Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
С Решение № 335/21.06.2011г., постановено по гр.д. № 323/2011г. Г. Районен съд е признал уволнението на З. М. З. от длъжността „машинист, локомотивен вр.работа” и е отменил акт № 1-Р/05.01.2011г. на Директора на Л. д. Г. О. Със същото решение е прието за установено по предявен от Х. Б. С. иск, че трудовото правоотношение между З. М. З. и холдинга е прекратено на основание чл. 325,т.1 от КТ . Отхвърлени са предявените от З. М. З. против Х. Б. С. искове, както следва: Иск с правно основание чл. 344,ал.1 т. 3 от КТ за заплащане на обезщетение от 4474,80лв. за времето, през което е останал без работа в следствие на уволнението, наложено с АКТ № 1-Р/05.01.2011г. за период от 6 месеца след датата на уволнението; Иск с правно основание чл. 220,ал.1 от КТ, за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудово правоотношение в размер на 745,80 лв.; Иск с правно основание чл. 224,ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 568,22лв. Със същото решение е оставен без разглеждане предявеният от З. М. З. против Х. Б. С. иск с правно основание чл. 344,ал.1 т. 3 от КТ за заплащане на обезщетение от 4474,80лв. за времето, през което е останал без работа в следствие на уволнението, наложено с Заповед № 13/27.03.2008г. за период от 6 месеца след датата на уволнението. Присъдени са разноски съобразно изхода на делото. Против това решение е подадена въззивна жалба от З. М. З. . Решението се обжалва в частта, с която е оставен без разглеждане иск с правно основание чл. 344,ал.1 т. 3 от КТ за заплащане на обезщетение от 4474,80лв. за времето, през което ищецът е останал без работа в следствие на уволнението, наложено с Заповед № 13/27.03.2008г. за период от 6 месеца след датата на уволнението, в частта, с която са оставени без уважение исковете за заплащане на обезщетения по чл. 225,ал.1 от КТ и чл. 224, ал.1 от КТ, както и в частта, с която е прието за установено, че основанието за уволнение на ищеца е чл.325,ал.1 от КТ. Навеждат се доводи за неоснователност на решението в обжалваната му част. Сочи се, че иск за промяна на основанието за уволнение в трудовата книжка може да предяви само работникът, поради което решението на съда по такъв иск, предявен от работодателя, е неправилно. На следващо място се сочи, че уважаването на иска по чл. 344,ал. 1 т. 3 от КТ е обусловено само и единствено от уважаването на иска по чл. 344,ал.1 т. 1 от КТ, поради което неправилно е отхвърлен иска на З. за присъждане на обезщетение по чл. 225,ал.1 от КТ за периода след уволнението му от 05.01.2011г. Сочи се, че неправилно е отказано присъждане на обезщетение по чл. 224,ал.1 от КТ, понеже то се претендирало за период, през който ищецът е полагал труд фактически. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му част, както и в частта му относно разноските. Ответникът по жалбата не заема становище по същата нито в подаден отговор, нито в съдебно заседание. В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е частично основателна. При извършената служебна проверка на първоинстанционното решение въззивният съд, по реда на чл. 269 от ГПК, приема, че обжалваното решение е изцяло валидно, но е недопустимо в частта му, с която е прието за установено че основанието за уволнение на ищеца е чл.325,ал.1 от КТ. Съображенията си относно недопустимостта на решението в посочената му част съдът ще развие по-долу. Решението в останалата си обжалвана част е допустимо, а по същество и правилно. С исковата си молба ищецът З. е заявил, че с Решение на ГОРС по гр.д. № 1263/2008г. е отменено като незаконно уволнението, наложено му от ответника със Заповед № 13/27.03.2008г., като е отхвърлен искът му за заплащане на обезщетение по чл. 225,ал.1 от КТ като недоказан. При това положение според ищеца възниквал за него правен интерес от повторно предявяване на този иск, понеже имало възможност отново да се започне производството и да се представят доказателства за оставането на ищеца без работа. Предявен е иск за заплащането на обезщетение по чл. 225,ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 4474,80лв. Сочи се още, че след като уволнението на ищеца било признато за незаконно, той поканил ответника да прекрати трудовото му правоотношение на основание чл. 325,т.2 пр. 1 от КТ. Вместо това, ответникът прекратил правоотношението на основание чл. 325,т.1 от КТ, без да е налице взаимно съгласие на страните за това. Сочи се, че и до момента на подаване на исковата молба в съда работодателят не е изплатил на ищеца обезщетението за неползван платен годишен отпуск, което му се полага за 5 месеца, през които е работил до 27.03.2008г. и това обезщетение е в размер на лв. за 13,3 дни. Отправено е искане до съда да осъди ответника да заплати на ищеца Иска се и отмяна на уволнението, наложено с Акт № 1-Р/05.01.2011г., присъждане на обезщетение за период от 6месеца след датата на уволнението по реда на чл. 225,ал.1 от КТ в размер на 4474,80 лв., Претендира се заплащане на обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ в размер на568,22 лв, както и законната лихва върху претендираните суми от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, претендират се разноски. Ответникът заема становище за неоснователност на исковите претенции. По отношение основанието за уволнение на ищеца сочи, че е налице именно хипотезата на чл. 325,т.1 от КТ. От друга страна се сочи, че ако трудовото правоотношение не е прекратено на това основание, то е прекратено на основание чл. 325,т. 2 от КТ. По отношение исковете по чл. 225,ал.1 КТ се заема становище за неоснователност. По отношение претенцията за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се заема становище за неоснователност, като се сочи, че за периода, за който то се претендира, ищецът фактически не е полагал труд. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Не се спори, че ищецът е работил при „Б. Т. п. с. /л.” ЕООД –Л. д. Г. О., чийто правоприемник е ответникът по настоящото дело. От представените решения № 484/22.10.2009г. на ГОРС и 44/18.02.2010г. на ВТОС е видно, че е признато за незаконно уволнението на ищеца, наложено със заповед № 13/27.03.2008г. на Директора на Л. Д. Г. О. и тази заповед е отменена като незаконосъобразна. Отхвърлен е иск с правно основание чл. 225,ал.1 от КТ предявен от ищеца против ответника за заплащане на обезщетение по посочения текст, поради оставането на ищеца без работа в следствие на незаконното уволнение, наложено със заповед № 13/27.03.2008г. на Директора на Л. Д. Г. О. След влизане в сила на решението на съда за отмяна на незаконното уволнение на ищеца от 27.03.2008г. последният изпратил покана до ответника, в която го моли да прекрати трудовото му правоотношение на основание чл. 325,т.2 пр.1 от КТ и да оформи трудовата му книжка. При тези данни от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Първоинстанционното решение в частта му, с която е оставен без разглеждане искът с правно основание чл. 344,ал.1 т. 3 от КТ за заплащане на обезщетение от 4474,80лв. за времето, през което ищецът е останал без работа в следствие на уволнението, наложено със заповед № 13/27.03.2008г. на Директора на Л. Д. Г. О. за период от 6 месеца след датата на уволнението, е правилно. Този иск е бил предявен и разгледан в производството по отмяна на уволнението на ищеца, наложено с горната заповед. По него вече е формирана сила на присъдено нещо и следва да се приложи принципът non bis in idem, залегнал в разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от ГПК. Правилно първоинстанционният съд, съобразявайки разпоредбата на ал.2 на посочения законов текст е прекратил производството по делото в тази му част. Несъстоятелен е основният довод на ищеца, наведен както в исковата молба, така и във въззивната жалба, че след като мотивът за отхвърляне на исковата му претенция е недоказаност, той можел отново да предяви същия иск. След като веднъж спорът е разгледан от съда и е налице постановено влязло в сила решение по него, независимо какви са мотивите на съда, този спор не може да бъде пререшаван. Решението на съда в частта му относно отмяната на уволнението на ищеца, наложено с акт № 1-Р/05.01.2011г. на Директора на Л. д. Г. О. е влязло в законна сила. Принципно въпросът за законността на уволнението е основен при разрешаване на споровете за защита срещу незаконно уволнение, поради което съдът е длъжен да го вземе предвид. В случая ищецът, освен иск по чл. 344,ал.1 т. 1 от КТ е предявил и иск с правно основание чл. 225,ал.1 от КТ, който първоинстанционният съд правилно е оставил без уважение. Мотивите на първата инстанция за отхвърляне на претенцията са правилни. Реално ищецът не е бил възстановен на заеманата от него длъжност след отмяна на предходното му уволнение и не е полагал труд по безспорно възстановеното трудово правоотношение. Правилен е доводът на жалбоподателя, че една от предпоставките за уважаване на исковата претенция по чл. 225,ал.1 от КТ е уважаването на иска по чл. 344,ал.1 т. 1 от КТ. Тази предпоставка обаче е само една от трите изискуеми от закона. Освен незаконност на уволнението за присъждане на обезщетението по чл. 225,ал. 1 от КТ кумулативно следва да са налице и оставане на ищеца без работа, както и причинна връзка между оставането без работа и незаконното уволнение. Именно третата предпоставка в конкретния случай не е налице. Ищецът не е доказал наличието на причинна връзка между незаконното уволнение от 05.01.2011г. и факта, че не работи по трудово правоотношение през период от 6 месеца след датата на уволнението. Принципно такава връзка не може да е налице, поради спецификата на конкретния казус. Възстановено е трудовото правоотношение, но без реално работникът да е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност /той не е и претендирал възстановяване/. Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ е правилно, понеже липсва една от основните предпоставки за присъждане на такова обезщетение, а именно трудовото правоотношение на ищеца не е прекратено. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се дължи само ако е налице прекратено трудово правоотношение. В случая на два пъти с влязло в сила решение трудовото правоотношение на ищеца е възстановявано и към момента съществува във вида, в който е съществувало преди прекратяването му. В този смисъл мотивите на първоинстанционния съд по отношение на претенцията по чл.224,ал.1 от КТ, макар и правилни, са ненужни, понеже липсата на една от кумулативно изискуемите се предпоставки за уважаване на претенцията води до отхвърлянето й. Безпредметно е при това положение да се обсъжда и заключението на вещото лице. Решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е прието за установено по предявен от Х. Б. С. иск, че трудовото правоотношение между З. М. З. и холдинга е прекратено на основание чл. 325,т.1 от КТ е процесуално недопустимо, като постановено по непредявен иск. Съдът е приел, че е налице предявен инцидентен установителен иск от страна на работодателя за установяване основанието за уволнение на ищеца. Първо, такъв иск не е предявяван, макар и в отговора на исковата молба ответникът да развива доводи в насока на кое от двете спорни основания е прекратено трудовото правоотношение на ищеца. Тук е мястото да се посочи, че дори и да бе предявен от работодателя, подобен иск е недопустим,понеже активно легитимиран да го предяви е само и единствено работникът /служителят/ чл. 344,ал.1 т. КТ /. Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават следния извод: В обжалваната си част решението на първоинстанционния съд досежно двата иска по чл. 225,ал.1 от КТ, както и досежно иска по чл. 224,ал.1 от КТ е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. В частта, с която е прието за установено по предявен от Х. Б. С. иск, че трудовото правоотношение между З. М. З. и холдинга е прекратено на основание чл. 325,т.1 от КТ, решението е недопустимо поради това, че е постановено по непредявен иск. В тази си част решението следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. При този изход на делото първоинстанционното решение в частта му относно разноските по делото е правилно и също следва да се потвърди. Пред въззивната инстанция ответникът по жалба не е направил разноски, поради което такива не му се следват. Водим от горното, В. Окръжен съд, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА Решение № 335/21.06.2011г., постановено по гр.д. № 323/2011г. на Г. Районен съд в частта му, с която е прието за установено по предявен от Х. Б. С. иск, че трудовото правоотношение между З. М. З. и холдинга е прекратено на основание чл. 325,т.1 от КТ, като процесуално недопустимо- постановено по Ýепредявен иск. ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 335/21.06.2011г., постановено по гр.д. № 323/2011г. на Г. Районен съд в останалата му обжалвана част. Решението, в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение и в частта му, с която се потвърждава същото решение по отношение оставянето без разглеждане на предявения от З. М. З. против Х. Б. С. иск с правно основание чл. 344,ал.1 т. 3 от КТ за заплащане на обезщетение от 4474,80лв. за времето, през което е останал без работа в следствие на уволнението, наложено с Заповед № 13/27.03.2008г. за период от 6 месеца след датата на уволнението, подлежи на жалба в едномесечен срок, считано от 09.09.2011г. пред ВКС. В останалата си част решението не подлежи на жалба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |