Решение по дело №1418/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на зам.кмета на Община-Варна, чрез юрк.С. Д., против Решение № 707/30.05.2024г. на ВРС, VІ-ти състав, постановено по НАХД № 5527/2023г. по описа на същия съд, с което е отменено издаденото от него НП № 931/03.11.2023г., с което за нарушение на чл.93, ал.3 ЗДвП и на основание чл.178е ЗДвП, на И. Д. К., [ЕГН], гр.Варна, е наложена глоба, в размер на 50,00лв. Със същото решение ОДМВР - Варна е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски, в размер на 400,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Оспорва като противоречащ на събраните доказателства извода на ВРС, че НП е издадено в нарушение на процесуалните правила и при недоказано нарушение от субективна и обективна страна. Твърди, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, НП е издадено в срок и от компетентен орган, при спазване на изискванията по чл.57 ЗАНН и при безспорни доказателства за извършено нарушение и за неговия извършител. Съотнасяйки фактите към хипотезата на правната норма, правилно АНО е констатирал нарушение на чл.94, ал.3 ЗДвП, по отношение на което липсват основания за приложението на чл.28 ЗАНН. Сочи, че общественоопасните последици, свързани със затрудняване на останалите участници в движението, вследствие неправилното паркиране на автомобила по чл.178е ЗДвП, е обстоятелство с особена важност. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - И. Д. К., чрез адв.З. И., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор с вх.№ 52452/27.06.2024г. Счита, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и изцяло съобразено с фактите и обстоятелствата, и събраните доказателства. АНО не е изследвал обстоятелства от съществено значение - кой е извършителят на деянието, как и кога е извършено, каква е формата на вина на нарушителя, като счита, че в тази връзка аргументите на съда са изчерпателни. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че изводът на съда за допуснати от наказващия орган съществени процесуални нарушения, не намира подкрепа в събраните по делото доказателства. Моли обжалваното решение да се отмени като неправилно и да се потвърди наказателното постановление.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 17.10.2023г. на наказателния паркинг на Община - Варна бил получен сигнал за паркиран лек автомобил на тротоара на ул.З. в кв.А. Сигналът бил подаден от строителна фирма, която поставяла колчета на тротоара. Във връзка с подадения сигнал, на място, с репатриращия автомобил, отишла и св.К. П., която установила, че на ул.З., до № **, е паркиран л.а. Тойота, сив на цвят, с рег. № [рег. номер]. За констатациите от проверката бил съставен Констативен протокол № ***/17.10.2023г., а автомобилът бил репатриран на паркинга за репатрирани автомобили. Св.П. предоставила протокола на св.С. К. - ст.полицай в сектор Общинска полиция, който по това време изпълнявал служебните си задължения на паркинга. След като жалбоподателят отишъл да си вземе автомобила, св.К. му съставил АУАН № ***/17.10.2023г. за нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП, за това, че паркирал на неопределено от собственика на пътя или администрацията място, с което създава пречки за преминаването на пешеходци. Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № **/03.11.2023г., с което на основание чл.178е ЗДвП на К. е наложена глоба, в размер на 50,00лв.

За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретно е прието, че в обстоятелствената част на АУАН не се съдържат никакви факти и обстоятелства, сочещи на някакво осъществено от въззивника деяние, било то действие или бездействие. В акта се съдържа само констатация, че на определена дата и час, на [улица], е паркиран лек автомобил с рег. № [рег. номер], върху тротоара, на неопределено от собственика на пътя или администрацията място, с което се създава пречка за преминаване на пешеходците. Не става ясно обаче каква е връзката на въззивника с тази констатация. В НП е прието, че К. е паркирал автомобила на посоченото място, като такива факти в АУАН липсват. Според ВРС е налице грубо нарушаване на правото на защита на лицето, т.к. с АУАН му е повдигнато обвинение за неясно какво деяние, а с НП е наказан за деяние, за което не му е повдигано обвинение с АУАН. Изведен е и извод, че доколкото няма доказателства, които да установяват, че именно К. е паркирал автомобила на посоченото място, НП се явява издадено в нарушение на материалния закон. В тази връзка ВРС е съобразил, че Св.П. е дала показания, че като е отишла на място автомобилът вече е бил репатриран, а актосъставителят К. не е очевидец на нарушението.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и обосновано от тях и закона е стигнал до извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Отговорността на И. К. е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.94, ал.3 ЗДвП, според която за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

Нарушението е вменено във вина на К. с АУАН № ***/17.10.2023г., съставен в хипотезата на чл.186, ал.2 ЗДвП - поради отказ да подпише Глоба с фиш № ***/17.10.2023г.

Доколкото административнонаказателното производство се е развило по общия ред - със съставянето на АУАН, правилото по чл.186, ал.3 ЗДвП - да се санкционира собственика, респ. ползвателя е неприложимо, поради което правилно и обосновано от събраните доказателства ВРС е приел, че извършването на нарушението не е доказано от субективна страна.

Макар в АУАН и НП да се съдържат факти, относими от обективна страна към състава на нарушението по чл.94, ал.3, вр.чл.178е ЗДвП - че л.а Тойота с рег. № [рег. номер] е бил паркиран върху тротоар, на неопределено от собственика на пътя или администрацията място, с което се създават пречки за преминаването на пешеходците, от съдържанието на АУАН и НП по никакъв начин не става ясно каква е връзката между жалбоподателя - който видно от отговор рег. № 819р000-11910 по УРИ № 819000-11403/19.02.2024г. е собственик на автомобила, и извършеното нарушение, изразяващо се в нарушаване на забраната за паркиране.

Съгласно чл.178е ЗДвП, с глоба от 50 до 200 лв. се наказва лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари извън разрешените за това места. Тоест, субект на нарушението може да бъде всяко лице, което след прекратяване управлението на автомобила го паркира в нарушение на законовите изисквания, а в случая доказателства, че това е именно К. не са събрани в хода на административнонаказателното производство.

Не се спори, че нарушението не е установено непосредствено от контролните органи и в момента на извършването му, а по сигнал и въз основа на Констативен протокол, съставен от Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ - Варна. Правилно ВРС е съобразил, че Св.П. - съставила констативния протокол, не е присъствала на извършване на нарушението, т.к. когато е отишла на място, автомобилът вече е бил репатриран, а актосъставителят К. не е очевидец на нарушението.

След като в административнонаказателното производство не са събрани доказателства, от които безспорно да се установява, че К. е паркирал автомобила на посоченото в АУАН и НП място, правилно ВРС е приел, че НП е издадено в нарушение на материалния закон.

Обжалваното решение е правилно и като валидно, и допустимо, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение, което съгласно представен списък и договор за правна защита и съдействие от 15.05.2024г., се претендира в размер на 600,00лв.

Възражението на касатора за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е основателно. Съобразно фактическата и правна сложност на спора, извършените процесуални действия - подаване на отговор по касационната жалба и явяване в едно открито съдебно заседание, в което е даден ход по същество, настоящата инстанция преценява, че съответно на предоставената правна защита е адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лв., колкото са присъдени и от въззивната инстанция.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 707/30.05.2024г. на ВРС, VІ-ти състав, постановено по НАХД № 5527/2023г.

ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на И. Д. К., [ЕГН], гр.Варна, [улица], разноски за касационното производство в размер на 400,00лв. (четиристотин лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!