РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Шумен, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно
гражданско дело № 20253600500042 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпила въззивна
жалба рег. № 16675/04.11.2024 г. при ШРС, депозирана от „Юробанк България“ АД,
представлявано от П. Н. Д., Д. Б. Ш. и А. В. Я., чрез пълномощника – адв. С. З. от САК
против решение № 742/08.10.2024 г. по гр.д. № 646/2024 г. по описа на Районен съд –
Шумен, с което предявените от него установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК са отхвърлени. Жалбоподателят счита, че постановеното решение се явява
неправилно. Излага подробни съображения. Моли въззивният съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваните му части и постанови друго, с което да уважи
предявените искове, като му бъдат присъдени направените разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна – Д. К. А., действаща чрез
назначения особен представител – адв. С. И. от ШАК, е депозирала отговор на въззивната
жалба, в който намира същата за неоснователна. Сочи, че правилно първоинстанционният
съд отхвърлил претенциите срещу ответницата. Моли първоинстанционното решение да
бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:
1
Гр.д. № 646/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен е образувано въз основа на
искова молба, депозирана от „Юробанк България“ АД срещу Д. К. А. с искане да бъде
признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу
ответницата, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 2787/2023 г. по описа на ШРС: в размер на 3138,31 лв., представляващо
задължение на заемател за връщане на отпусната парична сума – главница по договор за
издаване на кредитна карта от 13.08.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 14.12.2023 г.; в размер на 171,46 лв., представляващо задължение за плащане на
договорна лихва за периода от 01.11.2022 г. до 11.04.2023 г.; в размер на 251,31 лв.,
представляващо задължение за плащане на обезщетение за неизпълнение на парично
задължение в срок, за периода 05.04.2023 г. – 22.11.2023 г. При условията на евентуалност, в
случай на отхвърляне на главните претенции, са предявени осъдителни искове за описаните
по-горе суми. Твърденията в исковата молба са, че на 13.08.2022 г. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Република Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон
България сключило с ответницата Д. К. А. договор за револвиращ кредит и издаване на
кредитна карта. По силата на същия, банката предоставила на ответницата кредитен лимит в
размер на 3000,00 лв., който бил използван. На 01.11.2022 г. А. преустановила плащанията.
Поради това, заемодателят обявил задълженията на кредитополучателя за предсрочно
изискуеми, като поканата била връчена на ответницата и изискуемостта настъпила на
03.05.2023 г. По силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие от 31.05.2023 г.
„Юробанк България“ АД придобило цялото търговско предприятие на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България. По този начин, ищецът се явява кредитор по
описаните вземания срещу Д. А.. Поради неизпълнение на задълженията на последната,
ищецът депозирал пред РС – Шумен заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д.
№ 2787/2023 г. по описа на съда. Заповедта била връчена на А. по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК.
След изпращане на преписи от исковата молба и приложенията към нея, по реда на
чл. 47 от ГПК по делото е удостоверено, че ответницата Д. А. не пребивава на посочения в
исковата молба адрес и на установените й постоянен и настоящ адреси. Извършено е
уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Изтекъл е срокът за получаване на преписите от
канцеларията на ШРС. Поради това, по отношение на същата била приведена в изпълнение
процедурата по ЗПП и й бил назначен особен представител на основание чл. 47, ал. 6 от
ГПК – адв. С. И. от ШАК.
В срока за отговор, особеният представител на ответницата подал отговор на
исковата молба, с който оспорил предявените искове като неоснователни. Направил
възражение за недействителност на договора за потребителски кредит поради противоречие
с разпоредбите на ЗПК, в частност – чл. 10, ал. 1 от закона, тъй като размера на шрифта, с
който бил изписан договора бил по-малък от законоизискуемия размер 12. Освен това,
намира, че предсрочната изискуемост на кредита настъпила едва с връчване на препис от
2
исковата молба.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ; чл. 422, ал. 1
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като с решението си е уважил частично
претенцията за плащане на главница – за размер, възлизащ на 2550,99 лв., а в останалата
част е отхвърлил всички искове. Прилагайки разпоредбата на чл. 161 от ГПК, приел, че
процесният договор е нищожен, като противоречащ на предвиденото в чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а
именно – шрифтът на същия е по-малък от законоизискуемия. Съобразил е, че в тези случаи
се дължи връщане само на главницата по договора и съобразно извършените плащания,
приел за установено дължимостта на част от главницата.
След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното
решение е валидно и допустимо.
По същество:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно от приложения по делото договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-19496173 от 13.08.2022 г. е, че „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД гр. София
предоставило на Д. К. А. сума в размер на 3000,00 лева. В чл. 2 от договора е предвидено, че
кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с
максимален кредитен лимит до 3000,00 лв. Според чл. 3, кредитополучателят може да
извършва трансакции чрез кредитната карта до размера на разрешения кредитен лимит.
Според чл. 13, кредитополучателят плаща месечна погасителна вноска до изплащане на
начислените задължения, като минималната месечна вноска е посочена в приложението.
Видно от приложената покана от 03.05.2023 г., ищецът поканил ответницата да изпълни
задълженията си, като обявил цялото си вземане за предсрочно изискуемо.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, на
13.08.2022 г. от ответницата била усвоена сума в размер на 2550,99 лв. чрез закупуване на
стоки. Вещото лице описва стойността на главницата – в посочения по-торе размер, сема в
размер на 322,65 лв. – застраховка и разходи по кредита – 91,37 лева. Изчислило е размера
на договорната лихва и на обезщетението за забава. По кредита не са постъпвали плащания.
От приложеното ч.гр.д. № 2787/2023 г. по описа на ШРС се установява, че „Юробанк
България” АД подало по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 14.12.2023 г., по което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1266/18.12.2023 г. срещу ответницата за суми, включващи сумите предмет на предявените в
настоящото исково производство искове, законната лихва, считано от 15.12.2023 г. до
окончателното плащане и за разноски в общ размер 644,75 лв., направени в заповедното
производство.
Въз основа на оспорването от страна на особения представител на ответницата,
3
първоинстанционният съд, с определението си по чл. 140 от ГПК назначил съдебно-
техническа за установяване размера на шрифта на договора за потребителски кредит.
Едновременно с това, задължил ищеца да представи оригинала на договора. Независимо от
Бездействието на „Юробанк България“ АД в указания и изтекъл срок, в провелото се
публично съдебно заседание на 14.08.2024 г. ШРС отново задължил ищеца на основание чл.
190 от ГПК да представи изискания оригинал. Ищецът поискал продължаване на срока, тъй
като не бил в състояние да изпълни указанието в предоставения му срок. На 20.09.2024 г.
пълномощникът на банката депозирал становище, в което заявил, че процесния договор бил
сключен чрез подписването му от страна на кредитополучателя с електронен подпис и
поради това ищецът бил в невъзможност да представи договора на хартиен носител, а го
представил като електронен документ.
Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Установи се по делото, че на 13.08.2022 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А., Република Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България
/чието търговско предприятие било придобито от ищеца/ и Д. А. бил сключен договор за
кредит чрез издаване на кредитна карта. Регламентацията на договора за банков кредит се
съдържа в Търговския закон и в Закона за кредитните институции. Съгласно легалното
определение, съдържащо се в чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с този договор банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по
кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. Тоест, ищецът и ответницата са
страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска
сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване на договор за кредит. В
изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за
отпускане на уговорената с договора парична сума, в рамките на уговорения между страните
срок за усвояване на кредита. Доказа се, че предоставения на А. лимит бил в размер на
3000,00 лв., от които действително усвоената сума възлиза на 2550,99 лв. Спрямо
обсъждания договор са приложими и разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Въз
основа на направено възражение от назначения особен представител на ответницата, а и
съобразно вмененото на съда задължение служебно да следи за съответствието на
конкретната сделка с нормите на ЗПК, в хода на първоинстанционното производство била
назначена СТЕ за установяване на размера на шрифта на договора и приложенията му.
Такава, обаче, не е изготвена поради непредставяне от страна на ищеца на обсъждания
договор в оригинал на хартиен носител.
Основният спорен въпрос между страните е относно приложената от ШРС
разпоредба на чл. 161 от ГПК, като съдът приел за доказани фактите, относно които страната
създала пречки за събиране на допуснати доказателства чрез неизпълнение на задълженията
4
по чл. 190 от ГПК. Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е процедирал
правилно. Твърденията в исковата молба са, че между страните е създадено облигационно
правоотношение чрез сключване на договор за кредит и същият е представен в официално
заверен препис на хартиен носител. Не се съдържа позоваване на каквито и да е факти, че се
касае за подписване на договора чрез електронен подпис. Въз основа на твърденията в
исковата молба и възраженията в отговора на исковата молба, ШРС дал правилна
квалификация на предявените искове и разпределил правилно доказателствената тежест в
съответствие с чл. 154 от ГПК. Едва след повторното задължаване на „Юробанк България“
АД да представи по реда на чл. 190 от ГПК процесния договор в оригинал, ищецът навежда
твърдения, че е налице електронен документ, а не договор на хартиен носител.
Действително, съгласно нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, електронен документ е
електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ № 910/214 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО – т. е. електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. С
оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ следва извод, че законът придава значение на
подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ електронен подпис е електронен
подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 – т. е. електронен подпис
означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма
или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се
подписва. В разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ изрично е регламентирано, че правната
сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на
тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, т. е. законодателят
допуска по съгласие на страните на обикновения електронен подпис да бъде придадена
стойността на саморъчен такъв. В случая, обаче, ищецът въвежда нови твърдения /за
наличие на съставен електронен документ/ едва пред второто съдебно заседание по делото,
поради което по отношение на същите е настъпила процесуалната преклузия и след като
съдът е дал правната квалификация на спора и разпределелил доказателствената тежест.
Поради това мотивите, изложени от ШРС по отношение на приложението на чл. 161
от ГПК и действителността на договора за кредит от 13.08.2022 г., сключен между страните,
са правилни и настоящият състав, на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях. Поради
липса на доказателства за връчване на писмото, с което вземанията на банката били обявени
за предсрочно изискуеми, следва да се счита, че предсрочната изискуемост настъпила на
датата, на която особеният представител на ответницата получил препис от исковата молба.
По силата на нормата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Чрез заключението на изготвената по делото
ССЕ, в случая чистата стойност на кредита възлиза на 2550,99 лв. Именно вземане за такава
5
сума първоинстанционният съд е установил, че съществува в полза на ищеца срещу
ответницата и правилно е отхвърлил останалите предявени искове.
Поради това, настоящият състав счита, че решението на Районен съд – Шумен е
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, не се дължи присъждане на деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 742/08.10.2024 г. по гр.д. № 646/2024 г. по описа на
Районен съд – Шумен, в частите, с които предявените искове с правно основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ; чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД са отхвърлени.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6