследването, но видно от посоченото от вещото лице по допълнителното заключение, предадената счетоводна документация съставлява единствено класьори с покупни фактури, ведно с протоколи по чл. 117 ЗДДС, както и продажни фактури, но не са представени счетоводни регистри на „Ем Ел Лоджистик“ ООД, поради което експертизата не е могла да отговори на поставените въпроси по п. 1 до 3, в т.ч. във връзка с евентуалното заприходяване на изтеглените от ответницата суми.

Твърдението на пълномощника на ответницата, изложени в с.з. от 21.02.2019 год., че цялата счетоводна документация на дружеството е задържана от счетоводителката Д. А., тъй като имали неуредени финансови отношения, остана недоказано. Не е представено искане от В. до посочената счетоводителка /която действително е изготвяла финансовите отчети на дружеството за 2014 и 2015 год., обявени в Търговския регистър/ за предаване на счетоводната документация, която е изискана от В. от новия управител, тази документация не е изискана и по реда на чл. 192 ГПК от А. като трето неучастващо в спора лице, А. не е поискана като свидетел.

По така предявеният иск, в тежест на ищцовата страна е да установи твърденията си за теглене на суми от банковата сметка на дружеството от страна на предишния управител, а в тежест на ответната страна е да установи причината за тегленото на сумата, евентуалното ѝ заприходяване по сметка каса на дружеството или разходването ѝ за покриване на задълженията на дружеството към трети лица. В случая ответницата не установи тези обстоятелства. Следва да се акцентира, че изрична тежест за установяването им не ѝ е указвана, тъй като в хода на процедурата по размяна на книжа, а и в първото по делото с.з., В. не е изложила конкретни фактически твърдения за разходването на изтеглените суми в интерес на дружеството. Противопоставила е само общи възражения за недоказаност на иска. При липса на конкретни фактически твърдения, съдът не дължи указания за разпределяне на тежестта за доказването им. Дори в писмената защита по делото тезата на ответника по този иск се изчерпва с довода, че искането за присъждането на сумите в общ размер на 8 351 лв. следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

Невъзможността на вещото лице да даде заключение по въпроса за счетоводното отразяване на изтеглените от В. суми в счетоводството на „Ем Ел Лоджистик“ ООД, се възприема от съда като резултат от неизпълнението на задължението на ответницата да предаде счетоводната документация на дружеството на новия управител. С пасивното си поведение ответницата е създала пречки в процеса на доказване и поведението ѝ се тълкува в светлината на чл. 161 ГПК. С оглед обстоятелствата по делото съдът приема, че след като В. е създала пречки в събирането на допуснати доказателства, за установено следва да се приеме твърдението на ищеца, че изтеглените от В. суми от 6 000 лв. на каса на дата 28.06.2016 год. и на сумата 400 лв. от АТМ устройство на дата 20.07.2016 год., не са разходвани за дейността на дружеството, не са заприходени по сметка каса или не са използвани за погасяване на негови задължения към трети лица.

С изтеглянето на сумите и неотчитането им пред дружеството В. е нанесла вреда на същото, ощетила е актива му, за която дължи обезщетение до размер на 6 400 лв.

В останалата част искът остана недоказан, тъй като със събраните доказателства не се опроверга основанието за разходването на останалите суми – 1348,83 лв. в полза на К.К. – заплата и командировъчни за м. юни 2016 год. и за счетоводни услуги в полза на ЕТ „Д. А.“.  Според счетоводната експертиза К.К. е бил в трудово правоотношение с „ЕМ Ел Лоджистик“ до 17.06.2016 год., т.е. през м. юни е бил в трудово правоотношение с ищеца и му се дължи възнаграждение. Не се установи от събраните доказателства от коя точно дата влекачите на дружеството са останали принудително на паркинг и с тях не е извършвана превозна дейност – св. С. помни, че това е било през м. 06.2016 год., но не сочи точен момент. Поради това разход в полза на служителя К. за заплата и командировка за м. 06.2016 год. не е опроверган от доказателствата по делото. От справка в ТР се установява, че счетоводните отчети на дружеството за 2014 и 2015 год. са изготвяни от Д. А., което е достатъчна индиция за наличие на договор за счетоводно обслужване с това лице, а оттам и за необходимостта от заплащане на възнаграждение за това обслужване.

Ето защо искът по този пункт се възприема от съда за основателен до размер на 6 400 лв., а за разликата до пълния размер от 8 351 лв., като недоказан, следва да се отхвърли.

 

10. Във връзка с иска за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 500 лв., представляваща натрупани лихви за забава върху неплатената в срок главница от 4 770,58 лв., дължима на „Шел България“ ЕАД.

Установява се, че на 26.01.2015 год. между „Ем Ел Лоджистик“ ООД и „Шел България“ ЕАД е сключен договор за ползване на услугата euroShell card, по силата на който на ищцовото дружество е предоставено правото да използва euroShell карти, за да получава доставка на гориво от доставчиците в държави, посочени в приложение към договора, в т.ч. Италия. Договорен е кредитен лимит, от 13 000 лв. /приложение № 3/, в рамките на който картодържателят има право да разплаща извършените доставки. „Шел“ се е задължил да изпраща фактури, съдържащи подробна информация за транзакциите с картите, а плащането на фактурите се извършва от картодържателя в сроковете по приложение № 6, а именно 14 дни от издаването на фактурата. Предвид отложения характер на плащането, картодържателят е предоставил на „Шел“ банкова гаранция в размер на 13 000 лв. Впоследствие размерът на банковата гаранция е увеличен до 26 000 лв., ведно от изявлението на „УниКредит Булбанк“ АД до „Шел“ на л. 82 с валидност до 30.06.2016 год.

В електронно писмо, изпратено от „Шел България“ на 19.06.2017 год. до М.С., като нов управител на ищцовото дружество, е посочено, че задълженията на „Ем Ел Лоджистик“ ООД към „Шел България“ са в размер на 4770,58 лв., а лихвата върху тях – 500 лв. /не е посочено как е формирана лихвата и за кой период/. Отправено е предложение до ищеца във връзка с натрупания дълг за заплащане на сумата до 26.06.2017 год., при което „Шел България“ ЕАД няма да има други имуществени претенции към дружеството. От прикачения към писмото файл /л. 85/ е видно, че задълженията на дружеството за главницата са натрупани в периода от 17.06.2016 год. до 13.06.2017 год. Първият падеж на задължение за плащане е от 01.07.2016 год., а последният би настъпил на 27.06.2017 год. Ищцовото дружество очевидно е приело предложеното му от „Шел България“ ЕАД споразумение и на 21.06.2017 год. по банков път е заплатило сумата 5 270,58 лв. в полза на „Шел България“ ЕАД.

По делото не са събрани доказателства дружеството да е разполагало с достатъчно средства за да погасява задълженията си към „Шел България“ ЕАД своевременно, за да се приеме, че неплащането на дълга от управителя В. е самоволно и тя противоправно е поставила „Ем Ел Лоджистик“ ООД в забава. Събраженията в тази насока се изложиха във връзка с иска за заплащане като обезщетение за вреди на лихвите върху публичните задължения.

От друга страна, както вече се спомена, във вътрешните отношения между съдружниците, В. няма качеството на управител от датата на решението на ОСС за освобождаването ѝ от 08.08.2016 год. След тази дата липсва основание тя да носи отговорност за поетите от дружеството задължения, а е видно, че главницата към „Шел България“ ЕАД е продължила да се натрупва и след 08.08.2016 год. Липсва основание В. да носи отговорност за забава, трупана след освобождаването ѝ от длъжността управител, а не са налице доказателства за обема на обезщетението за забавено плащане до 08.08.2016 год.

Поради изложените съображения съдът приема, че липсва основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответницата за изплатеното от „Ем Ел Лоджистик“ ООД обезщетение за забавено плащане на главница, дължима на „Шел България“ ЕАД по договор за ползване на услугата euroShell card. Поради това искът като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.

 

11. По иска за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 600 лева, дължими и платени от „Ем Ел Лоджистик“ ООД във връзка с предсрочното прекратяване на договор за кредит, сключен с „УниКредит Булбанк“ АД.

От страна на „УниКредит Булбанк“ АД по реда на чл. 192 ГПК по делото е представен договор за поемане на кредитни ангажименти по линия за револвиращ кредит, сключен на 29.07.2015 год. Страни по договора са банката от една страна, а от друга „Ем Ел Лоджистик“ ООД като кредитополучател и Л.В. като солидарен и ипотекарен длъжник. Размерът на отпуснатия кредит е 60 000 лв., от които 34 000 лв. револвиращ кредит за финансиране на нуждите на кредитополучателя от оборотни средства и 26 000 лв. банков кредит под условие, отпуснат във връзка с поетата от банката банкова гаранция /в полза на „Шел България“ ЕАД/. Кредитът подлежи на издължаване според чл. 8.1. на 11 месечни вноски, всяка от които в размер на 950 лв., дължими на 20-то число на месеца и една последна изравнителна вноска в размер на 23 550 лв., дължима на 20.07.2017 год. Крайният срок за издължаване/погасяване на главницата е 20.07.2016 год., като за обезпечаване на вземанията на банката, Л.В. е учредила ипотека върху собствения си недвижим имот – апартамент с административен адрес ****, нейна лична собственост /т. 9 от договора за поемане на кредитни ангажименти/.

На 01.07.2016 год. Л.В. е подала молба до банката за прекратяване на действието на договора за кредит предсрочно и за освобождаване на даденото по договора обезпечение от тежести.

От писмо на „УниКредит Булбанк“ АД на л. 388 се установява, че кредитът е закрит на 04.07.2016 год., като са заплатени следните такси: такса за предсрочно погасяване в размер на 600 лв. и такса за управление в размер на 13,74 лв. Според заключението на вещото лице по т. 7 ако договорът за кредитна линия не бе предсрочно погасен, а погасен на падежа 20.07.2016 год., то таксата за предсрочно погасяване не би била дължима. Липсва информация за заплатените вноски по кредита.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предсрочното погасяване на кредита не съставлява противоправно поведение на В.. Сумата от 600 лв., начислена от банката, не е неустойка за противоправно поведение на кредитополучателя, за което отговорност да носи управителя, а такса. Срокът по договора е уговорен в полза и на двете страни – кредиторът е гарантиран, че за срока на договора ще получава лихва, а кредитополучателят е гарантиран, че банката не може да иска от него предсрочно изпълнение. Отказът на кредитополучателя, респ. солидарния длъжник от преимуществото на срока е негово право – след като има възможност  да погаси задълженията си предсрочно, той няма да дължи възнаградителни лихви за пълния срок на договора и ще може да освободи даденото обезпечение. В случая следва да се има предвид, че за задълженията на дружеството по договора за кредит е учредено обезпечение с лично имущество на В.. Нейно право е да иска освобождаването на личната си вещ от учредената в полза на банката ипотека. А доколкото на дружеството е отпуснат кредит, но то не е дало обезпечение с ипотекирането на своя вещ, а се е възползвало от това друг да гарантира дълга му, следва да понесе и финансовите последици от действията по освобождаването на тази чужда вещ от тежести.

Наред с това, следва  да се акцентира върху обстоятелството,  че не е установено по позитивен и несъмнен начин кой е заплатил таксата за предсрочно погасяване на кредита. Според удостоверението от „УниКредит Булбанк“ Ад на л. 388 при закриването на кредита са заплатени такса за предсрочно погасяване и такса за управление. Използвана е безлична форма, от която не се създава яснота за вносителя на таксата. А страна по договора за кредит е и физическото лице В. като солидарен длъжник, поради което не е изключена възможността таксата да е заплатена от нея, а не от кредитополучателя. Тази възможност изключва пълнотата на проведеното от ищеца доказване, че таксата е заплатена именно от дружеството.

Поради изложеното съдът приема, че не е налице основен елемент от фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение на В.. Дори заплащането на таксата за предсрочно погасяване да е довело до намаляване на патримониума на дружеството, това не се дължи на противоправно поведение на управителя. Не се установи по категоричен начин, че таксата е излязла от патримониума на „Ем Ел Лоджистик“ ООД. Предвид липсата на елементи от фактическия състав, искът следва да бъде отхвърлен.

….

 

На основание чл. 78, ал. 1  ГПК, с оглед частичното уважаване на исковите претенции, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски, пропорционално на уважената част. За същите е представен списък по чл. 80 ГПК. Разноските според списъка са в общ размер на 9 117,05 лв. и същите са доказани с представените документи. От тях в полза на ищеца ще се присъдят 1 259,51 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да се присъдят направените разноски, пропорционално на отхвърлената част от исковете. Разноските ѝ според представения списък са в размер на 2 500 лв. адвокатско възнаграждение. Същото е договорено и изплатено в брой според договора за правна помощ на л. 191 от делото. Липсват възражения за прекомерност. В полза на ответницата следва да се присъдят 2 122,10 лв.

 

Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

О С Ъ Ж Д А Л.И.В., ЕГН **********,*** и съдебен адрес ****, , адв. Р. Н., да заплати на „ЕМ ЕЛ ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив 4004, район Южен, ул. „Перелик“ № 6, ет. 1, представлявано от управителя М.С.С., следните суми, представляващи обезщетения за вреди, причинени на дружеството от Л.И.В., в качеството ѝ на управител на „Ем Ел Лоджистик“ ООД:

- сумата 801,09 лв., представляваща сбор от наложени на дружеството финансови санкции с шестнадесет наказателни постановления, издадени на 16.11.2016 год. от ТД на НАП – Пловдив, за неизпълнение на задължения, свързани с финансовата, данъчната и счетоводна политика, изплатени през 2017 год. от дружеството;

- сумата 6 400 лева, изтеглени от В. от сметката на ищцовото дружество в „УниКредит Булбанк“ АД, както следва: сумата 6 000 лв., изтеглена на 28.06.2016 год. на каса и сумата 400 лева, изтеглена на 20.07.2016 год. от сметката на дружеството от АТМ устройство, за които суми не са представени разходнооправдателни документи,

като ОТХВЪРЛЯ ИСКА, за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 8 351 лева;

- законната лихва върху присъдените суми, начиная датата на подаването на исковата молба – 09.10.2017 година до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ обективно съединените осъдителни искове, предявени от „ЕМ ЕЛ ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив 4004, район Южен, ул. „Перелик“ № 6, ет. 1, представлявано от управителя М.С.С., против Л.И.В., ЕГН **********,*** и съдебен адрес ****, адв. Р. Н., за присъждане на обезщетения за вреди, причинени на дружеството от Л.И.В. в качеството ѝ на управител на „Ем Ел Лоджистик“ ООД, както следва:

- иска за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лева за вредите, претърпени от ищцовото дружество, вследствие на това, че Л.В. без знанието и съгласието на другите съдружници е учредила ново дружество - „Ралица 22“ ООД, ЕИК *********, на 27.04.2016 год., съдружници в което към момента на учредяването му били Л.В. и С.В., с предмет на дейност, съвпадащ с предмета на дейност на ищцовото дружество;

- иска за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лева вреди от прекратяването от страна на Л.В. на трудовия договор със С.В., под формата на пропуснати ползи от нереализирани от ищеца транспортни услуги;

- иска за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 750 лева, под формата на пропуснати ползи, причинени от Л.В. в качеството на управител на ищцовото дружество, която е предоставила на С.В., като шофьор на влекач за извършване на международни превози, телефонен номер *********, който номер бил изписан на фирмения печат и се полагал в писмените документи на фирмата, и който номер е бил с титуляр ищцовото дружество до 22.06.2016 год., след което същият бил прехвърлен от В. на „Ралица 22“ ООД;

- иска за присъждане на обезщетение в размер на 3 000 лева за вредите, претърпени вследствие нарушаването от страна на В. на забраната за конкурентна дейност при учредяването на „Самуел 2“ ООД, ЕИК ********* и привличането в него като съдружник на служител на основния им търговски партньор Ф.Б..

- иска за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 30 000 лева, под формата на пропуснати ползи, от това, че на 26.04.2017 год. Л.В. като управител на „Ем Ел Лоджистик“ ООД дала съгласие за прекратяването на действието на договора за транспорт от 12.01.2015 год., сключен с „Фратели Канил“ АД със седалище в Италия, без да уведоми съдружниците за това;

- иска за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 1 000 лв., от които: 800 лв. от прекратяването на договора за наем по отношение на офиса, ползван от ищеца и 200 лв. от прехвърлянето на действието на договора с „Кулбокс“ АД към „Ралица 22“ ООД;

- обективно съединените искове за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в начислени лихви за забава за несвоевременно внасяне на данъци и осигуровки, в общ размер на 123,49 лв., изплатени от дружеството през 2017 год.;

- иска за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 500 лв., представляваща натрупани лихви за забава върху неплатената в срок главница от 4770,58 лв., дължима на „Шел България“ ЕАД, изплатени от дружеството през 2017 год.;

- иска за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 600 лева, дължими и платени от „Ем Ел Лоджистик“ ООД във връзка с предсрочното прекратяване на договор за кредит /кредитна линия/, сключен с „УниКредит Булбанк“ АД.

О С Ъ Ж Д А Л.И.В., ЕГН **********,*** и съдебен адрес ****, адв. Р. Н., да заплати на „ЕМ ЕЛ ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив 4004, район Южен, ул. „Перелик“ № 6, ет. 1, представлявано от управителя М.С.С., сумата 1 259,51 лева разноски по делото, пропорционално на уважената част от исковете.

О С Ъ Ж Д А „ЕМ ЕЛ ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив 4004, район Южен, ул. „Перелик“ № 6, ет. 1, представлявано от управителя М.С.С. да заплати на Л.И.В., ЕГН **********,*** и съдебен адрес ****, адв. Р. Н., сумата 2 122,10 лева разноски по делото, пропорционално на отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                          

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:………………………………………….