Р Е Ш Е Н
И Е
Г.Т., 21.04.2011г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - Г.Т. в публично заседание, проведено на двадесет и осми април две хиляди и единадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Д.И.
…………………………………………...
разгледа докладваното от районния
съдия гр. дело № 00539 по описа за
2010г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск от Г.А.Д., ЕГН ********** ***, Д.А.Д., ЕГН
********** ***, Е.А.Д., ЕГН ********** *** и С.А.Д., ЕГН ********** *** чрез
пълномощника адв. И.Р., АК – В., с адрес на кантората: град Г.Т., ул.”В. А.” №
6 срещу Община Г.Т. с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска постановяване на решение, по силата на
което да се признае за установено по отношение на ответника, че недвижим имот,
находящи се в с.В., общ.Г.Т., а именно: дворно място с площ от 700 кв.м,
съставляващо част от имот с пл.№ 7 извън регулационния план на селото, който
имот представлява част от имот с № 012023 с обща площ от 15,878 дка по картата
на възстановената собственост на селото, е съсобствен на основание давност и
наследство на наследниците на Атанас Д. *** Тошево, ищци по настоящото дело.
Ответникът
Община Г.Т. не дава писмен отговор на исковата молба и не изразява становище в
съдебна зала.
Районният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Ищците
по делото се легитимират като собственици на процесния имот, твърдейки, че са го придобили чрез наследство
и давностно владение. Владението, като юридически факт, се извършва от 1940г. до
1983г. – датата на смъртта на общия наследодател А.Д.К., като след това е
продължило в лицето на неговите наследници – ищците по настоящото дело.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза от 07.03.2011г., неоспорена от
страните, кредитирана от съда като обективна и безпристрастна, се установява,
че в кметството в с.В., общ.Г.Т., липсва емлячен регистър, но е налице семеен
регистър, от който е видно съществуването на семейството на А.Д.К.. Кадастралният
план /КП/ на с.В., общ.Г.Т., е бил изготвен през 1962г. В разписния лист към
този план имот с пл. № 7 е записан като
двор на името на А.Д.К., без това да е било допълнително изменяно/поправено по
отношение на собствеността, респективно по отношение на регулационния план.
Действащият регулационен план /РП/ на селото е приет със заповед № 397/1965г.
на базата на изготвения кадастрален план от 1962г., при действието на Закона за
планово изграждане на населените места /отменен със ЗТСУ – също отменен/.
Съгласно този РП имотът попада в кв.2 и от него се образуват два парцела: УПИ
ІІ и УПИ ІІІ, като част от имота в размер на 700 кв.м остава извън границите на
РП, без да е конкретизиран начинът на трайно ползване за в бъдеще. Основна цел
на РП, според заключението на вещото лице, е подобряване и оптимизиране на градоустройственото планиране на населеното
место, което впоследствие не е свързано с прилагането на ПМС № 216/08.11.1961г.
/отм./. В архивите на община Г.Т. не са открити документи /протоколи,
заповеди/, свързани с отчуждаване и причисляване на изключените от регулация
имоти към състава на поземления фонд, не е налице обезщетяване на собственика.
От заключението на вещото лице и от свидетелските показания се установява, че и
към настоящия момент ищците ползват имота по неговото предназначение. Към
момента на кооперирането процесната част от имот с пл.№ 7 по плана на селото е бил със статут на дворно място и до 1965г. и
е попадал в строителните граници на населеното място. Липсват данни, доказващи
коопериране на имота или да е заявяван и възстановяван по съдебен или административен
ред. Изключената част от имот с пл.№ 7 с площ 700 кв.м не съществува като
самостоятелен имот по КВС, попада в имот № 012023 – земи по чл.19 ЗСПЗЗ,
стопанисвани от общината. Процедурата по включване на процесния имот в земите
по чл.19 ЗСПЗЗ е спазена формално – липсват данни за имота, документи и
сведения във връзка с процедурата по чл.18 ППЗСПЗЗ.
По
делото са допуснати и разпитани свидетели по отношение установяване твърдените
в исковата молба обстоятелства относно владението на процесния имот от страна
на общия наследодател на ищците и самите тях за претендирания период от 1940г.
до 2010г. – завеждане на исковата молба и към настоящия момент.
И
двамата разпитани свидетели – И. и Г., са категорични по отношение ситуирането
на процесния имот и неговите размери, границите, съседите, времето на идването
на общия наследодател в с.В. – 1940г., построяването на жилищната сграда. Цялото
население на селото е дошло от Румъния, на всички площите на имотите са по
около 2 400 – 2 500 кв.м. Особено ценни са показанията на св.И.,
който е к. н., познава хората и проблема с изключването от регулация на част от
имотите на мнозина от съселяните си, включително и настоящия случай. Според
него не съществуват никакви документи за отчуждаване, не са били плащани
никакви суми за отчуждените по регулация части от дворовете.
Видно
от удостоверение за наследници № 6/14.10.2010г. общият наследодател на ищците А.Д.К.
има трима сина – Г., Д. и С., както и дъщеря Е., които са ищци по настоящото
дело. Видно от скица № 695/26.10.2010г. имот с пл.№ 7 по плана на с.В., общ.Г.Т.,
е с площ от общо 2 515 кв.м, от които парцел ІІ-7 с площ от 570 кв.м,
парцел ІІІ-7 с площ от 1 170 кв.м и извън регулация 700 кв.м, като тези
2 440 кв.м и в момента съставляват едно дворно място и се владеят от
ищците, а парцел ІV-8 по регулация е към съседния имот ІV-8, което се
потвърждава от заключението на вещото лице и от свидетелските показания. Видно
от копието-извадка от разписния лист към РП на с.В., имот с пл.№ 7 в кв.2, от
който са образувани партиди ІІ и ІІІ, представлява дворно място, като същият се
води на името на А.Д.К. /л.8 от делото/. Видно от заключението на вещото лице, част
от имот с пл. № 7 с площ от 700 кв.м по кадастралния план на с.В., общ.Г.Т.,
изключен от регулация, е идентичен с
част от имот № 012023 от КВС,
представляващ земи по чл.19 ЗСПЗЗ с площ от 15,878 дка и че същият пл.№ 7 по
разписен лист се води на името на А.Д.К.. По КВС имот с № 012023 е посочен като
„земи по чл.19 ЗСПЗЗ” /л.44 от делото/.
От така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Издаването
на АОС № 2905/19.08.2008г., вписан под вх.рег.№ 4751 от 22.08.2008г., акт 49,
том VІІІ на СлВп-Г.Т. /л.47 по делото/, обуславя правния интерес от завеждане
на установителния иск за собственост от наследниците на А.Д.К..
Към 1962г.
процесния имот е бил записан в разписния лист към изготвения кадастрален план
на с.В., общ.Г.Т., като собственост на А.Д.К., а съгласно заключението на
вещото лице, към него не са правени последващи отметки относно собствеността и
дали се изключва от регулация. С влизане в сила на РП със заповед № 397/1965г.,
кадастралната основа се преобразува в собственост върху дворищнорегулационни
парцели. Този РП е изключил от регулация
част от имот с пл.№ 7 с площ от 700 кв.м. Това е станало при действието на Закона за
планово изграждане на населени места /отм./.
Според
чл.4, ал.1 на ПМС 216/08.11.1961г. /отм./. "Имотите, изключени от
строителната част на населените места, съгласно това постановление или по реда
на Закона за планово изграждане на населените места, могат да бъдат включвани в
блокове на ТКЗС, ако собствениците имат в населеното място и други имоти,
достатъчни за техните и членовете на семействата им жилищни и стопански нужди.
Имотите се включват в блоковете на ТКЗС по установения ред, а ако в тях има
подобрения (сгради), постройки, съоръжения и трайни насаждения след като ТКЗС
обезщети собственика за подобренията съгласно § 102-107 от Правилника за
приложението за планово изграждане на населените места".
С него
не се установява действието на Примерния устав на ТКЗС /отм./ и постановлението
от 24.VIII.1954г. на МС по отношение включването в общата кооперативна
собственост на нерегулираните имоти на членкооператорите и загубване
собствеността в реалните им граници. Собственикът запазва собствеността в
реалните й граници не защото имотът още не е включен в блок на ТКЗС, не е
заплатено следващото се обезщетение за подобренията и не му е даден друг
парцел, а защото (въпреки и изключен от регулацията) това е единственият му
жилищен имот за задоволяване на жилищните и стопанските му нужди, какъвто е и
настоящият случай. Също така, ако при влизането му в ТКЗС той притежаваше
единствен жилищен имот извън регулацията, той ще запази собствеността му в
реалните граници като такъв. Обстоятелството, че чл.12 от Примерния устав на
ТКЗС /отм./ дава право на земеделския стопанин кооператор да запази правото си
на собственост върху стопанските постройки и тогава, когато те се намират вън
от регулационния план на населеното място и в стопанския му двор, т.е. там,
където е и жилището му, иде да покаже, че той следва да запази правото на
собственост в реални граници и на съответна площ от дворното му място, върху
която са построени тези жилищни и стопански сгради. Такова разрешение на
въпроса е дадено и с окръжно № V-2-17 от 31 март 1964г. на Министерството на
селскостопанското производство, издадено въз основа на чл.7, б. "в"
от Указа за утвърждаване на Примерния устав на ТКЗС и за държавното ръководство
на ТКЗС.
По
отношение на изключената част от регулация от процесния имот с оглед горното,
се установява категорично, че същата е останала собственост на наследодателя, респективно
неговите наследници, въпреки изключването й от регулация при действието на
ЗПИНМ /отм./. Нормата на чл.39, ал.1 ЗПИНМ /отм./ и § 81, ал.2, т.2 от ППЗПИНМ
/отм./ изрично свързва настъпването на конститутивния ефект на отчуждаването с
обезщетяването на собственика, а когато се касае за парично обезщетение, това е
плащането на сумата в брой. До изплащане на обезщетението отчуждаването не се
счита за извършено. В случая липсват данни и за наличие на хипотезата на § 93
от ППЗПИНМ /отм./: правото да се получи обезщетение да не е установено със
съответни документи; да има отказ за получаване на обезщетение; да съществува
спор между няколко лица относно плащането на сумата, както и правоимащият да е
уведомен по реда на ГПК. Същевременно по безспорен начин е установено, че и
понастоящем ищците владеят процесната част от имота в размер на 700 кв.м без
прекъсване. Правото на собственост се е запазило и при действието на ЗТСУ /отм./
и ЗСГ /отм./. Това е така, тъй като съгласно чл.95, ал.1 ЗТСУ /отм./ недвижимите имоти, необходими за
мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, се отчуждават с
мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния,
съответно на общинския народен съвет, при който е създаден Съвет за
строителство и селищно устройство. Такава заповед също липсва, по делото не са
ангажирани доказателства, че имотът е завзет, посочено е обезщетение, което е
платено, а мероприятието да е изпълнено. Видно и от заключението на вещото
лице, не са открити документи за отчуждаване.
Съгласно
чл. 15 ЗСГ /отм./, собствеността върху недвижими имоти, правото на строеж, на
надстрояване и пристрояване се прехвърля чрез общинския народен съвет по местонахождението
на имота, освен ако:
1.
Сделката се извършва между роднини по права линия, между братя и сестри или
между съсобственици.
2.
Недвижимият имот се намира в село, за което Министерският съвет е изключил реда
за прехвърлянето по тази глава.
В случая
с.В., общ.Г.Т., попада в списъка на селата, за които не се прилага редът за
прехвърляне и придобиване на недвижими имоти от граждани по глава втора от ЗСГ
/отм./ съгласно чл.15, т.2 от същия закон /ПМС № 24 от 02.06.1973г., обн.ДВ,
бр.66 от 21.08.1973г./. Това означава, че придобиването на имоти по давност не
е изключено, предвид разпоредбата на чл.29 ЗСГ /отм./, т.е. статутът и
характеристиката не имотите не забраняват придобиването им в собственост по
давност, като следва да се посочи също, че за тях е неприложим и
ограничителният режим на ЗСГ /отм./. Село В., общ.Г.Т., е включено в Списъка на
селата, за които не се прилага редът за прехвърляне и придобиване на недвижими
имоти от граждани по глава втора от Закона за собствеността на гражданите
съгласно чл. 15, ал. 1, т. 2 от същия закон. Това с още по-голяма сила важи
след отмяна на глава втора от ЗСГ /ДВ бр.21 от 13.03.1990г./. Съгласно
разпоредбата на чл.59 ЗТСУ /отм./ чрез
придобивна давност е можело да се придобие имот извън регулация.
От
1940г., от когато ищците имат съзнанието, че техният наследодател е собственик
на имота, а след неговата смърт през 1983г. до датата на предявяване на иска -
предмет на настоящия спор, са изминали повече от 10 години. С осъществяване на
условията по чл. 79, ал.1 ЗС владелецът придобива в собственост владения обект
и без значение за настъпване на предвидената от закона правна последица е, че
същата вещ дотогава е била притежание на друг правен субект, тъй като правата
на последния се погасяват с придобиването им от новия собственик. За
субективния елемент на придобивната давност е от значение намерението, с която
се владее вещта, а не причините, поради които владелецът счита имота за свой.
От свидетелските показания се потвърждава недвусмислено и еднопосочно, че
хората от селото са имали знанието, че процесната част от имот с пл.№ 7 с площ
от 700 кв. м по плана на с.В., общ.Г.Т. /всъщност според свидетелите представляват един двор/
са на А.Д.К. от повече от 60 години /вж. л.36, л.37 и л.38/. Никой не е
оспорвал правото на ищците на собственост върху този двор /имот с пл.№ 7/,
както преди това и на техния наследодател А.Д.К..
При
положение, че не са били проведени отчуждавания на имота във връзка с
мероприятията, за които е бил отреден и е незаконно отнет от неговите
собственици без осъществяване на такова производство, собствеността не е
преминала към държавата и съответно по § 7 ПЗР на ЗМСМА към община Г.Т., тъй
като отрежданията нямат вещноправен ефект, защото влезлите в сила РП нямат
непосредствено отчуждително действие. Ищците са активно легитимирани по
собственическия иск с оглед наследственото правоприемство от общия им
наследодател. Върху тази тяхна легитимация не се отразява обстоятелството, дали
те са упражнявали фактически правото си на собственост, тъй като след като е
възникнало в тяхно лице, те не могат да го загубят, освен ако някой друг го
придобие – държавата, респективно общината след влизане в сила на ЗМСМА. В контекста
на § 1 ЗОСОНИ, който предвижда промени в чл.2 и чл.5 ЗВСНОИ, в които създава
нова алинея втора, според която подлежат на възстановяване имущества, отнети
без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от
държавата, общините или народните съвети, като изтеклата придобивна давност за
такива имоти не се зачита и започва да тече от влизане в сила на тази
разпоредба, собствеността на процесната част от недвижимия имот подлежи на
възстановяване поради незаконното му отнемане, в лицето на наследниците на
бившия му собственик, предявения от които иск следва да се уважи по отношение
на ответника – община Г.Т., която не може да му противопостави оригинерно
придобиване като правоотблъскващо възражение.
В
подкрепа на горното е и разпоредбата на § 6, ал.2 ПР на ЗУТ, съгласно който действащите към деня на влизане в сила на този закон /31.03.2001г./ дворищнорегулационни
планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на
влизането в сила на закона. Общинската администрация осигурява извършването на
необходимите оценки в едномесечен срок от постъпване на искането.
Съгласно
§8 ПР на ЗУТ след изтичане на сроковете по § 6, ал.2 и 4 отчуждителното
действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за
изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и
за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се
прекратява.
При
липса на доказателства за проведено отчуждаване, следва да се приеме, че
наследодателят на ищците е придобил и не е губил правото на собственост върху
имот № 7 по КП на с.В., общ.Г.Т., а по силата на наследственото правоприемство
и неговите наследници. Това се потвърждава и от свидетелите, които са
категорични, че имотът е бил винаги ограден и никой и по никакъв начин не е
предявявал претенции към него, както и че през цялото време ищците и техния баща
са живели там, а сега го стопанисват ищците.
Настоящият
състав намира като следствие от изложеното, че наследниците на А.Д.К.,
включително и ищците по делото, са придобили и не са загубвали вещното си право
на собственост върху частта от 700 кв.м от недвижимия имот, представляващ
дворно място, находящо се в с.В., община Г.Т., с площ от 2 515 кв.м, съставляващо имот с
пл.№ 7, от който парцел ІІ-7 с площ от 570 кв.м и парцел ІІІ-7 с площ от
1 170 кв.м са в регулация, процесните 700 кв.м са извън регулация, а
парцел ІV-8 с площ от 75 кв.м е включен в съседен парцел, като процесната част
от 700 кв.м е част от имот № 012023 по КВС на селото с площ от 15,878 дка. В
случая са без значение действията на ОС”Земеделие” град Г.Т., която е включила
в протокол по реда на чл.19 ЗСПЗЗ и процесните имоти, както и действията на
Община Г.Т. по включването на частта от пл. № 7 с площ от 700 кв.м под №
012023, целият с площ от 15,878 дка в регистъра на общинските имоти и
актуването му с АОС. Това е така по силата на чл.18, ал.1, т.3, б.”е” ППЗСПЗЗ,
относно определяне размера на намалението на земеделските земи след
образуването на ТКЗС и ДЗС от земи,
признати за единствен стопански двор и жилище на членове на ТКЗС, т.е. с
размера на площите по изчерпателно изброените хипотези се намалява размера на
земеделските земи по КВС. Тъй като при съставянето на протокола не са се
съобразили с тази законова разпоредба, посочените по-горе действия са
недействителни ex lege. Но дори и да се приеме, че процесният имот е бил
отреден по силата на РП за мероприятие по него, както бе установено по-горе,
предвид липса на проведена отчуждителна процедура и неизвършено мероприятие, то
владението върху същия е продължило от страна на наследодателя на ищците, а
впоследствие и от тях в качеството им на наследници, т.е. правото на
собственост върху процесния имот не е преминал върху държавата, респективно
след това върху общината.
В
съответствие с гореизложеното съдът намира исковата претенция за признаване на
установено по отношение на Община Г.Т.
правото на собственост на наследниците на наследодателя А. Д. *** Т., върху недвижим имот, находящ се в
селото, а именно: дворно място с площ от 700 кв.м, съставляващо част от имот с
пл.№ 7, извън регулационния план на селото, идентично с част от имот № 012023,
цялото с площ от 15,878 дка по КВС на с.В., общ.Г.Т., за
доказана и основателна и като такава, подлежаща на уважаване.
С оглед
изхода на делото на ищците следва да се присъдят сторените разноски в размер на
200 /двеста/ лева, от които 50 /петдесет/ лева държавна такса за образуване на
делото и 150 /сто и петдесет/ лева за разноски и възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното Районен съд
- Г.Т.
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Г.Т., че Г.А.Д., ЕГН ********** ***, Д.А.Д., ЕГН
********** ***, Е.А.Д., ЕГН ********** *** и С.А.Д., ЕГН ********** ***, в
качеството на законни наследници на А. Д. *** Т., на основание наследствено
правоприемство и изтекла в полза на техния наследодател и присъединената към
нея придобивна давност, считано от 1940г. до настоящия момент, са съсобственици на 700 кв.м извън регулационния план
на селото, идентично с част от имот № 012023, цялото с площ от 15,878 дка по
КВС на с.В., общ.Г.Т., които 700 кв.м са част от имот с пл.№ 7 по плана на
селото, целия с площ от 2 515 кв.м: парцел ІІ-7 с площ от 570 кв.м, парцел
ІІІ-7 с площ от 1 170 кв.м и парцел ІV-8 с площ от 75 кв.м.
ОСЪЖДА
Община Г.Т. да заплати на Г.А.Д., ЕГН ********** ***, Д.А.Д., ЕГН ********** ***, Е.А.Д.,
ЕГН ********** *** и С.А.Д., ЕГН ********** *** сторените по делото разноски в
размер на 200 /двеста/ лева, от които 50 /петдесет/ лева държавна такса за
образуване на делото и 150 /сто и петдесет/ лева за разноски и възнаграждение
на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд град Д.
Районен съдия: