Р Е Ш
Е Н И Е
Номер:
20.07.2018 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СтарозагорскиЯТ районен
съд ІІ
наказателен състав
На 2 юли
Година: 2018
В публичното заседание, в следния
състав:
Председател: ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: М.Пенева
разгледа докладваното от съдията
Димитър Гальов
АНД № 1247 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба на Т.М.К., с адрес: ***.
В жалбата се твърди, че Наказателно
постановление № 155 от 12.03.2018г.,
издадено от Община Стара Загора, било незаконосъобразно и се иска цялостната му
отмяна. Излагат се съображения за неправилно приложение на материалния закон,
като се оспорва авторството на вмененото деяние, твърди се, че неправилно бил
определен неговия субект, тъй като наказаното лице била управител на
дружеството стопанисващо обекта, а не управител на заведението. Сочи се, че не
била предвидена отговорност за допустителство на вмененото на жалбоподателя
нарушение, тъй като в наредбата било обективирано само извършването на подобно
нарушение. Нивата на шума били нормативно регулирани от Закона за шума в
околната среда и Наредба № 6 от 26.06.2006г. за показателите за шум в околната
среда, издадена от Министерството на здравеопазването и Министерството на
околната среда и водите, а според жалбоподателя не били отчетени каквито и да
било стойности, които да са извън посочените параметри. Наред с тези доводи,
жалбоподателят оспорва и фактическите констатации на актосъставителя и на
наказващия орган, тъй като според формулиране на обвинението, сочи се
нарушението било допуснато след 22.00 часа, но датата за която се твърди, че
било осъществено -20.01.2018г. бил почивен ден- събота, поради което съгласно
нормативните изисквания нарушението не било възможно по-рано от 23.00 часа,
според конкретния календарен ден от седмицата.
В съдебно заседание жалбоподателят не
се явява лично, но се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата и
пледира за цялостна отмяна на издадения санкционен акт.
Въззиваемата
страна- Община Стара Загора изпраща предста-вител в съдебно заседание, който оспорва
жалбата, като неоснова-телна и пледира за потвърждаване на НП изцяло.
Съдът, като прецени събраните доказателства,
обсъди доводите и становищата на страните и служебно провери законосъобразност-та
на обжалваното наказателно постановление изцяло, независимо от наведените
доводи в жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима,
тъй като е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна– санкционирано лице, което има правен интерес от оспорване на
наложената му санкция- глоба и е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Констатираното е предпоставка за разглеждане на жалбата по същество, при което съдът намери следното:
На
жалбоподателя Т.М.К. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение от 15.02.2018г година,
за това, че „на 20.01.2018г. в 23.05 часа
в гр.Стара Загора, ул.”Димитър Наумов” № 70, обект- ресторант ”Империя”, стопанисван и отдаден под наем на фирма „Лукс кетъринг
сервиз” ЕООД, лицето Т.М.К., в качеството си на управител, е допуснала нарушаване на спокойствието на гражданите, след
22.00 часа, чрез причиняване на шум от високо пусната музика от аудио
система в посочения обект- ресторант „Империя””. Деянието било
квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.1 от Наредба за
обществения ред в Община Стара Загора.
Съгласно нормата на чл.5, ал.1 от
посочения подзаконов норма-тивен акт „Забранява
се извършването на дейности в
жилищни сгради /самостоятелни обекти/, в режим на етажна собственост и
самостоятелни обекти за жилищни нужди, предизвикващи шум, независимо от
произхода му, нарушаващ спокойствието на живущите в часовете: в работни дни от
14 до 16 часа и от 22 до 07 часа, а в
почивни и празнични дни от 14 до 16 часа и от 23 до 08 часа…”.
Актът бил връчен на жалбоподателя
лично на 15.02.2018, а в раздела „обяснения
и възражения” същата написала саморъчно, че възразява.
На 12.03.2018г. било издадено НП № 155, с
което на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в размер
на 5000.00 /пет хиляди/ лева, за нарушение по чл.5, ал.1 от Наредба за обществения ред в Община Стара
Загора, съгласно санкционната норма на чл.29, ал.1 от наредбата.
При
обсъждане на наведените в жалбата доводи на санкционираното лице, като взе
предвид съдържанието на съставения акт за установяване на нарушението,
респективно на издаденото наказателно постановление, съдът намира следното:
Съдът
не констатира наличието на формални нарушения на
административнопроизводствените правила, вследствие на които да е налице
формална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради
което счита, че актът за установяване на нарушение и издаденото въз основа на
него наказателно постановление съдържат необходимите реквизити, съгласно чл.42
и чл.57 от ЗАНН, респективно са издадени от компетентни лица.
Първо, следва да се отбележи, че
е неоснователен доводът на жалбоподателя досежно качеството, в което й било
наложено административното наказание. Както се установява от обстоятелствената
част на предявеното административнонаказателно обвинение, а и ясно и
недвусмислено е отразено в диспозитива на наказателното постановление, глобата
на Т.М.К. била наложена не като управител на заведението –ресторант „Империя”,
а в качеството на законен представител- управител на фирмата, стопанисваща
обекта- „Лукс кетъринг сервиз” ЕООД. Липсва спор по делото, че именно
жалбоподателката е управител на това юридическо лице, а и тя самата го твърди,
разбира се това твърдение се установява и от вписаните обстоятелства в
партидата на съответната фирма в Търговския регистър. В този смисъл,
неоснователно е оплакването, че била санкционирана като управител на
заведението, а липсвали доказателства за тази й функция. Санкционирана е
единствено поради това, че представлява дружеството-наемател на ресторант
„Империя”. Фактът, че това дружество е наемател се установява и от редица
представени от страна на общинската администрация документи, приети като
писмени доказателства по делото.
В същото време, следва да се отбележи,
че възможен субект на нарушението по чл.5, ал.1 от Наредбата е именно всяко
наказателно отговорно физическо лице, защото дейностите, свързани с предизвикване
на шум, независимо от произхода му естествено биха могли да бъдат извършени от
такова лице. Обаче, паралелно с това, следва да се отбележи, че вменената форма
на изпълнително деяние на нарушението не се основава на предписаното в
нормативната уредба. Това е така, защото видно от описанието на нарушението,
което словесно е конкретизирано в акта за установяване на нарушението,
респективно в наказателното постановление, жалбоподателят била наказана, за
това, че на посочената дата и място „допуснала” в качеството си на
управител на фирмата- наемател нарушаване на спокойствието на гражданите, след
22.00 часа, чрез причиняване на шум от високо пусната музика от аудио система в
посочения обект- ресторант „Империя”. Както бе пресъздаден текста на нормата,
за чието нарушение била санкционирана Т.М.К., в текста на този подзаконов
нормативен акт се забранява ИЗВЪРШВАНЕТО на дейности, нарушаващи спокойствието
на гражданите в посочените часови диапазони, но не се предвижда отговорност за
ДОПУСКАНЕТО на някакви дейности, сочещи подобно нарушение. Императивната норма
на чл.10 от ЗАНН обективираща основен принцип в административнонаказателния
процес гласи, че „при административните
нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в
случаите, предвидени в съответния закон или указ.” В случаят, цитираната
норма на приложения подзаконов нормативен акт не предвижда отговорност за
допустители
на такива нарушения, поради което следва извода, че жалбоподателят била
санкционирана за нарушение, което не било инкриминирано, като такова в
съответния приложим подзаконов нормативен акт. Следователно, наложеното
наказание е незаконосъобразно, с което се нарушават
изискванията на материалния закон.
На следващо място, по начина на
формулиране на административнонаказателното обвинение, се вменява допускането
на нарушение в работен ден /съгласно
текста на наредбата след 22.00 часа/, а видно от годишния календар
за 2018г., датата на която се твърди, че било извършено нарушението- 20.01.2018г.
бил календарен ден събота, т.е. нарушението било възможно не по-рано от 23.00
часа, а не 22.00 часа, както се описва в акта и в НП. В тази връзка,
обоснован и напълно основателен е аргументът на жалбоподателя, че белезите на
вмененото й деяние не отговарят на действителните факти, т.е. била обвинена и
наказана за извършване на нарушение на 20.01.2018г. за времето след 22.00
часа до констатирането му в 23.05 часа, което противоречи на указанията на нормативната
уредба и по-точно на-ранният възможен час за осъществяването на такова
нарушение. Следователно, била наказана за нарушение, чиито белези са в
противоречие на нормативно установения състав на такова деяние, обективиран в
хипотезата на подзаконовия нормативен акт, със съответни изисквания относно
времето на извършване на деянието. Тези констатации сочат на поредно нарушение
на материалния закон и обуславят незаконосъобразност на наложената санкция.
Налице са данни, известни и на
правоохранителните органи, че по отношение на това заведение били подавани
системни сигнали на тел.112, относно нарушаване на нощната тишина, които според
стопанисващия обекта субект били неоснователни и били подавани с цел уронване
имиджа на заведението, което се обяснява с влошени лични отношения между
представителя на заведението и друго лице живущо в сградата. За тази цел, била
подадена жалба до Районна прокуратура- гр.Стара Загора относно проверка за
евентуално осъществен състав на престъпление по чл.326 от НК, по повод на което
било възложена проверка. Доказателства в тази насока бяха представени от
пълномощника на жалбоподателя и приобщени, като писмени доказателства по
делото. Следва да се отбележи, че в хода на съдебното следствие, наказващият
орган, чиято е тежестта на доказване на вмененото деяние, не установи от страна
на обекта и стопанисващото го дружество, респективно неговият законен
представител да са констатирани нарушения на нормите на шума, посредством осъществени
замервания на нивото на шума, които да са извършени от компетентните органи, в
случая РЗИ-гр.Стара Загора, поради което не се опровергава тезата на
жалбоподателя относно злоупотребяването на лице или лица с подаването на
подобни сигнали. Както е известно, вмененото нарушение на жалбоподателят следва
да е извършено виновно, от субективна страна. В крайна сметка, такова виновно
поведение не се установи с надлежни доказателствени източници за генериране на
шум, нарушаващ спокойствието на гражданите, поради което всяко съмнение в
осъществяване състава на нарушението, следва да бъде в негова полза, защото
само за доказани по несъмнен начин нарушения, на виновните лица се налагат
съответни на тежестта им административни наказания. Изложеното тук, обуславя извода
и за недоказаност на извършеното нарушение, което е поредна пречка за
реализиране на административнонаказателна отговорност.
Накрая, но не последно по важност
място, следва да се отбележи, че след като 20.01.2018г. бил почивен ден-
календарен ден събота и възможния
най-ранен час на подобно деяние бил 23.00 часа, при положение, че това вменено
нарушение било установено само 5 минути след най-ранния възможен час на такова
нарушение в 23.05 часа, очевидно констатираното деяние, дори да осъществява
белезите на административно нарушение, дори да не са налице констатираните
по-горе пороци /нарушения на материалния
закон в хода на административната фаза на производството/, това процесно
деяние е със значително по-ниска степен на обществена опасност /извършено само 5 мин. след настъпване на
часовата забрана за вдигане на шум/, поради което би следвало за такова
нарушение да се приложи института на чл.28 от ЗАНН, като бъде предупреден
нарушителя, че при последващо нарушение ще му бъде наложено наказание. Вместо
да приложи този институт в административнонаказателния процес, което най-точно
би отговарило на тежестта на нарушението, разбира се само ако се приеме, че
такова било извършено, наказващият орган наложил наказание и в максималния
предвиден в наредбата размер, абсолютно необосновано, сочещо на явна
несправедливост на санкцията. Тази констатация само потвърждава за пореден път
извода за допуснати нарушения на приложимите в този процес материалноправни
норми и принципи.
В
заключение, съдът намира подадената жалба за основателна, от което произтича
уважаването й, респективно цялостна отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
Мотивиран
от изложеното, на основание чл.63, ал.1, предл.3 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно
постановление № 155 от 12.03.2018г.,
издадено от
Заместник-Кмет на Община Стара Загора, с което на Т.М.К., с адрес: ***, било
наложено административно наказание „глоба”
в размер на 5000.00 /пет хиляди/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – град Стара Загора, по реда на Глава
Дванадесета от АПК, на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: