№ 212
гр. Варна, 20.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600345 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440, ал.2, вр. чл. 341, ал. 2 от НПК.
Постъпила е частна жалба от ос.лице СТ. ФР. М. чрез защитника му –
адв.Б. от ВАК, в която се оспорва правилността на определение № 775,
постановено от състав на Окръжен съд Варна на 29.09.2021г. по ЧНД №
1010/2021г., с което на осъдения СТ. ФР. М., ЕГН **********, е било
отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наложеното му по НОХД № 1021/2021 г. по описа на РС Добрич наказание
„Лишаване от свобода” за срок от една година. В частната жалба се излагат
съображения за неправилност на постановеното определение, тъй като на
първо място съдът необосновано бил приел, че не са настъпили положителни
промени в поведението на осъденото лице.
Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в
делото писмени материали и мотивите на атакуваното определение, намери
следното: Подадената жалба, по която е образувано настоящето въззивно
производство, е процесуално допустима, с оглед процесуална легитимация и
спазване на срока. Разгледана по същество, обаче се преценява като
неоснователна.
От фактическа страна въззивната инстанция приема за установено
следното: Л.св. СТ. ФР. М. изтърпява наказание „Лишаване от свобода” за
срок от ЕДНА ГОДИНА, наложено му с определение за одобряване на
постигнато споразумение за прекратяване на наказателното производство по
НОХД №1021/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е бил признат
за виновен за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.3 от НК.
1
Към момента на разглеждането на делото пред първата инстанция ос.л.
М. е изтърпял фактически повече от изискуемите 2/3 от наложеното му
наказание, а именно 9 месеца и 13 дни – фактически и от работа 23 дни, което
изпълва законодателното изискване.
Изпълнението на наказанието на осъденото лице М. е започнало на
16.12.2020г. В Затвора- Варна постъпва на 11.03.2021 г. В ЗО „Разделна“ е
преместен на 09.04.2021г. По повод на заявено от него желание е изведен за
полагане на доброволен труд със Заповед №225/13.04.2021г. на Началника на
ЗО „Разделна“. Със Заповед №96/20.04.2021г. на Началника на ЗО „Разделна“
е назначен на работа като „общ работник“ в „цех изработка на бетонови
изделия“ към ДП „ФЗД“. На 27.08.2021г. в администрацията на ЗО
„Разделна“ е получено сигнално писмо от Виолин Василев Христов на
длъжност контрольор по качеството на обект „цех изработка на бетонови
изделия“ към ДП „ФЗД“ с искане л. св. СТ. ФР. М. да бъде спрян от работа
тъй като не се явява на работа. Изготвена оценка на риска, която отчита
среден риск от рецидив - 44т. и среден за вреди.
Според становището на затворническата администрация, осъденото
лице се е адаптирало плавно и безпроблемно в условията на ЗО „Разделна“.
Съдейства на служителите при необходимост. На този етап обаче не е
отчетена мотивация за промяна на криминалното му поведение. Установяват
се известни криминални нагласи. В емоционален план в стандартна ситуация
е овладян, декларативно споделя избягването на конфликти. Л.св. СТ. ФР. М.
има нагласи за добро поведение, съобразено със законоустановените норми
,но не успява по убедителен начин да подкрепи мотивацията си за УПО,
изразявайки неясни планове за живота и с какво ще се занимава извън
пенитенциарната среда. Според становището на затворническата
администрация съществува висок риск от не добра реинтеграция. Като цяло
не е склонен към промяна. За времето на престой в ЗО „Разделна“ е
награждаван двукратно, не е допуснал дисциплинарни нарушение. По
отношение плана на присъдата, с л.св. СТ. ФР. М. се провеждат обстойни
разговори, касаещи необходимите за него цели и приоритети както в
краткосрочен, така и в дългосрочен план. Разяснени са му факторите
повлияли допускането на противоправните деяния, и начина за недопускане
на другй такива в бъдеще време. Л.св. обаче не осъзнава в необходимата
степен връзката между криминалното си поведение и начина на живот, не
разпознава всички фактори отключващи деструктивните му прояви. По
отношение на уменията за мислене л.св. СТ. ФР. М. отчасти разпознава и
решава проблемите,късно осъзнава последствията,реагира импулсивно.
Провежданата с л.св. корекционна дейност представлява непостоянна линия с
епизодични положителни прояви, следвани от отрицателни такива без да е
налице трайно и позитивно целеполагане. По отношение планиране на
присъдата - л.св. СТ. ФР. М. все още не разбира изцяло нуждата от промяна в
начина си на живот и поведение, както и собствената си отговорност
2
постигането и. Липсва устойчивост и ясно дефинирана мотивация за
преодоляване дефицитите в поведението си..
Основният спор по делото е дали може да се приеме, че М. е „осъден,
който е дал доказателства за своето поправяне” – това е условието, поставено
от сега действащата редакция на чл.70 от НК, с която законодателят изостави
изискването за „осъден, който с примерно поведение и честно отношение към
труда е дал доказателства за своето поправяне“. Тук следва да се отбележи, че
според настоящия състав на ВАпС вложения от законодателя смисъл е
различен от този, придаден му от жалбоподателя. В Решението си по делото
„Винтер и други срещу Обединеното Кралство ЕСПЧ е посочил, че
легитимните пенологични основания едно лишено от свобода лице да бъде
държано в изолация включват наказание, възпиране, защита на обществото и
рехабилитация. Тези основания следва да са налице при постановяване на
присъдата. От друга страна балансът между тях не е непременно статичен и
може да се променя в хода на изтърпяване на наказанието. Това, което може
да е първично основание за лишаване от свобода в началото на изпълнението
на присъдата, може да престане да съществува в процеса на пенитенциарното
третиране, особено след известен период на излежаване на наказанието. В
същото решение Съдът отбелязва, че макар и възмездието да остава една от
целите на лишаването от свобода, акцентът в европейската наказателна
политика вече е върху целта по рехабилитация на осъденото лице, особено в
края на дълъг престой в затвора (вж. например Dickson v. the United Kingdom
[GC], № 44362/04, § 75, ЕСПЧ 2007‑V; и Boulois v. Luxembourg [GC],
№ 37575/04, § 83, ЕСПЧ 2012, с допълнителни препратки в тях). В правните
документи на Съвета на Европа това е изразено най-ясно в чл. 6 от
Европейските правила за затворите, в който е предвидено, че всяко задържане
следва да се управлява така, че да способства за реинтеграцията в свободното
общество на лицата, лишени от свобода, и чл. 102.1, в който е предвидено, че
затворническият режим за осъдените лица трябва да бъде структуриран така,
че да им дава възможност да водят отговорен живот без престъпления.
Когато поправянето на осъденото лице надделее над интересите от
публична защита и възпиране, то тогава може да се приеме, че са налице и
основанията за предсрочно освобождаване. Затова и изискуемата промяна в
неговото съзнание и поведение трябва да е ясно и стабилно проявявана в един
продължителен период време, за да се приеме, че е и необратима, т.е. ще
остане такава и в реалната социална и икономическа среда, в семейното
обкръжение и след освобождаването му. Едва тогава може да се достигне до
извода, че наказанието е постигнало своите цели предсрочно и нуждата от
продължаване на пенитенциарното третиране е отпаднала. Подобен извод
спрямо М. не може да бъде направен.
Изготвеното становище от инспектор в ЗО "Разделна" Варна съдържа
мнение за наличието на положителни индикации в поведението на осъдения.
3
Цялата документация, приложена по делото сочи, че след постъпването
му в Затвора Варна М. е спазвал режимните изисквания и вътрешния ред.
Същевременно обаче оценката от риск е обременена не в статичните зони –
напр. настоящо правонарушение и криминално минало- все обстоятелства,
които не могат да бъдат заличени и в този смисъл не е възможно рискът да
бъде понижен, а в динамичните зони, които именно подлежат на коригиране .
Показателите на останалите зони на дефицити – като отношение към
правонарушението, образувание, обучение и трудова заетост, умения за
мислене, начин на живот и обкръжение, са все още над средното ниво,
въпреки отчетения спад. Продължават да са налице и рискови фактори
спрямо обществото
Горните факти обосновават извод, че не са налице категорични
доказателства за трайни и необратими промени, които да свидетелстват, че са
постигнати целите на индивидуалната превенция, поради което не е налице
втората кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК.
Следователно, към настоящия момент все още е необходимо продължаването
на работата в условията на пенитенциарното заведение по отношение на
осъдения СТ. ФР. М..
Водим от горните съображения настоящата инстанция намира
определението на решаващия съд за законосъобразно и обосновано.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 775, постановено от състав на
Окръжен съд Варна на 29.09.2021г. по ЧНД № 1010/2021г., с което на
осъдения СТ. ФР. М., ЕГН **********, е било отказано условно предсрочно
освобождаване.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4