Определение по дело №228/2021 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 37
Дата: 25 юни 2021 г. (в сила от 13 юли 2021 г.)
Съдия: Ивайло Красимиров Кънев
Дело: 20212110200228
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 37
гр. А. , 25.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – А., ІІІ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Частно наказателно
дело № 20212110200228 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.
Образувано е по повод на жалба от Е. СТ. М. с ЕГН ********** от ***, против
Постановление от 14.05.2021г. на РП Б., ТО А., с което е прекратено ДП № 237 ЗМ-55/2019г. по
описа на РУ-А..
В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на атакувания акт. Твърди се, че
детайлно е била изяснена фактическата обстановка при извършеното разследване, като се излагат
съображения за неправилност на правните изводи в акта на прокурора. Моли за отмяна на
обжалваното постановление.
Съдът счита, че жалбата се явява процесуално допустима. Постановлението за прекратяване
на наказателното производство е връчено на жалбоподателя на 31.05.2021 г., а жалбата е
депозирана на 04.06.2021 г., т.е. в срока по чл. 243, ал. 4 НПК. Жалбоподателят е носител на
правото на обжалване, доколкото е пострадало лице по см. на чл. 75 НПК и се явява засегнато от
атакуваното постановление.
Видно от обжалваното постановление РП Б., ТО А. намира, че наказателното производство
следва да се прекрати на осн. чл.24, ал.1, т.1, предл. 2 НПК, като приема, че не са били събрани
достатъчно доказателства за осъществен състав на престъпление по НК. В атакувания акт се
изтъква, че е нужно преди започване на самоуправните действия да е бил налице правен спор
между дееца и пострадалия, т.е. в случая да е съществувал спор относно прекарването на
водопреносната система или промяната й с оглед осъществяване водоподаването в имота, както и
че извършените неправомерни действия е следвало да са по време на висящия съдебен cпop,
какъвто в случая липса според прокурора, обуславящо липсата на съставомерност на деяние пo см.
на чл. 323 ал.1 HК и водещо до извод за прекратяване на наказателното производство.
Съдът след като се запозна с изложението на жалбата, атакуваното постановление,
приложените материали по ДП, съобразявайки закона, намира за установено следното:
Досъдебното производство е било образувано на 21.02.2019 г. за това, че на 11.09.2018 г. в
гр.А., обл.Б., самоволно не пo установения пo закона ред, осъществил едно оспорвано от другиго
право, като прекъснал водоподаване в имот, находящ се на ***, собственост на Е. СТ. М. от същия
град - престъпление пo чл. 323, aл. 1 НК. Жалбоподателката има качеството на пострадал в ДП.
Събрани са били в хода на разследването гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
Е.М., А.А., Н.Т., С.С., И.А., А.Х., М.М., Б.Д.. Данните от св.показания, ведно с писмените
доказателства сочат, че отношенията между Е.М. и А.А. са били силно влошени. Лицата имат
1
качеството на съсобственици на имот, находящ се в гр. А., ***, представляващ двуетажна
жилищна сграда, като А. е собственик на първия етаж, а М. – на втория, а освен това в режим на
съсобственост лицата притежават избен етаж, таванско помещение и двор. Имотьт бил
водоснабден (общо в имота имало монтирани 4 водомера), като централният водомер и
спирателните кранове за вертикалния клон на водопровода към жилищните етажи, както и
хоризонталния клон за избата на А. били разположени в избата на М.. Партидата на централния
водомер, който служел за отчитане на доставената и потребена вода на съсобствениците, не се е
водила нито на А., нито на М.. През годините отношенията между М. и А. се влошили, като
последният предявил ИМ по см. на чл. 109 ЗС, по която било постановено от РС А. решение №
52/13.03.2018 г. пo гр.д. № 360/2017 г. /приложено също към ДП/. Освен това А. сезирал „ВиК“
ЕАД-гр.Б., искайки изместване на централния водомер в имота, така че същият да е достъпен и за
двамата съсобственици. Било издадено предписание изх. № K-2185/22.08.2018 г. от изп. директор
на ВиК (получено от А. на 22.08.2018 г., а от жалбоподателката - на 27.08.2018г.), указвайки на
съсобствениците да приведат централния водомер в съответствие с изискванията на чл. 11 ал.3 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. (издадена на осн. чл. 135, т.15 от Закона за водите и чл. 84, ал.3 от
Закона за устройство на територията), давайки им 30-дн. срок за изграждане на нова водомерна
шахта в двора на имота в съответствие с Наредбата.Указано е било също от оператора, че при
неизпълнение на предписанието се следва преустановяване на подаването на вода към имота на
осн. чл.41, ал.3, т.1 от Наредбата, както и че разходите по прекъсването и възстановяване ще са за
съсобствениците. Изграждането нa шахтата следвало да се изпълни за сметка на съсобствениците
след изготвяне и съгласуване с ВиК на съответен проект съобразно изискванията на Наредбата,
катов случая се установява, че всеки от съсобствениците отделно от другияе предприел действияв
изпълнение на даденото от ВиК предписание, т.е. А. и М. не са съгласували действията си.
На 11.09.2018 г. служители на ВиК извършили ново водопроводно отклонение нa сградата,
като прекъснали изцяло водоподаването към жилищния етаж на М., а от този момент липсвало
водоподаване към жалбоподателката, т.е. тези действия са довели до прекъсване на
водозахранването към собствеността й. Ръководителят на ВиК-А. (С.С., който се установява, че не
бил запознат с наличната документация между съсобствениците) разпоредил да се извърши
водопроводното отклонение, доколкото А. гo уведомил, че е изпълнил даденото предписание от
оператора. Установява се,че А., отправяйки искане за изграждане на новото отклонение не е
представил необходимите документи пред дружеството, като не се е снабдил с проект за
преустройство на вътрешната канализационна инсталация, а в случая е изградил водопроводна
шахта в двора на имота. Установява се още, че преустройство на вътрешната водопроводната
инсталация на имота не е било извършено, както и че технически е невъзможно при така
съществуващата вътрешна водопроводна инсталация и новото водопроводно отклонение, всички
обекти в имота да се окажат водоснабдени.
От материалите по делото се установява, че ВиК няма практика да изисква изготвянето и
одобряването на технически проекти за преместване на водомерен възел, като операторът дължи
да осигури водоподаване и да изгради водопроводно отклонение.
В хода на разследването е била назначена техническа експертиза, по която е било изготвено
основно и допълнително заключение от ВЛ. Съгласно нея служител на ВиК е следвало да извърши
проверка дали е бил изпълнен проекта и даденото предписание от съсобствениците, след което да
се пристъпи към изграждане на новото отклонение от уличния водопровод. Освен това според ВЛ
не е бил осъществен необходимия контрол от служителите на ВиК относно представените
документи по случая. Според ВЛ изграденият в имота водомерен възел не отговаря на
изискванията на Наредба № 4/2004г.
C постановление oт 02.02.2021 г. ДП е било изпратено пo компетентност на OП Б. с оглед
преценка съставомерност на деяние пo чл. 282 HK, извършено oт служители на ВиК, поради
наличие на данни за нарушена процедура и неспазване на законови изисквания пo изграждане на
ВиК отклонение в имота на жалбоподателката, в резултат на което на същата е била причинена
щета. C постановление от 16.02.2021 г. на AП Б. постановлението на PП Б., TO А. е било отменено
2
като необосновано и незаконосъобразно, а постановлението на ОП Б. е прието за основателно,
доколкото според прокурора при АП Б. липсва съставомерност на деянието пo см. на чл.282 НК, a
ДП е било върнато за произнасяне пo компетентност, с оглед наличие на евентуално престъпление
пo чл. 323, aл. 1 НК. С постановление от 05.04.2021 г. на прокурор от ВКП е било потвърдено
постановлението от 16.02.2021 г. на AП Б..
Въпреки извършените множество действия по разследването в ДП няма привлечено лице в
качеството на обвиняем, като няма наложени мерки за процесуална принуда. He ca били изземани
и приобщавани веществени доказателства.
Настоящият състав намира жалбата за неоснователна поради следното.
Съгласно съдебната практика изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 323, ал.1
НК изисква да е налице предварително оспорено имуществено право от насрещната страна по
правоотношението, което да е било обективно изразено и безусловно обхванато от умисъла на
подсъдимия /Решение № 248 от 14.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1302/2011 г., II н. о. и Решение №
460 от 24.10.2008 г. на ВКС по к. н. д. № 465/2008 г., I н. о./. Законът поставя като изискване преди
започване на самоуправните действия да е съществувал правен спор между подсъдимия и
пострадалото лице / Решение № 553 от 11.11.2002 г. на ВКС по н. д. № 461/2002 г., II н. о./. Само
страните по конкретното правоотношение могат да бъдат извършител или пострадал от
престъплението по см. на чл. 323, ал.1 НК. Самоуправството се извършва винаги и само в
условията на възникнал правен спор за имуществено право, като спорът е налице тогава, когато
насрещната страна изрази несъгласие със самото му съществуване или с избрания от дееца начин
за неговото осъществяване. Преди да извърши самоуправното действие деецът се оказва страна по
спорно правоотношение и правото му в него се оспорва от насрещната страна. В настоящия
случай към 11.09.2018 г. не се установи спор относно прекарването на водопреносната система или
промяната й с оглед осъществяване водоподаването в имота да е възниквал и да е съществувал
между съсобствениците. Действията на съсобственика А. не са били предшествувани от висящ
спор с М. относно начина на изграждането на новото водопроводно отклонение (прекарването на
водопреносната система или промяната й с оглед осъществяване водоподаването) нa имота,
находящ се в ***. Не са налице данни, че към 11.09.2018 г. отношенията между лицата са били
отнесени за решаване по съдебен ред, респ. да е било налице висящо производство пред съд по
повод на тези отношения, в течението на което да са били осъществени противоправни действия от
А., които да изпълнят от обективна страна състава на чл. 323, ал.1 НК. Началото на спора между
съсобствениците относно извършеното ново водопроводно отклонение нa имота, прекъснало
водоподаването към етажа на М., е именно момента на извършените действия от служителите на
ВиК. Безспорно се установява, че изграждането на водопроводното отклонение, породило
прекъснатото водоподаване в имота на жалбоподателката, е било осъществено от служителите на
оператора, действайки съобразно нареждането на ръководителя им, спрямо когото е указано
търсене на дисциплинарна отговорност. Макар в случая А. да не е представил проект за
преустройство на вътрешната канализационна инсталация, лицето е действало в изпълнение на
даденото му предписание от оператора, съгласувано на място със служителите на ВиК. Налице са
доказателства, че жалбоподателката е изявила желание да не участва в решаване на въпроса къде
да се изгради водомерната шахта /св. показания на св. А. /л. 201 от ДП/ и тези на св. Т. /л. 203 от
ДП/, но не се установява по несъмнен начин наличие на възникнал спор между страните, респ.
изразено нейно несъгласие. Не се установява да са налице други последващи противоправни
действия от А. в периода след 11.09.2018 г. по отношение на водопроводната инсталация,
изградена в имота. Отсъствието на спор между съсобствениците преди и по време на
извършването на действията по изграждането на ново водопроводно отклонение нa процесния
имот, води до несъставомерност на деянието по чл. 323, ал.1 НК. Липсата на самоуправство
следва от липсата на оспорвано право при извършването на горепосочените действия като
задължителен елемент от състава на престъплението по чл. 323, ал.1 НК. Освен това нарушения
на обществени отношения, регламентирани от ЗУТ и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове (каквато е Наредба 4/2004г.), представляват административни нарушения, а не
престъпление по см. на чл. 323, ал.1 НК.
3
Освен това няма събрани доказателства, че са налице конкретни действия, насочени към
ограничаване на правата на жалбоподателката върху имота. Не е установен факта, че със самото
извършено ново водопроводно отклонение в имота е бил налице умисъл да се преустанови
правото на съсобственика М. да водоснабни своята част от собствеността.
Невъзстановяването на съществуващото преди това положение относно водоснабдяването на
имота не може да бъде обсъждано на плоскостта на самоуправство, защото изпълнителното деяние
по чл. 323, ал. 1 НК може да се осъществи само чрез действие. Макар евентуално в случая да е
налице противоправно поведение и настъпили обществено опасни последици /вреди за
жалбоподателката/, то те са на плоскостта на осъществен деликт (т.е. касае се до
гражданскоправни отношения), спорът по който е от компетентността на гражданския съд. Съдът
намира, че в случая са налице неуредени правни отношения между съсобствениците на процесния
имот, имащи характер на гражданскоправни отношения. На съда е служебно известно, че
жалбоподателят вече е направил постъпки да реализира претенциите си относно възстановяването
водоподаването в имота му, доколкото е било образувано гр.д. №1163/2019 г. по описа на РС А.,
който спор към момента е висящ. В заключение - по делото липсват доказателства за осъществено
престъпление по см. на чл. 323, ал. 1 НК.
Настоящият състав не е компетентен да се произнася дали в случая е налице престъпление по
чл. 282, ал. 1 НК, а такова не е предмет и на настоящото производство. Освен това за пълнота
следва да се посочи, че РП Б., ТО А. е предприела нужните действия, изпращайки на два пъти ДП
на компетентната ОП Б., с оглед наличие на деяние по чл.282, ал.1 НК, но сезирания компетентен
орган (а и АП-Б. и ВКП) е преценил, че няма данни за извършено такова престъпление.
С оглед горното съдът приема, че правните изводи, изложени в атакуваното постановление,
относно липсата на достатъчно доказателства за осъществен на престъпление и прекратяване на
наказателното производство на осн. чл.24, ал.1, т.1, пр. 2 НПК са законосъобразни, поради което
постановлението следва да се потвърди.
Предвид горното и на осн. чл.243, ал.6, т.1 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 14.05.2021г. на РП Б., ТО А., с което е прекратено ДП №
237 ЗМ-55/2019г. по описа на РУ-А., водено за престъпление по чл. 323, ал.1 НК.
Определението може да се обжалва пред ОС Б. в 7-дн. срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
4