РЕШЕНИЕ
гр.
София, 23.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV-„Г” въззивен
състав
в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Орешарова ч. гр. д. № 14593/2019 г. по описа на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал.2, т.6 от ГПК.
Подадена е жалба с
вх.№68594/25.09.2019год. на ЧСИ от И.Г.К., длъжник по изп.
д. №20118510401403 по описа на ЧСИ М.П., рег.№851, с район на действие Софийски
градски съд, срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати на изпълнителното производство,
настъпило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбоподателката счита, че последната
редовна молба до съдебния изпълнител, с която взискателят е поискал
извършването на конкретни изпълнителни действия, датира от 14.11.2016г., когато
същият е сезирал съдебния изпълнител с искане за налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника, и доколкото взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години след това, изпълнителното
производство се е прекратило по право, считано от 14.11.2018г. Посочва, и че за период
от 2013год. до 2016год. взискателят също така
не е поискал извършването на
изпълнителни действия и е настъпила абсолютна погасителна давност за
облигационните отношения между страните. Предвид изложеното моли отказът на съдебния
изпълнител да прогласи прекратяването на изпълнителното производство да бъде
отменен.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК след като
е връчен препис от жалбата на длъжника не е подадено възражение по нея от взискателя Георги Георгиев Караджов.
В срока и на основание чл. 436, ал. 3,
изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които излага в
последователност действията по изпълнителното дело. Счита, че не са налице
предпоставките за прекратяване на производството по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
като поддържа, че с регулярно отправяните до органа по принудиелното изпълнение
искания за извършване на изпълнителни действия взискателят е поддържал
висящността на изпълнителното дело, с оглед на което счита, че жалбата следва
да бъде оставена без уважение.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния
съдебен изпълнител и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20118510401403 по
описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие Софийски градски съд, е
образувано по молба от 12.08.2011г. на взискателя „К.“
АД въз основа на изпълнителен лист от 26.07.2011г., издаден въз основа на влязла
в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч.гр.д.№ 53330/2010 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 72-ри състав, срещу длъжника И.Г.К.. С молбата е
поискано налагането на запор върху движимите вещи, намиращи се в жилището на
длъжника.
На 13.10.2011 г., въз основа на запорно
съобщение изх. № 130205/11.10.2011 г., по партидата на „Р.Б.“ ЕООД в Търговския
регистър е вписан запор върху дружествените му дялове, притежавани от И.Г.К..
С молба от 18.01.2012 г. взискателят е
поискал налагането на възбрана на недвижими имоти на длъжника – самостоятелен обект,
представляващ апартамент № 2 в сграда, находяща се в гр. Нови пазар, ул. „********заедно
с избено помещение № 22, и поземлен имот, пл. № 130, парцел № 1, с площ от
2 570 кв.м., находящ се в с. Стан, обл. Шумен, общ. Нови пазар.
На 19.01.2012 г. е наложен запор върху
лек автомобил марка „Ситроен 3 X“, с рег. № ********собственост
на длъжника.
С постановление от 16.11.2012 г. на
съдебния изпълнител „Агенция за събиране на вземания“ ООД е конституирано като
взискател на мястото на първоначалния такъв на основание чл. 429, ал. 1 ГПК по
молба вх. № 38322/16.11.2012 г., с приложен към нея договор от 25.10.2012г. за
прехвърляне на подлежащите на принудително изпълнение вземания.
На 04.06.2013г. взискателят е подал
молба до съдебния изпълнител, с която е поискал да бъде наложен запор върху
банковите сметки на длъжника.
На 23.09.2014г. е наложен запор върху
сметките на длъжника, открити в „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД.
С молба от 18.11.2014 г. взискателят е поискал
да бъде наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника.
На 14.11.2016г. е постъпила молба от
взискателя за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, открити в
„БАНКА ДСК“ ЕАД.
С молба от 12.10.2018 г. взискателят
повторно е поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху банковите
сметки на длъжника, открити в „БАНКА ДСК“ ЕАД.
С постановление на съдебния изпълнител
от 14.05.2019 г. е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника,
представляващ ¼ идеална част от поземлен имот с идентификатор №
10135.2552.4003, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, ж. к. „Изгрев 1“,
заедно с ¼ идеална част от построената в имота сграда, представляваща
еднофамила жилищна сграда на едно ниво.
На 18.06.2019 г. е наложен запор върху два
броя моторни превозни средства, собственост на длъжника.
С молба вх. № 60758/23.08.2019 г.
длъжникът по изпълнението е поискал от съдебния изпълнител да прогласи
прекратяването на изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК.
С обжалваното постановление от
12.09.2019 г. съдебният изпълнител е постановил отказ по молбата на длъжника
за прекратяване на производството по
изп. д. № 20118510401403 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие
Софийски градски съд, като е намерил, че не са налице предпоставките по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
При
така установената фактичека обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирана
страна срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК и в срока по
чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по право с
изтичането на двугодишния срок, като постановлението на съдебния изпълнител се
отнася единствено до прогласяване на вече настъпилото при осъществяване на
съответните правно релевантни факти прекратяване. Движението на изпълнителното
производство е в зависимост от поведението взискателя, от това дали той е
поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител,
дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този
изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за
тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал повтаряне на неуспешно
приложени изпълнителни действия или предприемане на неизвършени такива. С оглед
на това отсъствието на активност от страна на взискателя да отправи искане до
съдебния изпълнител за предприемане на определени изпълнителни действия,
продължило две години, е въведено от законодателя като основание, водещо до
прекратяване на изпълнителното производство. В този смисъл от значение за срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е това дали е налице искане на взискателя за извършването
на определено изпълнително дейстие, независимо от това дали съдебният
изпълнител е пристъпил към осъществяване на поисканото действие по принудително
изпълнение, което обстоятелство е от значение по въпроса за прекъсване на срока
на погасителната давност, но не и за обсъжданото прекратително основание.
При съобразяване на материалите,
съдържащи се в приложеното изп. д. № 20118510401403 по описа на ЧСИ М.П., рег.
№ 851, с район на действие Софийски градски съд, се установява, че в настоящия
случай поддържаното от длъжника основание за прекратяване на изпълнителното
производство при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е налице, тъй като
след образуване на изпълнителното производство не се установява да е изтекъл
период от две години, през който взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
Видно от материалите по приложеното от
съдебния изпълнител копие на изп. д. № 20118510401403, след образуване на
изпълнителното производство по молба от 12.08.2011г., в която е поискано
налагането на запор върху движими вещи на длъжника, взискателят „К.“ АД, а
впоследствие и конституираният като взискател на негово място „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, последователно са сезирали съдебния изпълнител с
искания за извършване действия, насочени към събиране на вземането, съдържащи
се в молби, постъпили в кантората на съдебния изпълнител съответно на 18.01.2012
г., на 04.06.2013 г., на 18.11.2014 г., на 14.11.2016 г. и на 12.10.2018 г. От
друга страна по делоте се установяват редица изпълнителни действия, предприети
от съдебния изпълнител в изпълнение отправените до него отделни искания на
взискателите, съответно на възложените му съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ
правомощия, които изпълнително действия на свой ред водят до прекъсване на
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство. От изложеното е видно, че считано от датата на образуване на
изпълнителното дело – 12.08.2011 г. – не е налице период от две години, през
който взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.
Независимо от това при наличие на молби от взискателя
на посочените дати с искания за предприемане на изпълнителни действия по делото
и в случай, че не са внесени такси по тях за исканите действия след като не са налице
указания в тази връзка от ЧСИ за внасяне на конкретна такса и съответно уведомяване за това на взискателя и съответно непредприемане от последния действия по
внасянето й, не може да се приеме, че ЧСИ не е надлежно сезиран и е налице
поведение от страна на взискателя, което да доведе до
извод за прилагане на последиците от нередовна молба и която подлежи на
връщане. Неоснователни са доводите на
жалбоподателката, че сезирането на съдебния изпълнител с молба за предприемане
на изпълнително действие не е достатъчно за прекъсване на срока по чл. 433,
ал., т. 8 ГПК, за което било необходимо още съдебният изпълнител да е пристъпил
към извършване на посоченото в молбата действие в рамките на съответния
изълнителен способ. За
прекъсване на преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 КЗ е достатъчно
поведението на самия взискател – отправено до съдебния изпълнител искане от
негова страна за извършване на изпълнителни действия. Ето защо съдът приема, че
молбата на взискателя от 14.11.2016 г. е довела до прекъсване на срока по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, независимо, че от материалите по изпълнителното дело не се установява съдебният изпълнител да е
пристъпил към налагане на поискания с нея запор върху сметки на длъжника,
открити в „БАНКА ДСК“ ЕАД, което се потвърждава от повторно отправеното от
взискателя искане в този смисъл, съдържащо се в отправената до съдебния
изпълнител в рамките на двугодишния срок молба от 12.10.2018 г. и което
поведение евентуално би имало значение по възражението за погасяване на
вземанията, които се изпълняват принудително по давност, но което не следва да
се релевира пред съдебния изпълнител и който не следва да го съобразява и от там и не следва да се проверява в настоящото
производство.
Предвид изложеното съдът намира, че в
случая не са налице предпоставките на визираното в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
основание за прекратяване на изпълнителното производство, на което се позовава
длъжникът по изпълнението. Изложеното обуславя извод за законосъобразност на обжалвания отказ на
съдебния изпълнител да прогласи прекратяването на изпълнителното производство,
като с оглед на което подадената срещу него жалба на длъжника по изпълнението
следва да бъде оставена без уважение, както и искането за спиране на
изпълнителното дело до приключване на настоящото производство.
Съгласно правилото на чл. 437, ал. 4, изр.
2 от ГПК, решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
с вх.№68594/25.09.2019год. на ЧСИ, подадена от И.Г.К.- длъжник по изпълнението
срещу отказ на съдебния изпълнител да постанови прекратяване на производството по
изп. д. № 20118510401403 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие
Софийски градски съд, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране
на изпълнителното дело до приключване на настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.