Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, ……...2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа ч. гр. д. № 4 584 по описа за 2020 година, докладвано от съдия Любка Голакова и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е жалба
с вх. № 46 367/01.06.2020г. от длъжника „Ч.Е.Б.“ АД срещу разпореждане от
18.02.2020г., с което е отказано да бъде намалено адвокатското възнаграждение по изпълнително дело №20208510400173.
Жалбоподателят -
„Ч.Е.Б.“ АД поддържа, че претендираното
възнаграждение е прекомерно, несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и с фактическата и правна
сложност на изпълнителното дело. Моли съдът да отмени обжалваното постановление
на частния съдебен изпълнител, като намали претендираното адвокатско
възнаграждение до законоустановения минимум в размер на 200 лв. за образуване
на изпълнително дело, дължимите такси по изпълнителното дело от 175, 20 лв. да бъде
намалена на 120 лева с ДДС, като му се присъдят и направените разноски за
настоящото производство – 25 лв. заплатена държавна такса и съответно да се
присъди на тази страна в изпълнителното дело юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.. Изрично се поддържа, че единствените такси, които
жалбоподателят дължи на съдебния изпълнител са по т. 1 и т. 5 от ТТРЗЧСИ общо
48 лв. с ДДС, като не са дължими таксите по т. 3, по т. 6, а таксата по т. 26
следва да се определи единствено върху сумата, за която е удостоверено право на
принудително изпълнение, без в нея да се включва адвокатско възнаграждение.
Взискателят – Д.Н.Д., редовно
уведомен в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК,
депозира становище, в което излага съображения за
неоснователност на частната жалба. Посочва, че в срока за доброволно изпълнение
не е постъпило плащане от страна на длъжника, което е наложило предприемане на
изпълнително действие – запор върху банковите му сметки. Претендира направените в настоящото
производство разноски.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност
на частната жалба, а в частта, в която се обжалват начислените от него такси за
просрочена.
Софийски градски съд, след като
разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се
запозна с материалите по делото, приема следното:
Производството
по изпълнително дело №20208510400173 е образувано на 23.01.2020г. по писмена
молба с вх. № 06 499 на Д.Н.Д., в качеството му на взискател чрез пълномощника
му адв. Т.Д.срещу „Ч.Е.Б.“ АД, в качеството на длъжник, въз основа на издаден
изпълнителен лист на 12.12.2019г. по гр.д. № 38 906/2017г. по описа на Софийски
районен съд, 157 състав за заплащане на сумата от 600 лева на основание чл. 78
от ГПК във връзка с чл. 38 от ЗАдв. Към молбата е приложен договор за правна
защита и съдействие от 21.01.2020г., съгласно който е договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 260 лева.
На 27.01.2020г. е връчена покана за доброволно изпълнение до длъжника,
в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело е както следва: 1 035,
20 лева, от които: 600 лева присъдени разноски, 260 лева разноски по
изпълнението, 175, 20 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ.
На 07.02.2020г. длъжникът по
изпълнителното дело е подал възражение срещу:
- определения размер на таксите по Тарифата към ЗЧСИ по изпълнителното
дело за сумата над 120 лв. до вписания в призовката за доброволно изпълнение
размер – 175, 20 лв. и
- определените разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство в размер на 260 лв. в поканата за доброволно изпълнение.
В обжалваното разпореждане от 18.02.2020г.
съдебният изпълнител се е произнесъл само по второто направено възражение, като
е отказал да намали определения размер на адвокатското възнаграждение, който е
вписан във връчената на длъжника покана за доброволно изпълнение.
По отношение на
първото направено възражение, което е описано по-горе няма произнасяне от
страна на съдебния изпълнител. В изложените от него мотиви изрично е видно, че
съдебният изпълнител е приел, че в тази част няма подадено възражение от страна
на длъжника, поради което и поддържа, че в тази част жалбата е недопустима.
Същевременно са изложени мотиви относно дължимостта на целия размер на така
определените такси. Настоящият съдебен състав приема, че не е необходимо
изрично да бъде върнато делото за произнасяне от страна на съдебния изпълнител
по отношение на възражението на длъжника в частта относно начислените такси по
изпълнението по ТТРЗЧСИ, тъй като в мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК се
съдържа изрична обосновка на същите и може да се направи извод за съдържанието
на неговото произнасяне в тази част на възражението – а именно да остави същото
без уважение.
Обжалваният
акт е съобщен на длъжника на 21.02.2020г.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи:
Подадената жалба
е процесуално допустима, тъй като е
подадена в двуседмичиня срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна,
поради следните съображения:
С разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски
по изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение
е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този
смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V
ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е съдебният изпълнител,
като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т.
7 ГПК.
Настоящият въззивен състав намира, че
отказът на съдебния изпълнител да намали адвокатското възнаграждение на
взискателя поради прекомерност е неоснователен. Процесното изпълнително дело не
се отличава с фактическа и/или правна
сложност. Съгласно чл.10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на същата
разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждения,
посочени в чл.7, ал. 2. В конкретния случай от страна на процесуалния
представител на взискателя не са били извършени други действия, освен
подаването на молба за образуване на делото. Не се установи процесуалният
представител на взискателя да е извършвал някакви други действия, които да
попадат в хипотезата на чл.10, т. 2 от Наредбата, а именно водене на
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, поради което и съдът намира, че на същият не следва да му присъжда възнаграждение за тях. Действително,
по изпълнителното дело няма данни вземането да е погасено в срока за доброволно
изпълнение, но липсват данни и процесуалният представител на взискателя да е
предприел действия по събиране на вземанията. Допълнително следва да се посочи,
че в молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен способ за събиране
на вземането съгласно чл. 426 ГПК. С оглед изложеното, съдът приема, че на
взискателя не се дължат разноски за водене на изпълнителното дело.
С оглед горното настоящият съдебен
състав намира, че на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение единствено
за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв., поради което същото
следва да бъде намалено до посочения размер.
Относно искането на длъжника за
намаляване на определените от съдебния изпълнител такси до сумата от 120 лв.,
настоящият въззивен състав приема, че същото е частично основателно.
Съгласно чл. 26, б. "б" от ТТР
към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума,
както следва - от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.
Настоящият съдебен състав приема, че съгласно
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ дължими такси по процесното изпълненително
производство са:
- 20лв. без ДДС за образуване на делото,
- 20лв. без ДДС за изпращане на покана за
доброволно изпълнение до длъжника,
- 15 лева без ДДС за налагане на запор в
банка и
- 5 лв. без ДДС – за справка до НАП или общо
такси в размер на 72 лева с ДДС.
Настоящата съдебна инстанция намира, че пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата следва да се определи съобразно сумата 200 лв. –
адвокатско възнаграждение или общо – 800 лв. При така възприето дължима такса
по т. 26 от Тарифата е 80 лв. без ДДС или 96 лв. с ДДС.
Следователно общият размер на дължимите такси
по ТТР по ЗЧСИ относно процесното изпълнително дело е общо – 168 лв.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
жалбата следва да се уважи в частта относно определените от съдебния изпълнител
разноски по изпълнението, като се измени постановлението и същите се намалят до
размера от 168 лв. с ДДС.
Относно
направените разноски за настоящото производство
Съгласно
чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен
в три изчерпателно изброени хипотези на закона. Доколкото в настоящия случай не попадаме в
нито една от лимитативно изброените изключения, следва, че направените разноски
за настоящото производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и
направеното му искане следва да бъде оставено без уважение.
С
тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановление
от 18.02.2020г. постановено по изп. дело №20208510400173, с което е отказано по
искане на длъжника „Ч.Е.Б.“ АД намаляването на адвокатското възнаграждение на взискателя
по посоченото изпълнителното дело И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в
поканата за доброволно изпълнение изх. №3948/23.01.2020г. по изпълнително дело
№20208510400173:
- разноски за адвокатско възнаграждение
на взискателя от 260 лв. на 200 лв. и
- такси по Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ от 175, 20 лв. на 168 лв. с вкл. ДДС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.