Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Нова Загора, 15.02.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Новозагорският районен съд колегия в
публичното заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря
Диана Дечева и прокурора
като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гр.дело № 245 по описа за 2020
г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по постъпила искова молба от „ ПРИМЕКС „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Каспичан, ул. „ Ропотамо „ № 7, представлявано от управителя Георги Крумов
Пешев, чрез пълномощника адв. Г.Б. от ШАК, със служебен адрес: ***, пл.
Освобождение № 12, ет.3 З против М.З.С., ЕГН **********, с
адрес: ***
В исковата молба се
твърди че между ищеца „ Примекс „ ЕООД и ответника М.З.С. бил
сключен трудов договор № 1323/05.11.2018г.. съгласно който С. заемал длъжността „общ работник" с код
НКПД: 96220001. Обхвата на длъжността бил коректно и своевременно да извършва и
подпомага общата дейност по прием, подреждане и издаване на от стоки от склада
на обекта. Работникът следвало да изпълнява служебните си задължения в „
Примекс" ЕООД - с. Столник. Уговореното в договора основно месечно трудово
възнаграждение било в размер на 520.00
лв. ( петстотин и двадесет лева), с допълнително възнаграждение за
професионален опит в размер на 0.6% за всяка прослужена година върху основното
възнаграждение. Трудовият договор бил сключен на основание чл. 67, ал.1, т.1
във връзка с чл.70, ал.1 от КТ. Същият бил влязъл в сила на 06.11.2018г.
Уговорен бил срок за изпитване в полза на работодателя от 6 (шест) месеца.
Договорът било предвидено да може да бъде прекратен с писмено предизвестие от
60 (шестдесет) дни по време на срока на изпитване и 60 (шестдесет) дни след
изтичане на срока на изпитване. С Допълнително споразумение № 2480/28.01.2019г.
към Трудовия договор е променено основното месечно възнаграждение на 570.00 лв.
( петстотин и седемдесет лева).
В исковата молба се
твърди, че с молба от 12.04.2019г. работникът/ответникът по настоящото дело/ бил
поискал да бъде освободен от работа на основание чл. 326, ал.1 от КТ, считано
от 15.04.2019г., като в молбата било посочено, че бил информиран, че при
неспазване на предизвестието, което дължи по договор, на основание чл. 220, ал.1 от КТ дължи
обезщетение в размер на брутното му възнаграждение за неспазения срок и дава
изричното си съгласие то да бъде удържано от отработеното му възнаграждение,
както и от всяко дължащо му се обезщетение.
Със Заповед № 1041/15.04.2019г. на основание чл. 326, ал.1 от КТ бил
прекратен трудовия договор между страните - с отправено предизвестие от страна
на работника/ответника/, без лицето да е отработило предизвестието, считано от
15.04.2019г. В заповедта било посочено, че работникът дължи обезщетение по чл.
220, ал. 1 от КТ за неспазената част от предизвестието - в размер на 1054.50
лв., бруто в полза на работодателя. Заповедта била връчена на 15.04.2019г., в
деня на издаването й.
В исковата молба се
твърди още, че с оглед изричното съгласие на работникът /ответникът/ дължимото
възнаграждение и обезщетението му за неползван отпуск в общ размер на
452.01лв., след плащане на дължимите данъци, били удържани за обезщетението по
чл. 220, ал. 1 от КТ.
След удръжките задължението на ответника към ищеца
„Примекс" ЕООД да заплати обезщетението за неспазения от него срок
предизвестие, оставало в размер на 602.49 лева (шестстотин и два лева и
четиридесет и девет стотинки).
С исковата молба ищеца моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника М.З.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на „ПРИМЕКС „ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Каспичан, ул. „ Ропотамо „ № 7, представлявано от управителя Георги Крумов Пешев сумата от 602.49 лева (шестстотин и два лева четиридесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудов договор № 1323/05.11.2018г., считано от 15.04.2019г. , в размер на брутното трудово възнаграждение за два месеца, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното й плащане. Претендират се и разноски.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК ответникът, чрез особен представител изразява становище че иска е
допустим и основателен, предвид изложените в исковата молба обстоятелства и
приложените към нея писмени доказателства.
В съдебно заседание ищеца не изпраща
представител, чрез нарочно депозирано становище по делото,чрез процесуалния си
представител – адв. Г.Б. *** заявява, че поддържа депозираната искова молба и моли съда да я уважи, като с оглед
направеното признание на иска от страна на особения представител на ответника,
моли съда да се произнесе с решение съобразно признанието, както предвижда
разпоредбата на чл. 237 от ГПК. Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание по делото ответника М.З.С.,
лично се явява и заявява, че не желае защитник и че сам ще се защитава, поради
което съдът е освободил определения от АК-Сливен за особен представител на
ответника С. – адв. К.П.К.. По същество ответника прави признание на иска, като
заявява, че дължи на ищеца сумата посочена в исковата молба, но неможе да я
плати на веднъж, тъй като бил финансово затруднен, но ще я изплати на вноски.
Съдът, след като взе предвид направените искания и
доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното
:
Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието.
Съдът намира, че предвид направеното в съдебно
заседание от ответника признание на исковата претенция и искането на ищеца за
произнасяне с решение при признание на иска, както и липсата на пречките по чл.
237, ал. 3 от ГПК, че са налице условията по чл. 237 от ГПК за уважаване на
искането.
С оглед горното съдът намира, че исковата претенция за
съществуването на посоченото парично задължение на ответника към ищеца следва
да бъде уважена съобразно направеното признание на иска, като съгласно чл. 237,
ал. 2 от ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви по същество за
основателността й.
С оглед изхода на делото съдът счита, че следва да
осъди ответника да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски,
съгласно представения списък на разноските
по чл.80 от ГПК, както следва: 50.00 лева – държавна такса за образуване
на делото и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение.
По тези съображения и на основание чл. 237 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.З.С., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „ ПРИМЕКС „ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Каспичан, ул. „Ропотамо„ № 7,
представлявано от управителя Георги Крумов Пешев, сумата 602.49 лева (шестстотин и два
лева четиридесет и девет стотинки) – главница, представляваща обезщетение за
неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудов договор №
1323/05.11.2018г., считано от 15.04.2019г., в размер на брутното трудово
възнаграждение за два месеца, ведно със законната лихва върху главницата от
23.03.2020г. до окончателното й плащане
ОСЪЖДА М.З.С., ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „ПРИМЕКС„
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Каспичан,
ул. „Ропотамо „ № 7, представлявано от управителя Георги Крумов Пешев
направените по делото разноски, както следва: 50.00/петдесет/лева – държавна
такса за образуване на делото и 360.00/триста и шестдесет/лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: