Решение по дело №1298/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 60
Дата: 15 юни 2021 г. (в сила от 14 октомври 2021 г.)
Съдия: Тодор Минов
Дело: 20215530201298
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Стара Загора , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20215530201298 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № F574481 от 01.12.2020
година на и.д. Директор на офис за обслужване – Стара Загора в ТД на НАП
град Пловдив, /упълномощен със заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 година на
ИД на НАП/, с което на „Б А”ЕООД, град Стара Загора, представлявано от
управителя С. К. Д., ЕГН *********** е наложено административно
наказание – „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/лева за
нарушение на чл.92, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.261, ал.1 от ЗКПО.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено
изцяло. Претендират за направените по делото разноски.
Въззиваемият чрез процесуалния си представител, взема
становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения
излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства,
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
1
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На „Б А”ЕООД, град Стара Загора, представлявано от управителя
С. К. Д., ЕГН *********** е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № F574481 от 09.10.2020 година, за това, че в
качеството си на данъчно задължено лице не е подал в ТД на НАП град Стара
Загора - офис, годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за
данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за
финансовата година 2019 година, в законоустановения срок до 30 юни на
следващата година, т.е. 30.06.2020 година. Нарушението е извършено в ТД на
НАП град Пловдив, офис град Стара Загора на 01.07.2020 година. Деянието е
квалифицирано като нарушение по чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО. При съставяне
на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение,
включително и от това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което
нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта. На
юридическото лице на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО е наложено
административно наказание – „имуществена санкция“ към минималния
предвиден в закона размер – 500 лева.
В хода на съдебното производство за изясняване на обстоятелства
по делото беше допуснато и събиране на гласни доказателства.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗКПО, данъчно
задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна
данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия
годишен корпоративен данък, като съгласно ал.2, годишната данъчна
декларация се подава в срок до 30 юни на следващата година в
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по
регистрацията на данъчно задълженото лице. При неподаване на годишната
данъчна декларация, или при неподаване в предвидения срок, или при
невярно посочени данни, водещи до определяне на дължимия данък в по-
2
малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или
освобождаване от данък, в разпоредбата на чл.261, ал.1 от ЗКПО е
предвидено административно наказание – имуществена санкция в размер от
500 до 3 000 лева.
В разглеждания случай на жалбоподателя е наложено наказание
именно за това, че не е изпълнил задължението си по чл.92, ал.1 и ал.2 от
ЗКПО и не е подал в предвидения от закона срок своята годишна данъчна
декларация. Същата не е подадена и до настоящата производство. На
практика така установеното административно нарушение не се оспорва от
жалбоподателя. Изтъкват се съображения, че е налице хипотезата на чл.92,
ал.4 от ЗКПО и че дружеството предвид на това, че не е извършвало дейност
по Закона за счетоводството е подало декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч, но
не е следвало да подава така по ЗКПО. Съдът намира, че това не е така. Видно
от приложените по делото доказателства /лист 55, 56, 57, 58 и 59 от делото/
дружеството е реализирало плащания на възнаграждение по договор за
управление, с което са осъществени счетоводни операции, обусловени като
разход на дружеството. Именно по силата на това е възникнало и
задължението, изпълнено от дружеството да подаде декларации образец 1 и 6,
относно заплатени данъци и осигуровки на изплатеното възнаграждение по
договора за управление, което от своя страна е довело и до възникване на
задължението по чл.92 от ЗКПО, което не е било изпълнено и за което
дружеството е подведено под административно-наказателна отговорност по
настоящото производство.
Предвид гореизложеното районният съд намира, че в
разглеждания случай действително е допуснато, при това виновно, нарушение
по чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО. В тези случаи по реда на чл.261 от ЗКПО е
предвидено административно наказание – имуществена санкция в размер от
500 до 3 000 лева. Съобразявайки се с тежестта на нарушението, това че е за
първи път и неговата неголяма обществена опасност, и значимост,
административно – наказващия орган, съвсем правилно и законосъобразно е
наложил имуществена санкция към минималния предвиден в закона размер
от 500 лева.
С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно
3
постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед претенцията на процесуалния представител на
въззиваемия следва в тежест на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 90 лева.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № F574481 от
01.12.2020 година на и.д. Директор на офис за обслужване – Стара Загора в
ТД на НАП град Пловдив, /упълномощен със заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020
година на ИД на НАП/, с което на „Б А”ЕООД, град Стара Загора,
представлявано от управителя С. К. Д., ЕГН *********** е наложено
административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 500
/петстотин/лева за нарушение на чл.92, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.261, ал.1 от
ЗКПО, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Б А”ЕООД, град Стара Загора, представлявано от
управителя С. К. Д., ЕГН *********** ДА ЗАПЛАТИ на ЦУ на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 90 /деветдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд - град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4

Съдържание на мотивите

М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно постановление № F574481 от 01.12.2020 година на
и.д. Директор на офис за обслужване – Стара Загора в ТД на НАП град Пловдив,
/упълномощен със заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 година на ИД на НАП/, с което на „Б
А”ЕООД, град Стара Загора, представлявано от управителя С. К. Д., ЕГН *********** е
наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 500
/петстотин/лева за нарушение на чл.92, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.261, ал.1 от ЗКПО.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено изцяло. Претендират за
направените по делото разноски.
Въззиваемият чрез процесуалния си представител, взема становище, че
жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения излага съображения, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Претендира за
юрисконсултско възнаграждение.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и
доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На „Б А”ЕООД, град Стара Загора, представлявано от управителя С. К. Д.,
ЕГН *********** е съставен Акт за установяване на административно нарушение №
F574481 от 09.10.2020 година, за това, че в качеството си на данъчно задължено лице не е
подал в ТД на НАП град Стара Загора - офис, годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от
ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за
финансовата година 2019 година, в законоустановения срок до 30 юни на следващата
година, т.е. 30.06.2020 година. Нарушението е извършено в ТД на НАП град Пловдив, офис
град Стара Загора на 01.07.2020 година. Деянието е квалифицирано като нарушение по
чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО. При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от
правото си на възражение, включително и от това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и
квалифицирано така, както е в акта. На юридическото лице на основание чл.261, ал.1 от
ЗКПО е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ към минималния
предвиден в закона размер – 500 лева.
В хода на съдебното производство за изясняване на обстоятелства по делото
беше допуснато и събиране на гласни доказателства.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗКПО, данъчно задължените лица,
които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за
данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, като съгласно ал.2,
годишната данъчна декларация се подава в срок до 30 юни на следващата година в
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрацията на
данъчно задълженото лице. При неподаване на годишната данъчна декларация, или при
неподаване в предвидения срок, или при невярно посочени данни, водещи до определяне на
дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или
1
освобождаване от данък, в разпоредбата на чл.261, ал.1 от ЗКПО е предвидено
административно наказание – имуществена санкция в размер от 500 до 3 000 лева.
В разглеждания случай на жалбоподателя е наложено наказание именно за
това, че не е изпълнил задължението си по чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО и не е подал в
предвидения от закона срок своята годишна данъчна декларация. Същата не е подадена и до
настоящата производство. На практика така установеното административно нарушение не
се оспорва от жалбоподателя. Изтъкват се съображения, че е налице хипотезата на чл.92,
ал.4 от ЗКПО и че дружеството предвид на това, че не е извършвало дейност по Закона за
счетоводството е подало декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч, но не е следвало да подава
така по ЗКПО. Съдът намира, че това не е така. Видно от приложените по делото
доказателства /лист 55, 56, 57, 58 и 59 от делото/ дружеството е реализирало плащания на
възнаграждение по договор за управление, с което са осъществени счетоводни операции,
обусловени като разход на дружеството. Именно по силата на това е възникнало и
задължението, изпълнено от дружеството да подаде декларации образец 1 и 6, относно
заплатени данъци и осигуровки на изплатеното възнаграждение по договора за управление,
което от своя страна е довело и до възникване на задължението по чл.92 от ЗКПО, което не е
било изпълнено и за което дружеството е подведено под административно-наказателна
отговорност по настоящото производство.
Предвид гореизложеното районният съд намира, че в разглеждания случай
действително е допуснато, при това виновно, нарушение по чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО. В
тези случаи по реда на чл.261 от ЗКПО е предвидено административно наказание –
имуществена санкция в размер от 500 до 3 000 лева. Съобразявайки се с тежестта на
нарушението, това че е за първи път и неговата неголяма обществена опасност, и значимост,
административно – наказващия орган, съвсем правилно и законосъобразно е наложил
имуществена санкция към минималния предвиден в закона размер от 500 лева.
С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед претенцията на процесуалния представител на въззиваемия следва в
тежест на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 90 лева.
Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.
2