№ 144
гр. гр. Добрич, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20213200500493 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
„СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ"ЕООД - с.П., общ.Д., чрез упълномощения адвокат, срещу
решение №260347/12.05.2021г. по гр.д.№1573/2020г. на Добричкия районен съд, с което е
отхвърлен предявеният от въззивника срещу „О."ЕООД - с.К., общ.Добричка, иск за сумата
от 3 552 лева, представляваща договорна неустойка за неизпълнение по договор, сключен на
28.03.2017г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното заплащане на вземането, както и въззивникът е осъден за
разноските на другата страна.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение,
поради необоснованост и несъответствие на изводите на районния съд със събраните по
делото доказателства по въпроса коя от двете насрещни страни е отказала да изпълни
задължението си да продаде/да изкупи стоката по сключения помежду им договор.
Изложени са доводи за превратно тълкуване на ангажираните от въззивника свидетелски
показания и влагане в тях на съдържание, каквото те нямат. Поддържат се аргументи за
недостоверност и необосновано кредитиране на ангажираните от въззиваемия, ответник по
делото, гласни доказателства, както и за пълно игнориране на представени от въззивника
писмени доказателства за обстоятелства, опровергаващи твърдяното от другата страна и
подкрепящи поддържаното от въззивника, че въззиваемият - ответник виновно не е
1
изпълнил задължението си да продаде на ищеца договореното количество нахут. Настоява
се за отмяна на обжалваното решение и удовлетворяване на предявения иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца договорената неустойка за неизпълнение на задължението
му.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор въззиваемият „О."ЕООД, чрез пълномощника си, оспорва жалбата като
неоснователна и моли за потвърждаване на решението на районния съд.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявен от „СЕРЕНИТИ
ЕНТЪРПРАЙСИЗ"ЕООД срещу „О.“ЕООД иск по чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 3 552 лева, съставляваща неустойка за неизпълнено задължение по
сключен между страните договор от 28.03.2017г. за производство и изкупуване на нахут.
Претенцията е обоснована с това, че ищецът е изпълнил договорното си задължение, като
срещу заплащане предоставил на ответника семена нахут за засяването на 50 дка площ.
Ответникът изпълнил своето договорно задължение да засее така получените семена и да
отгледа посевите. Ответникът не изпълнил следващото си задължение по договора, а именно
да продаде ищеца получената продукция. За неизпълнението той дължал на ищеца
неустойка, договорена в трикратния размер на фактурираните семена, но претендирана от
ищеца в посочения размер от 3 552 лева.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с възражение, че не продал
произведения по договора нахут на ищеца, защото ищецът не пожелал да го купи.
Съответно на уговореното, управителят на ответника уведомил представляващия ищцовото
дружество за началото и края на жътвата на нахута, но, противно на уговореното, ищецът не
изпратил транспорт за извозване на продукцията и не я изкупил. Това било, защото ищецът
нямал интерес да изкупи продукцията при договорената цена от 1 300 лева на тон, тъй като
след сключване на договора и към момента на жътвата пазарната цена на нахута била
спаднала драстично.
По повод последното, ищецът е посочил, че напротив – след сключване на договора и към
момента на жътвата пазарната цена на нахута се била повишила и ответникът бил този,
който искал за продажбата на произведения от него нахут по-висока от договорената цена.
Установено е по делото, че на 28.03.2017г. страните са сключили договор за производство и
изкупуване на нахут срещу предоставяне на семена. С договора те се съгласили ищецът да
предостави на ответника семена нахут за засяването на 50 дка площ; ответникът се задължил
да заплати семената, да ги засее, да отгледа и ожъне продукцията.
Съгласно чл.4.1. от договора ответникът бил длъжен да продаде, а ищецът да купи, при цена
от 1300 лева на тон, цялата продукция, добита от площите, засяти с предоставените от
ищеца семена. Съгласно чл.3.4. пет дни преди началото на жътвата ответникът бил длъжен
да уведоми ищеца за готовността си да изпълни, а съгласно чл.6.1. ищецът имал задължение
2
със собствен транспорт да извози продукцията от складовата база на ответника.
Не е спорно, че доставянето и заплащането на семената, засяването им, отглеждането и
ожънването на продукцията е осъществено, съобразно уговореното. Не е спорно и, че
продукцията не е продадена от ответника, респ. изкупена от ищеца, който не е изпращал
свой представител и транспорт за извозването й. Спорно е, коя от двете насрещни страни е
причината това да не се осъществи, както е договорено.
По делото са събрани две групи гласни доказателства.
Ангажираните от ответника свидетели В.М.П. и М.Г.И. са работили при него по времето,
когато се е развило спорното правоотношение. Свидетелят М.Г.И. управлявал комбайна, с
който нахутът бил ожънат, а свидетелят В.М.П. управлявал трактора с ремаркето, с което
ожънатият нахут бил извозван от полето. Свидетелят В.М.П. е дал показания, че в негово
присъствие управителят на ответника се обаждал на този, за когото бил нахутът, два пъти –
два/три дни преди началото на жътвата и после по време на жътвата. В тези разговори
управителят казал на другия да вземе мерки, да си осигури транспорт и да дойде да си
прибере продукцията. И двата разговора били проведени при пуснат от управителя на
ответника високоговорител на телефона му и били чути от свидетеля, който единствен
присъствал на тях; вторият разговор бил проведен на полето, докато другият свидетел
жънел с комбайна. Другият свидетел М.Г.И. е дал показания, че и той присъствал на
телефонно обаждане от управителя на ответника до „***“, за когото бил нахутът. И според
този свидетел разговорът бил проведен на полето, в деня на жътвата, при пуснат
високоговорител на телефона, като свидетелят чул „***“ да отговаря: „ще видим, ще дойда,
ще го взема“.
В онзи период свидетелят А.П.В. бил управител, а свидетелката Р.С.М. - технически
сътрудник в ищцовото дружество. Свидетелят А.П.В. е дал показания, че водил няколко
телефонни разговора с управителя на ответника, който настоявал за предоговаряне на
цената, тъй като пазарната цена на нахута се била увеличила и заявил, че на договорената
цена няма да даде нахута на ищеца. Последният разговор бил проведен след приключване на
жътвата. Свидетелят се обадил на управителя на ответника от офиса си в присъствието на
свидетелката Р.С.М. и попитал кога да изпрати транспорт за нахута. Свидетелката не е чула
отговора на другата страна, но управителят на ищеца затворил телефона ядосан с думите „…
и от тази фирма нищо няма да вземем“. Според свидетелката преди това обаждане
управителят й поискал справка за фирмите, които не са си издължили продукцията нахут и
се обаждал с идентично питане на всяка една от тях.
Ясно е, с оглед гласните доказателства, че ищецът е бил уведомен за предстоящата жътва на
произведения по договора от ответника нахут и за нейното приключване. Дали
уведомяването е станало от ответника, както /твърде противоречиво и необосновано/ сочат
неговите свидетели, или управителят на ищеца сам е предприел действия да събере
сведения, както се изнася от неговите свидетели, е без значение. Ищецът е знаел, че жътвата
е приключила и нахутът е прибран в склада на ответника, при което са налице
3
предпоставките по чл.6.1. от договора ищецът да изпълни задължението си да изпрати
транспорт за извозване на нахута. В съвкупност показанията на свидетеля А.П.В.,
подкрепени от показанията на другата ищцова свидетелка и косвено от писмените
доказателства – фактури за закупени от ищеца от трети лица количества нахут на по-висока
цена, навеждат твърдяното от ищеца искане от страна на ответника за увеличаване на
договорената помежду им цена наистина да е вярно. Но исканията на едната страна за
изменение на договора и предварителното й изявление, че при договорените условия няма
да изпълни, не освобождават другата страна от нейното задължение, съставляващо
предпоставка за изпълнение от първата страна. Кредиторът дължи съдействието, без което
длъжникът не може да изпълни – чл.95 от ЗЗД. При положение, че ищецът не е изпратил
транспорт за получаването на нахута от склада на ответника, ответникът не би могъл да
изпълни задължението си да му го предаде. Дали при изпратен от ищеца транспорт
ответникът би предал нахута, както е длъжен по договора, или би отказал, както в
предварителни разговори е заявил, че ще направи, тук не може да се предполага.
Същевременно извън спора е въпросът за вредите на ищеца от евентуален отказ на
ответника да предаде нахута при осигурен от първия транспорт и начина за тяхното
възмездяване. Само при оказано от ищеца съдействие и изпълнение на неговото задължение
да получи /изпратен транспорт/ и сторен при тези условия отказ на ответника да предаде
нахута, ответникът би бил отговорен за неизпълнението на договорното си задължение. В
случая ищецът по своя преценка и предположение не е изпълнил изискуемото по договора
за получаването на нахута, и така не е създал предвидената в договора предпоставка
ответникът да може да изпълни. Поради това отговорността за неизпълнението не е на
ответника, който няма задължение по чл.92 ал.1 от ЗЗД да заплати на ищеца предвидената в
чл.7.1. от договора неустойка за неизпълнение.
От изложеното следва, че въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционното
решение, отхвърлящо неоснователната претенция на ищеца за неустойка, е правилно и
следва да бъде потвърдено, вкл. в частта за разноските, възложени в тежест на ищеца.
За въззивната инстанция на ответника – въззиваем разноски не се присъждат, тъй като
такива не са поискани и няма данни да са сторени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260347/12.05.2021г. по гр.д.№1573/2020г. на Добричкия
районен съд.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5