Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........08.2019 г.
гр. Варна
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на
двадесет и трети август през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното
от съдията,
т.д. № 1500/2018 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба №24299/12.08.2019г. на „Дабълтрий Варна“ ЕАД с
ЕИК ********* за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 7716 лева с вкл.ДДС.
Поддържа се в молбата, че представеният договор за
правна помощ е достатъчно доказателство за заплащане на уговорения адвокатски
хонорар, а и същият не е оспорен по основание и размер от ответника. Представят
се доказателства за извършено по банков път плащане от ищеца в полза на адв. С.
на сумата от 11136 лева по фактура №110/28.09.2018г.
на стойност 7716 лева, с посочено в нея основание
процесуално представителство и защита по т.д. пред ВОС срещу „Арианс“ООД.
В предоставения от съда срок е постъпил отговор от
насрещната страна, в който се поддържат доводи за недопустимост на искането
поради липсата на представен списък за разноските.
Съдът намира, че молбата за
измение на постановеното съдебно решение в частта му за разноските е
процесуално допустима. Същата е депозирана от легитимирана страна с правен
интерес в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и при наличие на представен своевременно
списък за разноските по чл.80 от ГПК (л.609 от делото), поради което съдът
дължи произнасяне по обективираното в нея искане.
Разгледана по същество молбата за изменение на решението
в частта за разноските се явява неоснователна. Съгласно
постановеното в т.1 на ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС само, когато е доказано
извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата
на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан видът
на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането
да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в
случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. Договорът за правна помощ, в който адвокатското възнаграждение е
обозначено като внесено, има характер на платежен документ, само когато е
уговорено плащане в брой. При липса на изрично отбелязване за плащане в
брой, договорът не би могъл да има значението на доказателство за плащане.
В представения по делото договор за правна защита
по образец (л.126) е уговорен начин на плащане – по банков път, поради което
доказването на плащането изисква представянето на отделен документ, удостоверяващ
реално извършена банкова транзакция. Извършеното в договора обозначаване за
внесена сума не удовлетворява изискването за пряко и пълно доказване на
реалното заплащане на адвокатското възнаграждение, тъй като няма значението на
платежен документ. В случая, до края на устните състезания пред настоящата
инстанция писмени доказателства за плащане по банков път не са представени.
Произнасянето по чл.248 от ГПК
може да се основава само на доказателства, представи до края на устните
състезания, но не и на такива, представени едва с искането за изменение на
решението, тъй като възможността за ангажирането им е преклудирана. С оглед
изложеното представените с молба №24299/12.08.2019г. писмени
доказателства не следва да бъдат съобразявани при преценката за нейната
основателност.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че липсата на посочен във фактурата и платежните нареждания номер
на образуваното търговско дело води до неяснота относно основанието за
плащане. Отделно от това в същите е
налице несъответствие в размера на възнаграждението – с представените 2 бр.
авизо за издадено преводно нареждане от 31.10.2018г. и 20.12.2018г. е заплатена
общо сумата от 11136 лева по фактура 11028.09.2018г. на стойност 7716 лева, без
по делото да са представени доказателства за уговорено адвокатско
възнаграждение за разликата над посочения в договора за правна помощ размер –
6430 лева без вкл. ДДС.
В тази връзка съдът намира, че
депозираната молба с искане за изменение на решение №661/12.07.2019 г.,
постановено по гр.д.№1500/2018 г. по описа на ВОС, в частта му за разноските
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в молба №24299/12.08.2019г. на „Дабълтрий Варна“ ЕАД с
ЕИК *********, искане с правно основание чл.248 от ГПК за
изменение на решение №661/12.07.2019 г.,
постановено по гр.д.№1500/2018 г. по описа на ВОС, в частта за
разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 7716 лева
с вкл.ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: