№ 42
гр. Видин, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. Й. М.А
при участието на секретаря Н. ЦВ. К.
като разгледа докладваното от В. Й. М.А Гражданско дело №
20211300100193 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от М. С. СЛ. с ЕГН:********** от *** чрез
адв.-пълномощник В.М. от АК-Перник и със съдебен адрес: *** против: ЗД „Б.И.”АД с ЕИК
***, *** с правно основание: чл.432 КЗ , във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за сумата от 25
500 лв., частичен иск от 60000 лв., представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди, както и сумата от 90.00 лв., за причинените имуществени вреди, от
настъпило ПТП на 26.12.2020г., причинено от водача М.С.П., ведно със законната лихва
върху всяка една от сумите, считано от 04.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Подържа се в исковата молба, че на 26.12.2020 г. около 15:25 часа на републикански
път III- 112, км.3+000 водачът на л.а. „БМВ 525“ с рег.№*** М.С.П. е нарушил правилата за
движение по пътищата, като при движение с несъобразена с пътните условия скорост,
загубил контрол над МПС- то, навлязъл в насрещната пътна лента и блъснал челно л.а.
„Фолксваген Т РОК“ с рег.№***. Вследствие на инцидента са причинени телесни
увреждания, като пътник в л.а. „БМВ 525“, както и на още две лица, които са пътували в
другия автомобил.
Твърди се още, че по случая е образувано ДП №1290/2020г. по описа на РУ-Лом,
пр.пр.№2202/2020г. по описа на РП-Монтана, ТО-Лом, което към момента не е приключило
с окончателен акт. Причина за настъпилото произшествие са допуснатите от водача на лек
автомобил „БМВ 525“ М.С.П. нарушения на правилата за движение по пътищата, който при
движение с несъобразена с пътните условия скорост, загубил контрол над МПС-то, навлязъл
в насрещната пътна лента и блъснал челно л.а. „Фолксваген Т РОК“ с рег.№***. Посочва, че
съществува пряка причинна връзка между деянието на водача М.С.П. и настъпилите
общественоопасни последици – причинените ѝ телесни повреди.
Посочва, че за увреждащия л.а. „БМВ 525“ с рег.№***, управляван от водача М.С.П.,
има сключена застраховка “Гражданска отговорност” със ЗД“Б.И.“, з.п. №
ВС/02/120003017793, валидна до 27.10.2021 г. По силата на този договор, застрахователят
покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и
имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС в
размер на 10 420 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за
1
неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите за 2020 г.
Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, като пострадало лице е предявила
претенцията за изплащане на обезщетение пред ЗК “Б.И.” АД, като е представила всички
документи, с които разполага. По случая е заведена претенция, по която застрахователят е
отказал заплащането на застрахователно обезщетение. Посочва, че в случая са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ЗК “Б.И.”АД за причинените
неимуществени и имуществени вреди.
Твърди се, че при процесното ПТП е получила следните телесни увреждания,
изразяващи се в : 1 /Счупване на глезенните израстъци на големият и малкият пищял на лява
подбедрица; 2/ Загуба на съзнание; 3/ Множество охлузвания, натъртвания и
кръвонасядания в областта на главата, на дясна колянна става, лява подбедрица под колянна
става и болезненост на десния горен крайник; 4/ Анурия; 5/ Загуба на кърма;
6/Посттравматично стресово разстройство.
Излага се, че след инцидента на 26.12.2020г. е оказана медицинска помощ от екип
на ФС- МП-гр.Лом, след което била откарана в МБАЛ „Св.Николай Чудотворец“ЕООД-
гр.Лом, където са й направени всички необходими лабораторни и образни изследвания. В
болничното заведение е установена фрактура бималеоларис крурис синистра. Поради
незаплатени здравно осигурителни вноски и липса на финансови средства не са направени
медицински интервенции и била освободена от болничното заведение.
Посочва се, че на 29.12.2020г. е посетила ЦСМП-гр.Видин при МБАЛ“Св.Петка“АД,
с оплаквания от силни болки в левия крак, десния горен крайник/рамо, мишница и
предмишница/, анурия и спиране на кърма, тъй като към момента на инцидента е била
кърмачка на бебе на три месеца. В спешният център била консултирана със специалист-
ортопед, направена е рентгенография на лява глезенна става и е установен фрактура
бималеоларис крурис синистра. В спешният център била направена гипсова имобилизация
на левия долен крайник от горната част на подбедрицата до пръстите на ходилото. Дали
препоръки да носи гипсовата имобилизация за срок от 45 дни и е насочена към консултации
с невролог и специалист-акушер-гинеколог.
Излага се, че поради персистиращи оплаквания от болки в левия долен крайник,
анурия и спиране на кърмата, на 30.12.2020г. посетила общопрактикуващия си лекар в гр.Д.,
за което е издадено медицинско направление/искане, в което е описано обективно
състояние към момента на прегледа.
Посочва се, че на 06.01.2021г. била прегледана от съдебен лекар в МБАЛ „Д-р
Стамен И.“АД- Монтана, за което е издадено СМУ №4/2021г., в което е отразено
наличното към момента обективно здравословно състояние.
Посочва се, че вследствие на изживеният при инцидента стрес е получила
Посттравматично стресово разстройство, което е наложило да посети специалист- психолог,
тъй като е имала прояви на безсъние, безпокойство, тревожност, кошмари по време на сън.
Посетила център „Х.“-гр.Видин, където са проведени консултации за определяне на
психологически статус, психодиагностика психотерапевтична помощ. Дадени са насоки за
лечение в домашни условия и е издаден психологически статус №22/15.01.2021г. от
клиничен психолог В.Н.
Моли Съда да постанови решение, с което да приеме, че предявеният граждански иск
е основателен и доказан по размер, и да осъди ответника ЗД „Б.И.”АД, вписана в
Търговския регистър с ЕИК *** да заплати обезщетение за причинените неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес вследствие на получените
телесни увреждания при процесното ПТП, в размер на сумата от 25 500 лв., частичен иск от
60000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, както и
2
сумата от 90.00 лв., за причинените имуществени вреди, представляващи заплатени
разходи за извършен преглед при съдебен лекар и издаване на съдебномедицинско
удостоверение, както и за посещение при психолог, ведно със законната лихва върху всяка
една от сумите, считано от 04.01.2021 г.- датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ,
вр.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата.
Подържат се доказателствени искания за допускане на АТЕ, издаване на съдебни
удостоверния, назначаване на СМЕ и психологическа експертиза, допускане на свидетели.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответната по делото страна ЗД „Б.И.”АД, вписана в
Търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
заедно от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К, чрез адв.-пълномощника М. ИЛ. Г. от
САК, е представил отговор, в който оспорва изцяло основателността на исковата претенция.
Оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „БМВ”, с peг. №М4657ВТ -
Митко Петков, както и че е действал противоправно и виновно в причинна връзка, с което
да е настъпила вреда за ищцата от процесното ПТП.
Посочват, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС „БМВ”, с peг. № ***,
като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати
настъпването на вредите.
Оспорват водача на МПС „БМВ”, с peг. № *** да е допуснал нарушения на правилата
за движение, като загубил контрол върху автомобила и реализирал ПТП.
Излага, че представеният Констативен протокол за ПТП, не се ползва материална
доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни
длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Без да е установен
механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал
противоправно. В случая не е образувано ДП. Няма представен акт по чл. 413 НПК.
Оспорва иска по размер. Претенцията не отговаря на икономическата конюнктура в
страната и вредата. Подържа се, че телесните увреждания на М.С., причинени вследствие на
инцидента са по медицинска документация, която е с дати след 29.01.2020г , а не към датата
на инцидента.
Оспорва се акцесорния иск - Претенцията за лихва за период от 04.01.2021 година е
неоснователен и не е съобразен е чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ.
Не се съдържат доказателствени искания.
С оглед тези факти и обстоятелства моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове. Претендира
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съдът, въз основа на твърденията, възраженията и доводите на страните,
събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От представените доказателства по делото - Протокол за оглед на местопроизшествие
от 26.12.2020г./л.48/, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2020-1023-
628/29.12.2020г. и Фотоалбум се установява, че на 26.12.2020 г. около 15:25 часа на
републикански път III-112, км.3+000 е настъпило ПТП между л.а. „БМВ 525“ с рег.№*** с
водач М.С.П. и л.а. „Фолксваген Т РОК“ с рег.№*** с водач Т.Е.Т..
В резултат на порцесното ПТП са пострадали четири лица, сред които е и ищцата М. С. СЛ.,
като пътник в л.а. „БМВ 525“ с рег.№*** управляван от М.С.П..
3
По случая е образувано ДП №1290/2020г. по описа на РУ-Лом, пр.пр.№2202/2020г.
по описа на РП-Монтана. По настоящото дело няма данни образуваното ДП да е
приключило.
По делото няма спор между страните, че за процесното ППС л.а. „БМВ 525“ с рег.
№*** управлявано от водача М.С.П. и в което е пътувала ищцата има сключена застраховка
“Гражданска отговорност” с ответника ЗД“Бул Ине“, застрахователна полица №
ВG/02/120003017793, валидна до 27.10.2021 г., и към датата на ПТП-26.12.2020г., което се
установява и от приложеното по делото писмо изх.№НЩ-1845/15.03.2021г. от ответника до
ищеца и констативния протокол с пострадали лица. По силата на този договор,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях
неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
използването на МПС.
Ищцата е спазила разпоредбата на чл.380 от КЗ, като е депозирала писмена
претенция пред ответното застрахователно дружество, във връзка с която е образувана щета
при ответника – Щета №********** видно от приложеното писмо №10217/11.09.2020г. /л.23
от делото/.
Механизма на настъпване на процесното ПТП се установява от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, Протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум
по ДП и заключението на САТЕ. От изслушаната и приета, като доказателство по делото,
Съдебно-автотехническа експертиза на в.л. Р.И., неоспорена от страните и която съда
възприема, като компетентно изготвена и обоснована, се установява механизма на ПТП и
техническите причини за неговото настъпване:
На 26.12.2020г. около 15:25 часа на републикански път III-112, км.3+000 се е движил
л.а. „БМВ 525“ с рег.№***, упраявляван от водача М.С.П.. В автомобила на предна дясна
(пасажерска) седалка, като пътник, се е превозвала ищцата.
Съгласно заключението на вещото лице платното за движение в района на
произшествието е двупосочно - с по една пътна лента във всяка посока, разделени с плътна
непрекъсната разделителна линия М1. От двете страни платното за движение е ограничено с
плътна непрекъсната линия с бял цвят.
Вертикалната маркировка включва пътните знаци:
-A3 „Последователни завои, първият от които е надясно“;
-В26 „Забранено движението със скорост, по-висока от означената“;
-А40 „Участък с концентрация на ПТП“;
-А 15 “Опасност от хлъзгане“;
-В24 „Забранено изпреварването на МПС“.
Пътната настилка е сравнително новоположена, с добри сцепни качества. По време на
произшествието е валял дъжд и пътната настилка е била мокра.
В конкретният случай процесният автомобил при навлизане в десен завой, при мокра
и хлъзгава пътна настилка е загубил напречна устойчивост, навлязъл е в насрещната пътна
лента, където се е ударил с предната си дясна част, след което се е завъртял по посока
обратна на часовниковата стрелка и се е ударил втори път с дясната си странична част в
правомерно движещият се в полагащата му се пътна лента л.а.“Фолксваген ТРок“.
Вещото лице е посочило, че скоростта на л.а.“БМВ 525“ в момента на удара е била
около 94 км/ч, а скоростта на л.а.“Фолксваген ТРок“-около 71 км/ч.
4
Автомобилите са се движили насрещно до момента, в който л.а.“БМВ 525“ е загубил
напречна устойчивост и е навлязъл в насрещната пътна лента, без да подава никакви
сигнали, с което е изненадал водачът на движещият се в насрещната пътна лента автомобил.
Според вещото лице, причината за настъпването на произшествието е превишената
скорост на движение на л.а.“БМВ 525“ от 94 км/ч към момента на удара/ и много по-висока
преди загубата на управление на автомобила/.
Вещото лице е посочило, че процесното ПТП е било предотвратимо единствено за
водача на л.а.“БМВ 525“, в случай, че не е допуснал загуба на управление на автомобила.
Съгласно експертното заключение, л.а. „БМВ 525“ е произведен през 1998г. и е
заводски оборудван с 4 бр.колани, които са монтирани по 2 бр.на предните и 2бр.на задните
седалки.
Вещото лице е посочило, че коланите са средство за пасивна защита, като удържат
телата на водача и пасажерите на място в случай на внезапно спиране – фиксират тялото
към облегалката – гръдния кош за облегалката, а таза и крайниците към седалката.
При завъртане на автомобила, колана няма възпиращо действие, тъй като върху
тялото действа центробежна сила и кориолисово ускорение и главата и тялото се удря във
вътрешните части на купето. Стандартния триточков предпазен колан, с който е оборудван
процесния автомобил, не осигуряват фиксиране на горната част на тялото при страничен
удар.Главата също не е фиксирана. Фиксирана е поясната област към седалката, гръдния
кош при челен удар, а главата е предпазена от удар отзад от облегалката над седалката.
Предпазния колан при висока скорост може да придобие качеството на твърд тъп предмет и
да причинява гръдна травма. Правилно поставен предпазен колан намалява тежестта на
травматичните увреждания на ползвателя в случай на челен удар и преобръщане през таван
на автомобила. В случай на страничен удар или деформиране на купето колана няма
предпазно действие.
В проведеното открито съдебно заседание на 01.10.2021г. и по депозираното
заключение вещото лице инж.Р.И. уточнява, че в процесния случай за л.а. „БМВ 525“в който
се е возела пострадалата удара е бил страничен, а за другият автомобил “Фолксваген ТРок“,
движещ се в собствената си пътна лента е бил челен. Също така посочва, че сумарната
скорост на процесният автомобил е била над 100км/ч., като при тази скорост и така
получените деформации на купето, където цяла предна част е унищожена, коланът не би
могъл да помогне, защото той помага при челен удар и при преобръщане през таван, без да
се деформира купето. В процесният случай не би имало значение използването на колана.
Скоростта на движение на л.а. „БМВ 525“ е била превишена като към момента на
удара е била 94 км/ч, а скоростта на движение на л.а.“Фолксваген ТРок“ е била около71 км/ч
или общата сумарната скорост на двата автомобила към момента на удара е била над 100
км/ч.
Съгласно заключението на вещото лице причината за настъпване на произшествието
е превишената скорост на движение на л.а.“БМВ 525“ от 94 км/ч към момента на удара, а
преди загуба на управлението е била много повече.
С отговора на исковата молба ответника е въвел възражение за съпричиняване от
страна на ищцата, като пострадала при ПТП, изразяващо се в непоставянето на предпазен
колан. От събраните по делото доказателства не се установява ищцата да е нарушила
правилата за движение по пътищата и да е пътувала без поставен предпазен колан. Дори
евентуално да е била без поставен предпазен колан, то съгласно заключението на САТЕ, при
изясненият механизъм на настъпване на ПТП, в процесният случай не би имало значение
използването на колана. В случая не може да се приеме съпричиняване от страна на ищцата,
което да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат.
От приложените с исковата молба писмени доказателства и изслушаната и
5
неоспорена от страните СМЕ се установява, че при процесното ПТП ищцата М.С. е получил
следните травматични увреждания: Охлузване на челото над веждите и основата на носа;
Охлузвания по горния и долния клепач на лявото око; Кръвонасядания по клепачите на
двете очи; Дълбоко охлузване върху лявата скула; Дълбоко охлузване зад долната част на
лява ушна мида: Дълбоко охлузване по предно вътрешната повърхност на дясната колянна
става; Охлузване по вътрешната повърхност на лявата подбедрица под коляното; Оток и
хематоми в областта на лява колянна и лява глезенна стави; Двуглезенно счупване в ляво
/бималеоларис крурис синистра/.
Вещото лице посочва, че по своята медико биологична характеристика двуглезенното
счупване на лявата подбедрица е причинило на пострадалата/ищцата/ трайно затруднение в
движението на левия долен крайник. Такова счупване обичайно изисква имобилизация за
срок от около 45 дни и срок на нетрудоспособност от около 3 до 5 месеца при нормален срок
на възстановителния процес. Вещото лице посочва, че към датата на изготвяне на
експертизата ищцата не е възстановена. Това заключение експертът обосновава с
приложеното ренгенологично изследване, при което са установени несиметрично стеснена
ставна междина, дъговидно деформиран малък пищял в областта на глезена и вторична
деформираща артроза, които водят до затруднена походка, оток в глезена, изкривяване на
крака. Вещото лице не е дало заключение относно сроковете и степента на възстановяване
на ищцата по отношение счупването, тъй като са от компетентността на специалист по
ортопедия и травматология.
Съгласно заключението установените мекотъканни увреждания в областта на
лицето и крайниците са причинили на ищцата М.С. временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като отзвучават за около 15-20 дни след причиняването им без
последици за здравето и живота.
Съобразно заключението на вещото лице д-р Т.Б., от приложената медицинска
документация няма данни ищцата де е получила мозъчно сътресение и няма поставена
диагноза мозъчно сътресение. При С. са установени травматични увреждания в областта на
главата и лицето, но в материалите няма данни за изпадането ѝ в безсъзнателно състояние.
От копие на медицинско направление изх.№586/30.12.20 г. от АПМА д-р П. гр.Д.
на името на Ищцата М. С. СЛ. с отбелязване за месторабота- майчинство и Диагноза-
фрактура бималеоларис крурис синистра; Анурия от 3 дни. Установява се, че вследствие на
преживения стрес при ПТП при ищцата спряла кърмата, като същата е била кърмачка на 3
месечно бебе.
От изслушаната и неоспорена от страните съдебнопсихиатрична експертиза /СПЕ/,
изготвена от вещото лице д-р Б.К. се установява, че ищцата М.С. страда от
„Посттравматично стресово разстройство“ /ПТСР/. Вещото лице е дало заключение, че
ПТСР при ищцата е вследствие на преживяната психотравма при инцидента - ПТП на
26.12.2020г. Наличното психично разстройство е влошило психичното и емоционалното
състояние на М.С. и има връзка с преживяните от пострадалата анурия и спиране на
кърмата.
Към момента на психиатричното обследване и проведеното психологично
изследване се установява налична психична симптоматика, отговаряща на критериите за
поставяне на диагнозата ПТСР.
Вещото лице е посочило още, че острата стресова реакция при
освидетелстваната/ищцата/ е придружена и от психосоматични нарушения - внезапно
спиране на кърмата /била е кърмачка в трети месец / и внезапно краткотрайно намаляване и
спиране на урината /олиго и анурия /, във връзка с острия стрес при ПТП.
За установяване на претърпените неимуществени вреди от ищцата, вследствие
получените травматични увреждания от ПТП по делото са допуснати и разпитани
6
свидетелите М.Л. С. и С.Л. С..
Свидетеля М.Л. С. - леля на ищеца установява, че: На 26.12.2020г. сват Искър я
уведомил, че М. е катастрофирала. Веднага съобщила на майката на М.. След ПТП и
изписването на М. от болницата в гр.Лом е била настанена при нея в гр.Д.. М. била в тежко
състояние, не можела да си мърда краката, кърмата спря. Главата била в рани, повечето по
лицето. Пренощувала и на другия ден я закарала в бърза помощ в гр.Видин, където
гипсирали крака. После се прибрали у дома в Д., като М. била настанена при майка си, която
се грижела за нея и детето на М.. Вечерта останала при майка си, за да се грижи за нея.
Мъчела се с детето, защото кърмата изчезна. Майка на М. продължава да полага грижи за
нея и до сега. Почти всеки ден е посещавала М., понякога е нощувала там. М. лежала, като
не можела да става и мърда. Била с памперси, понякога давали легенче. Не можела да се
изхожда нормално, било в резултат на стреса от катастрофата. Ходели при д-р Досева, тя е
личен лекар в Д.. М. доста време била обездвижена, с гипс била около два месеца и
половина - три месеца. Има и малко белези по лицето. М. не можела да спи, била в голям
стрес, предполага, че била в депресия. Случвало се е да се събужда с писъци в съня си.
Детето е настанено в приемно семейство, тъй като тя не можела да се грижи за него след
инцидента. Раздвижила се с патерици и сега ползва патерица, но не можела да ходи
нормално, кракът и е деформиран, изкривен на вътрешната страна и продължава да се
движи с патерица. М. пие успокоителни хапчета. Детето още е в приемно семейство. След
катастрофата М. била много зле с психиката, говори несвързани думи. От катастрофата М.
имала множество рани по лицето, на ръката, на гърба, не можели да я познаят.
Свидетелката С.Л. С. – майка на ищцата установява, че: Шофьорът е приятел на М. и
я поканил да отиде с него в Медковец. Тя гледала бебето. М. тръгнала за Медковец с „М.“ -
М.С.. Катастрофата е станала към три и половина на 26-ти, не помни точно месеца, било
зима. Сестра ѝ и се обадла по телефона и я уведомила за катастрофата.
М. се обадила по телефона и казала, че е в болницата в Лом. Когато я видяла
изглеждала безобразно, била с натъртено лице, имала белег от рамото до средата на
предната част на тялото от обезопасителен колан, ръката й била натъртена. Не можела да се
движи, едва говорела. Имала неплатени осигуровки, изписали я и тръгнала за вкъщи. Със
сестра /св.М.С./ завели М. в Бърза помощ в гр. Видин. Там сложили гипс на крака
отдолу от стъпалото до коляното. Искали да я настанят в болницата, но тя няма осигуровки.
Само я гипсирали, друго не са й правили, прибрала се вкъщи на домашно лечение. Тя с
грижела за бебето и за нея. В един момент, като минали три-четири дена от катастрофата,
чакали да тръгне кърмата, но нямала кърма. Личната лекарка казала, че е зле от
катастрофата и три дни няма кърма, няма да тръгне, и до ден днешен нямала кърма. Бебето
тогава било на два месеца. След две седмици при М. прекъснало уринирането, три дни не
можела да се изхожда по малка нужда. Извикала личната лекарка вкъщи и им казала, че
това е от удара, след два-три дни състоянието започнало да се нормализира. Нямаше кърма
да храня малкото бебе. М. не можеше да си държи детето, въобще не можеше да се грижи за
него. М. виела от болка, все се оплаквала от болки. До ден днешен не може да се оправи с
крака, стъпва, но я боли, кракът е още подут. Детето и то се разболяло и влязла в болница с
малкото дете. Не можели да полагат грижи за бебето. Доктор М. е подал сигнал за бебето.
Минаха на проверка, нямахме ток и вода вкъщи. М. била много зле, в момента пие
лекарства. Имаше момент, когато не разбираше какво говори, излизаше на улицата и
молеше за храна. М. винаги е работила с мен в градината, заедно ходехме на разкопки.
Идваха Софиянци и ни викаха да копаем на полето да изкараме прехраната. М. работеше с
мен. М. е на 22 години. Откакто направи катастрофата не е способна за нищо. Кракът е
надут, не може да стъпва на него както трябва. Трябва да платят 40 лева за преглед, за да
изпише лекаря лекарства за успокоение. М. получавала майчинство и детски, на сега детето
е в приемно семейство и не ги получава. М. преди катастрофата е била здрава, не е
използвала никакви лекарства. След катастрофата лекарят й изписа лекарства, защото не
7
помни какво говори с тях, тръгва по улицата, казва, че ще иска хляб и вода от хората.
Консултирахме се доктор К. - психиатър и той изписал хапчета, но те вече не действат.
Още има проблеми. В настоящият ден трябва да отиде на скенер на главата. Когато пие
хапчето се успокоява и заспива но се стряска и подскача. Изпитва страх да се качи в автобус.
Когато минават коли, тя в спането или се стряска. М. много се страхува.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени
добросъвестно, логични са и последователни и кореспондират на събраните по делото
писмени доказателства.
От приетите по делото писмени доказателства - психологичен статус
№22/15.01.2021г. на ищцата от психолог В.Начева се установява, че същата е с тревожно
разстройство и депресия от претърпяното ПТП. Нуждае се от психотерапевтична помощ и
консултация с психиатър с цел копиране на соматичните оплаквания от медикаменти.
Съдът приема за установено, че ищцата е претърпяла и имуществени вреди в общ
размер на 90лв., видно от фактура №**********/06.01.2021г в размер на 40лв. за
съдебномедицинско удостоверение и 50лв за психодиагностика и психологичен статус
съгласно касов бон №22/15.01.2021г. на клиничен психолог В.Начева.
На основание чл.214 ГПК с протоколно определение в открито съдебно заседание
от 12.11.2021г. по делото е допуснато изменение относно размера на предявените искове от
ищцата М. С. С., като предявеният иск за неимуществени вреди предявен като частичен от
25 500 лева, частичен от 60 000лв. се счита предявен за сумата от 60 000 лева. Допуснато е
увеличение на предявения иск за имуществени вреди, като същият се счита предявен за
сумата от 107,14 лева.
При така установената фактическа обстановка, Видинският окръжен съд, прие за
установено следното от правна страна :
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
По допустимостта на предявените искове:
На основание чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него към
застрахователя или негов представител по чл.503, ал.1 КЗ на писмена застрахователна
претенция по реда на чл.380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по
чл.496, ал.1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от
три месеца, считано от предявяването ѝ.
Между страните не е спорно, че ищеца е предявил застрахователна претенция пред
ответника, което се установява и доказва от приложеното по делото писмо изх.№НЩ-
1845/15.03.2021г. до ищцата от ответното дружество, поради което предявените искове са
допустими.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на
пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/. настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените
8
неимуществени и имуществени вреди и 4. / наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на гражданската отговорност
на причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е налице
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта. Безспорно се
установи по делото настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие на
26.12.2020 г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е
налице противоправно деяние от страна на деликвента – М.С.П., като водач на л.а.“БМВ
525“ с рег.№ М4657ВТ, който с поведението си е причинил настъпване на ПТП изразяващо
се в нарушаване на правилата на ЗДвП,; процесните неимуществени и имуществени вреди и
причинно – следствена връзка между деянието и вредите, като вината се предполага,
съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция.
Установи се, че на 26.12.2020г. около 15:25 часа на републикански път III-112,
км.3+000 е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието л.а. „БМВ 525“ с рег.
№***, управляван от водача М.С.П., в който на предна дясна (пасажерска) седалка като
пътник се е превозвала ищцата, и л.а. „Фолксваген Т РОК“ с рег.№*** управляван от водача
Т.Е.Т..
Причината за настъпване на ПТП е превишената скорост на движение на л.а.“БМВ
525“ от 94 км/ч към момента на удара, /и много по-висока преди загубата на управление на
автомобила/, с което е допуснато нарушение на чл.21 от ЗДвП, вследствие на което водача е
загубил напречна устойчивост на автомобила и не е успял да контролира управляваното от
него МПС, в нарушение на чл.20 от ЗДвП., като е навлязъл в лентата за насрещно движение,
в нарушение на чл.15 от ЗДвП и се блъснал в насрещно движещият се л.а. „Фолксваген Т
РОК“ с рег.№***. В резултат на така настъпилото ПТП е причинил на ищцата, пътуваща на
предна дясна пасажерска седалка, травматични увреждания – множество мекотъканни
увреждания в областта на лицето и крайниците; двуглезенно счупване в ляво /бималеоларис
крурис синистра/; анурия и спиране на кърмата за три дни; „Посттравматично стресово
разстройство“.
Предвид на горното, съдът приема за безспорно установени в производството
елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на
чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е
извършено противоправно деяние от водача на л.а. „БМВ 525“ с рег.№*** М.С.П..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
дружество: не е спорно между страните, че „ЗД „Б.И.”АД, с ЕИК *** е застраховател по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за процесния период на водача на
лекия автомобил, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ са доказани по основание.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования
9
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Налице са всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не
само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП
правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр. решение № 206/12.03.2010 г.
по т. д. № 35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т. 7, което има характер на задължителна
съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С цитираното постановление
Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България
сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради липсата на
обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен колан по време на превоза на ищцата.
Настоящият състав намира, че така въведеното възражение за съпричиняване е недоказано
по несъмнен и категоричен начин от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест
в процеса при пълно и главно доказване да докаже въведеното възражение. От заключението
на приетата пред ВОС и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза и
уточнението на вещото лице в открито съдебно заседание на 01.10.2021г., общата сумарна
скорост на двата автомобила към момента на удара е била над 100 км/ч, като при тази
сумарна скорост и деформациите по л.а.“БМВ 525“, където цялата предна част на
автомобила е унищожена, използването на предпазен колан не би имало значение, т.е.
предпазния колан в случая е неефективен. Видно от заключението на СМЕ, уврежданията в
областта на долните крайници при пострадалата/ищцата/, могат да се получат както при
поставен предпазен колан, така и без наличието на такъв, т.е. предпазния колан в случая не
действа и няма ефективно действие.
За да е налице принос на увреденият е необходимо не само извършените от него
действия да нарушават предписаните правила, но и нарушенията да са в пряка причина
връзка с настъпилият вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. Поради
всичко горепосочено, в случая не може да се приеме съпричиняване от страна на ищцата,
тъй като по делото не се установиха нарушения, които да са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпване на вредоносния резултат.
Предвид изложеното не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
10
намаляване на определеното обезщетение.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
Спорен в случая е въпросът, какъв е размерът на неимуществените вреди. Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 г., при определяне на
размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства,
обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното
значение за размера на вредите.
Съгласно съдебната практика размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не
е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства, при телесните увреждания, са характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др.
Определеното от съда застрахователно обезщетение винаги трябва да бъде
съобразено с икономическата обстановка в страната, като съдът следва да присъди в полза
на пострадалия застрахователно обезщетение, адекватно на инфлацията в страната,
обезценяването на лева и нарастването на цените. Това становище е застъпено в редица
актове на ВКС, като например Решение № 749/05.12.2008 г. постановено по т. д. № 387/2008
г„ ВКС, II ТО.
Причинените болки и страдания на ищците следва да бъдат компенсирани.
Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би
обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на
неблагоприятните последици от причинените телесни увреждания. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и
емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното
деяние.
В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП ищцата М. С. СЛ. е
търпяла болки и страдания. Съгласно приетата по делото СМЕ и писмените
доказателства/медицинска документация/ вследствие на инцидента е получила следните
телесни увреждания :
1.Множество мекотъканни наранявания в областта на лицето и крайниците :
Охлузване на челото над веждите и основата на носа: Охлузвания по горния и долния
клепач на лявото око; Кръвонасядания по клепачите на двете очи: Дълбоко охлузване върху
лявата скула; Дълбоко охлузване зад долната част на лява ушна мида: Дълбоко охлузване по
предно вътрешната повърхност на дясната колянна става: Охлузване по вътешната
повърхност на лявата подбедрица под коляното: Оток и хематоми в областта на лява
11
колянна и лява глезенна стави. Съгласно заключението установените мекотъканни
увреждания са причинили на ищцата М.С. временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като отзвучават за около 15-20 дни след причиняването им без последици за
здравето и живота.
2.Двуглезенно счупване в ляво /бималеоларис крурис синистра/.
Съгласно заключението на СМЕ двуглезенното счупване на лявата подбедрица е
причинило на пострадалата/ищцата/ трайно затруднение в движението на левия долен
крайник. Такова счупване обичайно изисква имобилизация за срок от около 45 дни, каквато
е извършена при ищцата, както и срокът на нетрудоспособност е от около 3 до 5 месеца при
нормален срок на възстановителния процес. Вещото лице посочва, че към датата на
изготвяне на експертизата ищцата не е възстановена. Това заключение експертът обосновава
с приложеното ренгенологично изследване, при което са установени несиметрично стеснена
ставна междина, дъговидно деформиран малък пищял в областта на глезена и вторична
деформираща артроза, които водят до затруднена походка,оток в глезена, изкривяване на
крака.
От свидетелските показания на М.С. и С. С. също се установява, че и към настоящият
момент ищцата не е възстановена от травмата на долния крайник, като същата има
затруднена походка и оток в глезена, изкривяване на крака, т.е при ищцата не е
възстановена функцията на левия долен крайник, вследствие на което все още изпитва
болки и затруднения.
3. Посттравматично стресово разстройство. От съдебно-психиатричната експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Б.К. се установява, че вследствие на преживяното ПТП и
получените травматични увреждания при ищцата е настъпило влошаване на психичното
състояние и страда от посттравматично стресово разстройство. Вещото лице е посочило, че
ПТСР е вследствие на преживяната психотравма при инцидента, като разстройството
предизвиква клинично значим дистрес, влошаващ социалното функциониране и влошава
качеството на живот на пострадалата. Ходът на заболяването изисква специфично
психиатрично-медикаментозно и психотерапевтично лечение, каквото е налично при ищцата
и прилага медикаментозно психотропно лечение.
4. Анурия и загуба на кърма. Други увреждания, настъпили вследствие на ПТП-то
при ищцата са получената Анурия и загуба на кърма, които са в причинно-следствена връзка
с преживяното ПТП. Анурията се изразява в невъзможността на ищцата да уринира в
рамките на три дни, което е създало значителен дискомфорт и притеснения. Загубата на
кърма я поставило в невъзможност да храни невръстното бебе, същата е била кърмачка от
три месеца.
Ищцата е млада жена – на 22г. Непосредствено след ПТП е изпитала болки и
страдания със силен интензитет с оглед множеството мекотъканни травми и счупване на ляв
долен крайник. Разпитаните по делото свидетели установяват, че непосредствено след ПТП
ищцата била в тежко състояние, не можела да си мърда краката, кърмата спря, не можела
да уринира, изглеждала обезобразена от множеството рани по лицето. Непосредствено след
12
инцидента е преживяла и силен психически стрес на което се дължат анурията и загубата на
кърма. Ищцата не можела да спи, била много стресирана, сънувала кошмари, като се е
случвало да се събужда с писъци. През възстановителния период е спазвала определен
режим на покой, имала е затруднени движения на ляв долен крайник, поради
обездвижването за възстановяване на счупването, продължило около два месеца. Не е могла
да уринира в продължение на три дни. Спазвала е постелен режим- на легло, през който
период е ползвала памперси за физиологични нужди и е била обслужвана и подпомагана от
своята майка свидетелката С. С.. Съгласно СМЕ и свидетелските показания ищцата не се е
възстановила от получените травматични увреждания. При ищцата не е възстановена
напълно функцията на левия долен крайник, има затруднена походка и оток в глезена,
изкривяване на крака, ползва помощни средства при придвижване-патерица.
При ищцата е настъпило влошаване на психичното и емоционално състояние, същата
е получила посттравматично стресово разстройство, което е продължило повече от една
година и шест месеца. За овладяване на състоянието, с което не е могла да се справи сама,
потърсила съдействие на психолог и впоследствие на психиатър, приложила
медикаментозно лечение.
Преди процесното ПТП ищцата е била активна жена, работела е, сама се е справяла с
всичките си задължения в семейството/бита и отглеждането на детето/, но след инцидента за
дълго време е била лишена от обичайния си начин на живот.
Настоящият състав намира, че справедливо обезщетение за репариране на така
получените травматични увреждания от процесното ПТП е в размер на 40000лв. Предвид
изложеното предявеният иск за неимуществени вреди от ищеца М. С. СЛ. следва да се
уважи в размер на 40000 лв./четиридесет хиляди лева/, като в останалия размер до
предявените 60 000 лева искът следва да се отхвърли.
Частично основателен и доказан се явява предявеният от ищцата иск за присъждане
на сумата 90лв., имуществени вреди –разходи за лечение, като до пълният предявен размер
от 107,14лв. искът следва да бъде отхвърлен. Причинените имуществени вреди в уважения
размер от 90лв. се установяват и доказват от приложената по делото фактура
№**********/06.01.2021г в размер на 40лв. за съдебномедицинско удостоверение и 50лв за
психодиагностика и психологичен статус съгласно касов бон №22/15.01.2021г. на клиничен
психолог В.Начева, които разходи са в причинно-следствена връзка с причинените при ПТП
увреждания. Настоящата инстанция счита, че претендираните суми по фактура
№**********/02.07.2021г. на „Ин тайм“ООД на обща стойност от 8.14лв. за куриерски
услуги и такса наложен платеж и фактура №**********/01.07.2021г. на МБАЛ“Св.Петка“-
Видин на обща стойност от 9лв. за издаване на медицински документи дубликати не следва
да бъдат присъждани по предявеният иск за имуществени вреди, тъй като тези разходи
са извършени след предявяване на иска и образуване на делото - 27.04.2021г. и ищеца би
могъл да ги предяви по реда на ново исково производство, а не чрез увеличаване на иска,
както са заявени с молбата с правно основание чл.214 ГРПК /л.155 от делото/.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
13
Предвид частичната основателност на главната претенция, основателен е акцесорния
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съобразно нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3.
В конкретният случай не е спорно между страните, че ищцата е предявила
застрахователната претенция пред ответното дружество, видно от писмо на ответника до
ищците изх.№НЩ - 1845/15.03.2021г. /л.17 от делото/ Настоящата инстанция приема, че в
конкретният случай в цитираното писмо ответното дружество е обективирало откоз за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, посочвайки, че до представяне на
влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС,
ЗД“Б.И.“АД не е в риск „Гражданска отговорност“ и няма основание да изплати
претендираното от ищцата застрахователно обезщетение и от тази дата застрахователят е
изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, поради което
искът за лихва върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди следва да бъде
уважен, считано от 15.03.2021 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Право на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се
присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски, съразмерно уважената част на иска, в случай, че такива са направени и доказани.
Съдът констатира, че с Определение №5/28.04.2021г. по настоящото дело /л.24/ ищцата е
освободена от внасяне на такси и разноски по делото, с оглед на което разноски не се
дължат.
На адв.В.В. М. с ЕГН********** с адрес:гр.София 1000, ул.“Г.С.Раковски“№82, ет.1,
ап.2 - процесуален представител на ищците, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, се следва
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1732,70 лв., съразмерно на
уважената част от исковете.
В полза на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъде
присъдена сумата 1059,02 лв., разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове.
При този изход на делото ответното застрахователно дружество следва да заплати по
сметката на ОС-Видин държавна такса в размер на 1603,60 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК, и 500лв. – съдебно-деловодни разноски.
Мотивиран от горното, Видински окръжен съд
РЕШИ:
14
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.”АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *** да заплати
на М. С. СЛ. с ЕГН:********** от ***, *** на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата в размер
на 40000лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на
получените телесни увреждания при ПТП настъпило на 26.12.2021г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 15.03.2021г. до окончателното издължаване на сумата,
като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 60000лв./шестдесет хиляди
лева/.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.”АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *** да заплати
на М. С. СЛ. с ЕГН:********** от ***, *** на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата в размер
на 90лв. /деветдесет лева/, представляваща обезщетение за причинените имуществени
вреди, от процесното ПТП настъпило на 26.12.2021г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 15.03.2021г. до окончателното издължаване на сумата, като отхвърля иска
за разликата до предявения размер от 107,14лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.”АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *** да заплати
на адв.В.В. М. с ЕГН********** с адрес на кантората:***, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,
вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сумата в размер на 1732,70 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за осъществена безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, определена съобразно уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА М. С. СЛ. с ЕГН:********** от ***, ***, да заплати на ЗД „Б.И. ”АД с
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *** сумата в размер на 1059,02 лв., разноски по
делото съразмерно на отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.”АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *** да заплати
по сметка на Окръжен съд-Видин, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 1603,60 лв., –
държавна такса, дължима по уважените срещу ответника искове, както и сумата от 500лв.
представляваща съдебно – деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – Видин: _______________________
15