Решение по дело №1361/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 267048
Дата: 20 декември 2021 г. (в сила от 20 декември 2021 г.)
Съдия: Валентина Вергилова Ангелова
Дело: 20211100501361
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……..              20.12.2021 година,         гр. София,

Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-ви състав
в закрито заседание на двадесети декември през 2021 година,
в състав :

         ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова

                                                                     ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова

                                                                                         Милен Евтимов

Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 1361 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника „Т.С.“ АД, ЕИК ******срещу постановление от 07.12.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400241 по описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ с район на действие СГС, с което е отказано да бъде намален размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за процесуалния представител на взискателя на 200 лева. Изложени са подробни съображения.

Моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител и да намали на основание чл. 78, ал. 5 ГПК претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение от 400 на 200 лева. Претендира сторените по водене на делото разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя, в което е изразено становище за неоснователност на депозираната от длъжника жалба, като са изложени подробни съображения. Моли съда да остави депозираната жалба без уважение, като му присъди сторените по настоящото производство разноски, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.

В приложените по делото мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, съдебния изпълнител счита подадената жалба за неоснователна като излага доводи в тази насока.

Представено е копие на изпълнително дело № 20207850400241.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.

Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Производството по изпълнително дело № 20207850400241 по описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ с район на действие СГС е образувано на 16.11.2020 г. по молба на „Ф.С.М.“ ЕООД, в качеството му на взискател срещу „Т.С.“ ЕАД, в качеството му на длъжник, въз основа на издаден на 24.02.2020 г. изпълнителен лист от СРС по гр. д. № 54707/2017 г., по силата на който длъжникът бил осъден да заплати на адвокат Н.И.И.адвокатско възнаграждение в размер на 353,13 лева. С молбата бил представен договор за цесия от 04.05.2020 г., сключен между Н.И.и взискателя, както и писмо на Н.И., с което уведомява длъжника за извършената цесия.

В кориците на приложеното изпълнително дело (лист 4) се съдържа пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 16.11.2020 г. сключен между „Ф.С.М.“ ЕООД и Адвокатско съдружие „Б.Л.“ за оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в образуване на изпълнително дело и извършване на действия с цел  събиране на парично вземане, с уговорено възнаграждение в размер на 400 лв., за което е отбелязано, че е платимо по банков път. Видно от представеното преводно нареждане (лист 7 от делото) същата сума е преведена в полза на адвокатското съдружие. Действията по подаване на молбата и представителството на взискателя реално са извършени от адвокат М.Л., за когото липсват доказателства да е упълномощен от посоченото съдружие за процесуалното представителство на взискателя, както и от самия взискател.

На 25.11.2020 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е отразено, че задължението му по изпълнителното дело възлиза на сумата от 997,48 лв., от която: 353,13 лева присъдени разноски, 403 лв. – разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя, както и 235,44 лв. – такси и разноски, съгласно ТТР към ЗЧСИ.  Едновременно с поканата за доброволно изпълнение на основание чл.507 ГПК, съдебния изпълнител наложил запор върху банковите сметки на длъжника в ЦКБ АД до размера на претендираните вземания.

С писмо Банката е уведомила съдебния изпълнител на 21.11.2020 г., че дължимите суми по изпълнителното дело са изцяло заплатени.

В срока за доброволно изпълнение на 02.06.2021 г., длъжникът възразил по отношение на разноските сторени от взискателя за адвокатско възнаграждение над размера от 200 лева. Счита, че адвокатският хонорар следва да бъде намален до размера на минимума, предвиден за образуване на изпълнително дело.

На 07.12.2020 г. съдебния изпълнител Л.М. постановил отказ по направеното възражение за намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение, за който отказ длъжника е уведомен на 09.12.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1 и т. 2, каквито не са налице в процесния случай. Взискателят по изпълнителното дело е упражнил правото си на разноски по изпълнението с отправено до съдебния изпълнител искане за събиране на разноските за адвокатско възнаграждение и приложено пълномощно за учредена в полза на Адвокатско съдружие Б.Л. представителна власт. От представените договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане се установява, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на сумата от 400 лева, както и, че тези разноски са заплатени по банков път. Липсват обаче действия на упълномощеното адвокатско съдружие за процесуалното представителство на взискателя, доколкото липсват действия извършени от съдружниците в него, респективно на изрично упълномощен от тях адвокат. В този смисъл, действията по процесуалното представителство на взискателя, осъществени посредством адвокат Л., са извършени без представени доказателства за упълномощаването му, и без представени доказателства за сторени в негова полза разноски. В този смисъл може да се приеме, че в изпълнителното производство не са представени доказателства за сторени от взискателя разноски за процесуалното му представителство. Съдът обаче е обвързан от искането в жалбата за намаляване на тези разноски до посочения размер, като възражения за недължимостта им не са изрично наведени.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.

С оглед разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /в редакцията й от 31.07.2020 г., обн. ДВ бр.68/ за образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв., а с оглед на т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1 000 лв. – 200 лв. и за вземания над 1 000 лв. - 1/2 от съответните възнаграждения предвидени в чл. 7, ал.2, т.2-7. В конкретният случай липсват фактически действия за процесуалното представителство на взискателя, осъществени от упълномощеното Адвокатско дружество.От друга страна действията  на адвокат Л. са се ограничили до подаването на молба за образуване на изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен лист, част от съдържанието на която и без да представлява отделно действие по защита е посочването на способ за принудително изпълнение, в случая запор на банковите сметки на длъжника, запор върху движимите му вещи и върху притежаваните от него дружествени дялове и възбрана на недвижимите му имоти. С допълнителна молба е конкретизирал искането си за запориране на сметките на длъжника, като е посочил тези в ЦКБ АД. Ето защо и доколкото всички тези действия са извършени не от пълномощника на взискателя, на същия следва да се присъдят само  разноските, които е направил за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело от 200 лева. След като от представителя на взискателя не са извършвани същински изпълнителни действия и при съобразяване на обстоятелството, че процесното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност се налага извода, че направеното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лева следва да бъдат намалени до минималния размер, определен съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение, която предвижда за образуването на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение да е именно до размера на сумата от 200 лева.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното постановление от 07.12.2020 г., в което е обективиран отказ на съдебния изпълнител да намали разноските по изпълнително дело № 20207850400241 за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя е неправилен и следва да бъде отменен.

По отношение на таксите, дължими от жалбоподателя по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, съдът не дължи изрично произнасяне, а същите следва да бъдат преизчислени от съдебния изпълнител върху материалния интерес, удостоверен с представения изпълнителен лист.

По разноските:

Претенции за присъждане на сторените в настоящето производство разноски са направени от двете страни, като с оглед изхода на делото претенцията на взискателя се явява неоснователна. Независимо от изхода на спора претенцията на длъжника също се явява неоснователна. Тук следва да се подчертае спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той, обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******постановление от 07.12.2020 г. по изпълнително дело № 20207850400241 по описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ с район на действие СГС, с което е постановен отказ да бъде намален размера на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя на основание чл.78, ал.5 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за платено от взискателя по изпълнително дело № 20207850400241 по описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 на КЧСИ с район на действие СГС, адвокатско  възнаграждение от 400 лева на 200 лева.

ОТХВЪРЛЯ претенциите на страните  „Т.С.“ ЕАД и „Ф.С.М.“ ЕООД за присъждане на сторените деловодни разноски като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : …………….   ЧЛЕНОВЕ :   1. …………….   2. …..………