Решение по дело №443/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 651
Дата: 15 юни 2020 г.
Съдия: Диана Георгиева Ганева
Дело: 20207040700443
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    651                                    от 15.06.2020 г.                            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на четвърти юни две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                  2. Диана Ганева

 

при секретаря С.А. и прокурор Дарин Христов като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 443 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Гоги Вали“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, пл.“Свобода“ хотел „България“ ет.1, представлявано от В. Г. Д.и С. Г. С.  против Решение № 1582/17.12.2019 г., постановено по НАХД № 4873/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 416819-F397861/11.01.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което на дружеството за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18) във връзка с чл. 118, ал. 1 от  Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) и на основание  чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение и да отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът, редовно призован,  се представлява от адв.С., който поддържа жалбата. Пледира за отмяна на решението на РС-Бургас и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касация –ТД на НАП Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователно оспорване.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба на „Гоги Вали“ ООД против Наказателно постановление № 416819-F397861/11.01.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1, ал. 1 от Наредба № Н-18 на търговеца е наложена имуществена санкция от 500 лева. За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционният съд е приел, че търговецът не е изпълнил задълженията си, визирани в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл.  25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., като не е издал касова бележка за извършената продажба. Изложени са мотиви във връзка с неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН към конкретния случай.

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд  само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Настоящата инстанция намира, че възражението на касатора за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение е неоснователно.

В касационната жалба е развито оплакването, че районният съд е следвало да приложи чл.28 от ЗАНН и че се касае за маловажен случай.

Съдът намира възражението за неоснователно. Нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС сочи, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Нормата на чл. 25 от цитираната наредба само доразвива тезата на законодателя, изразена в чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като и двете правни разпоредби ясно вменяват задължение на търговеца за документиране на извършената от него продажба. Към процесното нарушение е неприложима хипотезата на чл.28 от ЗАНН предвид обществените отношения, защитата на които се гарантира чрез Наредба Н-18 и предвид неотразяването на приходи в полза на фиска.  От установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на малозначителни нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9 от Наказателния кодекс –  "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид. С оглед установените обстоятелства във връзка с извършеното нарушение правилно и в съответствие с чл.27, ал.2 от ЗАНН и с оглед постигането на целите по чл.12 от ЗАНН, наказващият орган е определил административното наказание в минимален размер, като е взел предвид всички обстоятелства във връзка с осъществяването на нарушението.

Настоящият съдебен състав счита, че административнонаказващият орган е провел пълно и надлежно доказване, при спазване на всички процесуални правила, поради което описаното в АУАН и в НП нарушение се явява напълно доказано.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 1582/17.12.2019 г., постановено по НАХД № 4873/2019 г. по описа на Районен съд -Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                               ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                                                                   2.