ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 309
гр. ХАСКОВО, 11.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно
частно наказателно дело № 20225600600534 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 249 ал.3 от НПК.
Образувано е по протест на прокурора от Районна прокуратура-Харманли против
Определение № 477/06.07.2022 г., постановено по НОХД № 310/2021 г. по описа на Районен
съд-Харманли, с което е било прекратено съдебното производство по същото дело, а то
върнато на прокурора за ново разглеждане заради допуснати в хода на досъдебното
производство съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила,
накърняващи правото на защита на подсъдимия.
Протестът е постъпил в срок и в него се поддържат доводи за неправилност и
необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърди се /макар и не изрично/ неправилност на
извода за това в обвинителния акт да е необходимо изложението на факти относно вида на
накърнената търговска марка, доколкото обособяването /деленето/ на марките
(фигуративни, словни и комбинирани) било техническо, а не юридическо класифициране на
същите, а в обвинителния акт, макар и не изрично, но с достатъчна яснота било записано коя
марка чие притежание е била към инкриминирания момент. Неоснователни били и доводите
на съда относно липсата на факти, касаещи отнасянето на всяка марка към определен клас
стоки, както и относно липсата на конкретно посочена защита – произтичаща от
регистрацията й в Патентното ведомство или от статута й на марка на Общността, или
регистрацията по реда на Мадридската спогодба. В тази връзка следвало да се има предвид,
поддържа прокурорът, че обемът от защита и в трите посочени случаи бил идентичен, а
правните последици аналогични. Затова тези факти прокурорът намира за надхвърлящи
задължителния според ТРОСНК № 2/2002 г. описателен обем и попадащи в сферата на
1
юридическата аргументация, каквато обвинението на дължало. В заключение прокурорът
посочва, че със самия факт на повдигане на обвинение той имплицитно приема, че
използваните от обвиняемия търговски марки са обект на защита, а въпросът дали това е
действително така касаел същината на наказателния процес, а не редовността на сезиращия
документ. С тези, изложени в протеста съображения, прокурорът прави искане за отмяна на
атакуваното определение.
Възражения против протеста не са постъпили.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваното
определение по повод направените оплаквания и след служебната му проверка, констатира
следното:
Съдебното производство по НОХД № 310/2021 г. е образувано пред Районен съд-
Харманли по обвинителен акт на прокурора от РП-Харманли, с който против подсъдимия Е.
Р. А. е предявено обвинение за това, че: на 29.05.2019 г. в с. П., Община Х. без съгласието
на притежателите на изключителните права /изброени 24 на брой търговеца/ използвал в
търговската си дейност (по смисъла на чл.13 ал.2 т.2 вр. ал.1 от ЗМГО: използването в
търговската дейност по смисъла на ал.1 е: т.2. предлагането на стоките с този знак за
продажба или пускането им на пазара, или съхранението им с тези цели, както и
предлагането или предоставянето на услуги с този знак), като съхранявал с цел продажба
стоки в товарен автомобил марка „Ивеко Дейли“ с рег.№ ******* дрехи, колани и обувки с
логото на тези търговски марки /следва изброяване на стоките, обект на това изключително
право/, като от деянието са причинени значителни вредни последици в общ размер от 716
460,15 лева - престъпление по чл.172б ал.2 предл.2-ро вр. ал.1 от НК.
За да заключи, че депозираният от прокурора обвинителен акт не отговаря на
заложените в разпоредбата на чл.246 от НПК изисквания, съдът е приел, че в него отсъстват
задължителните за фактическата обосновка на обвинението елементи. В конкретика –
прието е от съда, че в прокурорския акт не е посочено кое от изброените в акта юридически
лица на коя именно търговска марка е притежател; че не са описани самите марки, за които
са твърди, че са били използвани от подсъдимия; че не е отбелязан видът на самата марка –
словна, фигуративна или комбинирана; че не е записани към кой клас стоки марката е
регистрирана, съответно коя именно защита е била нарушена; че не е посочено правното
основание, от което произтича сочената от прокурора защита, както и какъв е срокът на
последната.
Изложените от първоинстанционния съд съображения напълно се споделят от
въззивния, защото: На първо място те напълно кореспондират с наличното съдържание на
обвинителния документ, който въпреки своя внушителен обем /дължащ се на ненужни
повторения на имената на увредените юридически лица и на съхраняваните от подсъдимия
стоки/ действително не съдържа основния и необходим обективен признак от състава на
престъплението по чл.172б ал.1 от НК – марките, обект на изключителното право, което се
твърди от прокурора да е било накърнено. Действително описани са надписите, които
иззетите /предадени/ стоки са носели, както и лицата, за които по експертен път е било
2
установено, че са регистрирали по надлежния ред идентични или сходни графични /или
словни/ изображения, но никъде в обвинителния документ място не са намерили самите
регистрирани марки – т.е. това, което е обект на самата защита. В този смисъл заявката, че
съхраняваните от подсъдимия стоки са носели идентична на защитената маркировка /и
промишлен дизайн твърди прокурорът/ е изцяло декларативна, лишена от фактическа
подкрепа и това е видно от самия поставен на стр.5 от обвинителния акт текст, изцяло
препращащ към заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
експертиза. А че прокурорът е длъжен да посочи коя именно марка е била използвана от
нарушителя на правата върху нея произтича както от разпоредбата на чл.9 от ЗМГО,
дефинираща понятието “марка“, така и от съдържанието на самата наказателната норма,
характеризираща марката като предмета на престъпното посегателство, доколкото
изключителното право не може да бъде нарушено без непосредственото въздействие върху
самата марка. Затова и изводът на съда, че във всички случаи е необходимо обвинителния
акт да съдържа описание на този предмет, е правилен, а противостоящите му в протеста
доводи – неверни. Именно от това произтича и необходимостта прокурорът да посочи и
съответния клас стоки, за които марката е получила своята защита, доколкото последната не
е възможно да съществува без кореспондиращата й категория стоки, за които са отнася
регистрацията, а нарушението да възникне, ако тази категория е различна от тази, за която
защита е получена по съответния за това ред. Срокът на получената защита е съпътстващ, но
не второстепенен за защитата елемент, доколкото той също е определящ за престъпното
посегателство обективен признак, съществуването на който би било изключено, ако
регистрираните права върху марката са отпаднали поради приключването на периода, за
който регистрация е била получена.
Изцяло верен е и изводът на съда, че в случая прокурорът само механично е записал,
че предметните на обвинението марки /всъщност непосочените такива/ представляват
национални марки, марки на Европейския съюз и марки, регистрирани по Мадридската
спогодба, по която Република България е страна, без да е отбелязано кои от процесните
графични и словни изображения, използвани от подсъдимия, се считат защитени на едно от
тези три /или пък на друго/ законово основание, т.е. коя е юридическата предпоставка за
възникване на защитата им на територията на Република България. Твърдението в протеста,
че този пропуск е несъществен, а обосновката на основанието за възникване на
изключителното право е въпрос по съществото на делото, категорично не може да се
сподели. Изключителното право върху марката е един от обективните белези на
престъплението, визирано в нормата на чл.172б ал.1 от НК, поради което фактическата му
подкрепа от обвинителното изложение е повече от необходима и тя не може да се изчерпи с
„имплицитно възприетото от обвинението“, че такава защита е налице. След като
прокурорът твърди, че изключително право върху марката е нарушено, то той следва да
обгърне с фактическа конкретика това твърдение, за да бъде в състояние подсъдимият да се
брани против факти, а не против заключения, а съдът да ги изследва в процеса на
доказването. Всъщност за необходимостта от присъствие на всички по-горе споменати
3
обстоятелства свидетелства и самата специфика на разглеждания обвинителен акт. Макар и
нелесно, но все пак възможно изводимо от съдържанието му е, че върху една от стоките са
присъствали словни изображения на две различни марки. Коя от тях чие притежание е,
както вече се посочи, не е ясно, както е неясно и какви са били точно регистрираните и
получили защита изображения. В същото време две от юридическите лица са посочени като
претърпели една обща остойностена от прокурора вреда, а какво е основанието за това –
нито една част от обвинителния акт не уточнява. Подобно по своята неяснота е положението
и с марката /надписа върху стоката/ „****“, свързването на която с конкретен носител на
права е трудно разбираемо от изложението в акта, а включването на цената на маркираните
с нея стоки в общата стойност на „значителните вредни последици“ изцяло несъпоставимо с
предложеното от прокурора описание /по-точно при отсъствието на такова/, т.е. твърди ли
се, че пострадалият „********* * ** С.А“ притежава изключителни права върху две
различни регистрирани марки обвинението не уточнява. Така дадените примери само
потвърждават необходимостта от тази аргументация на обвинителния акт, която
първоинстанционният съд е приел за задължителна и в същото време за отсъстваща в
случая. Липсата й няма как да не затрудни правото на защита, процеса на доказване и
постановяването на законосъобразен съдебен акт. Що касае обосновката на
инкриминираното поведение като по-тежко наказуемо, то тя очевидно не отчита
теоретичните и законови различия между понятията „вреди“ и „вредни последици“.
Последните прокурорът е квалифицирал като „значителни“, позовавайки се на общата
стойност на намерените стоки, оценени по възприетия от експерта метод и вероятно
приемайки, че въпреки многокомпонетния характер на понятието „значителни вредни
последици“ тази стойност е достатъчна за предложената правна квалификация. Този подход
е неправилен и също затрудняващ защитата, защото не единствено размерът на
материалните вреди, а и други с нематериално измерение обществени увреди са
фактическите компоненти, законодателно вложени в коментирания термин. Затова, когато
тази утежнена квалификация се поддържа, тя следва да бъде обстоятелствено подкрепена с
кореспондираща на конкретната ситуация фактология, а не с извадки от задължителната
съдебна практика, нямащи отношение към нея.
Заключението, което се налага, е, че разглежданият обвинителен акт не е бил в
състояние да постави началото на съдебното производство и затова последното правилно е
било прекратено от съда. Ето защо, протестът против постановения в този смисъл съдебен
акт е неоснователен.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 477/06.07.2022 г., постановено в
разпоредителното заседание по НОХД № 310/2021 г. по описа на Районен съд-Харманли, с
4
което съдебното производство по същото дело е било прекратено, а делото върнато на
прокурора за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила,
ограничаващи правото на защита на подсъдимия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5