Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 48 / 10.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на десети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при
секретар Стоянка Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова
адм.д. № 1872 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.215 от ЗУТ.
Жалбоподателката
Ж.Х.М. *** е оспорила заповед № РД-08-371/27.06.2019 г. на кмета на Община Айтос,
с която е наредено да се извърши принудително премахване на незаконен строеж,
представляващ „Бетонна стена“, в източния край на полски път между поземлени
имоти № 282 и № 263, местност „Ляската“, землище гр.Айтос, изградена перпендикулярно
на северната граница на поземлен имот № 282 и ограничаваща преминаването по
полския път. Предоставен е срок за доброволно премахване на строежа на Ж.Х.М..
В
жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен. Жалбоподателят
посочва, че само е извършила укрепване на пътя, като подпорната стена е
изградена в самия край на пътя, където той свършва. Твърди, че скицата към
съставения констативен акт не отразява правилното разположение на процесния
строеж. Иска съдът да отмени оспорената заповед.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуален представител поддържа
жалбата, ангажира доказателства и иска да бъде отменен обжалваният
административен акт. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът
по жалбата – кмет на Община Айтос, редовно призован, не изпраща представител.
Представя административната преписка.
ФАКТИТЕ:
На 14.03.2019г. до
кмета на Община Айтос е изпратено заявление с вх. № 94-00-720 от С. Г.А.относно
изградена от Ж.М. напречна стена на пътя, която А.твърди, че е навлязла в имота
му и са били счупени бетонни колове (л.39).
На 08.05.2019г.
служители от Община Айтос извършили проверка на процесния строеж, за която
съставили констативен акт № 1 (л.33-35). В него е отразено, че строежът
представлява бетонна стена с дължина 6,20 м и средна височина 1,30 м в източния
край на полски път между поземлени имоти № 282 и № 263, м.“Ляската“, землище на
гр.Айтос. Описано е, че стената е изградена перпендикулярна на северната
граница на поземлен имот № 282, като по този начин се твърди, че ограничава
преминаването по полския път. Като собственик и извършител е посочена Ж.Х.М. –
собственик на поземлен имот № 282, м.“Ляската“, землище на гр.Айтос. Посочено
е, че бетонната стена е изградена без необходимите строителни книжа съгласно
ЗУТ върху публична общинска собственост – полски път, като с това се ограничава
преминаването през него. На скица в констативният акт е отбелязано
местоположението на стената според административният орган. Като нарушена
разпоредба се сочи чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Проверката е
извършена в присъствието на Ж.М., която на датата на проверката – 08.05.2019г.
лично е получила констативния акт (л.35, стр.2).
На 14.05.2019г. срещу
съставения констативен акт № 1/08.05.2019г. е подадено възражение от Ж.М., в
което изразява несъгласие с констатациите на органа. Твърди, че е изградила
подпорна стена в самия край на пътя, по граничната линия с дере. Не е съгласна
със скицата, приложена към констативния акт, тъй като счита, че на нея не е
отразено точното място на подпорната преграда, както и начина, по който е
разположена. Приложила е скица с точното местоположение на стената, според нея
(л.28-32).
На 20.05.2019г. от
експерти в отдел „ТСУ“, Дирекция „ТСУРР“ – Община Айтос е съставен акт за резултатите от обявяване на
констативен акт № 1/08.05.2019г. на Община Айтос, с който е констатирано, че в
седмодневния срок от връчване на акта е постъпило възражение с вх.№
Ж-19/14.05.2019г. (л.27).
Въз основа на
констативния акт, кметът на Община Айтос издал обжалваната заповед № РД-08-371/27.06.2019г., с която на основание
чл.225, ал.2, т.2 и т.6 от ЗУТ наредил жалбоподателката Ж.Х.М. да премахне
изпълнения незаконен строеж. Заповедта й била съобщена на 22.07.2019г. (л.23).
Според
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза
действителното местоположение на строежа, обект на обжалваната заповед, не е на
мястото, посочено от административния орган, а е на друго място, където пътят
свършва. Двете места – това, заявено от административния орган и действителното
място на строежа са обозначени от вещото лице в скица, представляваща Приложение
№ 1 към заключението, където действителното местоположение е отбелязано в
червено, а местоположението, твърдяно от административния орган, е отбелязано в
зелено. В заключението е посочено още, че стоманобетонната стена има функция на
подпорна стена, чиято дължина е 6,15 м; дебелината, измерена в горната част 22
см; височината на стената в края на имот № 282 е 1,18 м, а в другия край е 1,55
м. Вещото лице е посочило, че вкопаването в естествения терен не е видимо, но
по информация от жалбоподателката това вкопаване е около 40 см. В момента на
огледа е констатирано, че след насипване на земни маси за изравняване стената е
с 10 см над нивото на пътя.
При
разпита в съдебно заседание вещото лице заяви, че на място, преди изграждане на
стената, имало около 2 м денивелация спрямо сегашното положение. Посочи, че
пътят не е бил специално обработен, а по-скоро селски път във вилна зона, който
от мястото, където се намира сега стената, се смъквал към дере с голям наклон.
Вещото лице заяви още, че в тази част от мястото на стената до дерето пътят не
е можело да бъде използван, защото е много стръмен, но въпреки това заяви, че
може да мине кола и да стигне до дерето. Според вещото лице в дъното на дерето
има рекичка и няма продължение на пътя. До тази рекичка може да се стигне и по
друг път, който е използван и от вещото лице по време на извършване на огледа.
Според вещото лице, ако я няма стената би имало свлачищни процеси, но не
големи. Вещото лице заяви още, че Приложение № 1 към заключението му е
направено въз основа на извадка от плана, където се вижда, че на плана е
отбелязано началото на дере, което съвпада с мястото, където действително е
изградена процесната стена. Затова вещото лице заяви, че според плана там е
означен и краят на пътя, т.е. от мястото, където започва обозначението за
наклон за дере, всъщност свършва пътят, който е предвиден в плана. Според
вещото лице при изграждане на стената не са предвидени достатъчно възможности
за оттичане на водите, но заяви, че на стената са оставени отводнителни канали,
които според вещото лице са малко на брой.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г.А.. В
показанията си свидетелят посочи, че е съсед на жалбоподателката и познава
добре района, тъй като от 14 години има имот там и живее постоянно в него.
Свидетелят твърди, че никой не се грижел за пътя. При разговор с кмета на
общината миналата година той е заявил на свидетеля, че този път няма кой да го
поправи, като свидетелят визира стария път за с. Руен и с. Просеник. Свидетелят
заяви още, че останалите пътища – отклонения от този път, са изцяло на
поддръжката на хората, които ги ползват, като посочи, че преди 7-8 години сами
си направили пътя, като го постлали с чакъл, защото колите преди това потъвали
в калта. Според свидетеля пътят свършва на 2 м преди стената, изградена от
жалбоподателката, като посочи, че същата е засяла 10 борчета в наклона, за да
спре свлачищни процеси и почистила всичко наоколо, тъй като нейното място било
превърнато преди това сметище. Враждите с други хора са се получили именно по
повод изчистеното от жалбоподателката сметище, което тези хора преди това
ползвали. Свидетелят заяви, че там, където свършвал пътя, започвал наклон,
който е природен релеф и стигал до рекичката. Според свидетеля по този наклон
не можело да слезе кола. Всичко по дерето на реката било буренясало и наклонът бил
голям. Освен това според свидетеля преди години по наклона имало изградено
помещение на бай А., което спирало свлачищните процеси, но след като починал
бай А., помещението било съборено и нямало какво да спира свлачището. Според
свидетеля ако стената се събори, свлачището ще бъде силно и бързо. Затова той
счита, че стената има важна укрепителна функция.
Обжалваната
заповед е съобщена на жалбоподателката лично чрез пощенски оператор на
22.07.2019 г. (л.23). Жалбата, сезирала съда, е подадена чрез административния
орган на 29.07.2019г.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, адресат на обжалвания акт,
поради което е допустима за разглеждане.
Заповедта
е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Съгласно
чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно
лице издава заповед за премахване на строежи от ІV до VІ категория – незаконни
по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, или на части от тях. В процесния случай
заповедта е издадена от кмета на Община Айтос.
Оспореният
административен акт е в нужната писмена форма. Издаден е след проверка,
извършена на място от служители на дирекция ТСУРР при Община Айтос,
констатациите от която са материализирани в констативен акт № 1/08.05.2019г.
(л.33 и л.34). Работната група, съставила констативния акт, отговаря на
изискванията на чл.225а, ал.2 във вр. с чл.223, ал.2 от ЗУТ.
В
обжалвания административен акт отсъстват мотиви на органа защо счита, че
обектът, предмет на премахване, е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Според административния орган средната височина на стената е 1,30 м, но
приетата по делото съдебно-техническа експертиза установи, че в единия си край
стената, която приблизително е дълга 6,15 м, е висока 1,18 м, а съгласно
чл.151, ал.1, т.4 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж за подпорни стени с
височина до 1,2 м над нивото на прилежащия в основата им терен.
По
делото се установи, че административният орган е отбелязал в констативния акт
местоположението на процесния обект, но в действителност на това място не
съществува такъв обект. Нещо повече, по делото се установи, че стената, която
жалбоподателката е изградила, е издигната в края на пътя, отбелязан в плана,
там където в същия план е отбелязано, че започва дере, което означава, че
стената не прегражда път за обществен достъп, както твърди административният
орган, но от гледна точка на процесуалните правила същественото е, че
административният орган е посочил съществуването на незаконния строеж на място,
където такъв строеж няма.
По
тези съображения съдът счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради
нарушения на процесуалните правила по нейното издаване – липса на мотиви, които
обосновават наличието на строеж по смисъла на ЗУТ и липсата на строеж, който
подлежи на премахване на мястото, където административният орган е посочил.
Заповедта
е издадена въз основа на материалната разпоредба на чл.225, ал.2, т.2 и т.6 от ЗУТ.
Съгласно
чл.225, ал.2, т.6 строеж или части от него е незаконен когато се извършва в
нарушение на изискванията за строителство в територии с особена
териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита
по чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗУТ.
В
т. 4 от §5 от ДР на ЗУТ е дадена легална дефиниция на понятието "територии с особена
териториалноустройствена защита", според която
това са защитените територии за природозащита по Закона за защитените територии,
за културно-историческа защита по Закона за културното наследство, други
територии със специфична характеристика, чийто режим на устройство и контрол се
уреждат в отделни закони (високопланинските и крайграничните територии,
морското крайбрежие, територията на столицата и други), свлачищните територии,
санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за
питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води -
публична държавна собственост съгласно Закона за водите.
Съгласно
§5, т.5 от ДР на ЗУТ "територии с режим на превантивна устройствена
защита" са определените с концепции и схеми за
пространствено развитие и с устройствени планове територии, които притежават
висока природно-ландшафтна, екологическа и културна стойност, но не са обявени
за защитени със специален закон.
При
анализ на нормите, цитирани по-горе се установява, че в случая не са налице
факти, които да могат да се подведат под нормата на чл.225, ал.2, т.6 от ЗУТ,
тъй като констатираният строеж не е изграден на територии с особена
териториалноустройствена защита, нито е изграден на територии с режим на
превантивна устройствена защита.
Според
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се
извършва без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. В
процесния случай не е спорно, че за строежа, наречен от органа „бетонна стена”
няма инвестиционен проект и разрешение за строеж. Административният орган,
обаче, не е изложил мотиви защо приема, че тази стена представлява строеж по
смисъла на т.38, §5 от ДР на ЗУТ в светлината на констатацията, че частично
стената е с височина под 1,2 м, а в тези случаи чл.151, ал.1, т.4 от ЗУТ не
изисква издаването на разрешение за строеж.
В
заключение следва да се посочи, че по делото несъмнено е установено отсъствието
на всякакъв строеж с посочените в заповедта характеристики на мястото, на което
административният орган твърди, че той е изграден в противоречие със закона. По
делото се установи, че няма стена, която да прегражда пътя, тъй като
действително изградената такава се намира в края на пътя и в началото на дере и
представлява укрепително съоръжение, предотвратяващо свличането на пътя в
дерето. По делото се събраха достатъчно доказателства – гласни, заключение на
вещо лице и скица-извадка от устройствения план, от които се установи, че
мястото, на което действително е изградена стена от жалбоподателката, е
различно от мястото, на което органът сочи, че съществува такава стена. Освен
това стената е с по-различни параметри от тази, описана от административния
орган и не прегражда път, а служи за укрепване на съществуващ път.
По
изложените съображения съдът счита, че обжалваната заповед следва да бъде
отменена като незаконосъобразна.
При
този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателката.
Такива са претендирани своевременно и се дължат от ответника в размер общо на
410 лв., от които 10 лв. – платена държавна такса (л.21); 250 лв. – възнаграждение
за вещо лице (л.49 и л.68) и 150 лв. – платено възнаграждение за един адвокат
(л.62).
Мотивиран
от горното, Административен съд Бургас
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
заповед № РД-08-371/27.06.2019 г. на кмета на Община Айтос.
ОСЪЖДА
Община Айтос да заплати на Ж.Х.М. *** направените по делото разноски в размер
на 410 (четиристотин и десет) лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: