МОТИВИ към Присъда № 230/11.05.2010г. по НОХД
2335/2010г. по
описа на ПРС-ІІІн.с.
Районна прокуратура-гр.
Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Д.И.И. за това, че за времето
от 14.02.2007г. до 16.12.2009г. в гр. Пловдив, е държал огнестрелно оръжие –
пистолет „Макаров” калибър 9мм с № ІМ 392426 и
боеприпаси – 44бр. пистолетни патрони калибър 9х18мм, без да има за това надлежно
разрешение- престъпление по чл.339 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-Пловдив поддържа изцяло повдигнатото обвинение,
като счита, че по отношение на подсъдимия следва да бъде приложена нормата на
чл.55 от НК и на същият да бъде наложено наказание „пробация” за срок от една
година и шест месеца при първите две задължителни мерки, а по отношение на
веществените доказателства по делото, счита че същите следва да се отнемат в
полза на Държавата на основание чл.53 от НК.
Подсъдимият Д.И.И. се признава за виновен, изразява
съжаление за стореното. В съдебно заседание същият лично и чрез защитника си – адв. К., прави искане делото да протече по реда на
съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, без да бъде извършван
разпит на свидетелите и вещото лице по делото. С протоколно определение съдът е
допуснал такова предварително изслушване на страните като е обявил, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от приобщените в досъдебното
производство доказателства, без да събира такива за фактите и обстоятелствата,
изложени във внесения обвинителен акт.
Граждански иск не е предявен.
Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Д.И.И. е роден на ***г***, живущ ***,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, със
средно образование, пенсионер по болест, ЕГН **********.
През 2000г. подсъдимият си закупил пистолет „Макаров” калибър 9 мм. с № ІМ 392426 както и боеприпаси за
същият – пистолетни патрони калибър 9х18 мм. След направено надлежно искане до
служба „КОС” при Второ РУ на МВР гр. Пловдив, на И. било издадено разрешително
за съхранение и носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси, което било валидно
до 14.02.2004г. В последствие, след като изтекъл срока на разрешителното, той
бил удължен с три години - до 14.02.2007г. След изтичането и на този срок подсъдимият
не предприел действия за ново удължаване на срока на разрешителното му за
съхранение и носене на огнестрелно оръжие, но и не изпълнил задължението си да
предаде пистолета и боеприпасите в служба „КОС” при Второ РУ на МВР гр. Пловдив
за съхранение до подновяване на въпросното разрешително. По същото време свидетелят
Н. – служител на служба „КОС” при посоченото полицейско управление, установил
това обстоятелство и уведомил за него свидетелят П. – полицейски инспектор при управлението,
на чиято територия живеел по постоянен адрес подсъдимият И.. Свид. П. многократно търсил подсъдимия на адреса, но не го
намерил. Все пак успял да се свърже по телефона със свидетелката И. – съпруга
на подс. И., на която казал за изтеклото разрешително и за това, че следва
незабавно оръжието и боеприпасите да бъдат върнати във Второ РУ на МВР гр. Пловдив.
Няколко дни по-късно свид. П. успял да се свърже по
телефона и лично с подсъдимия и го уведомил, че следва да изпълни задължението
си да занесе в полицейското управление пистолета „Макаров”
и боеприпасите за него, които съхранява в дома си. Отделно от свид. П., свид. Н. също
разговарял по телефона с И., като на свой ред я уведомил, че разрешителното за
съхранение и носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси на съпруга й е изтекло и
следва същите да бъдат занесени и предадени във Второ РУ на МВР гр. Пловдив до
подновяването му по съответния ред. Едва на 16.12.2009г. подс. И. се явил в
управлението и предал пистолета „Макаров” и
боеприпасите – 44 бр. пистолетни патрони на свидетеля Н..
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-балистична експертиза, представените за изследване:
пистолет „Макаров” калибър 9 мм с № ІМ 392426 е
технически изправен и може да възпроизведе изстрел със стандартни пистолетни
патрони калибър 9х18мм. Съгласно ЗКВВООБ пистолетът представлява огнестрелно
оръжие. От своя страна боеприпасите – 44бр. патрони калибър 9х18мм, са
стандартни пистолетни патрони. Същите са изправни, годни да възпроизведат
изстрели и съгласно чл.6 от ЗКВВООБ представляват боеприпаси.
Така изложената фактическа обстановка се установява,
според съда по безспорен и категоричен начин от една страна от обясненията на
подсъдимия Д.И.И., изразили се в направеното от същия пълно признание на
фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а от друга от
показанията на свидетелите А.И.Н., Н.П.П., Б.П.И., депозирани в досъдебното производство, както и от писмени доказателства
по делото-заключение на съдебно-балистична
експертиза, разрешение № 633, фактура, искане, удостоверение за придобита
правоспособност, удостоверение за доходи, служебна бележка, разрешение за
носене и употреба на огнестрелно оръжие, протокол за приемане на ВВООБ, АУАН,
вносна бележка, епикризи, болнични листове, свидетелство за съдимост и
характеристична справка, приложени по делото и приобщени на основание чл.283 от НПК.
Настоящият състав напълно кредитира обясненията на
подсъдимия, изразили се в направеното от него самопризнание по делото и
показанията на горецитираните свидетели, като ги счита за обективни, логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие
помежду си и с писмените доказателства по делото.
Всички те приобщават относими
факти и обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в
зависимост от това на каква част от протеклите събития съответните лица са
станали преки очевидци, като по този начин пряко установяват обстоятелствата
както във връзка с притежаването на надлежно разрешително за носене и
съхранение на огнестрелно оръжие от страна на подс. И., така и контактите на
същия със служителите на Второ РУ на МВР гр. Пловдив и предаването на оръжието
и патроните с надлежен протокол на 16.12.2009г.
Съдът дава вяра на заключението на изготвената по
делото съдебно-балистична експертиза, което намира за
обективно, всестранно, незаинтересовано, компетентно изготвено, с необходимите
професионални знания и опит, в съответствие с материалите по делото.
Всъщност с оглед реда на проведеното по делото производство-по чл.371 т.2 от НПК, между страните не се
спори относно верността на изложените в обвинителния акт фактически
обстоятелства и извършените от подсъдимия И., както и от свидетелите действия.
Това се потвърждава непосредствено и от направените самопризнания от страна на
подсъдимия, по реда на глава ХХVІІ от НПК, в които
той изцяло признава гореописаната обстановка.
В конкретния казус единствения спор касае правната
страна на деянието и представлява ли то престъпление по смисъла на наказателния
кодекс, за което да е необходимо да се наложи предвидено в същия кодекс
наказание.
Според настоящия състав при така установената по
категоричен начин от съвкупния доказателствен материал по делото фактическа
обстановка, с поведението си подсъдимият Д.И. не е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление по чл.339 ал. 1 от НК, за това за времето от 14.02.2007г. до 16.12.2009г. в гр. Пловдив,
да е държал огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров”
калибър 9 мм с № ІМ 392426 и боеприпаси – 44бр. пистолетни патрони калибър 9х18
мм, без да има за това надлежно разрешение, тъй като макар и горното деяние формално
да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, то неговата
обществена опасност е явно незначителна.
От обективна страна, несъмнено, в инкриминирания период в гр. Пловдив,
подсъдимият е държал посочените огнестрелно оръжие и боеприпаси, след като е
изтекъл срока на издаденото му за това разрешително, тоест без наличието на
надлежно такова. Формално са изпълнени
всички елементи от обективната страна на престъплението, като наистина съгласно
трайно установената съдебна практика, както и правната теория, за наличието на
съставомерно такова деяние е необходимо и достатъчно съществуването на
изброените обстоятелства. Безспорно се установи, че след надлежното придобиване
на инкриминираните вещи и издаването на разрешително за съхранението и носенето
им през 2000г., подс. И. подновил същото и срока на последното изтичал на
14.02.2007г. Категорично се доказа по делото и това, че въпреки изтичането на
този срок, И. не предприел действия за ново подновяване на разрешителното, нито
предал оръжието и патроните във Второ РУ на МВР гр. Пловдив. По делото са
налице и еднопосочни доказателства, а именно показанията на свидетелите Н. и П.,
че след проведени разговори между тях и, от една страна, свид.
И., а от друга и подсъдимия, последният се явил на 16.12.2009г. и предал
пистолета и патроните за него. По отношение на последните пък, е налице
заключението на съдебно-балистичната експертиза,
според която същите представляват – пистолета - огнестрелно оръжие, а патроните
– боеприпаси за огнестрелно оръжие. Съдът, както се посочи и по-горе, възприема
заключението на вещото лице в тази насока, което не се оспорва и от страните по
делото.
За да приеме обаче настоящият съдебен състав, че в
случая, макар
и горното деяние формално да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление – това по чл.339 ал. 1 от НК, то неговата обществена
опасност е явно незначителна, тоест
налице е хипотезата на чл. 9 ал.2 от НК, съдът взема предвид редица
обстоятелства по делото.
Безспорно е установено в хода на
щателно проведеното разследване в хода на досъдебното производство и в
съдебното такова, че подсъдимият е придобил както оръжието, така и боеприпасите
за него, по напълно легален начин, въз основа на всички изискуеми документи и
поради това от съответния компетентен орган му е било издадено предвиденото в
Закона разрешително за тяхното съхранение и носене. Тоест И. е изпълнил всички
изисквания на българското законодателство, свързани с особения ред за
съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси, като освен това е подоновил в
срок веднъж издаденото му разрешително.
На следващо място в края на инкриминирания по делото
период – на 16.12.2009г. подсъдимият сам се е явил във Второ РУ на МВР гр.
Пловдив, където доброволно е предал държаните пистолет „Макаров”
и 44бр. патрони за него срещу съответен протокол. Освен това за периода, в
който И. е държал вещите след изтичане срока на разрешителното му, е съставен
АУАН и въз основа на него е издадено наказателно постановление, с което му е
наложена глоба в размер на 1 200лв., която И. отново доброволно е
заплатил. Тоест поведението му веднъж вече е било санкционирано по
административен ред и той е понесъл административна отговорност за това.
От съществено значение в случая, според състава, са
обстоятелствата, поради които се е стигнало до посоченото държане след изтичане
срока на издаденото разрешително. Както се доказа по несъмнен начин от
показанията на свидетелката И., подкрепени и от приложената по делото
медицинска документация на името на подсъдимия, през месец март 2006г. същият е
претърпял преден миокарден инфаркт, придружен с артериална хипертония, атерогенна дислипидемия и язвена
болест. Всичко това е наложи постъпването му по спешност в болнично заведение и
провеждането на интензивно лечение и то на два пъти – през месец март и през
месец май 2006г. В последствие така посоченото влошено здравословно състояние
на И. е наложило периодичното му лечение в амбулаторни условия, както и е
породило невъзможност за същия да се труди.
Именно всички тези обстоятелства, а не злонамереното
желание на подсъдимия да държи огнестрелно оръжие и боеприпаси без разрешение,
станали причина и същият да не спази изискванията на закона като или поднови
разрешителното си, или предаде вещите в съответното полицейско управление след
изтичане на срока на издаденото му разрешение за съхранение и носене на оръжие.
На следващо място, както беше посочено, престъплението
по чл.339 ал. 1 от НК е формално, но и престъпленията на просто извършване, за
да са такива, трябва да са общественоопасни в достатъчна степен, тоест следва
да покажат типичната за конкретния вид проява степен на засягане на обекта на
деянието, което да обоснове използването на санкционните средства на
наказателното право. Установената и описана по-горе в настоящите мотиви
фактическа обстановка, по категоричен начин определя много ниската степен на
обществена опасност на увреждане на обществените отношения. Касае се за едни
пистолет и 44бр. патрони, придобити по законоустановения ред от подсъдимия и
съхранявани от същия, като те никога не са послужили за осъществяване на
някакво противоправно деяние било от страна на И., било от друго лице. Следователно
от така извършеното от подсъдимия деяние не са настъпили каквито и да било
вредни последици, нито са били засегнати законни права и интереси на други
членове на обществото.
Неразривно свързано с наличието или не на извършено
престъпление по смисъла на Наказателния кодекс, за което да е необходимо да се
наложи определено наказание, се явява и личността на дееца. В конкретния случай
се касае за улегнал човек, с чисто съдебно минало, без каквито и да било данни
за извършвани до момента противоправни прояви, с отлични характеристични данни,
занимавал се с обществено полезен труд. Следователно се налага извода, че И. е
лице с изключително ниска степен на обществена опасност. Освен това същият
изразява искрено съжаление за стореното, оказва пълно съдействие при разследването
и демонстрира силно самокритично отношение към собственото си поведение.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия И. с ясно изразен пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественопасните му последици и е целял настъпването им.
При така изложената и установена по
делото фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна
подсъдимият Д.И.И. не е осъществил състава на престъпление по чл.339 ал.1 от НК
за това за времето от 14.02.2007г. до 16.12.2009г. в гр. Пловдив, да е държал
огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров” кал.9 мм с №
ІМ 392426 и боеприпаси – 44 бр. пистолетни патрони кал. 9х18 мм, без да има за
това надлежно разрешение, тъй като макар и горното деяние формално да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, то неговата обществена опасност
е явно незначителна. Поради това и на основание чл.9 ал.2 от НК същият следва
да бъде ОПРАВДАН по така повдигнатото му обвинение в горепосочения смисъл.
Иззетото
по делото веществено доказателство – пистолет «Макаров» калибър 9мм с № ІМ 392426, находящо се на съхранение в служба „КОС”
при Второ РУ на МВР гр. Пловдив, следва, на основание чл.53 ал.2 б.А, като вещ, чието притежаване е забранено, да бъде
ОТНЕТО в полза на Държавата.
В хода на досъдебното
производство по делото са били направени разноски в размер на 35лв. за съдебно-балистична експертиза. Предвид признаването на
подсъдимия Д.И.И. за невинен по повдигнатото му обвинение и на основание чл.190
от НПК, следва така направените разноски ДА ОСТАНАТ за сметка на Държавата.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : особено мнение
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ : 1 п
2.п
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК
По настоящото дело не съществува спор
относно фактите и обстоятелствата, установени по същото и имащи пряко значение
за съставомерността или не на деянието, вменено във
вина на подсъдимия Д.И. Именно и поради това настоящия състав допусна
разглеждане на делото по реда на чл.371 т.2 от НПК, тъй като признанието от
страна на подсъдимия на фактите и обстоятелствата, изложени във внесения за
разглеждане обвинителен акт, се подкрепя безсъмнено от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства – свидетелски
показания и писмени доказателства. С оглед на това и категорично по делото е
установено както придобиването на инкриминираните пистолет и патрони, така и
тяхното „държане” – съхранение по предвидения ред от подсъдимия, въз основа на
надлежно издадено разрешително за това, от компетентен орган. Безспорно се
доказа и обстоятелството относно продължаване срок на това разрешително до
14.02.2007г., така и липсата на предприети действия от страна на И. след тази
дата било като отново да го поднови, било като предаде оръжието и боеприпасите
в полицейското управление по местоживеене до подновяване на разрешителното.
В случая е налице единствено правен
спор относно това така извършеното от подсъдимия представлява ли съставомерно
деяние по смисъла на чл.339 ал.1 от НК, за което да му се наложи определено
наказание или следва по отношение на същото да се приложи нормата на чл.9 ал.2
от НК.
Според съдията-докладчик
всички обстоятелства, наведени в съдебно заседание от страна на защитата са доказан
по делото факт, но налагат различни правни изводи. Безспорно е, че
осъщественото деяние обхваща състава на престъпление на просто извършване, на
формално престъпление и за неговата съставомерност и довършеност е необходимо и достатъчно единствено държането
на инкриминираните по делото вещи без надлежно разрешително, в конкретния
случай такова с изтекъл срок. В този смисъл законодателят не поставя каквито и
да било други изисквания за пораждане на наказателна отговорност по реда на
чл.339 ал.1 от НК. Тоест, за да е налице деяние от посочения вид, от обективна
страна е необходимо и достатъчно извършеното от И. – държането на пистолета и
патроните след изтичане срок на разрешителното, което, както се посочи се
доказва от гласните и писмените доказателства по делото, а и от собствените
признания на дееца. Други изисквания законодателят не е предвидил. Освен това
обществената опасност на този вид престъпления се обуславя от непосредствения
обект на засягане. Това са обществените отношения, свързани с безопасното
боравене с общоопасни средства, каквито са огнестрелните оръжия и боеприпасите,
засягащи и потенциално застрашаващи живота и здравето на гражданите. В този
смисъл и само „държането” на огнестрелно оръжие и боеприпаси при хипотезата на
конкретната правна норма представлява престъпление с немалка степен на обществена
опасност, която не следва да се подценява и омаловажава. При уреждане на съставомерните признаци на същите, законодателят е отчел
действащите в страна и в момента
обществени отношения, необходимостта от по-интензивна защита на телесния
интегритет на гражданите от увреждания, включително и случайни такива, посредством такива
източници на повишена опасност, каквито се явяват огнестрелните оръжия и
боеприпасите за тях. Именно поради това и са налице редица строги изисквания
както във връзка със самото придобиване на възможност за съхранение и носене на
оръжия, така и по отношение на режима на тяхното съхранение точно с цел охрана
на значим обществен интерес.
В този смисъл изцяло ирелевантни в случая са
наведените от защитата обстоятелства относно придобиването на пистолета и
патроните и липсата на извършено друго престъпление, както и по отношение на
количеството инкриминирани вещи. Както се посочи и по-горе, основание за
възникване на наказателната отговорност на И. е именно съхранението на един
пистолет и 44бр. патрони, тъй като в чл.339 ал.1 от НК никъде не се поставя
изискване за определен брой, вид и други характеристики на държаните оръжия и
боеприпаси. Изложеното изцяло се отнася и до придобиването на инкриминираните
вещи, тъй като вмененото престъпление касае самия факт на съхраняване на
вещите, а не механизма на придобиването им. Според посочената правна норма
наказателна отговорност по текста се поражда както когато едно оръжие е
придобито без надлежно разрешително, така и когато то само се държи без такъв
документ. Следователно в законодателството са регламентирани няколко форми на
изпълнителното деяние, възможни поотделно или при различно съчетаване, като не
е диференцирана отговорността за която и да било от тях. Тоест липсва изискване
двете изпълнителни деяния – придобиване и държане без съответно разрешително, да
съществуват кумулативно, а е достатъчно реализирането
само на едно от тях за обективирането на престъпление.
В случая И. е осъществил именно второто – придобил е по предвидения ред
пистолета и патроните, но ги е държал
без съответно разрешително за това. На следващо място, ако от деянието бяха настъпили и някакви други вредни последици, то
последните не биха били необходима предпоставка за изпълване на фактическия
състав на деянието по чл.339 ал.1 от НК, а единствено биха обективирали
друг, по-тежък състав на престъпление и съответно с различна правна
квалификация. Изложеното изцяло се отнася до броя на държаните от И.
боеприпаси, за което също няма въведен количествен критерий в нормата на чл.339
ал.1 от НК, а последният е от значение в случаите, когато съответните
боеприпаси са в голямо количество и това от своя страна би следвало да доведе
до квалифициране на извършеното по ал.2 на чл.339 от НК, тоест до реализирането
от обективна страна на по-тежко престъпление.
Според съдията-докладчик
мотивите за извършване на едно престъпление имат своето място в обекта на
изследване по всяко дело, но в конкретния случай не биха могли да доведат до
приложението на чл.9 ал.2 от НК. В тази връзка отново следва да се посочи, че
действително е налице сериозно заболяване на подсъдимия И., което дори, в
определен момент, е поставило в опасност живота му. Същевременно, главното в
случая е това, че тази опасност е съществувала далеч преди началото на
инкриминирания по делото период. Видно от приложените от самия И. епикризи и
болнични листове в досъдебното производство, същият е
постъпил на интензивно лечение в болнично заведение по повод преживения инфаркт
на 24.03.2006г. и е бил изписан за амбулаторно лечение на 31.03.2006г.
Последвалото ново хоспитализиране пък е било за
периода 09.-11.05.2006г. От издадените болнични листове е видно, че е предписано
домашно лечение на И., включително до 15.09.2006г. Тоест всички описани
неблагоприятни събития по отношение здравословното състояние на подсъдимия, са
протекли далеч назад във времето и към инкриминирания момент – 14.02.2007г.,
включително и до края на периода, отразен в обвинителния акт – 16.12.2009г., липсват каквито и да било
данни същият да не е бил в обективно състояние да изпълни задължението си по
закон във връзка с държаните пистолет и боеприпаси като поднови разрешителното
си за тях или ги предаде във Второ РУ на МВР гр. Пловдив до подновяването му.
Тук е необходимо да се изтъкне
ирелевантността на субективната нагласа на подсъдимия и членовете на неговото
семейство по отношение на оръжието и боеприпасите. Така факта, че тяхното
внимание е било насочено, както твърди свид. И., само
към здравето на И., по никакъв начин не освобождава последния от задълженията
му, свързани с посочените вещи. Още повече, че той вече веднъж е спазил
процедурата по удължаване срока на разрешителното си и е съвсем наясно как
следва да се постъпи в тези случаи. Въпреки това И. бездейства и то в
продължение на почти три години.
В тази връзка не отговаря изобщо на
обективната истина твърдението на защитата относно осъществените телефонни
разговори на свидетелите Н. и П. както с И., така и с И.. В показанията си,
дадени във фазата на досъдебното производство и включени
към доказателствата по делото на основание чл.283 от НПК, полицейските
служители са категорични какво са казали на семейство И.. Така свид. Н. заявява: „Проведох
телефонен разговор с жена, която се представи за съпруга на И.. Уведомих я за
целта на моето обаждане и същата заяви, че ще го /И./ уведоми да се яви във Второ РУ и да предаде оръжието си.” На свой ред свид. П. казва: „...проведох
разговор с жена, която ми се представи като съпруга на Д.И.. Обясних й, че съпругът й притежава огнестрелно оръжие с
изтекло разрешително и трябва да се яви с оръжието във Второ РУ и да го предаде
за съхранение.” Нещо повече, този свидетел разказва подробно и за
проведения разговор лично с И. – „Обясних
му, че срокът на разрешителното му е изтекъл и го съхранява незаконно. За целта трябва да предаде
оръжието във Второ РУ, докато получи разрешително.” Следователно
подсъдимият, въпреки собственото си задължение да следи за срочността на
издаденото му разрешително за съхранение и носене на огнестрелно оръжие и
боеприпаси за него, е бил допълнително уведомен за неправомерното си поведение
както лично, така и чрез своята съпруга на три пъти, като освен това подробно
му е разяснено какво следва да стори, но той е предприел необходимите действия
едва в края на 2009г.
Именно поради това съдията-докладчик
не споделя доводите на защитата за липсата на субективно намерение да бъде
извършено престъпление по чл.339 ал.1 от НК от страна на подс. И.. Още повече,
че ако тази теза беше подкрепена от съответните доказателства по делото в
изискуемия от НПК обем, то това не би довело до квалифициране на деянието на
подсъдимия като, такова, за което да се приложи нормата на чл.9 ал.2 от НК, а
би мотивирало оправдаване на същия по повдигнатото му обвинение поради липса на
субективен състав на престъплението.
Във връзка с последното следва да се посочи, че отново
е без значение за правилната квалификация на деянието дали И. сам е предал
доброволно оръжието и боеприпасите или те са били намерени от съответните
компетентни органи, посредством някой от способите на НПК. По отношение и на
тези обстоятелства, законодателят не поставя каквито и да било изисквания в
цитираната норма на чл.339 ал.1 от Наказателния кодекс. Достатъчно е само да е
установено, независимо по какъв начин, стига той да отговаря на изискванията
относно доказателствата и доказателствените средства на НПК, че в конкретен
времеви период е осъществен някой от съставомерните
признаци на престъплението – придобиване или държане на оръжия и/или боеприпаси без надлежно разрешително за целта. А по отношение на наложената на подсъдимия
санкция по административен ред, следва да се уточни, че се касае за два коренно
различни вида отговорност – наказателна и административна, които не само, че не
се изключват една друга, но в общия случай биха могли да се осъществят
поотделно с едни и същи действия, респективно бездействия.
Още повече, че видно от текста на издаденото Наказателно постановление, глобата
е наложена на И., за това, че съхранява огнестрелното оръжие, като не е подал
необходимите документи за издаване на разрешение за съхранение и продължаване
на срока на разрешението за носене и употреба. Следователно, касае се за съвсем
различен вид противоправно деяние, стоящо извън фактическия състав на
престъплението по чл.339 ал.1 от НК.
Изложеното изцяло се отнася и до останалите аргументи
на защитата относно необходимостта от приложение на чл.9 ал.2 от НК. Така от
една страна липсват каквито и да било данни оръжието и боеприпасите да са
съхранявани от И. в каса, намираща се в работилницата му, върху която същият да
не е имал поглед, тъй като е преустановил трудовата си дейност за дълъг период
от време. Освен това, дори посоченото да беше факт, което не се доказа по
делото, то само по себе си подобно обстоятелство отново не би довело до
отпадане на наказателната отговорност на И., а още по-малко да обоснове
наличието на извършено деяние, което само формално да осъществява признаците на
престъпление, но да е с явно незначителна степен на обществена опасност.
Относно поведението на служителите във Второ РУ на МВР гр. Пловдив, защитата
сама прави уговорка, че не желае да прехвърля вината върху тях, а тук следва да
се допълни още и това, че не полицейските служители, а именно подсъдимият И. е
получил правото да съхранява и носи огнестрелно оръжие и точно той следва да
изпълни задълженията, които се пораждат от това. От своя страна и бездействието
на компетентните органи, според съдията – докладчик, не подкрепя извода за явна
малозначителност на извършеното деяние.
Всъщност, според съдията, всички изложени по-горе
обстоятелства, намерили място в обективната действителност, по своя характер
представляват не основание за приложението на нормата на чл.9 ал.2 от НК, а би
следвало да се обсъждат само при индивидуализация на определено по вид
наказание, включително и такова при условията на чл.55 от НК, за което са
налице основания да се наложи и извън диференцираната процедура за разглеждане
на делото – тази по реда на чл.371 т.2 от НПК.
Тоест според председателя на състава по делото са
налице категорични, безспорни и еднопосочни доказателства, че с действията си
подсъдимият Д.И.И. е реализирал както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъплението по чл.339 ал.1 от НК за това, че за времето от
14.02.2007г. до 16.12.2009г. в гр. Пловдив, е държал огнестрелно оръжие –
пистолет „Макаров” калибър 9мм с № ІМ 392426 и
боеприпаси – 44бр. пистолетни патрони калибър 9х18мм, без да има за това надлежно
разрешение.
За така извършеното от подсъдимия И. престъпление,
съдията – докладчик намира, че за постигане целите както на индивидуалната,
така и на генералната превенции, е необходимо по отношение на същото да се
приложи нормата на чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК. Поради това и предвиденото
от чл.339 ал.1 НК, в редакцията му, действала към инкриминирания период,
наказание до шест години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, предвид липсата на предвиден
специален минимум следва, на основание чл.58а ал.1 от НК, действал отново към
периода на деянието, следва да бъде заменено с друго по вид наказание, а именно
ПРОБАЦИЯ. Според състава именно с така определеното по вид наказание, ще се
постигнат целите на наказанието, касаещи индивидуалната и генералната
превенции, уредени в цитирания чл.36 от НК. Това е така от една страна с оглед
обстоятелството, че настоящото производство е проведено при условията на
чл.371, т.2 от НПК, което налага задължителното приложение на цитираната норма,
по силата на чл.373, ал.2 от НПК. Освен това според председателя, по делото са
налице многобройни, смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Такива се
явяват чистото му съдебно минало, признанието на вината и оказаното съдействие
при разследването, изразеното искрено съжаление за стореното, много добрите
характеристични данни, липсата на каквито и да бил противоправни прояви до
момента, невисоката степен на обществена опасност на деянието. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се установяват. Предвид изложеното и на Д.И.И. следва да се наложи наказание ПРОБАЦИЯ за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, като на основание чл.42а ал.2 т.1 и т.2 вр. чл.42б от НК същото се
изпълни чрез задължителната му регистрация по настоящия му адрес в гр. П.,
ул.”Р.” № ..., с явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице ДВА пъти седмично, както и чрез
задължителни периодични срещи с пробационен служител.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП
