№ 1964
гр. Пазарджик, 05.12.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20235220102261 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищцата М. Т. Д. не се явява, редовно призована на посочения съдебен
адрес. За нея се явява адв. М., редовно упълномощена да я представлява с
пълномощно приложено по делото.
Ответникът Д. А. Д. не се явява, редовно призован на посочения съдебен
адрес. За него се явява адв. И. К., редовно упълномощен да го представлява с
пълномощно приложено към писмения отговор.
АДВ. М.: Няма процесуална пречка. Моля да дадете ход на делото.
Считам, че неявяването на ищцата не е процесуална пречка, тъй като същата е
депозирала пред вас изричното си съгласие да бъде даден ход на делото в
нейно отсъствие и че не възразява аз да я представлявам. Ищцата се намира в
Мюнхен.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, тъй
като ищцата не се явява по обективни причини, а именно пребиваването й в
Германия, където живее и работи. Освен това ищцата има свой упълномощен
процесуален представител в лицето на адв. М., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
1
от фактическа страна.
АДВ. М.: Поддържам исковата молба, както сме я предявили. Моля да
приемете доказателствата и да уважите доказателствените искания.
Представям Решение на германския съд с превод, с което са разпределени
родителските права, а именно, че са в режим 50/50 за страните, издръжки
няма, което моля да приемете като доказателство. Оспорвам изцяло
подадения писмен отговор. Считам, че всички факти и обстоятелства са
неверни касателно брачните провинения на моята доверителка и качествата й
на майка и съпруга. Ние не желаем да се произнасяте по въпроса за вината.
Водим при режим на довеждане двама свидетели. Вън чакат и свидетелите на
ответната страна, които са родителите.
АДВ. К.: Поддържам отговора на исковата молба и направените в него
възражения. Аз също не искам да се произнасяте по въпроса за вината. Не се
противопоставям на представените днес доказателства от немския съд.
Родителите са постигнали споразумение по отношение на родителските
права. Водя двама свидетели, като разпитът ще бъде върху това, че е
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
В подадената искова молба ищцата твърди, че с ответника сключили
граждански брак на 21.08.2015 г. Твърди, че от самото начало бракът им
протичал добре, като заживели с любов, уважение и разбирателство един към
друг. Постепенно отношението на съпругът й към нея започнало да се
променя изцяло. Ищцата твърди, че не познавала до тогава черти от характера
му, които се проявили. От края на 2019 г. когато настъпило „затварянето“ им
по домовете - с настъпването на Ковид-епидемията, настъпила коренната
промяна в отношението му към нея. Той ставал все по-изнервен, не одобрявал
моето поведение и грижи към децата им. Непрекъснато намирал проблеми в
ежедневието им, като винаги се дразнел и от най-малкия повод. Непрекъснато
била засипвана от забележки, критики и недобронамерено отношение, както
лично към нея самата, така и към начина по който обгрижвала двете им деца.
Ищцата твърди, че правила опити да не забелязва тази негова изнервеност и
на моменти вманиаченост по „правилни“ подходи при отглеждането на
2
децата им. Мислела си, че с времето съпругът й ще преодолее тези свои
негативни прояви в поведението си към нея. Но това не се случвало. Нещо
повече - безпочвените критики към нея ставали все по-ожесточени и
безпричинни. В даден момент ищцата решила, че за да запазят отношенията
си и семейството си, в името на децата им, следвало съпругът й да потърси
специализирана психологическа помощ, за да може да осъзнае границите на
нормалното отношение към нея и отглеждането на двете им деца.
Твърди, че от месец юни 2022 г. съпругът й започнал да посещава
психолог. Искрено се надявала да си помогне и да овладее крайно
негативното си отношение към нея. Въпреки, че била потърсена такава
помощ - траен благоприятен ефект не бил постигнат и отношенията им
драстично се влошили. Твърди, че ответникът започнал да я злепоставя с
поведението си пред нейните родители, пред нейни приятелки и пр.
Ищцата твърди, че за нея от месец март 2023г. положението станало
крайно нетърпимо и в нея окончателно се оформило решението за
прекратяване на брачните им отношения. Съжителствали от тогава и до сега,
само и единствено, формално, заради децата. Бракът им е изпразнен изцяло от
съдържанието, което закона и морала изискват и предписват, поради което за
ищцата се явил обоснован правният интерес да сезирам съда с искане за
неговото прекратяване.
Твърди, че от брака си с ответника имат родени две деца: А. Д. Д., ЕГН
**********, роден на ****** г. и Т. Д.а Д.а, ЕГН **********, родена на
****** г. Сочи, че децата посещават детска градина на „******, Мюнхен, за
което представя писмено доказателство - легализиран превод на изходящо
писмо от детското заведение.
Твърди, че семейното им жилище се намира в Германия, където са се
установили, живеят и работят и двамата трайно.
Твърди, че и двамата съпрузи работят и реализират трудови доходи,
както следва: ищцата работела в „БМВ“ АД /****** Мюнхен, като месечното
й трудово възнаграждение възлизало на 3905 евро месечно, съгласно
представеното месечно удостоверение за трудовите й доходи, а ответникът
работел на постоянен трудов договор във „Баварски автомобилни заводи“ АГ,
като месечната му заплата възлизала на 5789.64 евро.
Твърди, че в Република България нямат придобити недвижими имоти и
3
движими вещи, при режим на СИО, които да следва да бъдат предмет на
обсъждане по настоящото дело.
Искането към съда е да прекрати брака между съпрузите, без да се
произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брачните им отношения като упражняването на родителските права по
отношение на двете деца, родени от брака им: А. Д. Д., ЕГН **********,
роден на ****** г. и Т. Д.а Д.а, ЕГН **********, родена на ****** г. да бъдат
предоставени тяхната майка и законен представител;
Постоянното местоживеене на децата да бъде при майката, в семейното
им жилище в Германия, както и в дома на родителите й в гр. Силистра, когато
се прибират в годишен отпуск.
Режимът на лични отношения между бащата и децата да бъде, както
следва: Всяка първа и трета събота и неделя от месеца - съответно за двете
деца - от 10:00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, като бъдат вземани и връщани
от дома им - при определеното местоживеене при майката, 2 седмици през
лятото по споразумение между родителите, съобразно ползваните от тях
годишни отпуски, през което време децата да пребивават при баща си; една
седмица през Коледните и Новогодишните празници по споразумение между
родителите, при редуване на всяка следваща година на Коледните и
Новогодишните празници между родителите, като съответно децата
прекарват едната година - Коледните празници при баща си, а Нова година -
при майка си, а следващата година - в обратния порядък.
Бащата да заплаща месечна издръжка за двете деца по банкова сметка
на майката, както следва: за детето А. Д. Д., ЕГН ********** – издръжка в
размер на 1 200 евро, считано от завеждането на исковата молба, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, дължима на падежна дата - 10-то
число на текущия месец, в левова равностойност 2 340 лева и за детето Т. Д.а
Д.а, ЕГН ********** издръжка в размер на 1100 евро, считано от завеждането
на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,
дължима на падежна дата - 10-то число на текущия месец, в левова
равностойност - 2145 лева.
Счита тези размери на претендираната месечна издръжка - за
справедливи и обосновани по отношение на всяко от двете деца по следните
съображения: на първо място месечните доходи на бащата са почти в двоен
4
размер в сравнение с тези на ищцата. Сочи, че обичайните месечни разходи в
Германия, свързани с издръжката на едно домакинство, както и тези по
отглеждането и осигуряването на добър жизнен стандарт на децата им в
Германия, са коренно различни от тези в Република България. Сочи, че в
Германия всички стоки, социални услуги, цени на всичко, което е необходимо
за нуждите на едно домакинство са в пъти по-големи от тези в Република
България, поради което моли, именно в претендираните от ищцата размери на
месечна издръжка, съдът да уважи тези искови претенции.
По отношение на фамилното име на ищцата, същата моли да бъде
допусната промяна във фамилното й име и която след прекратяване на брака
да възстанови предбрачната си фамилия „Д.а“.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени
са доказателствени искания.
Направено е искане за постановяване на привременни мерки.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез пълномощника му. С отговора на исковата молба ответника,
чрез пълномощник си, сочи, че с исковата си молба ищцата категорично
заявява, че както тя, така и ответника, а и децата им имат постоянно
местопребиваване в друга държава членка на ЕС, а именно - във Федерална
Република Германия. Освен това страните по делото и техните малолетни
деца, родени от брака имат както българско, така и немско гражданство.
Заявява също така, че страните по делото са се установили трайно във ФРГ,
където са съсредоточили всички свои и на децата си жизнени интереси. Това е
така, защото и двамата съпрузи постоянно живеят във ФРГ от 2004 г., където
са учили и завършили висшето си образование, а към настоящия момент
работят на постоянни трудови договори с германска фирма, закупили са две
общи жилища, а децата им посещават детска градина. Тези твърдения на
ищцата не се оспорват от ответника. Те се установяват и от представените
към исковата молба писмени доказателства за доходите на страните и
удостоверения за това, че децата посещават образователен център във ФРГ.
Сочи, че по своята същност тези обстоятелства превръщат спора в
трансграничен спрямо който намират приложение нормите на Правото на ЕС.
Това е така, защото макар да става дума за съпрузи български граждани,
сключили брак в Република България, то тяхното постоянно
5
местопребиваване и това на децата им е в друга държава член на ЕС - във
ФРГ.
Сочи, че с оглед на тези безспорни между страните обстоятелства и на
основание чл. 7 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019
години относно компетентността, признаването и изпълнението на решения
по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и относно
международното отвличане на деца (приложим за съдебни производства,
които са образувани на и след 01.08.2022 г. (чл. 100 от Регламента),
компетентен да разглежда настоящия спор за развод и родителска
отговорност е съдът на Федерална Република Германия.
Моли съдът да вземете предвид, че международно компетентен да
разглежда въпроса за издръжка на родените от брака малолетни деца е също
Федералния съд на Германия. Това е така, защото съгласно т. 13 от
Преамбюла на Регламент 2019/1111 компетентните съдилища по въпроси,
свързани с родителската отговорност по смисъла на Регламента (в случая това
е ФРГ) най-общо имат и компетентност да решават спорове относно
допълнителните задължения за издръжка на дете посредством прилагането на
член 3, буква г) от посочения регламент.
Въз основа на изложеното и на основание висшия интерес на децата,
така както е формулиран в Регламент (ЕС) 2019/1111 поддържа, че Районен
съд - Пазарджик съгласно този Регламент не е компетентен да разглежда
настоящия спор за развод, родителските права и издръжките на децата, тъй
като тази компетентност принадлежи на съответния съд във Федерална
Република Германия.
Прави изрично възражение за липса на компетентност на Българския
съд да разгледа настоящия спор, който несъмнено е с международно правен
елемент, затова моли на основание чл. 18 от Регламент 2019/1111 служебно
да се приеме, че настоящият съд не е компетентен да разгледа спора, да
прекрати производството и на основание чл. 86 от Регламента да изпрати
делото по компетентност до съответния федерален съд в гр. Мюнхен.
Ако съдът не приеме горните възражения и прецени, че делото следва
да се разглежда от българския съд само в частта за развода, а по другите
въпроси, а именно: за родителските права и издръжките на децата, то ще
следва да съобрази, че приложимо право към спора в тази му част е немския
6
закон съгласно чл. 8 от Регламент 1259/2010 на Съвета от 20 декември 2010
година относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на
приложимото право при развод и законна раздяла.
Твърди, че съгласно немското право е налице процесуална пречка за
образуване на делото. Това е така, защото според немското брачно
законодателство следва да е налице период от 12 месеца, предхождащ
подаването на исковата молба, за начало на който се счита началото на
фактическата раздяла между съпрузите. Преди изтичането на този срок никой
от тях не може да предяви иск за развод. По своята същност това е абсолютна
процесуална пречка и като такава превръща иска в недопустим. В настоящия
случай този срок не е изтекъл.
Ако съдът не приеме възраженията на ответника относно
компетентността на Районен съд - Пазарджик и относно родителска
отговорност и издръжки и приеме, че всички въпроси следва да се разглеждат
от Районен съд - Пазарджик, то ще следва да съобрази, че не са налице
стълкновителни норми на Правото на ЕС, които да уреждат приложимото
право относно родителска отговорност. Предвид това, приложимото право
към тези въпроси следва да се определи съгласно чл. 86, ал. 1 и чл. 87, ал. 1 от
КМЧП, които предвиждат, че приложимото право е това на държавата, в
която страните имат обичайно местопребиваване, в случая то е във Федерална
Република Германия.
В случай, че съдът прецени за неоснователни дотук изложените доводи
и пристъпите към разглеждане на спора, се излагат следните съображения:
Оспорва се верността на изложените в исковата му молба факти.
Въпреки оспорването на изложените от ищцата фактически твърдения,
ответникът заявява, че не оспорва иска за развод, тъй като и той намира, че
бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен.
Твърди, че истинските причини обаче за разрушаването на брачната ни
връзка изобщо не са тези, сочени от ищцата, между които разбира се, тя
въобще не споменава за собственото си изключително укоримо
противобрачно поведение, за грубото, обидно, пренебрежително и крайно
унизително отношение спрямо него.
Твърди, че от всичко изложено в исковата молба е вярно единствено
7
това, че отношенията им са дълбоко разстроени от м. декември на 2022 г.
Твърди, че верните обстоятелства, свързани с техния семеен живот са
следните: Отношенията им до есента на 2022 г. били нормални. Неочаквано
за ответника, съпругата му рязко променила отношението си към него в
негативен смисъл. Започнала да се държи неоправдано хладно към него, да
търси и най-дребните поводи да създава дрязги и напрежение помежду им.
Отстъпвал при всяка нейна вербална агресия и бил готов на всичко, за да не
влизат в конфликти и продължат нормалния си живот.
Твърди, че на няколко пъти ищцата отсъствала от дома им за периоди
от около седмица, като заявявала, че се прибира в България, за да се види с
близките си. Започнала да говори за развод, че вече не го обича и не желае да
живее с него. Дори си позволила да го заплаши със социалните служби и
полиция в Германия, както и че ще намери начин да го отстрани от семейното
им жилище, което е придобито през време на брака им. Скоро след това се
разбрала истинската причина, както за отсъствията й под благовидни
предлози, така и за негативното й отношение към него.
Твърди, че съпругата му е създала извънбрачна връзка с неин съученик,
с когото започнала много често да се среща и да отсъства с дни от дома им,
като срещите им са били, както в България, така в Германия и Австрия, дори
през тази година прекарала с него едноседмична ваканция в Италия, като за
целта е ползвала им семейната кола.
Твърди, че първоначално тези си непрекъснати отсъствия за по седмици
от есента на 2022 г. тя го лъгала, че е в командировка в Нидерландия, на спа
почивка с колежки в немски курорт, докато всъщност е била с любовника си в
курорта св. св. „Константин и Елена“ и във гр. Варна.
Твърди, че всичките разноски по тези нейни пътувалия, хотели,
заплащане на коли под наем, вкл. нанесени щети върху общата им кола са
заплатени от общата им семейна сметка.
Твърди, че през целия период от време от м. декември 2022 г. и до сега
ищцата до такава степен е отдадена на любовната си връзка, че е занемарила
грижите за децата. Твърди, че през м. февруари 2023 г. когато го излъгала, че
е в командировка в Нидерландия, всъщност тя е била с любовника, макар
сина ни А. по това време бил болен.
8
Твърди, че споровете по отношения отглеждането на децата се свеждат
до следното: Ответникът желаел децата да се хранят с домашно приготвена
храна, докато майка им предпочитала да ги храни с дълбоко замразени
полуфабрикати, макарони, яйца, мюсли, пици и други вредни за тяхната
възраст храни, които обаче не й отнемали време да се отдаде на телефонни
разговори с любовника си. Тя се противопоставяла на това, че той желаел
всеки ден децата да бъдат извеждани навън, да играят на въздух, а не да стоят
пред електронни устройства и с тях да бъдат основните им занимания,
каквото е желанието на тяхната майка. Стараел се всеки ден да занимава и
подготвя А. с предстоящото му постъпване в училище, заради което по
неизвестни за него причини тя недоволствала и то било повод за разправии
помежду им.
Твърди, че когато напрежението помежду им стигнало своя предел, тя
се видяла принудена да му признае за извънбрачната си връзка, подробности
за която научил по-късно.
Заявява, че при това положение, повече от очевидно е, че бракът им е
изпразнен от съдържание. Съпругата му желаела да започне нов живот с друг
човек, което осуетявало каквато и да е възможност за възстановяване на
нормалните им съпружески отношения.
Твърди, че той също не желае съдът да се произнася по въпроса за
вината, тъй това нямало никакво значение за него, след като резултатът е един
- разрушаване на брака им.
Твърди, че единственото му желание е родителските права върху
родените от брака им малолетни деца да му бъдат предоставени за
упражняване. Счита, че той съм този от двамата, който притежава по-голям
родителски капацитет. Това е така, защото винаги се е грижил всеотдайно за
децата им и никога и при никакви обстоятелства не ги е поставял и не би ги
поставил в рисковата ситуация, в която ги поставя към настоящия момент
майка им, която е готова да пренебрегне дълга си, за да заживее нов живот с
новата си любов, и която поставя собствените си интереси и желания над
интересите и нуждите на децата им. Нейният нов партньор бил безработен, не
владеел нито немски език, нито английски.
Твърди, че съпругата му също така се изживявала като бизнес дама,
била изключително силно кариерно ориентирана, като полагала много грижи
9
за външния си вид, купувайки си маркови дрехи, като в същото време
приемала за нормално децата им да носят употребявани дрехи, които майка й
изпраща от България.
Твърди, че ищцата не можела да получава помощ от нейните близки,
които живеят в България, при отглеждане на децата, нито от лицето, с което
тя е започнала извънбрачна връзка.
Твърди, че той работи от вкъщи, което му дава изключителна гъвкавост
при полагането на грижите за децата.
Твърди, че предложения от ищцата режим на личните му отношения с
децата им в случай, че й бъдат предоставени за упражняване родителските
права, за него е напълно неприемлив. Това е така, защото децата са
привързани към баща си, не по-малко, отколкото към майка им и ще е във
вреда за тяхното психо-емоционално развитие контактът им с ответника да е
толкова ограничен, колкото би желала майка им. Счита, че за тях най-добре
би било да полагаме равностойни по време грижи, като по този начин дадат
възможност за в бъдеще да бъдат избегнати по най-безболезнен начин
негативните последици за тях, произтичащи от раздялата на родителите.
Оспорва размера на поисканата от ищцата месечна издръжка. Твърди,
че размерът на претендиралите от нея разходи по отглеждане на децата са
неколкократно по-малко.
Оспорва основателността на направеното искане за привременни мерки,
както по отношения на местоживеенето на децата, така и личния им контакт е
бащата и размерът на плащаната от него издръжка. Макар и във фактическа
раздяла страните живеят в едно жилище и съвместно се грижат за децата си,
като преобладаващите грижи са от страна на бащата, както беше изяснено по-
горе.
Оспорва представените писмени доказателства относно доходите на
страните. Ответникът сочи, че не му е известно по какъв начин ищцата се е
снабдила с неговите доходи (вероятно се е възползвала от служебното си
положение и възможност за достъп до тях), които отразяват брутното му
трудово възнаграждение, като от друга страна е представила своите нетни
доходи, като по този начин привидно създава впечатлението, че ответникът
има значително по-голям доход, което не е вярно. Вярното е, че нейните
доходи са много по-високи от неговите. По-голямата заплата е факт, с който
10
тя много се гордее и многократно му го е подчертавала като свое предимство.
Към писмения отговор е приложено пълномощното на адв. К..
С Определение №2318/13.09.2023 г., постановено в производството по
делото съдът е обявил, че е компетентен да разгледа иска за развод по чл. 49,
ал. 1 от СК между ищцата и ответника, както и че не е компетентен да
разгледа исковете по чл. 59 ал. 2 от СК и чл. 143 СК между страните относно
упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични
отношения и издръжката на децата, както и искането за определяне на
привременни мерки. Така постановеното определение е връчено на страните и
в указания срок не са постъпили частни жалби срещу същото определение и
то е влязло в законна сила.
След влизане на определението в сила, с Определение
№2789/01.11.2023 г., съдът на основание чл. 140 от ГПК е приел
представените от ищцата и приложени към исковата молба писмени
доказателства. Произнесъл се е по доказателствените искания на страните.
Указал им е разпределението на доказателствената тежест, а именно съгласно
разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК.
В днешното съдебно заседание ищцовата страна представи
споразумение между страните по делото касаещо въпросите относно родените
от брака деца постигнато пред германския съд.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада.
Съдът по доказателствата
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищцата и приложени към исковата молба
писмени доказателства, както и днес представеното от пълномощника на
ищцата споразумение между страните по делото пред германския съд по дело
№ 532F10923/23 от 11.10.2023 г.
АДВ. М.: Водя като свидетели по делото С. К. Д.а и Т. Д. Д..
АДВ. К.: Водя свидетелите С. К. Д.а и А. Д. Д..
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
11
ДОПУСКА до разпит като свидетели на ищцовата страна лицата С. К.
Д.а и Т. Д. Д. и като свидетели на ответната страна лицата С. К. Д.а и А. Д. Д..
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
С. К. Д.А – родена на 13.02.1965 в гр. Дулово, живуща в гр.Силистра,
българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, майка на ищцата по
делото, със средно специално образование, пенсионер. Желая да бъда
свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. Д.А: Моята дъщеря и зет ми са разделени официално от
02.10.2023 г. – преди два месеца. Официално от тази дата дъщеря ми не живее
в жилището където живееха със съпруга си, което е тяхно общо. В
недалечната 2015 г., преди брака дъщеря ми, имаше желание при един
пореден скандал с бъдещия си съпруг имаше намерение да се разделят, но той
по негова молба говори с нас по телефона и помоли да я разубедим. Аз
разговарях с нея, тя ме послуша и му даде шанс и бях наивна, защото бяха
раздадени поканите за сватбата и по тази причина я помолих да му даде още
един шанс. Но този човек създава напрежение,прави забележки, държи се за
децата като удавник за сламка. Искаше да извежда децата навън в негов
интерес - децата да играят, той да рови в телефона. Децата с часове бяха по
улиците на Мюнхен. Внучката ми беше по нощите в Мюнхен и после се разви
хрема. Основните неща, най-фрапиращите неща са несходството в
характерите. Има напрежение ходи от стая в стая включва, изключва
вентилации, аспирации, непрекъснато мрънка. Подложи се на терапия, която
се състоеше в това, че той нае една румънска психоложка, която му прави
два, три пъти сеанс с преспИ.е. Иска да лекува това поведение, което дразни
дъщеря ми. Той предприе това лечение, за да може да се докаже, че може да
се промени, но промяната беше само в професионален аспект. Спря да се
оплаква от професионалните неудачи и го местеха от отдел в отдел, понеже е
конфликтен. Към моята дъщеря терапията не даде резултат добър.
Задълбочиха се нещата. Третият човек не е причина. Той е следствие от
неудачите и несполучливия брак на дъщеря ми. Тя многократно е изпадала в
кризи – болки в стомаха, разтреперване, копривна треска, която е лекувана в
12
Германия с кортикостероиди. По принцип в конфликтни ситуации с него тя
изпада в такива състояния. Третото лице няма връзка. То е вследствие от
несполучливия и неспокоен живот на дъщеря ми. Той беше отдушник за нея.
Тя каза: "Със С. или без него, аз с този човек не мога да живея". Те не търсят
вина. По моя преценка те не могат да живеят като семейство. Дъщеря ми още
от 2021 г. тя взе решение, тя го обмисляше това решение, но нямаше
смелостта да пристъпи към него, защото беше по майчинство.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Т. Д. Д. – роден на 04.01.1960 г. в с. Калипетрово, живущ в гр.
Силистра, българин, български гражданин, женен, неосъждан, ищцата ми е
дъщеря, с висше образование, пенсионер, Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. Д.: Моята дъщеря и нейният съпруг в момента не живеят заедно.
Мисля, че началото на октомври тази година се разделиха. М. напусна
жилището, в което живееха преди това. Развеждането на М. датира малко по-
отдавна. Първият намек беше преди сватбата, бяхме изпратили покани за
сватбата и ние я натиснахме, че не може така и сме раздали поканите. Тя
премълча и започнаха да живеят заедно. Характерът му е особен.
Атмосферата е напрегната – напред, назад, става. Изнервящо. За този период
съм бил 5-6 пъти в Германия при тях. Имало е моменти, в които едва се
въздържам да кажа „М., взимам си шапката и си тръгвам“. Аз отивам на
гости, той написал бележки „направи това, направи това. Викам М. като
дойде неговият баща дали така му пише бележки. Отношението му към М.,
когато сме били там винаги е било мило. Имало е случаи когато се изнервя
обстановката – непрекъснато ходене, оставяне на бележки на огледало, на
стени. Дъщеря ни е твърде търпелива. На втората, третата година, след като
разбрах, че желае да се развежда, защото тя споделя повече с майка си, която
се грижи за внучетата. Аз отивам там и се старая да потискам напрежението.
Аз бих напуснал начаса, ако съм там. Аз не мога да издържам това
напрежение. Иначе е прекрасен, но който не е живял с него – не знае. Като
семейство са живели само в Германия. Те са се запознали в Мюнхен. Не са
имали дом в България. След като се запознават негов приятел остава насаме с
М. и й казва, че ще има проблеми с този човек. Като дойдохме за годежа в
13
Пазарджик и баща му вика „Т., на М. ще й е много трудно с този човек“. Баща
му като отива в Германия, отива на хотел, защото не може да го понася.
Майка му като отива на гости на първия ден – прегръдки, на втория ден - стои
в спалнята. Майка му й каза, че не би живяла с този човек. Той ми пращаше
есемеси. Този третият човек не е причината за развода. Тя казва: "Със С. или
без него, аз ще се махна от него". Двамата като семейство не могат да
продължат да живеят заедно.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
С. К. Д.А – родена на ****** г. в гр. Г. Д., живуща в гр.Пазарджик,
българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, майка на ответника, с
висше образование, работи като ветеринарен лекар. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. Д.А: Моят син и съпругата му, към момента не живеят заедно.
Синът ми живее в семейното жилище, а от 02.10.2023 г. тя се изнесе в наета
квартира. Тяхното семейно жилище беше в Мюнхен. Тук в България нямаха
общ дом. Към този момент, след като минахме цялата буря през март месец,
сега двамата гледат споделено децата си. Тяхната брачна връзка се е
разпаднала напълно. Всеки си живее отделно и се грижи сам за децата. Към
този момент окончателно нямат желание нито единия, нито другия, да се
съберат и всеки си е поел пътя. Имам претенции синът ми да е добре
възпитан, защото сме положили всички усилия за това. Нещото, което ми е
било странно за отношението към съпругата му, която винаги е обгрижвана и
ги е обграждал винаги с много внимание. Не е агресивен. Много добре се
грижи за децата.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
А. Д. Д. – роден на ****** г. в гр. Пазарджик, живущ в гр. Пазарджик,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, баща на ответника, с
висше образование, работи като ветеринарен лекар. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВИД. Д.: Към този момент синът ми и снаха ми не живеят заедно.
Разделени са от началото на тази година – 2023 г. и не живеят заедно от
14
тогава. Те имат невъзможност да продължат брака си. Синът ми ми е
споделял, че не е възможно да живеят повече заедно. Двамата нямат желание
да възстановят отношенията си и искат да прекратят брака. Като семейство те
живееха в Мюнхен. Тук в България нямат общ дом. По моя преценка те не
могат да продължат да бъдат семейство.
АДВ. М.: Нямам други доказателствени искания. Моля да се приключи
делото.
АДВ. К.: Нямам други доказателствени искания. Моля да се приключи
делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. М.: Уважаема госпожо Председател, моля да уважите исковите ни
претенции така, както са заявени и установени в настоящото производство.
Безспорно е, че бракът е дълбокото и непоправимо разстроен и изследвахме
причините. Двете страни чрез процесуалните си представители, не желаем да
се произнасяте по въпроса за вината. Свидетелите изясниха какви са били и
какви са в момента отношенията между съпрузите, което мотивира да се
прекрати бракът. Няма как да се присъдят разноски. Въпросите за децата са
разгледани от съда в Мюнхен и има решение в тази насока. Семейното
жилище се намира в Мюнхен и този въпрос е предмет на обследване от
германския съд. На моята доверителка се наложи обитаваното жилище да го
остави на добра воля на ответника. Тя се е изнесла на добра воля с децата и
обитава вече друго жилище, което обзавежда и подготвя за нея и децата им с
нейни лични средства. Желаем фамилното име да остане предбрачното
фамилно име Д.а и да се премахне четвъртото име Д.а. Моля за Вашето
решение.
АДВ. К.: Уважаема госпожо Председател, моля да постановите
решение, с което да прекратите брака между страните. От събраните
доказателства се установи по категоричен начин, че бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен. По отношение изложените неща за семейното
15
жилище нямат отношение към спора.
СЪДЪТ ще обяви решението си в законоустановения срок
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:10 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
16