Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

06.10.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

17.09.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

231

по описа за

2020

година.

Производството е образувано по жалба на Г.Р.О. от ***, действащ чрез адв.Г.Б., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000327/13.07.2020 год., издадена от *** към ОД на МВР - Кърджали, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Счита, че процесната заповед е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В тази връзка релевира доводи, че в оспорения индивидуален административен акт не било описано ясно и точно описание на конкретно извършеното административно нарушение и обстоятелствата, при които било осъществено. Налице било разминаване в промилите на концентрацията на алкохол в кръвта, посочени в ЗППАМ и АУАН и тези в цитираната разпоредба на ЗДвП. В тази връзка в оспорената заповед било отразено, че извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, словесно описано като: „управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда, включително, като съответната норма от закона предвиждала наличието на нарушение установена концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на сто.

Тези несъответствия и неясноти възпрепятствали установяването на нарушението по несъмнен и категоричен начин, респ. водели до невъзможност да се установи правилната квалификация на деянието. Всичко това опорочавало съществено административнонаказателния процес, тъй като водело до ограничаване правото на защита.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000327/13.07.2020 год., издадена от *** към ОД на МВР - Кърджали, сектор „Пътна полиция“ и присъди деловодни разноски.

В съдебно заседание, чрез адв.Б. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата, *** към ОДМВР - Кърджали, с-р „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 13.07.2020 г., около *** часа, в ***, на ***, Г.Р.О. е управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, при което движейки се, с цел излизане от ***, не е спазил необходимата дистанция и е блъснал спрелия пред него лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, собственост на ОДМВР-Кърджали. С оглед настъпилото ПТП е била извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта на двамата водачи с техническо средство Дрегер 7510, с фабр. № ***, което е отчело 0.97 промила на хиляда на Г.Р.О. и нулева стойност на другия водач С. К. С. На жалбоподателя е издаден талон за изследване № *** от *** г., в който е отразена отчетената стойност от техническото средство – 0.97 промила на хиляда. Талонът е връчен на Г.О., който го е подписал без възражения и е отразил, че приема показанията на техническото средство; На жалбоподателя е съставен и АУАН серия ** № ***/*** г. за извършени нарушения на чл. 23, ал. 1 и чл. 5, ал. 3, т. 1,, пр. 1-во от ЗДвП, за това, че на 13.07.2020 г. в ***, ***, е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, след употреба на алкохол от 0.97 промила на хиляда, установено с техническо средство Дрегер, както и, че не е спазил необходимата дистанция, вследствие на което е спрелия пред него лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***. Актът е надлежно връчен на нарушителя и подписан без възражения; Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000327/13.07.2020 г., издадена от Г. Л. Г. – *** към ОДМВР - Кърджали, с-р „Пътна полиция“, на Г.Р.О. от *** е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, при което е отнето СУМПС № ***. Заповедта е издадена въз основа на съставения АУАН серия ** № ***/*** г. за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана, респ. оспорената заповед е законосъобразна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и  7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено със Заповед рег. № 8121з-1524 от 09.12.2016 год. на министъра на вътрешните работи/л. 11 от делото/, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните работи, като в т. 3 от заповедта изрично са посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/.

Заповедта е издадена от компетентен орган ***  в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Кърджали, оправомощен със Заповед № ***/*** г. на директора на ОДМВР Кърджали (т. 1), приложена по делото/л. 10/.  В производството не са въведени доводи и липсват данни, на 13.07.2020 г., *** Г. Л. Г. в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.Кърджали да е бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения. С други думи, оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000327/13.07.2020 г. е издадена от компетентния по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП орган – *** в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Кърджали, действал по делегация, на основание посочената по-горе Заповед № ***/*** г., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, с която, същият е оправомощил посочените в нея длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а” и т. 6 от ЗДвП.

Предвид горното, съдът приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК като е връчена лично и срещу подпис на лицето, спрямо което е наложена ПАМ.

Съдът намира за неоснователни въведения в жалбата доводи, че при издаването на атакуваната заповед са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, свързани с разминаване в промилите на концентрацията на алкохол в кръвта, посочени в ЗППАМ и АУАН и тези в цитираната разпоредба на ЗДвП. В този смисъл, безспорно в оспорената заповед и съставения АУАН е посочено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, което нарушение словесно е описано като: „управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда, включително“, а цитираната норма на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП въвежда забрана за водачите на ППС да управляват пътни превозни средства с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Горното обаче, по никакъв начин не възпрепятствали установяването на нарушението по несъмнен и категоричен начин, респ. не води до невъзможност да се установи правилната квалификация на деянието, както и води до ограничаване правото на защита на лицето, спрямо което е наложена ПАМ. Така въведеното от органа словесно описание на нарушението не води до нарушаване на правото на защита на лицето, спрямо което е приложена принудителната административна мярка, а не води и до неяснота на волята на административния орган, издал процесната заповед, респ. не е налице твърдяното от жалбоподателя съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази връзка, според съда, изложените в жалбата доводи за допуснати нарушения на изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН са ирелевантни за настоящия процес. Наличието или липсата на задължителни реквизити по смисъла на посочените норми, подлежи на проверка в производството по обжалване на издадено наказателно постановление и наложено административно наказание, което се развива по реда на чл. 6, ал. 1 от ЗАНН и е различно от настоящето. Отново следва да се отбележи, че въведеното в ЗППАМ словесно описание на нарушението, правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, като установеното в кръвта на жалбоподателя наличие на алкохол – 0.97 промила и обстоятелството, че при извършената му проверка същият е управлявал МПС,обоснова извода за нарушение на посочената  разпоредба. Не е нужно, а и е излишно, при описанието на нарушението, административният орган да цитира сочената за нарушена правна норма. Достатъчно е, с оглед фактическите основания и обстоятелства, при което е извършено нарушението, то да бъде подведено под съответната правна квалификация, което и е сторено в настоящия случай.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е съобразен и с приложимите материалноправни разпоредби на закона.

Съгласно чл. 171, т. 1, б.“б“ ЗДвП/ бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./, на което основание е наложена процесната принудителна административна мярка, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В конкретния случай оспорената ПАМ е наложена на Г.Р.О. за  нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – неспазване на забраната да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, за което нарушение му е съставен и АУАН серия ** № ***/*** г.

По делото е безспорно, че на 13.07.2020 г. в ***, ***, е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, след употреба на алкохол от 0.97 промила на хиляда, установено с техническо средство Дрегер. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя и се установява от приетите по делото писмени доказателства, които са еднопосочни, непротиворечиви и взаимно кореспондиращи.

В процесния талон за изследване е вписана и точната стойност на установения с техническото средство положителен резултат за наличие на алкохол в издишвания въздух - 0.97 промила. Жалбоподателят е подписал без възражения съставения талон за изследване, като в предвидената графа е попълнил, че приема посочения резултат. В заключение съдът приема, че на Г.Р.О. е извършена надлежна проверка с годно техническото средство, при което същият е приел отчетения от техническото средство резултат, поради което концентрацията на алкохол правилно е установена  въз основа на приетите от водача показания на техническото средство.

Предвид горното, според настоящия състав по отношение на жалбоподателя са били налице предпоставките за прилагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, тъй като констатираното при проверката нарушение, налага незабавно предприемане на една от мерките по чл. 171 ЗДвП, свързани с безопасността на движението по пътищата. Горното деяние е било установено със съставения срещу жалбоподателя АУАН и не се опровергава от приложените по делото доказателства, поради което приложената спрямо лицето ПАМ се явява обоснована и съответна на материалния закон. Предвид значимостта на засегнатите обществени отношения – безопасността на участниците в пътното движение, както и че принудителната административна мярка е наложена в минималния, предвиден в ЗДвП  срок, то последната се явява съобразена и с целта на приложимия закон – осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000327/13.07.2020 г., издадена от *** към ОДМВР - Кърджали, с-р „Пътна полиция“, е законосъобразна и обоснована. Депозираната против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя не се дължат разноски, като с оглед липсата на въведено искане от ответника за присъждането на такива, както и доказателства за направени разноски, съдът не следва да се произнася в този смисъл.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 5-то от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Р.О., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв.Г.Б., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000327/13.07.2020 г., издадена от Г. Л. Г. – *** към ОДМВР - Кърджали, с-р „Пътна полиция“, с която на Г.Р.О. от *** е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, като неоснователна.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                                                              Председател: