РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 06.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1865 по описа за 2017
година, за да се произнесе, съобрази:
Исковете
са с
правно основание по чл.59, ал.9 СК.
Ищцата
И.Д.И. в исковата
молба, уточнена с допълнителна молба вх. №14740/10.04.2017г., чрез
процесуалния си представител твърди,
че с влязло в сила решение по гр. дело №574/2014г. на Шуменски районен съд
родителските права спрямо децата Д Д Т., ЕГН ********** и С Д Т., ЕГН **********,
са предоставени на нея, а родителските права спрямо детето Т Д Т., ЕГН **********, са предоставени
на ответника-баща. Ответникът отказал да изпълни влязлото в сила решение да
предаде децата Д и С на майката, във вр. с което е образувано изпълнително
производство за принудително изпълнение на съдебния акт и е сезирана Районна
прокуратура гр. Разград.
Освен това ответникът е отчуждавал и настройвал трите деца срещу нея,
възпрепятствал е и е ограничавал контактите между тях. В резултат на
последователното и упорито поведение на ответника да създава пречки за нормални
отношения между нея и децата й, детето Т е проявявал непристойно поведение
спрямо нея и преподавателите си в ОУ “Н. Й. Вапцаров“ гр. Разград. Понастоящем
и трите деца са изведени от дома на ответника със Заповед
№1873-з-426/18.10.2016г. на Началника на РУ МВР Разград, като е била предприета
спешна мярка за закрила по чл.4, ал.1, т.7 ЗЗДет, а именно полицейска закрила и
настаняване в Кризисен център за деца и лица жертви на насилие към сдружение
“Динамика“ гр. Русе. За
да възвърне доверието и родителския си авторитет спрямо трите си деца, както и
да може да полага преки и непосредствени грижи за тях под наблюдение на
психолози, се съгласила да ползва социална услуга резидентен тип за
неопределено време. Децата са се адаптирали към новата среда и обстановка, като
се радват на нейното присъствие. Детето Т е заявило желание да живее съвместно
с нея и двамата си братя. Счита, че от влизане в сила на решението по гр. дело
№574/2014г. на ШРС са налице трайни и съществени изменения на обстоятелствата,
налагащи промяна в мерките относно упражняване на родителските права по
отношение на детето Т. Твърди още, че децата Т, Д и С изразяват нежелание да
посещават дома на техния баща в гр. Разград, като споделят различни негативни преживявания,
свързани с него. Моли да се изменят постановените с решението по гр. дело
№574/2014г. на Районен съд гр. Шумен
мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето Т Д
Т., режима на личните отношения и издръжката на детето и определяне на нови
мерки и да се измени режима на лични отношения с децата С Д Т. и Д Д Т.,
определен по гр. дело №574/2014г. на ШРС, като упражняването на родителските права
спрямо Т Д Т.
се предоставят на нея, да се определи местоживеенето на детето при нея, да се
определи подходящ режим на лични отношения на детето с бащата, без преспиване,
както и същият да бъде осъществяван в присъствие на социален работник/психолог,
да бъде осъден ответникът
да й заплаща издръжка за детето в определен от съда размер; да се измени режима
на лични отношения на децата С Д Т. и Д Д Т. с бащата, определен по
гр. дело №574/2014г. на ШРС,
като режимът на лични отношения да бъде без преспиване, както и същият да бъде
осъществяван в присъствие на социален работник/психолог. Претендира за
разноски.
Ответникът
Д.Т.Т. взема
становище, че искът е неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба
обстоятелства и заявява, че от 7.08.2013г. до 18.10.2016г. той е единственият
родител, който е полагал всестранни, неотклонни, преки лични грижи за децата Т,
Д и С, без никакво участие и подкрепа от майката и нейни роднини и близки. От
1.04.2014г., когато с определението на РС гр. Шумен
по привременни мерки му е предоставено упражняването родителските права спрямо
трите деца до влизане в сила на 30.06.2015г. на решението по гр. дело
№574/2014г. на ШРС той се е грижил за тях. В същото време ищцата не е
изпълнявала родителските си задължения, не е присъствала на личните празници на
децата (рождени и имени дни), не е присъствала на организираните в училището
тържества по различни поводи, дори не е присъствала на завършването на първата
учебна година на Д и С на 24.05.2015г. От месец септември 2014г. ответницата е
прекъснала спорадичните си лични контакти с децата, като е проявила пълна
незаинтересованост към децата си и нежелание за личен контакт с тях. Повече от
три години доброволно не е платила нито една месечна вноска по присъдената по
привременните мерки издръжка. Заявява, че е отглеждал децата при много добри
жилищни условия и с помощта на трети лица. Докато той е упражнявал родителските
права децата са били редовни и отлични ученици, водени и вземани от училище
лично от него. Неспособността на ищцата да полага лични грижи за децата
произтича единствено от нежеланието й да полага такива грижи и е обусловена от
собственото й поведение да поставя собствените си желания и нужди над децата
си. Пример за това е настаняването им в социални институции. Ищцата на
18.10.2016г. внезапно, насилствено и противоправно е настанила и трите деца в
социален дом в гр. Русе, а на 21.10.2016г. ги е разделила,
като ги е изпратила в различни социални домове сред чужди и непознати служители
и от четири месеца децата насилствено са държани като концлагеристи, без право
на контакти с него и близките, с които са живели от раждането им. Счита, че е
налице груба злоупотреба с власт от страна на социалните служби, които са
нарушили основните права на децата. Не претендира за разноски.
По делото
са представени писмени доказателства, в т.ч. социален доклад вх.
№14259/19.05.2017г. от Директора на Дирекция “Социално подпомагане” Разград, разпитани са свидетели, изслушано е детето Т Д Т. в присъствие на главен
социален работник Т Д. Д от Дирекция “Социално подпомагане” Русе, който устно е
изразил становище и е приложено гр. дело №574/2014г. на
Районен съд гр. Шумен.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
От
данните в приложеното гр. дело №574/2014г. се вижда, че с решение
№449/09.06.2014г. Районен съд гр. Шумен е предоставил упражняването на
родителските права по отношение на децата Д Д Т., ЕГН ********** и С Д Т., ЕГН **********
на майката И.Д.И., ЕГН **********, определил е местоживеенето на децата при майката на адрес гр.
Глоджево, общ. Ветово, обл. Русе, ул. “Д. Благоев” №37, като е отхвърлил иска й
за предоставяне на родителските права върху детето Т
Д Т.,
ЕГН **********. Определил е режим на лични контакти на децата Д Д Т. и С Д
Т. с бащата Д.Т.Т., ЕГН **********, всяка първа и трета седмица от месеца от
10.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя, един месец през лятната ваканция,
когато Т не е при майка си, всяка четна
календарна година в периода през Коледните празници, включително и Нова година
и всяка нечетна година през Великденските празници. Осъдил е Д.Т.Т. да заплаща
за децата Д Д Т. и С Д Т., чрез тяхната майка и законен представител И.Д.И. месечна
издръжка в размер на по 100 лв месечна издръжка с падеж първо число на месеца,
за който се дължи издръжката, заедно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, считано
от датата на влизане в сила на решението. Предоставил е упражняването на
родителските права по отношение на детето Т Д Т. на бащата Д.Т.Т., определил е
местоживеенето на детето при бащата на адрес с. Мадара, общ. Шумен, ул. “Римска вила” №4. Определил
е режим
на лични контакти на детето Т Д Т. с майката И.Д.И. всяка втора и четвърта
седмица от месеца от 10.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя, един месец през
лятната ваканция, когато Д и С не са при баща си, всяка четна календарна година
в периода през Великденските празници и всяка нечетна година през периода на Коледните
празници, включително и Нова година. Осъдил е И.Д.И. да заплаща за детето Т Д Т.,
чрез неговия баща и законен представител Д.Т.Т. месечна издръжка в размер на
100 лв месечна издръжка с падеж първо число на месеца, за който се дължи
издръжката, заедно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на
причини за нейното изменение или прекратяване, считано от датата на влизане в
сила на решението. При постановяване на решението районният съд се е съобразил
с тълкуването на закона, дадено в Постановление №1/12.11.1974г. по гр. д.
№3/1974г. на Пленума на ВС, като е приел, че и двамата родители са грижовни към
децата Д и С, но относно родителския капацитет като цяло майката има
предимство, тъй като децата са сравнително малки по възраст и имат нужда от
нейните грижи постоянно, съобразил е и нагласата им да живеят заедно с нея,
което им гарантира спокойствие в бъдеще. По отношение на Т съдът е взел предвид
категоричното желание на детето да живее с бащата, както и силно влошените му
отношения с майката и нейните родители. Приел е, че в конкретния случай и към
момента на постановяване на решението са били налице важни причини за отделното
местоживеене на децата.
По
жалба на Д.Т.Т. състав на Шуменски окръжен съд с решение №264/14.11.2014г. по
в. гр. дело №447/2014г. потвърдил решението на районния съд в обжалваната част,
с която упражняването на родителските права по отношение на децата Д Д Т. и С Д
Т. е предоставено на майката, определено е местожителството им при нея,
определен е режим на лични контакти на бащата с децата и същият е осъден да им
заплаща месечна издръжка. В останалата необжалвана част решението е влязло в
законна сила. В мотивите към решението съдът е посочил, че районният съд се е
произнесъл правилно, преценил е всички събрани по делото доказателства, в
резултат на което е счел, че упражняването на родителските права по отношение
на двете деца Д и С следва да се предостави на майката, което е в техен
по-голям интерес. Обстоятелството, че майката не е обжалвала решението в частта
относно родителските права спрямо детето Т, предоставени на бащата, не би
следвало да се тълкува в смисъл, че тя е по-лош родител, защото с лекота била
изоставила по-голямото си дете. Въззивният съд, като е съобразил целия комплекс
от обстоятелства, е посочил, че майката не е сторила това поради
незаинтересованост, а защото се е съобразила с възрастовите особености на
детето, неукрепналия му характер, установеното развитие на синдром на
родителско отчуждение при това дете, което рефлектира и върху отношението на
близнаците към майката. Посочил е още, че при преодоляване на негативизма от
страна на Т към майката в един по-късен етап упражняването на родителските права
по отношение на Т може да бъде променено.
Решението
на въззивния съд е влязло в сила на 30.06.2015г., съгласно Определение №758/30.06.2015г.
по гр. дело №1414/2015г., с което състав на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение (чл.296, т.3 ГПК). В
мотивите към определението Касационният съд е отбелязал, че Шуменският окръжен
съд се е съобразил с даденото тълкуване на закона в ППВС №1/1974г. относно
предоставяне упражняването на родителските права, като е взел предвид
интересите на децата, притежаваните родителски качества и проявата им. При
постановяване на решението си е отчел моралния облик на всеки от родителите,
упоритото, последователно и въпреки намесата на компетентните социални служби
трайно следваното поведение на бащата да създава пречки за нормални отношения
между децата и майката, да ги настройва срещу нея, в т.ч. като изисква от тях
активно да проявяват негативно отношение към другия родител, формирано при
детето Т под негово влияние. В мотивите на определението е посочено, че в
съответствие с указанията в задължителната практика и при съобразяване с
критериите по ППВС №1/1974г. е изводът на въззивния съд, че майката е
по-пригодния родител да упражнява родителските права, в т.ч. и предвид
положително преценените й възпитателски качества, съответно – негативно
преценените такива на бащата, който въпреки полаганите от него грижи за децата
и материалната им обезпеченост, според разбиранията му, игнорира другия родител
и активно и тенденциозно възпрепятства контактите с майката, намесвайки децата
в конфликтните им отношения и настройвайки ги срещу нея.
Около
година и половина след влизане в сила на предходното решение съдът е сезиран с
искане за промяна на постановените по-рано мерки относно упражняването на
родителските права, местоживеенето на детето Т Д Т., режима на личните
отношения, издръжката на детето и определяне на нови мерки, както и с изменение
на режима на лични отношения между децата С Д Т. и Д Д Т. и бащата, определен
по гр. дело №574/2014г. на ШРС. Предявените искове са обосновани с
твърденията, че понастоящем и трите деца са изведени от дома на ответника и е
била предприета спешна мярка за закрила по чл.4, ал.1, т.7 ЗЗакрД, а именно
полицейска закрила и настаняване в Кризисен център за деца и лица жертви на
насилие към сдружение “Динамика“ гр.
Русе. За да възвърне доверието и родителския си авторитет
спрямо трите си деца, както и да може да полага преки и непосредствени грижи за
тях под наблюдение на психолози, ищцата се е съгласила да ползва социална
услуга резидентен тип за неопределено време. Децата са се адаптирали към новата
среда и обстановка, като се радват на нейното присъствие. Детето Т е заявило
желание да живее съвместно с нея и двамата си братя. Децата Т, Д и С изразяват
нежелание да посещават дома на техния баща в гр. Разград, като споделят
различни негативни преживявания,
свързани с него.
Т,
който е роден на ***г., понастоящем е на 14 години, а Д и С, които са родени на
***г. - на 9 години и половина.
По
делото е установено, че и след влизане в сила на 30.06.2015г. на решението по гр. дело №574/2014г. на
ШРС ищцата не е могла да осъществява контакт с децата си поради липса на съдействие
от страна на ответника. От данните по приложените по гр. дело №2440/2016г. на РС
Разград протоколи по изп. дело №115/2015г. на СИС при РС Разград за предаване
на децата С Д Т. и Д Д Т. от 25.09.2015г., 08.10.2015г. и 12.01.2016г. се
вижда, че на насрочените дати за принудително предаване на същите деца на
тяхната майка от ДСИ при РС Разград, предаването не е осъществено поради
неосигуряване присъствието им от бащата и поради емоционалното състояние на
децата. На 10.05.2016г. отново е било насрочено принудително предаване на
децата на ищцата-майка, като предварително писмено ответникът-баща е бил
поканен да се яви в ОЗД при ДСП-Разград с децата, за да бъдат подготвени за
предаването. Бащата и децата не са се явили, както и не са се явили на
насрочената дата за предаване, поради което не е осъществено предаването им за
пореден път на майката. В т. см. са данните и от Социален доклад
изх. №ДП/Д-РР/149-001/11.05.2017г. на Директора на Дирекция “Социално
подпомагане” Разград (л.32-34). От същия доклад се установява, че през учебната 2014/2015
година децата Д и С са били ученици в първи клас в ОУ “Н.
Й. Вапцаров“ гр. Разград. В началото на учебната 2015/2016 година са били
записани в СОУ
“Христо Ботев“ гр. Глоджево във втори клас от ищцата. Тъй
като към този момент децата са се отглеждали в семейството на ответника, те не
са могли да посещават училището в гр. Глоджево. Ищцата е подала молба децата да
посещават учебните часове в ОУ “Н. Й. Вапцаров“ гр. Разград като слушатели,
а впоследствие е уведомила Директора на училището, че разрешава да бъдат
записани в същото училище (вж. заявление от 14.09.2015г. и заявление от
15.01.2016г. – л.125 и л.127 от гр. дело №2440/2016г.).
Ответникът отказал да осигури присъствието на децата в училище, в резултат на
което децата Д и С не са били обучавани през учебната 2015/2016 година (вж.
служебна бележка изх. №РД-01-546/2.10.2015г.). На 18.10.2016г. децата Т, Д и С
са били изведени от семейството на ответника и ищцата и трите деца са били настанени/предоставени
са им били социални услуги на територията на гр. Русе по искане на ищцата (вж. три
броя молби до Директора на ДСП Русе, направления за ползване на социални услуги
от 19.10.2016г. и от 21.10.2016г., заповед №СУ/Д-Р-ВТ/12/20.10.2016г.). На
21.01.2017г. по време на разходка на ищцата с трите деца ответникът отвел децата
от гр. Русе с лек автомобил. След подаден сигнал от ищцата на 22.01.2017г.
ответникът върнал децата в Първо РУП-Русе, но по-късно заедно с Т се върнал в
гр. Разград. В периода от 21.01.2017г. до 11.03.2017г. Т се е отглеждал в дома
на ответника, който е възпрепятствал достъпа до него. На 12.03.2017г. по искане
на Т му е предоставена полицейска закрила и същият е бил настанен в КЦ към сдружение
“Център Динамика“ гр. Русе (вж. уведомително писмо за предоставяне полицейска
закрила на дете №188200-1240/13.03.2017г. и заповед №ЗД/Д-Р-052/13.03.2017г.).
С последващи заповеди на Директора на ДСП Русе настаняването на детето Т е било
продължавано до промяна на обстоятелствата и предприемане на други мярка за
закрила (заповеди №№ ЗД/Д-Р-063/13.04.2017г., ЗД/Д-Р-094/15.05.2017г.).
От
показанията на свидетелите С. М Н., учител в ОУ “Н. Й. Вапцаров“ гр.
Разград и К.Д.П., учител и директор на същото училище, се установява, че в края
на учебната 2014/2015 година ищцата, позовавайки се на съдебното решение, с
което родителските права спрямо децата Д и С са й предоставени, поискала и й
било издадено удостоверение за преместването им в училището в гр. Глоджево.
Впоследствие било установено, че близнаците не живеят в семейството на майка си
и не посещават училището в гр. Глоджево. Тъй като не били записани като ученици
в ОУ “Н.
Й. Вапцаров“ за учебната 2015/2016 година, те не получили учебници за втори
клас и помагала. По-късно ищцата се явила в училището, обяснила, че не е могла
да вземе децата си и писмено поискала те да посещават училището, за да не
загубят учебната година. Когато свидетелят П. потърсил контакт с
ответника-баща, за да го уведоми, че майката е съгласна децата да бъдат
записани в ОУ
“Н. Й. Вапцаров“, ответникът отказал да ги запише и да ги
пусне да посещават училище до края на втори клас. Свидетелите установяват, че
двете деца пропуснали цялата учебна 2015/2016 година и стояли заключени в дома
на ответника. И двамата свидетели заявяват, че всеки поотделно е сезирал Община
Разград, РУП-Разград, Детска педагогическа стая, Отдел “Закрила на детето“ за
предприемане на мерки по Закона за закрила на детето, в резултат на което
децата били изведени от дома на ответника и настанени в защитено жилище в гр.
Русе.
Свидетелката
В.Д.М., майка на ищцата, установява, че понастоящем ищцата живее в гр. Русе в
жилище под наем, заедно с децата Д и С (в т.см. са и данните в удостоверенията
за настоящ адрес от 10.04.2017г. на ищцата и двете деца в гр. Русе, ул. “Панайот
Хитов“ №46, вх.1). Свидетелката установява, че в жилището има добри битови
условия, за децата се полагат много добри грижи, в които тя участва активно,
децата са доволни, обичат майка си и й се доверяват. По отношение на детето Т
свидетелката заявява, че докато е живеел при ответника не е искал да вижда
майка си, нагрубявал я, говорел глупости под давление на ответника. Сега
поведението му и отношението му към нея е различно – доверява й се споделя с
нея, тя го изслушва. Според свидетелката Т обича и двамата си родители, но не
желае да живее с баща си, който много го е тормозел. Отношенията на Т с дядо му
по майчина линия също са подобрени, двамата ходели на конни състезания и за
риба при посещението на децата в гр. Глоджево.
Свидетелят
В С И, учител и зам. директор в ОУ “Васил Левски“ гр.
Разград, заявява, че Т е бил записан в това училище и го е посещавал в периода
от 26.01.2017г. до 24.03.2017г., поради което го познава от около два месеца. Т
бил отличен ученик, включвал се в олимпиади по биология и по история и според
него бил спокойно дете, не е забелязал той да има притеснения или да е
подтиснат, не е споделял с него да има проблеми.
Свидетелят
С.Г.С., съсед и близък приятел на ответника, установява, че на 21.01.2017г. с
ответника пристигнали в гр. Русе и движейки се по улица “Панайот Хитов“ видели
ищцата с трите деца да вървят по улицата. Отбил се да паркира управлявания от
него лек автомобил и видял, че ответникът с трите деца се приближават към него,
а след тях ищцата викала: “Върни ми децата“. Трите деца влезли в колата и
всички тръгнали за гр. Разград. По пътя му се обадил по телефона служител от
Първо РПУ-Русе за проверка дали при него се намира ответника с децата. Предал
телефона на ответника, който провел разговор с полицейския служител, разбрал се
с него и на следващия ден се върнали в гр. Русе, където в полицейското
управление предали близнаците, а Т се върнал с тях в гр. Разград. Свидетелят
заявява, че на 15.04.2017г., както и на 20.05.2017г. (събота) ищцата не е
предала близнаците на ответника съобразно режима на лични отношения между тях.
Заявява, че не е в течение какво е отношението на трите деца към майка им в
периода, когато са живеели в семейството на ответника, знае само, че децата не
са искали да тръгват с нея, както и че пред неговата дъщеря Тодор бил завявал,
че мрази майка си. Според свидетеля ответникът се е грижел за децата си като
добър родител, поради което няма логично обяснение защо Т е подал молба до МВР
за полицейска закрила.
От
показанията на свидетелката Р.С.П., майка на ответника, преценени в светлината
на релевантните за случая обстоятелства, се установява, че ответникът е добър и
отговорен родител, който обича децата си и им е създал прекрасни битови условия
за живот, на фона на което ищцата е представена като незаинтересован и недобър
родител. На свидетелката не е известно какви са в момента отношенията между
децата и тяхната майка, но във всички случаи, според нея, те са в резултат на
насилие, извършено над тях от ангажираните със случая компетентни органи. Според
свидетелката обяснението защо детето Т е подало молба за полицейска закрила е,
че поведението му е резултат от “…няколкомесечни заплахи, че ще бъде настанено
в ТВО, ако не избере майка си“. В останалата част показанията й съдържат
негативни оценки към ангажираните със случая органи, поради което са
ирелевантни.
Изслушан
по реда на чл.15, ал.1 ЗЗакрД, непълнолетният вече Т заявява, че от
13.03.2017г. и понастоящем е настанен и пребивава в Комплекс за социални услуги
- Русе, звено “Спешен прием“, ученик е в седми клас в ОУ “Олимпи Панов“ гр.
Русе. Иска, ако съдът разреши, занапред да живее с майка си и братята си, с
които се вижда често – три пъти в седмицата, а понякога и повече. Вижда се и с
баба си и дядо си по майчина линия, на които по Гергьовден е гостувал в гр.
Глоджево. Обяснява, че след настаняването им с двамата му братя в Кризисен
център към сдружение “Динамика“ са ги разделили, защото той е отказвал да се
среща с майка си, която мислел за лош родител. В периода от 21.01.2017г. до
11.03.2017г., когато е живял при баща си, бил в напрежение, трябвало да мисли
какво говори пред него, за да не бъде възприето казаното погрешно. При
контактите с майка си не усеща такова напрежение, чувства се по-добре при нея.
Написал молбата до Отдел “Закрила на детето“, защото в периода след 18.10.2016г.
при срещи с майка си “стоплил“ отношенията си с нея и разбрал, че тя го обича и
иска да се грижи за него. Както братята му, така и той самият в момента отказва
да се вижда с баща си от страх “…нещо да не ме агитира“. Иска и занапред да
поддържа отношения с него, но това да са хубави отношения, а не да ги бие, да
ги обижда и да се държи отвратително с тях. Заявява, че би желал да бъде заедно
с двамата си родители и братята си, но разбира, че това е невъзможно и би
предпочел родителите му да имат по-добри отношения. Т заявява, че и в момента
баща му постоянно обижда майка му, обижда и него, и близнаците, дори ги е
удрял, поради което се страхува от неговите реакции.
Татяна Д. Д – главен
социален работник в отдел “Закрила на детето” при Дирекция “Социално
подпомагане” Русе, заявява, че поддържа изложеното в Социален
доклад изх. №ДП/Д-РР/149-001/11.05.2017г. на Директора на Дирекция “Социално
подпомагане” Разград, изготвен на база конкретна информация, наблюдения,
разговори, посещения, срещи и контакти с ангажираните със случая компетентни
органи. Установява, че отделянето на детето Т от братята му се е наложило
поради категорично установения силен синдром на родителско отчуждение спрямо
майка му, като в периода от 18.10.2016г. до 21.01.2017г. в резултат на
ползваните различни социални услуги от децата и работата с тях от страна на
психолози и педагози нагласите на Т са се променили, децата и ищцата-майка се
събрали и семейството възстановило нормалния си ритъм на живот в защитеното
пространство. Близнаците Д и С сега живеят в семейството на майка си. Детето Т
и в момента е с мярка за закрила, тъй като на 13.03.2017г. при осъществяване на
режима на лични отношения с майка си е заявил, че повече не желае да се върне в
семейството на баща си. Счита, че към настоящия момент не е в интерес на децата
доброволно изпълнение на режима на лични контакти с бащата, предвид споделеното
от самите деца за прояви на неглижиране и на насилие от страна на ответника, по
отношение на който са получили уверение от Прокуратурата да бъде изискана и
направена психиатрична експертиза, “…за да бъде включен в
някаква програма
по линия на пробацията или по линия “Закрила на детето”, както и да бъде
проведена с него консултативна работа от психолог за преодоляване кризата във
взаимоотношенията между родител и деца от 18.10.2016г. до момента. Категорично
заявява, че към момента в резултат на положените усилия от психолози, социални
работници и със съдействието на ищцата като законен представител на децата те
са с добро психо-емоционално състояние, особено Т. Изразява становище, че между
тримата братя съществува силна емоционална връзка и не е в техен интерес да
продължават да живеят разделени, децата не отхвърлят нито единия, нито другия
родител, искат да имат цивилизован диалог и да могат да общуват и с двамата
родители. Понастоящем трите деца се чувстват много добре, чувстват се значими и
обградени с внимание, комуникират помежду си. По отношение настъпилата промяна
в обстоятелствата, свързани с детето Т, изразява становище, че в негов интерес,
също и в интерес на трите деца е да се отглеждат заедно в семейството на
ищцата, която се явява по-добър родител от ответника. Ищцата е била обследвана
по отношение възможностите й да задоволява по адекватен начин потребностите на
децата си, което включва социална анкета относно жилищните условия. Установено
е, че ищцата разполага с апартамент, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, функционално обзаведен, с осигурена топла течаща вода, подходящи условия
за децата и възможност за обособяване на лично пространство за всяко едно от
трите деца. По отношение режима на лични отношения на децата с бащата изразява
становище че към настоящия момент същият следва да бъде провеждан контролирано
в присъствие на социален работник от отдел “Закрила на детето” или психолог.
За
да се уважи искът по чл.59, ал.9 СК за изменение постановените с решението по
гр. дело №574/2014г.
на ШРС мерки относно упражняване на родителските права,
местоживеенето на детето Т, режима на личните отношения и издръжката на детето
и определяне на нови мерки, необходимо е да се установи, че са се изменили
съществено обстоятелствата, при които упражняването на родителските права
спрямо Т са предоставени на бащата, настоящия ответник и че са настъпили нови
обстоятелства.
С
оглед на изложеното от фактическа страна съдът приема, че предявеният иск е
основателен. В периода след влизане в сила на предходното решение са настъпили
съществени промени в обстоятелствата, свързани с положението на детето Т,
засягащи постановените по-рано мерки. В периода от 18.10.2016г. до
21.01.2017г., както и след 13.03.2017г. и понастоящем, Т не живее в семейството
на своя баща и не се намира под неговото пряко влияние, насочено към
неглижиране и “дискриминационно“ отношение (гл. соц. работник Д) към другия
родител, мотивирало детето към неуважително отношение и омраза към майка си.
Настъпила е съществена промяна и в поведението на Т и нагласите му към майка
му, отношенията помежду им понастоящем са спокойни, балансирани, изпълнени с
доверие и желание занапред да живее заедно с нея и тя да се грижи за него.
Отчуждението на Т по вина на ответника спрямо ищцата е преодоляно. Междувременно
ответникът е загубил родителския си авторитет в резултат на трайното си и
последователно поведение да отказва да предаде децата Д и С на майката, в нарушение
на влязлото в сила решение за упражняване на родителските права спрямо тях и да
възпрепятства контактите на трите деца с тяхната майка, в т.ч. съобразно
определения режим на лични отношения на Т с нея, на обмисленото и целенасочено
отнемане на децата от майка им на 21.01.2017г. и насилственото им отвеждане в
дома си в гр. Разград, включително децата, спрямо които не са му предоставени
родителските права. В същото време ищцата-майка е повлияла положително върху
психическото и емоционално състояние на Т, като се е справила с предходните му
лоши прояви, преодоляла е негативното му отношение към нея и е създала чувства
на обич, разбирателство и доверие помежду им.
Очевидно е, че са
настъпили съществени промени, даващи основание да се измени първоначалното
решение относно упражняването на родителските права спрямо Т, местоживеенето на
детето, режима на личните отношения и издръжката на детето и да се определят
нови мерки, поради което искът следва да бъде уважен, както е предявен.
С оглед запазване на висшия интерес на непълнолетния Т и гарантиране на правната
сигурност, съдът намира, че ищцата е по-добрият с оглед интересите на детето
родител да се грижи за неговото непосредствено отглеждане и възпитание.
Постановените мерки
относно упражняването на родителските права спрямо Т следва да бъдат изменени,
като се предоставят на майката-ищца, да се определи местоживеенето на детето
при нея, а на бащата-ответник да се предостави възможност за лични контакти с него
в присъствие на социален работник/психолог всяка първа и трета събота
и неделя от
месеца от 10.00 ч. до 16.00 ч. без преспиване, един
месец през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, всяка
четна календарна година на Коледа и на Нова година и всяка нечетна година на
Великден. Съдът съобрази и
необходимостта от уеднаквяване на режима на лични отношения на трите деца с
ответника-баща.
Издръжката, присъдена по
гр. дело №574/2014г. на ШРС следва да се прекрати и за
Т да се присъди нова такава от родителя, при когото той няма да живее (ответника-баща).
Ищцата получава средномесечно нетно трудово възнаграждение в размер на 795.10
лв (удостоверение изх. №2045/25.05.2017г.). Няма данни за актуалните трудови
доходи на ответника, но с оглед данните за притежавани от него недвижими имоти
(жилище в гр. Разград и къща за гости в с. Мадара) съдът намира, че същият може
да заплаща по 180 лв месечна издръжка за непълнолетния си син Т. Разликата до
необходимия размер месечна издръжка за Т - общо около 280 лв, следва да се
поеме от майката, заедно с грижите по отглеждането му. Издръжката се дължи считано от влизане
в сила на решението до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или
прекратяването й.
Основателен е и искът за
изменение на режима на лични отношения с децата С Д Т. и Д Д Т., определен с
предходното решение по гр. дело №574/2014г. на ШРС. Наличните доказателства, обсъдени
по-горе, дават основание на съда да приеме, че са налице променени
обстоятелства, налагащи ревизия на мерките досежно режима на лични отношения на
близнаците с родителя, който не упражнява родителските права. Както вече се
посочи, с поведението си ответникът е загубил доверието им, родителския си
авторитет, накърнил е чувството им за сигурност, което е довело до опасения от
страна на малолетните деца да контактуват с него в отсъствие на трето лице.
Поради това режимът на лични отношения с ответника-баща, определен по гр. дело
№574/2014г., следва да се осъществява без преспиване и в присъствие на социален
работник/психолог, съобразно искането, което ще бъде в изключително техен
интерес с оглед съхраняване на психиката им.
Съгласно чл.78, ал. ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата 379 лв разноски по
делото.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
мерките относно упражняването на родителските права спрямо Т
Д Т.,
ЕГН **********,
роден на ***г., постановени с решение №449/09.06.2014г. по гр. дело №574/2014г. на
Районен съд гр. Шумен,
така:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права спрямо Т Д Т.,
роден на ***г.,
на майката И.Д.И. ***, ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на Т Д Т. при майката И.Д.И., с настоящ адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на бащата Д.Т.Т., ЕГН **********,
с непълнолетния
Т Д Т.,
ЕГН **********,
в присъствие на социален работник/психолог всяка първа и трета събота
и неделя от
месеца от 10.00 ч. до 16.00 ч. без преспиване, един
месец през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, всяка
четна календарна година на Коледа и на Нова година и всяка нечетна година на
Великден.
ПРЕКРАТЯВА определената по гр. дело №574/2014г.
на Районен съд гр. Шумен издръжка, която И.Д.И. е осъдена да заплаща за детето
Т Д Т..
ОСЪЖДА Д.Т. ***, ЕГН **********, да
заплаща на непълнолетния Т Д Т.,
ЕГН **********,
по 180 лв месечна издръжка, считано от влизане в сила на
решението до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или
прекратяването й, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Д.Т. ***, ЕГН **********, да
заплати по сметка на Русенски районен съд 259.20 лв държавна такса върху
присъдената издръжка.
ИЗМЕНЯ
мерките относно режима на лични отношения между децата Д Д Т.,
ЕГН **********, роден на ***г. и С Д Т., ЕГН **********, роден на ***г. и
Д.Т.Т., ЕГН **********,
определен по гр. дело №574/2014г. на Районен съд гр. Шумен, така:
ОПРЕДЕЛЯ
режимът на лични отношения между децата Д Д Т., ЕГН **********
и С Д Т., ЕГН ********** с Д.Т.Т., ЕГН ********** да се осъществява без
преспиване и в присъствие на социален работник/психолог.
ОСЪЖДА Д.Т. ***, ЕГН **********, да
заплати на И.Д.И., ЕГН **********, сумата 379 лв разноски по делото.
Решението
може да бъде обжалвано пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: