Р Е Ш
Е Н И Е
№………………/26.11.2021г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
СТИЛИЯНА
ГРИГОРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Е. Андреева ч.гр.дело № 1670 по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба от З.“Л.И.“
АД, ЕИК ******** срещу разпореждане от 13.10.2020г. по изп.дело №
202009210400713 по описа на ЧСИ С.П., рег.№ 921 на КЧСИ, с район на действие
СГС, с което е отказано да бъде редуциран адвокатския хонорар
по изпълнителното дело, като е направено искане за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение и на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.
В жалбата се твърди, че
претендирания от взискателя адвокатски хонорар е прекомерно завишен, доколкото
не съответства на правната и фактическа сложност на делото, както и че
единствените, предприети от пълномощника на взискателя, действия са подаване на
молба за образуване на изпълнителното дело с посочване в нея на способа за
изпълнението, а разпоредбата на чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е неприложима, като не е било необходимо
предприемането на последващи действия от процесуалния представител на взискателя
с цел удовлетворяване на паричното вземане.
Постъпило е възражение от
взискателя по изпълнителното дело – ЗАД «А. Б.» АД, в
което се оспорва частната жалба и се излага, че освен първоначалната молба за
образуване на делото, взискателят е подал и друга молба, с която е поискал да
бъде направена справка за притежаваните от длъжника банкови сметки. Взискателят
е поискал налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, който не е
изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение. Поддържа се, че
доколкото са предприети действия, различни от подаването на молбата за
образуване на изпълнителното производство, ЧСИ законосъобразно е отказал да
намали размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на
взискателя.
Постъпили са и мотиви на ЧСИ за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е
процесуално допустима, а по същество я счита за основателна, поради следното:
Изп.дело № 202009210400713
по описа на ЧСИ С.П. с рег.№ 921
на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 12.08.2020г. по молба на ЗАД «А. Б.», ЕИК ********, подадена чрез пълномощника на
дружеството – адв. А.Б.от САК, в която не е посочен изпълнителен способ, както
и въз основа на изпълнителен лист от 16.07.2020г., издаден в полза на ЗАД «А. Б.»
по решение № 15872/18.01.2019г. по гр.д.№ 4416/2018г. на СРС, 119 състав Второ
ГО и решение № 73342/15.04.2020г. по същото дело, срещу длъжника З.“Л.И.“
АД за заплащане на
сумата в размер на 1462,01лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 19.01.2018г. до окончателното изплащане, както и сумата
от 324,36лв. – разноски по водене на исковото производство.
С молба вх.№ 09922/12.08.2020г. за образуване на изпълнителното
дело взискателят е поискал да се изпрати покана за доброволно изпълнение/ПДИ/.
На длъжника е изпратена ПДИ с изх.№
11274/12.08.2020г., получена от него на 13.08.2020г.
След изтичане на срока за доброволно изпълнение и
поради непревеждане на дължимата сума в полза на взискателя, ЗАД «А. Б.»
е депозирал молба с вх.№ 11966/10.09.2020г., с която е поискано от ЧСИ да
извърши справка относно притежаваните от длъжника банкови сметки.
Едва с молба вх.№ 12036/11.09.2020г. ЗАД „А. Б.“ е поискал да бъде наложен запор върху
банковите сметки на длъжника в „Ю.Б.“ АД, като е поискал на основание чл.10
ал.2 от Наредба № 1/2014г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения да бъде присъединен за събиране на допълнителен адвокатски
хонорар в размер на 177,52лв.
С разпореждане от 14.09.2020г. по
посоченото изпълнително дело е наложен запор върху банковите сметки на длъжника
в „Ю.Б.“ АД, като с постановление от същата дата ЧСИ е присъединил за събиране
в производството по изпълнителното дело допълнителен адвокатски хонорар в
размер на 177,52лв. с включен ДДС.
Длъжникът З.“Л.И.“ АД е подал възражение с вх.№
13095/28.09.2020г. срещу размера на адвокатското възнаграждение за горницата
над 200лв., поради прекомерност и срещу определената пропорционална такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ.
С разпореждане от 13.10.2020г. ЧСИ С.П. е отказал да
редуцира адвокатския хонорар по изпълнителното дело.
Съдът, като съобрази конкретните
извършени действия за процесуално представителство по изпълнителното дело,
намира, че обжалваното разпореждане се явява незаконосъобразно, поради
следното:
Безспорно е между страните по
делото, а и от представените доказателства се установява, че договореното между
взискателя и пълномощника му адвокатско възнаграждение в размер на 200лв. е
изплатено по банков път на 12.08.2020г., като то е в минималния размер по чл.10
т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Спорът по делото е дали са налице
основания за определяне на адвокатско възнаграждение по чл.10
т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
доколкото с обжалваното разпореждане на ЧСИ е отказано да бъде редуциран
размера на адвокатското възнаграждение - присъединеният за събиране
допълнителен адвокатски хонорар в размер на 177,52лв., искането за
присъединяването на която сума е направено от взискателя с молба вх.№
12036/11.09.2020г.
Видно от доказателствата по делото е, че едва с тази
молба ЗАД „А. Б.“ е посочил изпълнителен способ – налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника в „Ю.Б.“ АД, а такъв е следвало да бъде отразен
още в молбата за образуване на изпълнителното дело, тъй като ЧСИ може да
предприеме изпълнителни действия само при посочен от взискателя изпълнителен
способ или при възлагане по реда на чл.18 от ЗЧСИ, каквото в случая липсва.
Дължимата по изпълнителното дело сума не е преведена в
срока за доброволно изпълнение, към изтичането на който срок не е имало посочен
от взискателя изпълнителен способ, а е събрана след налагането на запор на
банковите сметки на З.“Л.И.“ АД в „Ю.Б.“ АД въз основа на разпореждане от
14.09.2020г. на ЧСИ, но подаването на молба вх.№ 12036/11.09.2020г. от
взискателя, не може да се приеме, че представлява основание за определяне на
адвокатско възнаграждение по чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, доколкото това може да се дължи и на пропуск на
пълномощника на страната при подаване на молбата за образуване на изпълнителното
дело, а и банковите сметки на З.“Л.И.“ АД са общоизвестни, което не налага предприемане
на други изпълнителни действия за събиране на вземането по изпълнителния лист.
Подаването на молба за извършване
на справка относно притежаваните от длъжника банкови сметки преди посочването
на какъвто и да било изпълнителен способ от взискателя и даването на становище
от взискателя по възражението на длъжника за намаляване на адвокатското
възнаграждение и на размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ не представлява
действие по чл.10 т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за което да се дължи заплащането на адвокатско
възнаграждение от длъжника.
С оглед изложеното, съдът намира,
че в случая се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на взискателя по изпълнителното дело само по чл.10 т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за
образуване на изпълнително дело, поради което и обжалваното разпореждане, с
което е отказано да бъде редуциран размера на адвокатското възнаграждение
следва да бъде отменено. Доколкото същото е включено в сумата, въз основа на
която е определена таксата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ и предвид отмяната на
обжалваното разпореждане, размерът на същата следва да бъде намален със сумата
от 14,20лв.
Независимо от изхода на спора и
направеното искане от частния жалбоподател за присъждане на разноски, като
съобрази, че производството по настоящото дело е във връзка с обжалването на
акт на съдебния изпълнител за разноски, определени по изпълнителното дело,
съдът счита, че не следва да се присъждат такива за настоящото производство,
тъй като това би довело до кумулиране на нови задължения за разноски в процеса
относно разноските.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпореждане
от 13.10.2020г. по изп.дело № 202009210400713 по описа на ЧСИ С.П., рег.№ 921
на КЧСИ, с район на действие СГС, с което е отказано да бъде редуциран
адвокатския хонорар по изпълнителното дело и намалява със сумата от 14,20лв. определения по
изпълнителното дело размер на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Решението не
подлежи на обжалване, на основание чл.437 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.