Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
гр. Варна,
................................г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VII тричленен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
С участието на прокурора при Окръжна прокуратура -
Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и при секретаря Камелия Александрова, разгледа
докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 1824/2022 г. на АдмС -
Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Д.К.Д., с ЕГН **********,***,
подадена чрез адв. А.Д. – ВАК, срещу Решение № 738 от 06.06.2022 г. по АНД № 1809/2022
г. на Районен съд – Варна (РС - Варна), с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 22-0819-000943 от 14.04.2022 г. на Началник група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна.
С жалбата се настоява, че решението на РС- Варна е неправилно
като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, нарушаване
на материалния закон и при явна несправедливост на наложеното наказание. Според
касатора неправилно въззивният съд приема, че деянието е извършено виновно от
наказаното лице. Твърди се, че по делото липсват данни Д. да е извършил
описаното нарушение, а и описаното обвинение е непълно и неясно. Излагат се
доводи за наличие на неяснота за начина, по който е образувано
административнонаказателното производство, като се сочи, че посочването на чл.
36, ал. 2 ЗАНН не може да замести акта за установяване на административното
нарушение (АУАН). Поддържа се, че в НП липсват изискуемите реквизити по чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 3 ЗАНН, не е ясно кой е установил нарушението и въз основа на
какви доказателства наказващият орган приема, че Д. виновно е нарушил чл. 140,
ал. 1 ЗДвП, а и липсва наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП за прекратяване на
регистрацията на автомобила. Според касатора наказващият орган в нарушение на
чл. 52, ал. 4 ЗАНН не е извършил проверка на обосноваността на фактите и
обстоятелствата по преписката преди да се произнесе. Изтъква се, че не се
установява автомобилът да е бил без табели с регистрационни номера и без СРМПС
част ІІ, както е изискванeто на чл. 171,
т. 2а ЗДвП, за да бъде прекратена регистрацията на автомобила, а и
неподновяването на регистрацията на закупено МПС не е основание за налагане на
ПАМ. Настоява се, че на Д. не е връчвана заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, а и Д. не е все още собственик на автомобил в регистрите
на сектор ПП – Варна, не знае, нито може да предполага, че регистрацията на
МПС, което управлява може да бъде прекратена без негово знание. Касаторът
заявява, че от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен
начин се установява, че Д. е извършил нарушение на чл. 145, ал. 2 ЗДвП, като с
обжалваното НП не се вменява, че Д. е управлявал МПС, нерегистрирано по
надлежния ред, а че управлява МПС с прекратена служебно регистрация, т.е.
липсва обвинение, че Д. е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред и че МПС е било без табели с рег. №. Ако Д. е съзнавал, че управлява
нерегистрирано МПС, то това би могло да се квалифицира, според касатора, като
престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, респ. не е налице компетентност за налагане
на административно наказание. Изтъква се, че по безспорен начин се установява
по делото, че Д. е извършил нарушение на чл. 3, т. 2, чл. 145, ал. 2 или на чл.
143, ал. 15 ЗДвП, а не на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Искането е да се отмени
решението на РС – Варна. С писмени бележки касаторът поддържа изложените в
жалбата доводи и направени искания и претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът – Началникът на група в сектор ПП при ОД на
МВР Варна, с писмени бележки излага становище за неоснователност на
касационната жалба и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение
като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият по делото прокурор дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и за липсата на основания за отмяна на
решението на районния съд, доколкото съдебният акт е постановен при спазване на
процесуалните правила и закона.
Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е
от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211,
ал. 1 АПК.
Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата
касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на решението
на РС – Варна и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на Д.К.Д. срещу НП № 22-0819-000943 от
14.04.2022 г., издадено от Началник група в сектор ПП при ОД на МВР Варна, с
което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на Д. са наложени две административни
наказания – „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“
за 6 месеца.
Нарушението,
според НП се състои в това, че на 29.10.2021 г., около
15:15 ч. в област Варна, по път първи клас от гр. Бургас в посока гр.. Варна,
до кръстовището за парк „Хепи ленд“, Д. управлява собствения си л.а.
„Фолксваген Голф“ с рег. № **** (на основание Договор № 1556/14.08.2021 г.,
нотариус 767), като чрез АТСС (ЦОРДОН М2, MD1194) и
извършени допълнителни справки, се установило, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП от 16.10.2021 г. Посочено е, че
във връзка с констатираното е образувано ЗМ № 34/2022, обединено в ЗМ 33/2022
г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР Варна и изпратено по компетентност на
Районна прокуратура – Варна, която с Постановление № 3242/2022 г. от 07.04.2022
г. отказва да образува наказателно производство и НП се издава съобразно чл.
36, ал. 2 ЗАНН. Прието и изрично посочено в НП е, че
извършеното нарушение е управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред.
За да
потвърди процесното НП, РС - Варна приема следното:
НП е издадено от компетентен орган и в
шестмесечния срок по чл. 34 ЗАНН, съобразено е с нормата на чл. 57 ЗАНН,
съдържа минимално изискуемите реквизити, а вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в достатъчна пълнота и конкретика и не е налице
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, посочена е нарушената материалноправна
норма и наказанието е индивидуализирано.
Правилно е констатирано
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като правилно са отнесени фактите към
хипотезата на правната норма. Безспорно се установява, че въззивникът е
управлявал на 29.10.2021 г. въпросния автомобил, който е с прекратена
регистрация от 16.10.2021 г. Съдът се позовава на нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, според която служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването, не изпълни задължението си за регистрира
превозното средство, като сочи, че в случая автомобилът е закупен от Д. на
14.08.2021 г. Направен е извод, че безспорно се установява извършването на
нарушението, т.к. към 29.10.2021 г. превозното средство не е било регистрирано
по смисъла на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
За неоснователно е прието
възражението на наказаното лице, че не е извършило виновно нарушението,
доколкото Д. като водач и собственик на МПС е бил длъжен да изпълни
задължението си за неговото регистриране в законоустановения срок, а и в ЗДвП
изрично е разписана процедурата, която се предприема при неизпълнение на това
задължение, а именно служебно прекратяване на регистрацията на превозното
средство.
Направен е извод, че
правилно е приложена санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като
законосъобразно са определени двете административни наказания по вид и размер,
а именно минимално предвидения в закона размер.
Доколкото нарушението не се отличава
по своята степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид,
въззивният съд приема, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
С Решение № 738 от 06.06.2022 г.
по АНД № 1809/2022 г. РС - Варна потвърждава обжалваното НП и осъжда Д.К.Д. ***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Обжалваното решение на РС –
Варна е правилно.
Касационният
състав на съда споделя мотивите на РС – Варна и препраща към тях на основание
чл. 221, ал. 2 АПК по отношение недопускането на съществени нарушения на
процесуалните правила, осъществяването на състава на вмененото нарушение, както
и за законосъобразно определяне на двете наказания по вид и размер.
Не е
спорно, че на посочената в НП дата (29.10.2021 г.) и място Д. е управлявал
процесния автомобил. Безспорно е и че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация от 16.10.2021 г. Ясно е посочено в НП и основанието за служебното
прекратяване на регистрацията на въпросния автомобил – чл. 143, ал. 15 ЗДвП,
както и че автомобилът е собственост на Д. на основание Договор №
1556/14.08.2021 г., нотариус № 767.
Правилно въззивният
съд приема, че вмененото нарушение е индивидуализирано в НП в достатъчна степен
и не е засегнато правото на защита на наказаното лице. Ясно в НП е посочено, че
движението л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № **** на 29.10.2021 г., около 15:15
ч. по път първи клас от гр. Бургас в посока гр. Варна, до кръстовището за парк
„Хепи ленд“, т.е. по път, отворен за обществено ползване, е установено чрез
АТСС (ЦОРДОН М2, MD1194). Изрично е посочено в НП и
че след извършени допълнителни справки, се установило, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП от 16.10.2021 г. Към
административнонаказателната преписка е приобщена и декларация от Д., че именно
той е управлявал на 29.10.2021 г. процесното МПС.
Ясно в НП е посочено
и че НП е издадено след като с Постановление № 3242/2022 г. от 07.04.2022 г. на
прокурор при Районна прокуратура - Варна е отказано да се образува наказателно
производство, т.е. административнонаказателното производство законосъобразно е
образувано без АУАН в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН.
Преценката
на РС - Варна, че нарушението е в достатъчна пълнота и конкретика
индивидуализирано в НП се явява обоснована.
Изводите
на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по
делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани
поотделно и в съвкупност. РС – Варна е извел правилно фактите, установяващи се
от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни
норми.
Нормата на чл. 140,
ал. 1 ЗДвП регламентира две кумулативно изискуеми предпоставки, за да се
допускат МПС по пътищата, отворени за обществено ползване – МПС да са
регистрирани и да са с табели с регистрационен номер, поставени на определените
за това места. Движението по пътищата на МПС с табели с регистрационен номер,
но със служебно прекратена регистрация, респ. без да е регистрирано по
надлежния ред, сочи на нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Тоест
без значение е, че в случая МПС е било с табели с регистрационни номера.
Разпоредбата на чл.
145, ал. 2 ЗДвП установява задължение за приобретателите на регистрирано ППС за
пререгистриране на ППС в едномесечен срок от придобиването му (в случая
касаторът е придобил въпросния лек автомобил по Договор № 1556/14.08.2021 г.,
нотариус 767), а нормата на чл.
143, ал. 15 ЗДвП указва, че служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В хипотезата на чл.
143, ал. 15 ЗДвП фактическото прекратяване на регистрацията се осъществява
посредством АИС "КАТ", като липсва законово вменено задължение за
постановяване на нарочен акт и не е налице изискване да бъде издадена заповед
за налагане на принудителна административна мярка.
Районният съд е изследвал
всички обстоятелства, релевантни за делото, които се установяват от приобщените
по делото доказателства. Преценката и изводите на районния съд за субективната
страна на нарушението се основават на неизпълнението на задължението на
наказаното лице да пререгистрира автомобила в предвидения в закона срок.
Неоснователни са твърденията
на касатора за несъставомерност на деянието, поради липса на виновно поведение.
Съгласно правната теория, вината има две основни форми– умисъл и
непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и
самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е предвиждал
настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го
предвиди. По силата на чл.
7, ал. 1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно,
когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член
предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при
наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.
140, ал. 1 ЗДвП, водачът следва да носи административнонаказателната
отговорност по чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да
предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е
длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т.ч.
дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало
технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на водач" и т.н. В случая
касаторът, който е с ясното създание, че е собственик на въпросния автомобил
(който факт безспорно се установява по делото) е управлявал превозното средство
със свидетелство за регистрация на МПС, в което е посочено трето лице,
предходен собственик на автомобила, предвид липсата на пререгистрация на МПС.
Ирелевантно за
отговорността на водача е обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или
не касаторът - собственик на процесния автомобил, че същият е със служебно
прекратена регистрация, каквото твърдение се излага в жалбата. В настоящия
случай, незнанието на факта, че управляваният от касатора автомобил е със
служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост
под формата на небрежност. Нарушителят не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, от нарушаването на реда за движение по пътищата,
а именно управлението на нерегистрирано превозно средство, но е бил длъжен като
водач на превозното средство да познава ЗДвП, респ. длъжен е бил да предвижда
последиците, а и не са налице данни, че не е могъл да ги предвиди.
Правилна е преценката на въззивния
съд и за неприложимост на чл. 28 ЗАНН.
Не се установяват сочените в
касационната жалба основания за отмяната на обжалваното решение на РС – Варна.
Касационната жалба се явява неоснователна.
Решението на
районния съд като правилно следва да се остави в сила.
При извършената
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218,
ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.
С оглед изхода на
спора, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗАНН, във връзка с чл. 143,
ал. 4 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на ОД на МВР Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Ответникът, чрез юрисконсулт представя по
делото писмени бележки, като съдът съобрази конкретния обем на процесуалното
представителство, както и че спорът не се отличава с
фактическа и правна сложност.
На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, административният съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 738 от 06.06.2022 г. по АНД № 1809/2022 г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Д.К.Д., с ЕГН **********,*** сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща направени разноски по КАНД № 1824/2022 г. на АдмС - Варна за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.