Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и девети
юни през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря В.Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 4811 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 156792 от 02.07.2019 г. СРС, 60 с-в, по
гр.д.№ 55573/2017 г. е признал за установено на основание чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 и сл. ЗЕ, че съществува вземане на „Т.С.“ ЕАД срещу И.Н.И.
за сумата от 1 167,22 лв., представляваща стойността на доставена топлинна
енергия през периода от 01.01.2014 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден
имот-апартамент № 66, находящ се в гр.София, жк „*********, с абонатен № 242950
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение-21.02.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
20.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 10569/2017 г. на СРС, II ГО 60 с-в, като е отхвърлил иска за
разликата над уважения размер от 1 167,22 лв. до пълния предявен размер от
1 855,83 лв., като е отхвърлил иска с правно основание чл.415, ал.1 ГПК
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването
на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 198,89 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 15.03.2014 г. до 15.02.2017
г.Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД на страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.”
ЕАД в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД с оплаквания, че в посочената част решението е неправилно и
постановено в нарушение на материалния закон.Въззивникът излага доводи, че
съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ АД на потребители за битови
нужди в гр.София, с които се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.Позовава
се на клаузата на чл.32, ал.1 от р-л VII от Общите условия-„Заплащане на топлинна енергия“,
съгласно която купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите
суми по издадените фактури в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнася и задължението на ответника за заплащане на дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваната фактура е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на топлинна енергия.Моли съда да отмени решението
в обжалваната част и да уважи исковете.Претендира разноски.Прави възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
С определение от 02.09.2019 г. първоинстанционният съд е
конституирал като страни в процеса Н.И.Н. и Д.И.Н. като правоприемници на И.Н.И.,
починал на 11.06.2019 г.
Ответникът по въззивната жалба- Н.И.Н. не взема становище
по нея.
Ответникът по въззивната жалба- Д.И.Н. оспорва
същата.Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че няма
доказателства за настъпила изискуемост на главниците на процесните вземания.Моли
съда да потвърди решението в обжалваната част.Претендира разноски по чл.38,
ал.1 ЗА.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителен установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.С.” АД
твърди, че на 21.02.2017 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу И.Н.И. за сумата от 1 800,30
лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот-апартамент № 66, находящ се в гр.София, жк „********за
периода 01.01.2014 г.-30.04.2016 г., 183,74 лв.-лихва за забава върху
главницата за периода 15.03.2014 г.-15.02.2017 г.; сумата от 55,53 лв. за
извършена услуга „дялово разпределение“ и сумата от 15,15 лв.-лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумите.Твърди, че длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу
издадената заповед по ч.гр.д.№ 10569/17 г. на СРС, 60 с-в и на ищеца е даден
1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Ищецът твърди, че
съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към
МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на
топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответникът не е упражнил
правата си по чл.150, ал.3 3Е и спрямо него са влезли в сила ОУ за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на КЕВР, в сила от 13.02.2008 г. и
ОУ, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР, в сила от 14.03.2014 г.В
раздел VIII от ОУ от 2008 г.,
чл.33, ал.1 е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ от 2014 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Твърди, че ответникът
е ползвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и
не е погасил задълженията си.Съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл.139а.Сградата, в която се намира имотът на
ответницата, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 1 800,30
лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот-апартамент № 66, находящ се в гр.София, жк „********за
периода 01.01.2014 г.-30.04.2016 г., 183,74 лв.-лихва за забава върху
главницата за периода 15.03.2014 г.-15.02.2017 г.; сумата от 55,53 лв. за
извършена услуга „дялово разпределение“ и сумата от 15,15 лв.-лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на сумите.
Със заявление вх.№ 3019476/26.02.2018 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу И.Н.И. за сумата от
1 800,30 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот-апартамент № 66, находящ се в гр.София, жк „********за
периода 01.01.2014 г.-30.04.2016 г., 183,74 лв.-лихва за забава върху главницата
за периода 15.03.2014 г.-15.02.2017 г.; сумата от 55,53 лв. за извършена услуга
„дялово разпределение“ и сумата от 15,15 лв.-лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумите.
На 20.03.2017 г. СРС, 60 с-в, по ч.гр.д.№ 10569/17 г. е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в
заявлението суми.Длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.Съобщението
за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 24.07.2018
г.Исковата молба е подадена на 14.08.2018 г. /в срока по чл.415, ал.4 ГПК/.
На 09.09.2002 г. Общото събрание на етажните собственици на сградата на адрес:
гр.София, жк „******“, ул. „********е взело решение за сключване на договор с „Т.С.“
ЕООД за извършване на услугата „индивидуално измерване на потреблението на
топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода и издаване на обща и индивидуални сметки“.На 19.09.2002 г. е подписан договор № 3786 между ЕС с адрес: гр.София, жк „******“, ул. „********и „Т.С.“ ЕООД за извършване на посочената услуга.В списъка с етажните собственици срещу
процесния апартамент фигурира името и подписа на ответника.
По делото е представено и писмо от ЧСИ С.Я.до Службата по
вписванията-гр.София на основание чл.499, ал.2 ГПК вр. чл.26 от Правилника за
вписванията за вписване на възбрана, наложена с разпореждане от 12.06.2013 г.
по изп.д.№ 20128440403600 върху собствените на длъжника И.Н.И. ½ идеална
част върху апартамент № **, находящ се в гр.София, м. „********.
Представени са и документи за извършено дялово
разпределение за периода 01.05.2013 г.-30.04.2014 г. и 01.05.2014 г.-30.04.2015
г. и документи за дялово разпределение за периода 01.05.2013 г.-30.04.2016 г.,
подписани от ответника.
От заключението на техническата експертиза на вещото лице
Е.Й.е установено, че в процесния апартамент е имало 5 броя радиатори, които са
демонтирани.През исковия период в имота е начислявана топлинна енергия за
преминаваща щранг-лира през банята и два водомера за топла вода, на която няма
възможност да се сложи разпределител за отчитане на енергията и отчитането е
извършено на база.Сградата, в която се намира процесният имот, е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.01.2014 г.-м.04.2016 г.Дяловото разпределение е
извършвано
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на
вещото лице А.Т.е установено, че ответникът е погасил задължения за процесния
период в размер на 413,40 лв.Непогасеният остатък
от главницата е 964,70 лв. за периода
м.05.2015 г.-м.04.2017 г.Дяловото разпределение е извършвано в съответствие с
нормативната уредба, действаща през процесния период.Технологичните разходи са
приспадани за сметка на ищеца, общият топломер е преминал периодичен
метрологичен контрол.Общата сума за потребената топлинна енергия за периода
м.01.2014 г.-м.04.2016 г. възлиза на 1 167,22 лв.В сумата не е включена
лихва за просрочени плащания или прихванати суми от предходни периоди, както и
суми за отчети на уредите.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на
вещото лице К.М.е установено, че в счетоводството на ищеца липсват данни за
извършени плащания, с които да се погасяват задължения за процесния имот и
период.Размерът на лихвата върху сумите по процесните фактури за главницата от
датата на изискуемост-09.08.2013 г. до 15.02.2017 г. възлиза на 183,74 лв.
Пред въззивната инстанция е представено удостоверение от
26.06.2019 г. на СРС, 84 с-в в уверение на това, че Н.И.Н. с ЕГН ********** е
подал молба с вх.№ 2016398/21.06.2019 г., с която се е отказал от наследството
на наследодателя си И.Н.И., починал на 11.06.2019 г. и този отказ е вписан в
особената книга на съда под № 1005/26.06.2019 г.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителния
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
същият се явява допустим с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, тъй
като длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за процесния период и е уважил иска за главница за топлинна енергия с
оглед установения от вещото лице по техническата експертиза размер на реално
доставена топлинна енергия.
По отношение на Н.И.Н.
производството по делото следва да се прекрати, тъй като с вписване на отказа
от наследството на И.Н.И. същият е загубил както правата, така и включените в
наследството задължения от момента на откриване на наследството.Липсата на
материалноправна легитимация обосновава и липсата на процесуалноправна такава,
поради което Н.И.Н. не е
надлежна страна в производството /в този смисъл-определение № 66/08.06.2020 г.
на ВКС, II ГО, гр.д.№
1601/2019 г./.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата
на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от комисията. Ищецът претендира мораторна лихва за периода 15.03.2014
г.-15.02.2017 г. върху главница за топлинна енергия за периода 01.01.2014
г.-30.04.2016 г.
Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ от 2008 г. купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.При това положение потребителят е
в забава за заплащането на мораторна лихва върху сумата за главница за топлинна
енергия за месец януари 2014 г. за периода 03.03.2014 г.-15.02.2017 г.С оглед
принципа за диспозитивното начало искът за мораторна лихва върху дължимата сума
за главница за м.01.2014 г. /която възлиза на
61,33 лв. съгласно заключението на приетата по делото техническа експертиза/
следва да се уважи за периода 15.03.2014 г.-15.02.2017 г.Изчислен по реда на
чл.162 ГПК размерът на мораторната лихва за посочения период възлиза на 18,22
лв.
Съгласно чл. чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г., в сила от 14.03.2014 г.
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.1 за
потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от
датата на публикуването на интернет страницата на продавача. По делото не са
ангажирани доказателства за публикуване на фактурата за дължимите суми за
процесния абонатен номер, поради което ответникът не е изпаднал в забава за
заплащане на задължението за потребена топлинна енергия за периода от м.02.2014
г. до 30.04.2016 г.
Други конкретни оплаквания не са въведени с въззивната
жалба, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан
от посоченото в нея.
Доколкото първоинстанционният съд не е уважил иска за
главница за дялово разпределение, в която част решението не е обжалвано и е
влязло в сила не се дължат суми за мораторна лихва върху дяловото
разпределение.В допълнение следва да се добави, че липсват и доказателства за
изпадане в забава на ответника по отношение на това задължение.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен иска с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 18,22 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за м.01.2014 г. за периода
15.03.2014 г.-15.02.2017 г.В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият Д.И.Н. следва да бъде осъден да заплати на
въззивника сумата от 32,57 лв.-разноски за първата инстанция и заповедното
производство, както и сумата от 13,74 лв. за настоящата инстанция или общо
46,31 лв.
На основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на адвокат К.И.Б. разноски за настоящата инстанция.Предвид
обстоятелството, че въззиваемият не е подал отговор на въззивната жалба
настоящият съдебен състав определя възнаграждението на процесуалния му представител
в размер на 150 лв. на основание.С оглед изхода на спора въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия Д.И.Н. сумата от 136,26 лв.-разноски за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по отношение на Н.И.Н. с ЕГН **********
и с постоянен адрес: ***.
ОТМЕНЯ решение № 156792 от 02.07.2019 г. СРС, 60 с-в, по
гр.д.№ 55573/2017 г. в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД на „Т.С.“ ЕАД срещу И.Н.И. / с конституиран
правоприемник Д.И.Н./ за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищеца за сумата от 18,22 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за м.01.2014 г. за периода
15.03.2014 г.-15.02.2017 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД,
че съществува вземане на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******
и със седалище и адрес на управление:*** срещу Д.И.Н. с ЕГН ********** и с
адрес: *** /правоприемник на починалия в хода на процеса И.Н.И./ за сумата от 18,22 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за м.01.2014 г.
за периода 15.03.2014 г.-15.02.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д.И.Н. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати
на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление:*** на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 46,31 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК *******
и със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание чл.38, ал.1,
т.3 от ЗА сумата 136,26 лв. на адвокат К.И.Б. от РАК с ЕГН ********** и с адрес за упражняване на
дейността: гр.София, ул. „*******, офис-партер.
Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.