№ 4407
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110143079 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба, с която "Д З" АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.".." № 68 е предявило срещу ЗАД „Д“, ЕИК: ..., със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. „Г...“ № 1, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл.411, изр. второ КЗ вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 232,98 лева-
представляваща платено на застраховано лице застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка за вредите, причинени на л.а. „П“ с рег. № ... от настъпило на
22.05.2017 г. в гр. Варна, на бул."В", ПТП, по вина на водач на л. а. "И" с ДК № ..,
гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба /09.08.2022 г./ до
окончателното й погасяване.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско+” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
щети на застрахования автомобил. Поддържа, че щетите са на стойност 217,98 лв.(без
включен ДДС), като в този размер е изплатил застрахователно обезщетение, след което в
негова полза е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за
платеното обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски. Твърди, че към деня на ПТП
делинквентът е бил застрахована страна по валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното дружество. Поддържа, че след покана ответникът не е заплатил
застрахователното обезщетение.
Ответникът "..." в депозиран в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, оспорва иска
1
по основание и размер по подробно изложени съображения. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски за
производството.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ, приложима към процесното спорно
правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на
следните юридически факти: 1/ Наличие на валидно към момента на ПТП застрахователно
правоотношение с източник договор за имуществена застраховка "Автокаско", сключен
между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ Ищецът да е обезщетил
застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/
Наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни
вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди) 4/
Наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", сключен между делинквента и
ответното дружество.
Не е спорно по делото, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е
съществувало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото
МПС, възникнало по силата на договор за имуществена застраховка "Каско" на моторни
превозни средства, по силата на който ищецът е приел да покрива риска от повреди по
собствено на застрахования МПС, както и че в срока на действие на договора е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят е изплатил обезщетение за причинените
на застрахованото имущество щети в размер на 217,98 лв., поради което е встъпил в правата
на увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има такива
права.
По делото не е спорно и обстоятелството, че действията на водача на л. а. "И" с рег. № ..
съставляват граждански деликт, както и че в пряка причинна връзка от това деяние за
собственика на увреденото МПС са произлезли вреди. Вината на водача се предполага по
силата на оборима законова презумпция / чл. 45, ал. 2 ЗЗД /, която поради липсата на
проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде
приложена.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита по
силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка "Гражданска отговорност", с който е покрита
гражданската му отговорност.
2
За установяване размерът на застрахователното обезщетение, репариращо вредите е
допуснато изслушване на съдебно- автотехническа експертиза.
Суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото
лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.
411 КЗ – и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка
"Гражданска отговорност". Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната
стойност на увреденото МПС и не може да е по – малко от изчисленото по методиката. В
конкретния случай действителните вреди са тези, които увреденият реално би заплатил за
ремонта на процесното МПС на свободния пазар по средни пазарни цени, възлизащи според
приетото заключение на САТЕ на 254,28 лева. Предвид принципа на диспозитивното начало
в процеса в предявения размер е и дължимото обезщетение по застраховката "Автокаско",
поради което и вземането по чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ срещу ответника е в
претендирания размер от 232,98 лв., поради което и искът е основателен до пълния предявен
размер, заедно с претендираната законна лихва от датата на подаване на исковата молба на
09.08.2022 г., до окончателното изплащане.
Ответникът е направил възражение, че предявеният иск е погасен по давност. В
разпоредбата на чл. 378, ал.1 КЗ е предвидено, че правата по застрахователния договор се
погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното
събитие, а при застраховки "Живот", "Злополука", "Заболяване" и при застраховки
"Гражданска отговорност" – с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. В
случая се касае до упражняване на права по имуществена застраховка "Каско", като за нея е
приложима давността, предвидена в чл. 378, ал.1 КЗ – три години от датата на настъпване на
застрахователното събитие. Застрахователното събитие е настъпило на 22.05.2017 г.,
следователно три годишния давностен срок е изтекъл на 22.05.2020 г. Исковата молба е
заведена в съда на 09.08.2022 г., т.е. след изтичане на давностния срок. Видно от ОУ към
договора за застраховка "Каско на МПС" по клауза "Пълно каско" – застрахователят
покрива щети при пътнотранспортно произшествие, поради което ответното дружество е
отговаряло по риска. Застрахованият е могъл да предяви иск за защита на правото си да
получи застрахователно обезщетение по сключения договор за имуществена застраховка
"Каско" в рамките на тригодишния давностен срок – 22.05.2017 г. – 22.05.2020 г., и като не е
сторил това в този срок, а едва на 09.08.2022 г., при налично възражение за изтекла давност,
направено в срока за отговор на исковата молба, правото се явява погасено по давност и не
може да се ползва със съдебна защита. Ето защо, предявеният иск следва да се отхвърли като
погасен по давност.
Относно разноските: При този изход на спора право на разноски има ответникът, който
доказва извършени такива в размер на сумата от 350 лева, за депозит за вещо лице в размер
на 200 лева и 150 лева- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 151 състав
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Д З" АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.".." № 68 срещу ЗАД „Д“, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „Г...“ № 1, осъдителен иск с правно основание чл.411, изр. второ КЗ вр. чл.45
ЗЗД за заплащане на сумата 232,98 лева- представляваща платено на застраховано лице
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на л.а. „П“
с рег. № ... от настъпило на 22.05.2017 г. в гр. Варна, на бул."В", ПТП, по вина на водач на л.
а. "И" с ДК № .., гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с
ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба /09.08.2022 г./
до окончателното й погасяване, като погасен по давност.
ОСЪЖДА "Д З" АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.".." № 68
да заплати на ЗАД „Д“, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Г...“ №
1, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 350 лева- разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4